Както каза мъдрият оракул в матрицата: “Всяко нещо, което си има начало си и има и край, Нео”. Надявам се да не е станала мъдър оракул, точно с такива лишени от изобретателност фрази. Какви изводи могат да се направят, и по-специално могат ли да са по-различни от изводите направени от първият ми исландски дневник? Общо взето не. Исландия през зимата излъчва усещане, на което не мисля че има много места по света да са способни. Липсата на тълпи и хора само засилват това усещане. Най-открояващите се неща ще ги отбележа във вид на класация.
4-то място: Panasonic GF2 + 14mm
Бях писал, че възнамерявам да наблегна по-сериозно на фотографията. Знам си, че има много път да измина още, но подобрението в снимките спрямо сапунерката е огромно. Ако прегледате всички фото форуми ще видите, че хората търсят качеството на DSLR в компактните размери на сапунерка. Преди това не беше възможно, но mirrorless системите определено са бъдещето. Тежките базуки, които се разнасят в момента ще останат само за професионални снимки. Дано резултата ви е харесал, аз лично на първо време съм повече от доволен.
Цел за в бъдеще: още обективи, на първо време 20mm Panasonic и 45mm Olympus.
3-то място: Аз
Плана за пореден път протече перфектно, за което мога да се самопотупам по рамото. Където трябваше да се изцедят човешките усилия – бяха изцедени. Където трябваше да се вземе ден почивка – починахме. Където имаше теоретична възможност да се види северното сияние – беше видяно. И въобще факта, че 2-3 дена след завръщането още имам нужда да наваксвам сън е показателен, че съм си свършил работата добре.
Пътеписите също вървяха почти на живо с изключение на последния ден и при това с прилично количество снимки, надявам се да е оценено. Пак – браво на мен.
2-ро място: Нисан Микра, автоматик
Факт е че Нисана беше като продължение на ръцете и краката ми. Всяка маневра беше с точност до милиметър от това което искам да направя. В предизвикателната буря в ден 4 също само се хлъзна веднъж-дваж, в моменти когато видях че и джиповете вятъра ги разнася наляво-надясно като свиня амбалажна хартия. По принцип не е много мачовско да се прехласваш по малки колички, друго си е да разправяш колко коня има еди кое си и колко куб. см е двигателя на еди кое си.
Ама грам не ме интересува по принцип какво е мачовско. Нисанчето си беше перфектно, а аз самият съм убеден че като си купувам кола за в бъдеще ще е автоматик, който не е опитал да кара автоматик само той не знае колко несравнимо по-лесно и приятно е.
1-во място: Исландия
Няма как титлата да не е за самата държава. Тонове изписах, тонове още мога да изпиша. Било то за вулканите, за времето, за животните, за хората и доверието което ти гласуват, за каквото и да е. Островът си е моята малка голяма тайна, побързайте да го посетите преди да е станала тайната на всички.
Поощрителна награда – Вихърчо
Няма как да не отбележим и талисмана на целият пътепис – конят Вихърчо.
Иначе не съм ви забравил и вас. Имам определени подаръчета, с които се завърнах, но ще изчакате още ден-два преди да организирам лотарийката. На първо време, ако искате да имате шанс харесайте страницата във фейсбук. Ако не ползвате фейсбук…на тоя етап съжалявам, все има някой който може да участва вместо вас.
Относно финансовите измерения на седмицата – екип счетоводители получиха тежката задача да анализират постъпилите данни. След тройна проверка, калкулации, сравняване на данните независимо един от друг екипът излезе със сумата горе-долу 654 евро на човек. Не питайте защо екип професионални счетоводители ползва “горе-долу”. Сумата включва абсолютно всичко от-до: полети, кола под наем, бензин, спане, храна, входове по басейни, сувенири и подаръци. Началната точка е тръгване от Амстердам, т.е. за София можете да добавите още максимум 200 евро на човек за допълнителен полет до една от по-евтините изходни точки към Исландия и може би една нощувка. Дали си заслужава…нека всеки си прецени за себе си:
Та, заслужава ли си? Повече от риторичен въпрос.
Дали ще е последно ходене в Исландия – не знам, но по-скоро мисля следващият път да е лятото и да е поне за 10 дни, така че да се завърти пълен кръг около острова. Адски много недовършена работа остана в северната част: Lake Myvatn, Akureyri, Detrifoss, и най-вече West Fjords. Както и много, много други.
Не знам за вас, но аз лично излизам в абсолютно заслужена едноседмична депресия. Благодаря за четенето.
До скоро и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Еха! Завиждам благородно за приключението :-) А снимката на Jokulsarlon – ледената лагуна, много ми напомня на един пъзел, който редих скоро. Пожелавам ти следващото пътуване до там да е още по-пълноценно и вдъхновяващо и незабравимо :-)
Мерси, там наистина има доста места като за картина и пъзел :)
Една дума не видях как са им нощните клубове, колко бронирани джипа с дебели стъкла видя и как са цените на марковите анцузи там сравнени със софийските молове!
Нощните клубове ги гледахме миналата година. Джиповете не знам колко са бронирани, ама пред размера им ужасно черните всъдеходи изглеждат като играчка от лего. Анцузите, които ползват там са често от тая марка: http://www.66north.com Провери си сам как са цените.
След тройна проверка, калкулации, сравняване на данните независимо един от друг екипът излезе със сумата горе-долу 654 евро на човек… Сумата включва абсолютно всичко от-до: полети, кола под наем, бензин, спане, храна, входове по басейни, сувенири и подаръци.
Без пари!!! Между другото, аз като пресмятам разходи на дадена екскурзия, не калкулирам храната и сувенирите във финалната сметка, което не знам колко е правилно, ама някак си изглежда по-поносима цифра от чисто психологическа гледна точка :)))
Не знам за вас, но аз лично излизам в абсолютно заслужена едноседмична депресия.
Що ли ми е познат този период… :|
Аз пък като пресмятам разходи, особено постфактум, си включвам всичко. Едно на ръка, че не ми се занимава да гледам коя транзакция в картата е храна, коя нещо друго. А и да не включваш всичко ми звучи като “цената не включва летищни такси” :)
Аз изхождам от разсъждението, че навсякъде трябва да се храниш. Но да речем, че не е все едно дали се храниш в България, или в Норвегия, затова за храната съм склонен да се съглася, че е по-добре да се включва в общата сметка. Обаче разходът “сувенири и подаръци” е дооооста разтегливо понятие, което силно изкривява действителната цена на екскурзията, тъй че не би трябвало да влиза. Като ми каже – излезло му 1500 евра, а си купил дрехи за 500 и подаръци за 500. Някакси не е реално.
п.п. Тъкмо се връщам от 10-дневен европейски маратон и влизам в посттуристическата депресия. И направо не ми се пресмята общия разход, че ще ме заболи главата. И без калкулиране на храна и сувенири, пак се събира доста депресираща сума. Ама поне се разбих от кеф :)))
п.п.п. Приемаш ли гост автори за експериментална рублика с работно заглавие “Европейски ЖП хроники: Ръководство за евтино придвиждане на релси из Стария континент”? Събра се полезен материал за споделяне :)
А, много сложно ще ми стане да отделям “сувенири и подаръци”, и без това количеството им е минимално. Цената, която съм пуснал е кажи речи без тях +-10-15 евро, голяма работа.
На тоя етап не приемам гост автори, особено в пътеписната категория ще си държа монопол за доста време, за останалите неща ще видим за в бъдеще :)