Санкт Петербургски Дневник. ден -1. Пролог

Нова седмица, ново пътешествие. Нещата са леко на зор и за първи път признавам че подготовката ми не е безкрайно изрядна. Но главните неща мисля съм ги покрил, а за останалите не е проблем да се навакса в движение ден за ден. За какво става въпрос, все пак? Ето за какво.

В края на май трябваше доста спешно да се отърва от един ваучер за намаление на полет, който придобих сравнително случайно. Задачата не беше проста – необходимо беше хем дестинацията да не е безкрайно скъпа, така че да платя малка допълнителна сума над стойността на ваучера, хем и да не е достижима с лоу костове така че да обезсмисли цялата ваучерна гимнастика. В крайна сметка се спрях на Санкт Петербург и след малко драми във последният възможен момент се сдобих с двупосочен билет на цена от 8 евро. До тук добре.

За самият град имах сравнително ограничена информация – знам само, че при други обстоятелства бих го оставил за, да го кажем, по-улегнали години от живота ми. Театърът, операта, балетът и изобразителното изкуство – главни притегателни сили на града са кажи речи най-голямата яма в общата ми култура, респективно в страни от интересите ми, но пък ето удобен повод да ги запълня. Едва ли има по-удачен начин да зарибиш човек по изобразителното изкуство от Ермитажа и по операта от Марински. Как ще протече това, ще видим – със сигурност не ми се ходи на опера сам, а спешността с която трябваше да бъде купен билета изключи всякакво синхронизиране с приятели и познати. По този повод за първи път смятам смело да впрегна couchsurfing в употреба и сега засега имам половинчати уговорки с виетнамци, италианци и руснаци – може пък да се получи забавно.

Не само дестинацията трябваше да бъде избрана спешно, но и датите, което пък малко пропука максималното задоволяване на претенциите ми, към което се стремя винаги. Избрах дните базирани на евентуалното закриване на сезона на фонтаните на Петерхоф, нещо което се характеризира със впечатляващо вечерно светлинно шоу. Уцелих ги безпогрешно и закриването е този уикенд. Обаче се оказа, че няма да успея да наблюдавам хокейна среща от първата им лига, ще видим за Б групите. Съмтаймс люн.

И ако за операта ще ми е необходимо да прокарам тежка пъртина в разбиранията си, както съветски ледоразбивач в сибирски лед, то има две неща, които са ми безкрайно интересни още преди да отида. Едното е пряк досег с историята на Втората Световна Война. Сигурно знаете за кръвожадната почти двегодишна обсада, на която е бил подложен бившият Ленинград – имам намерение да издиря автентични следи от ония времена, монументи и паметници не ме интересуват, но ако намеря например все още запазена стена пострадала от бомбардировки ще съм доволен. “Пътят на живота” може би ще е трудно да се достигне лесно, ще го мисля в движение.

Второто нещо е фотографията, което е кажи речи новото ми хоби от февруари месец насам. Всички казват, че Петербург е невероятно красив град, така че нека видим дали ще успея да го предам и в картинки. Тук включвам и издирването на ретро съветски обективи, които чрез прост адаптер могат да се ползват от съвременните mirrorless камери, като моята. Братушките след края на войната безсрамно са крали от технологията на Carl Zeiss и имат почти пълни копия на немските оригинали, като естествено притежават легендарния руски контрол на качеството или по-скоро липсата му. Дано не попадна на лимонки. Естествено среднощното вдигане на мостовете над Нева е също в графика.

Не на последно място вероятно ще ми се наложи да си поосвежа руския език. Все пак съм го учил цели четири години, нищо че всеки път започвах от начало – така имам не четири години руски, а една година четири пъти.

Ами мисля, че за въведение стига. Днес денят ще е под мотото “гъз път да види” и следва полет Амстердам-Рига-Санкт Петербург. Този път пътеписа ще върви на живо, така че ще се чуем пак след 24 часа на закуска.

До завтра и КЗЛ!

[social_share\]