Нискотарифни авиокомпании – истини и фантасмагории

Живеем във времена, в които мине се не мине месец и някоя авиокомпания сгъва крилата си за винаги. Така се случи и със нискотарифната Windjet преди седмица, а честно казано дори вече ми е сложно да следя коя поредна е от началото на годината – Malev, Spanair, Pluna, Air Finland, тия ми идват само на ум, без да съм изчерпателен. Единственото положително сякаш е, че май големите самолетни катастрофи са по-малко от броя фалирали авиокомпании.

Никога, обаче, такава новина не се разминава без коментари от разни пишман специалисти, които се изказват, че рано или късно това е бъдещето на всички нискотарифки. Време е малко да раздвижим митовете, относно това какво точно са лоу костовете, как работят и до каква степен са различни от традиционните.
 

Защо точно “нискотарифна”?

Правилният термин всъщност е “нискоразходна”. Този тип авиокомпании не предлагат винаги по-ниски цени, а просто(хахах, просто…хич не е просто) минимизират разходите си, което пък често води до по-ниски цени и за крайните клиенти. Разликата е колкото фина, толкова и съществена.

Често се случва разочаровани хора да кажат – “ама какви са тия нискотарифни, с нормалните ми излезе по-евтино”, което в известен процент от случаите си е абсолютен факт и е най-логичното нещо на света – по даден маршрут компаниите не таксуват себестойноста на билета + Х% отгоре, а таксуват толкова колкото може да поеме пазара(заедно с допълнителни условности от типа на кешови резерви и т.н.). За това “ниски тарифи” не винаги е гарантирано, за разлика от “ниски разходи”, което е по-точната дефиниция.

За съжаление “нискотарифна” се е наложил като термин и ще продължа да го употребявам като примижавам с едното око.
 

Нискотарифните компании не са стабилни финансово и риска от фалит е по-голям

 

Пълна, тотална, иде ми да се плесна по челото и да се хвана за главата като капитан Пикард, глупост. Не знам какво ги кара да мислят по този начин хората, виждате че и плюсчетата и минусчетата до мнението на горният хубостник са 50/50 – т.е. явно половината от аудиторията споделя виждането му. Бедата идва от кривото разбиране, че когато нещо е евтино, явно се продава под себестойноста си, което пък води до фалит. Да, доста хора не могат да разберат смисъла зад билети по 1 цент, 5лв или 10лв, особено като видят как на местната бензиностанция първата цифричка, която грее от таблото с цените е 3.

Всичко е въпрос на бизнес модел, нещо което ще разисквам в друг пост, важното е да запомним че фалиралите авиокомпании не се различават по това дали са нискотарифни или традиционни, а по това дали са добре или зле управлявани. Точка. Ама голяма точка. Всъщност това е цялата есенция на този пост – мога да спра да пиша още сега, но ще продължа. Ще отида дори малко по-далеч – за кратки полети каквито са вътрешно европейските безспорно лоу кост модела е за предпочитане. Lufthansa започва прехвърлянето на част от полетите си към лоу кост поздразделението си Germanwings, Air France/KLM прави същото с техният лоу кост Transavia, Iberia основават Iberia Express…и още, и още, и още.

Не, че историята не познава тотално шашави опити за нискотарифни, включително и на наша територия(Bexx air?). Но с годините пазара ги изчисти, особено кризата през 2008. Големите, които оцеляха смея да твърдя са стабилни и ако трябва да избирам коя авиокомпания ще е тук през 2015-а бих си заложил къщата, че ще са Уиз, Изи и Раянеър, а не  Czech, LOT и SAS. Маите може да ми се смеят на оптимистичният бас, но важното е тук да обясня гледната си точка, иначе идният декември работата е ясна.
 

Нискотарифните компании са по-опасни

Не е на нивото на гореспоменатата простотия и този път няма да се плескам по челото, че още следвам. Този аргумент идва от плиткото разсъждение, че щом се спестяват пари най-вероятно една от областите, които биват орязвани е бюджета за поддръжка.

httpv://www.youtube.com/watch?v=Za5iNV_romE

Едно на ръка има безкрайно строги регулации за безопасност и ЕС, да се слави вечно бюрокрацията му, няма да позволи компания да орязва разходите за подръжка под необходимото. Самолетите си идват със инструкции от производителя – кой компонент, колко често трябва да се преглежда, кога трябва да се сменя, на колко прелетяни мили, на колко полетни цикъла и т.н. Води се подробна документация и никой няма да остави на самолет да му свети лампичката за маслото още половин година, както вероятно правите с личния си автомобил.

