Седмичен обзор – 28.08.2012. Ryanair и още Ryanair

Таз седмичният тюрлю-гювеч включва доста Ryanair. Както споменах, те самите могат да са тема на отделна рубрика и цялостен сайт. В настоящото издание участват със 2 събития – трите самолета, които в кратък период от време обявяват Mayday, както и парната баня в Айндховен. За десерт разочароващи но очаквани резултати от Qantas и сбогуване с един от най-великите хора живели някога.
 

Mayday, Mayday, Mayday

Международният сигнал за критична и животозастрашаваща опасност е бил подаден за кратък период от време от три самолета на Ryanair. Обявяването на Mayday хич не е шега работа и наистина се прави само в краен случай – общо взето, когато РВД чуе този сигнал означава летището моментално да се разчисти от всякакъв трафик и по максимално бърз начин да се подготви да посрещне пострадалият самолет.

Причината е лошото време в оригиналната им дестинация Мадрид, последвано от пренасочване към Валенсия, където пък също е имало засилен трафик. В един момент самолетите достигат критично ниво на запасите на гориво и трябва да се приземят възможно най-бързо. Кацанията са безпроблемни, в 2 самолета горивото е било малко над санитарният минимум, а в трети малко под.

По принцип капитаните имат последната дума за това с колко допълнително гориво да бъде натоварен самолетът. Много авиокомпании дават пълна свобода на капитаните да натоварят колкото им душа иска. В Ryanair, които искат самолетите им да летят максимално икономични, респективно максимално леки, никой не спира капитаните също, но е необходимо да дадат обяснение за допълнителното гориво – например лошо време, насрещен вятър, високо натоварване на летището и т.н. На обяснения от типа на “винаги предпочитам да кацам с 4000кг запас” не се гледа с добро око и при често презапасяване без разумно обяснение има санкции.

3-те Mayday, само в кратък период от време отново повдигнаха дискусията дали спестяванията в Раянеър не стават прекалени до степен за застрашават пътниците. Както обикновено трябва да четем малко между редовете. Противно на съобщенията от оператора на испанските летища(AENA) се оказва, че не са само самолети на Ryanair които са обявили тревога поради ниско гориво. Имало е също самолети на EasyJet(непотвърдено) и един Airbus A340 на Lan Chile(потвърдено). Особено последният за капак на всичко е загубил и двигател при снижаването. 4-те самолета са кацнали в поредицата RYR, LAN, RYR, RYR съответно в 21:07, 21:16, 21:18, 21:23.
 

 
Лесно е да се критикува политиката на Ryanair, но пък вътрешен слух казва, че поне 2 от трите самолета са били заредени с доста допълнително гориво. Като цяло кофти съвпадения със лошото време и изчакването в Мадрид, последвано от забавяне във Валенсия. Доста стрес и натоварване и за пилотите и за РВД-тата, но в крайна сметка процедурите сработват така както трябва и всичко завършва добре.

Интересното е защо само новината за Ryanair обиколи света, докато доста по-сериозният инцидент с LAN Chile е останал игнориран. Както и това, че испанските авиокомпании решават да кацнат в Мадрид въпреки бурята и въпреки факта, че всички останали са пренасочени…злите езици казват, че това се дължи на конфликт между AENA и Ryanair, до колко е истина не знам, но не за първи път подобни организации се опитват да настройват публиката срещу конкретна авиокомпания.

За мен лично отношението към Ryanair не се е променило и на милимунда, бих летял със тях всеки ден, всеки месец, всяка секунда без грам да се чувствам застрашен. Всъщност подобни инциденти дори засилват спокойствието ми, че дори когато се наредят няколко каръщини една след друга документираните процедури сработват добре, професионализма надделява и всички живеят щастливо до дълбоки старини.
 

Добре дошли на борда на нашата сауна

Малко по-лекичък инцидент, но хич не безобиден се е случил на моето домашно лоу кост летище в Айндховен. Накратко – в жестоките жеги всички пътници са държани известно време в затвореният самолет, докато в крайна сметка не са прехвърлени на друга машина за изпълнение на полета до Палма де Майорка. Компанията споменах ли? Естествено, Ryanair.

Сега, малко ми е трудно с тая новина и маса глупости изчетох и все не мога да стигна до адекватна информация. Единственото сигурно нещо, е че наистина бяха нечовешки жеги, около 35 градуса, което тук в Холандия при влажният въздух е нереално. С приятели по това време се спасихме на плажа в Схевенинген, но напълно съчувствам на пътниците.

И кажи речи потвърдената информация е до тук. От там нататък имаме видеозапис от известен холандски ди джей, случайно оказал се пътник, който пък хич не ми е еталон за достоверност. Говори се за “часове” в консервата, официалната информация е за около 30-40 минути. Единствената причина, поради която реших да обсъдя новината, е странното състояние, в което се намират самолетите между периода на затваряне на вратите и излитане. Задаваме си уж логични въпроси и си мислим, че отговорите са риторични, а съвсем не е така.

Защо пътниците не са получили вода? Докато самолета е на земята водата е заключена в същите “шкафчета”, в които е алкохола. А по закон тези шкафчета не могат да се отварят без да сме във въздуха заради сложните мита, данъци и такси, които съпътстват алкохолните напитки.

Защо не е работил климатика? На земята климатика може да се пусне по няколко начина – през APU-то(малка турбинка на края на опашката на самолета), ако се стартира един двигател или се докара мобилна установка от летището.
 

 
Е, APU-то не е работело…което е основната причина самолета да закъснее от предишния си полет и основната причина пътниците да прегряват в кабината докато се освободи слот за излитане. Двигателите е забранено да се пускат преди отвеждането им от гейта, а пък мобилни установки вероятно са липсвали на Айндховен, което като лоу кост летище също гледа да спести от разходите си.

