Много маратонски ден, че и нощ. Без излишен шум, качвайте се във Нисанчето с мен и тръгваме хронологично.
Спирка Номер 1: Thingvellir
Умирам си от яд, че на уърдпреса(системата на блога) му идват нанагорно английски, български и исландски едновременно. Много по-автентична е исландската азбука, но като няма какво да се прави ще се задоволим и с английската, а от там и с българската транслитерация. Парк Тингвелир е един от обектите на Юнеско и е с огромна историческа стойност за Исландия, а и за целият свят. Това е мястото на първият парламент в света, сложили са няколко дървени пейки, които естествено не са от едно време, но показват горе-долу какво е било разположението. Ако дневниците ми се публикуваха в “Дневник” само този страничен досег с политиката би докарал тонове коментари за Бойко, Костов и Станишев. Иначе има и едно прекрасно мини езерце, където са се изпълнявали хуманни смъртни присъди чрез…удавяне. Те са били само за жените, на мъжете не им се е разминавало толкова лесно и там е играла брадвата. Съдба, която много хора във форумите на “Дневник” биха препоръчали на споменатата троица.
Освен всичко друго тук се отдръпват една от друга американската и европейската тектонски плочи, т.е. виждате с очите си разделението между континентите. Има и една китна църквица в северен стил.
Спирка номер 2: Geysir
Успяхме да уцелим много снежен ден и това като цяло постави под напрежение новата ми камера, както и новите ми фотографски способности. За капак на всичко Панасоника ми изведнъж поумня и реши, че китайските допълнителни батерии от 3 евро парчето не му харесват и си иска оригиналните от 70. Добре че имах зарядно в колата, но това означаваше че от тук до края на деня снимките трябваше да се пестят.
Geysir или Гейзер е единствената дума от исландски преминала в английски език и е жива и до днес. Централна забележителност на зоната е Strokkur, който изригва през няколко минути, абсолютно неравномерно. Някой път може да изхвърли 4 пъти един след друг, после пък да го чакаш още 7-8 минути до следващо изригване. За който не е изпитвал това да те жули силен сняг през лицето, а до теб земята да бълбука от жега и да изригва вряла вода усещането си е знаменателно. Ако ви заставят да дефинирате Исландия само с една единствена дума под угрозата да ви удавят в Тингвелир верният отговор определено трябва да е Контраст.
Спирка номер 3: Gullfoss
Златният водопад или Gullfoss е последната от трите котви, които свързват т.нар. Златен Кръг и са задължителната обиколка, ако искате да разберете Исландия за един ден. Това обаче не означава, че можете да прекарате в сладка дрямка времето за пътуване между точките, напротив гледките се сменят непрекъснато и за това най-свидетелстват многобройните снимки правени в движение от колата.
Иначе самият водопад е мощна двуетажна машина, чиито тътен се чува от далеч. Защо е наречен така е тема на доста интерпретации, една от тях е заради честите дъги по залез слънце, които му докарват един вид златен отенък. Без да съм изчерпателен с детайлите като Димо Падалски, височината на водопада общо е към 70-ина метра.
Спирка номер 4: Kerid
Има едно симпатично загаснало вулканче, точно до главният път по който се шофира. Със замръзнал център и червеникави пясъци по стените. За съжаление гореспоменатият сняг го беше превърнал във снежна купчинка с дупка по средата. Е не може всичко да е на максимум. Ще сложа за сравнение и снимката от миналата година.
Спирка номер 5: Рейкявик
Кратко спиране в местният Лидл, наречен Bonus и сме готови за прибиране. Успях най-накрая да се сдобия със разложената акула, която ми беше цел и при първото ми посещение. Днес или утре ще събера смелост да я пробвам и естествено ще докладвам. Прибрахме се около 6 часа в Рейкявик и излезнахме да се поразходим по светло, защото програмата ни като цяло включва малко време от тук от там за самият град. Нямаше и помен от снежните виелици през деня, едно хубаво меко слънце беше излезнало.
Със зигзагообразна траектория успяхме да намерим и щандчето с уж най-вкусният хот-дог в света. Уж, защото такива абсолютни твърдения са доста нереалистични. Но пък хотдогчето си го бива, слагат много приятна сладка горчица и един хрупкав лучец. Опашката не е много голяма, но пък е постоянна.
Спирка номер 6: Леглото
Да, денят беше доста ударен и при ставане в 9 сутринта, цял ден шофиране и разходки към 9 вечерта батериите имат нужда от презареждане, човече. Особено след като се планира втори ден лов на Северното Сияние.
Спирка номер 7: Северното Сияние.
Във 22 часа местно време направих последни засечки с прогнозата за времето и успях пак да позиционирам Нисан-а на тъмно място без облаци над нас. Това, че през деня валя сняг нонстоп въобще не е проблем, защото в Исландия винаги има време небето да се изчисти. Сиянието отново предложи вчерашното шоу, да не кажа че дори беше още по-силно. В 2 сутринта се наложи да си тръгваме, не защото активността беше спряла, а защото просто нямахме сили повече. Знам, че ще съжалявам за пропуснатите възможности след време, но просто идва момент в който тялото ти казва “знам, че е невероятна гледка, знам че рядко се случва, но просто не издържам повече, марш към леглото”.
От гледна точка на фотографията снимките ми бяха несравнимо по-сполучливи от вчера, главно защото вдигнах експозицията с 10-15 секунди. Все още не мога да проумея защо на някой от тях звездите са на фокус, а на други не при положение, че ползвам ръчен фокус до безкрайност, но да се надяваме в оставащите пет вечери и това да науча. Оказа се, че и днес е Св. Патрик, така че зеленото е допълнителен бонус.
Туй то за днес. Утре ще е по-лежерен ден и ще решим на място къде и какво ще правим, имам някои идеи в главата, но със сигурност не може да повторим натоварването от днес втори ден поред. Формула 1 падна свидна жертва и ще пропусна откриването. Но пък едва ли има друга причина за пропускането, която повече да си заслужава.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