Не, че не се спестява от разходите по поддръжка – но това идва индиректно от факта, че повечето лоу костове оперират самолети само от едно семейство. Wizz air са Airbus A320, Ryanair са Boeing 737 и т.н. Wizz дори си поддържат самолетите в Lufthansa Technik, където…по името може да се сетите кой голям европейски превозвач също се поддържа там.

Е да, отвреме навреме ще излезе новинка за нещо станало в самолет на Раянеър. Както беше последната за трите машини обявили Mayday  поради намалени запаси на гориво. Изтъква се вътрешно фирмената политика на компанията пилотите да не се презапасяват без основателна причина. Да не се отплесвам, но това е спор в който дипломатично разбирам гледните точки и на двете страни. При всички положения обаче съм категоричен, че във всеки един момент бих качил цялата си листа от приятели във фейсбук на техен самолет без никакви притеснения. За всичките им 20+ години на опериране нямат фатален инцидент, а са компанията, която в момента изпълнява най-много полети дневно на континента. Може да поразисквам конкретният случай в рубриката с новини, но те Ryanair са толкова богат източник, че може би трябва да направя рубрика специално за тях…
 

С нискотарифните нямате гаранция, че полета ще се изпълни или ще е с голямо закъснение.

За да направя правилната аналогия, това е все едно баба ви да ви каже “тва телевизорите не ми харесват, черно бели са, трябва да се разкарвам до тях за да увелича звука и имат само един канал, който работи по 3 часа на ден”. Горе-долу в подобни ретро епохи са останали и почитателите на споменатата гледна точка.

Имаше навремето такива жалки компании, най-яркият пример за който се сещам е италианската My Air, които ако нямаха достатъчно продадени билети по даден полет го отменяха и се опитваха да обединят пътниците със следващият след 2-3 дена. Горките няколко пъти почваха и спираха полетите си до София, сменяха летища, докато в крайна сметка естествено клиентите се научиха и ги избягваха.  В днешно време, смея да твърдя, подобни тарикатлъци са минало.

От една страна графикът на лоу костовете е наистина доста наблъскан – минимално забавяне рано сутрин се отразява на всички останали полети за деня. Изи джет имаха малко хронични проблеми от подобно естество миналото лято поради липса на екипажи. Но това са наистина дребни проблеми, отнесени към цялостното състояние на нещата. Забавяния и отменени полети се случват – но те не са по-голям процент, отколкото при нормалните авиокомпании. Т.е. ако искате полетът ви да е навреме не означава да изберете Бритиш пред Изи Джет, а означава да се помолите на конкретното от хилядите божества, в които вярвате, а за най-добре на всичките за да си покриете всички ъгли.

Ако пък недай си боже има стабилно закъснение, компенсациите гарантирани от ЕС са стабилни стига да си знаете правата(тема на много скорошен следващ пост) и вместо да проклинате нефелната авиокомпания като разберете за закъснението е възможно да вдигнете ръце във въздуха и да извикате “ииии бре курорт еееее”.

Като финален щрих Ryanair твърдят, че са най-точната авиокомпания и всички летели с тях са чували пронизителният тромпет при кацане, който обявява “Yet another ontime flight with Ryanair”. Това естествено е въпрос на интерпретация и идва от много субективни фактори от рода на малките ненатоварени летища, които ползват, липсата на изчакване на трансферни пътници, изкуствено удължаване на дължината на полетите и т.н.

Но като се тегли чертата фундаментални проблеми с точността на нискотарифните авиокомпании в днешно време НЯМА.
 

При нискотарифните обслужването на клиенти е трагично. 

Първата точка, в която може би има някакъв смисъл. Нискотарифните са идеални, ако всичко тече по мед и масло. Когато обаче се появят проблеми очаквайте да ви се изпилят нервичките. Количеството човешки персонал е оптимизирано(сиреч редуцирано), което ще рече че дори да намерите служител на компанията на летището най-вероятно той едва ли ще е нещо повече от развален телефон, който ще предава инструкциите на централата. Ако пък няма служител се пригответе докато чакате връзка с кол центъра да слушате досадни песнички, които са в ритъм със стотинките излизащи от портмонето ви заради импулсния телефон.