Защо не са отворени вратите да става течение? Най-вероятно от мерки за сигурност. Падане от 2 метра височина не е шега работа, а на екипажа съвсем не му е работа да седи на вратата като Гандалф и да вика “You shall not pass!”.

Защо пътниците не са свалени в терминала или пък да са изчакали в терминала още от началото вместо в самолета? Само който не е виждал летище Айндховен не знае за какво говорим. До самолетите се ходи пеша по едни очертани с боя коридорчета подобни на софийските велоалеи. Силно е вероятно слизането на пътниците да ги омеши със излитащите и кацащи от други полети и да стане голяма каша. А много авиокомпании имат политика, че дори в следствие на закъснение слота за излитане да е препланиран 40 минути по-късно те качват пътниците в самолета и чакат там в случай, че по-ранен слот внезапно се освободи. Естествено, Раянеър е от тези авиокомпании.

Самите процедури между затваряне на вратите и излитане и на мен не са ми до край ясни, знам само че самолета е в състояние подобно на Котката на Шрьодингер и като цяло доста неща, които възприемаме за нормална човешка логика не важат. Продължава обаче да ми е мътна малко ролята на екипажа. Така и не прочетох никъде поне една дума за общуването им с пасажерите, ако въобще е имало такова.

На теория уж би трябвало да е било възможно да се намери разумно решение, но както казах конкретната информация ми беше оскъдна и не успях да се ориентирам между много плюене наляво-надясно(ВИНАГИ налично, когато се коментират ирландците).
 

Qantas декларира загуба и отказва голяма част от поръчките си за нови самолети

Поредната легенда, която ще се маргинализира заради агресивните арабски авиокомпании. Загубите бяха до голяма степен предизвестени – от край време се говори колко е наложително преструктурирането на международната част на фирмата и неадекватната до някъде флотилия.

Проблемът идва основно от географското положение – Австралия колкото и силна и развита икономика е просто крайна точка за всички пътници, докато в днешно време трябва имаш силен трансферен хъб. Ако предишни години положението е било розово и всичко е било наред е може би само по причина, че тогава ги е нямало Emirates, Etihad и Qatar Airways. 3 те големи компании от ОАЕ с бездънни джобове нямат проблем да изсипят толкова капацитет колкото е необходимо и да си завземат пазарен дял с конкурентни цени.

Дори да се абстрахираме от цените, предлагат и несравнимо по-голямо удобство. ОК, знаменосецът на Qantas е маршрутът Лондон-Сидни със спиране в Сингапур, от чисто патриотични подбуди едва ли някога самолетите по тази линия ще са празни. Но какво става, ако пътникът е от Манчестър – налага му се да направи второ прекачване в Лондон, докато Emirates предлага Сидни-Дубай-Манчестър директно. Същото важи и за цяла Западна Европа, че дори и източният бряг на САЩ.
 

 
Остава им да се борят на азиатският пазар, където са Cathay Pacific, Singapore Airlines, настъпващите с тежки мечешки стъпки китайски авиокомпании и въобще фирми с по-ниска разходна база. Лека полека и лоу костове почват да навлизат от Югоизточна Азия – Air Asia X и Scoot.

Решението на Qantas? Да отвори хъб в Азия – Сингапур или Куала Лумпур, където да оперира под различно име. Постоянно се изместват и доста операции към нискотарифното им подразделение Jetstar. Колкото до Emirates…ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях – говори се че споразумение между двете авиокомпании е само въпрос на време, вероятно ще е нещо от рода на това между Virgin Australia и Etihad, което дава достъп до вътрешната австралийска мрежа на арабите, докато Virgin получават пък голямата мрежа на Etihad.

Естествено всичките тия финтове хич не се харесват на австралийските профсъюзи, защото изнасят работа в чужбина. Изместването към други марки извън оригиналният Qantas също лишава доста пилоти и екипаж от натрупаните поради стаж високи заплати и бъдещите им високи пенсии. Като добавим факта, че сегашен CEO на компанията е не австралиец, а ирландец нещата съвсем избиват и миналогодишната стачка, която приземи компанията за няколко дни е отговорна за доста чувствителен процент от цялата годишна загуба.

Нямам представа до колко са ви интересни тези неща, за мен тая световна игра на шахмат между големите авиокомпании, е едно от най-любопитните неща в авиацията.
 

Нийл Армстронг 1930-2012

Няма как да не сте забелязали новото лого на сайта за тази седмица, а и вероятно ако не живеете в пещера сте разбрали, че ни напусна Нийл Армстронг – първият човек стъпил на Луната. За съжаление тези хора ги губим един по един и съвсем реална е възможността скоро да няма жив човек, който е ходил по Луната…тъпо.
 

 
Но пък съвсем логично. Няма я вече космическата надпревара, не и в този си вид, а технологиите са достигнали ниво, в което хората могат да бъдат заменени от роботи сравнително успешно. В днешно време и сигурността е приоритет, и никой няма и да си помисли да прати хора към Луната със същите рискове като през 1969.

Да се надяваме, че бъдещите поколения ще могат да бъдат вдъхновени от Curiosity и наследниците му, на които може да им липсва душа(дали?), но пък имат чистата цел да движат прогреса напред, а не да натрият носа на колегата по идеология.

За мен си остава огромното удоволствие, че успях да видя на живо колегата на Армстронг – Бъз Олдрин. Такива неща държат влага за цял живот.

Толкова за тази седмица. Ако срещнете някоя новина, която ви се струва интересна и мислите че си заслужава да се обсъди – пуснете я в коментарите или на имейла. Има огромен риск новината ви да бъде игнорирана, но такива са правилата на моята демокрация :)
[social_share\]