Това си е характеристика на лоу костовете и просто трябва да прецените до колко спестените средства си заслужават риска. Да, силно вероятно е да не ви настанят в хотел, ако полета е отменен по независещи от тях причини и да, силно вероятно е да не ви пренасочат до крайната ви точка с друга авиокомпания. Но ако страдате от параноя, че точно на вас ще ви се случи винаги има пътнически застраховки, които покриват подобни рискове, а и не пречи да си направите лична застраховка – т.е. спестените 50 евро от самолетен билет спрямо традиционна авиокомпания да ги сложите в бюджет “хотел, ако нещо се обърка”. Гарантирам, че с подобен подход ще сте на плюс.

На мен като цяло само един единствен път ми се е е налагало да говоря със служителка на гише. След като си изпуснах един полет на Луфтханза, служителката беше много ефективна и ме пренасочи за полет час по-късно срещу 50 евро за промяна на билета. Перфектно обслужване, но не съм сигурен че бих плащал премиум със всеки самолетен билет, който купувам само за това. Генерално си карам през просото, защото знам, че в повечето случаи всичко е ОК, ако пък нещо се оплете някой хубав ден – еми shit happens, със сигурност съм спестил повече пари в дългосрочен план чрез поемане на риска.

Това държа да отбележа, че си е моята гледна точка. Обективно погледнато проблема с обслужването на клиенти е абсолютно реален и въпроса е до колко сте склонни да платите за първокласно обслужване при положение, че най-вероятно няма да ви се наложи да го ползвате. Без да навлизам в подробности, че и нормалните авиокомпании си имат своите изблици на тъпизъм и епизодични случаи заливат интернет пространството със всякакви авиокомпании по всяко време.
 

Нискотарифни компании ползват само бедни студенти, некъпани хипита и малцинства.

Оу май год! В процентно отношение наистина споменатите прослойки са в повече при нискотарифните. Но абсолютизирането по този начин е тотално безпочвено. Факт, е че генерално лоу костовете са ориентирани към туристическият трафик и повечето не поддържат честотите на полети необходими за бизнес пътниците. Факт, е че привличат по-ценово чувствителните хора.

Но не знам що за човек трябва да си, за да те притеснява този елемент. Малко ми е трудно дори да съм против тая гледна точка, просто защото не разбирам аргументите и, за да ги атакувам. За мен като цяло, колкото и да ме боли главата на тема самолети, главното е дестинацията. Ако една компания ми предлага да стигна до крайната си точка на ниво, което мога да си позволя, а друга ми иска със 100 евро отгоре, като единственото което ми предлага е безплатно кафе и сандвич, който перфектно запълва някой от занемарените ви кариеси…то аз знам кое да избера.

А предполагам и доста по-тежкарски звучи да кажеш, че си летял с Бритиш, защото тия нискотарифни са ти под нивото. Класово разделение има един вид, което на мен ми е непонятно.

В крайна сметка Раянеър пренасят над 70 милиона годишно. Уиз около 20, Изи сигурно 50(цифрите са относителни, забравил съм ги, но порядъкът е тоя). Много студенти, хипита и малцинства са това…
 

При купуване на полет с нискотарифни авиокомпании постоянно искат да ти се слагат допълнителни досадни таксички и таксинченца и крайната цена, винаги е по-висока

Уви, самата истина. Бедата, е че не само лоу костовете, при традиционните има също доволно количество препятствия. Таксата за кредитна карта, която е най-честото оплакване от Раянеър се появи и при Луфтханза. Едните слагат такса за онлайн чек-ин, другите слагат fuel surcharge(такса гориво), което пък е най-голямата легална измама в индустрията.

Отвреме навреме се случва някоя авиокомпания да изпусне някоя нула, докато зарежда тарифите си да се получат безбожно евтини билети. Много хора твърдят, че не е етично да се възползваш от подобни очевидни грешки или въобще манипулирането на правилата с цел да подкопаеш авиокомпанията(билетите Женева-Амстердам-Рио за които си хортуваме на фейсбук страницата всъщност са бъг, който изпуска голяма част от fuel surcharge-a). За мен обаче като цяло положението е като на война и място за милост няма. Ако аз случайно си сбъркам датата на полета с един ден и поискам да я променя авиокомпанията няма да прояви съжаление, в обратният случай да не очакват разбиране и от мен.

Една от целите на блога е да се научим да избягваме излишните такси – написах подробни инструкции за Уиз Еър и Раянеър, лека полека ще попълня и с останалите големи играчи на българският пазар и поне за моята скромна аудитория да успеем да обърнем палачинката в наша полза.

Те така. За някой друг път ще остане подробно разискване на бизнес модела на лоу костовете, има много любопитни неща, които на пръв поглед изглеждат скрити и дори нелогични.

[social_share\]