Хотели – информация и дезинформация

Думата хотел е почти синоним на място за преспиване. Толкова се е внедрила в речника ни, че ако ни трябва нощувка полуавтоматично първо гледаме хотелите. Във което няма нищо странно, все пак има много категории за всякакви цени и предпочитания и предлагат от базовото легло+баня до всякакви екстри от рода на конферентна зала, фитнес, басейн, въртящ се ресторант на покрива и спретнат персонал във погребално облекло(беше ми обяснено, че нищо не разбирам и на облеклото му се викало било corporate attire, но аз си държа на моето заключение). Та нека видим що за чудо е хотела, най-вече да го поставим в перспектива спрямо останалите му конкуренти и да поразбиеме 1-2 клишета.
 

Звездите ми го говорят

Първата ми работа е да уточня точно този елемент. Звездите, с които се обозначават хотелите са толкова плаващо понятие, че повече сигурност ще намерите в гръцки държавни ценни книжа, отколкото във хотел резервиран на сляпо само по категорията. Звездите зависят от държавата, в която се намирате и механизмите за лицензиране там. Често са доброволно поставени от управата на хотела и нямат никаква тежест. За капак на всичко дори да отговаря даден хотел на условията да притежава определени звезди , това не значи че качеството е гарантирано. Ако в условията на хотел три звезди е упоменато че има басейн, това не значи че басейна не е плитък, със студена вода и вътре не е развита гъбична и бактериална екосистема, на която да завиди всяка ухаеща локва в изоставен строеж.

Агенциите обичат във всичките им оферти да са споменати само звездите, което пък е основен източник на недоволство в последствие от клиентите заради развалени очаквания. Аз самият няколко пъти давам примери, като споменавам звезди на хотели. Покорно се извинявам, това е само да спомогна на косвен пример, защото не искам да си прекъсвам мисълта на всяко изречение с подобни параграфи. Защо продължават да се лепят звезди навсякъде – не знам, дали се слагат по-високи за реклама, дали се слагат по-ниски за да се намалят лицензионни такси и данъци – нямам представа. Просто ги игнорирайте.

Ако не ми вярвате ето пример от booking.com за тризвездни хотели в Прага.

Нали не мислите, че този чиято цена е 200 евро на вечер предлага сравними условия с този от 24 евро? Познайте в кой е по-вероятно да ви прати агенцията, която само е упоменала “Хотел 3 звезди” в офертата.
 

Типове  хотели

Всички хотели предлагат двойна/тройна стая с баня и тоалетна. Общо взето приликите приключват до тук. Добре е да сме запознати с някои основни разлики обаче, което би ни спомогнало да намерим скрити жокери, където най-малко ги очакваме. Разделението, което ще направя е доста грубо и някои от категориите се преплитат, перфекционистите ще ме извиняват.

Бизнес хотели. Това са хотелите, които най-често се намират във бизнес зоната на градовете. През седмицата може да се пукат по шефовете, през уикенда може да са празни като град от филм за зомбита. Това е и момента за тарикатът пътешественик да ги удари, защото цените са по-ниски понякога с пъти. Големите бизнес вериги от типа на Хилтън, Шератон и Радисън често имат уикенд разпродажби на много приятни цени, както и промоции от типа плати 2, остани 3. Неудобство идва от факта, че често въпросните промоции са достъпни само от сайта на веригата, и ако не сте абонирани за нюзлетъра дори няма да разберете за съществуването им…както и главната полусъблечена героиня е последната разбрала за нашествието на зомбитата и е принудена да си проправя път из изоставения град с брадва. Освен това често са в индустриалната и бизнес зона, далеч от центъра, което за турист е неудобство.

Световните вериги хотели. Като стана дума за световните вериги, при тях мястото на което е позициониран бранда е много по-точна индикация какво може да очаквате от хотела, отколкото звездоброенето. Хубавото на тези вериги, е че предлагат общо взето еднакъв продукт във целият свят и винаги знаеш какво получаваш. Лошото, е че нямат душа и чар. Макдоналдс и KFC на хотелите. Може да изпусна някой бранд, не претендирам за изчерпателност.

Във възходяща градация класацията е общо взето както следва:

• Easyhotel, Tune hotels – тези оперират малко по модела на нискотарифните авиокомпании. Ако резервираш напред във времето цената е символична, с наближаване на датата се покачва. Не предлагат повече от “място за пренощуване”
• Etap, Formule 1 – марки на Accor, общо взето са малко над хостели – със двойни и тройни стаи и собствена баня и тоалетна(май не винаги), сравнително чисто, ниски цени и място колкото за леглото и да си сложите куфара вертикално до вратата.
• Ibis – друг бранд на Accor, седи малко по-високо от предишните, с малко повече късмет ще има място да си отворите целия куфар и да има екстра по една педя около леглото.
• Holiday Inn Express – входното ниво на Intercontinental Group, Best Western. Поддържа се минимум стандарт, общо взето един от най-добрите баланси между цена и качество.
• Holiday Inn, Mercure, донякъде Marriott, Crowne Plaza и Radisson. Тук вече е леко по-високо ориентирана категорията – може да се появят басейни и впечатляващи лобита.
• Sofitel, Hilton, Sheraton, Intercontinental  – стандарта в луксозните хотели, ако го сравним със самолетните седалки тук някъде започва бизнес класата. Предишните бяха икономична и икономична+.
• Le Meridien, Fairmont, Hyatt – това вече е първата класа, може да очаквате стабилен сериозен лукс, вълшебни легла и цени за интернет достъп, от които да ви настръхне козината на врата. Уникален феномен, е че колкото повече се катери категорията и се очаква да имате повече удобства включени, толкова по-скъп става интернет достъпа.
• Four Seasons и подобни  – бутикови изпълнения тип веднъж в живота на меден месец за ден. По време на кризата повечето Four Season-и  буквално са седяли празни, но цените си оставали турбо високи, главно защото клиентите асоциират бранда със високи ексклузивни цени, което кара самите тe да се чувстват екслузивнo. Ако свалят цените в хотела ще се настанят хора от по-ниската категория, което би изгонило ултра богатите за в бъдеще, когато икономиката се възстанови. От глад умри, празен хотел за гъзари бъди.

Нарочно ги споменавам малко символично, колкото да вкарам имената в речника. Съвсем скоро ще има пост за леко скрити, но постоянно течащи промоции например на Radisson и Intercontinental.

Плажни хотели. Пак може да са от горепосочените марки. Характерното е, че имат огромни външни басейни и са…познахте…близо до плажа. Тук можете да очаквате намаления, ако останете повече от 3 дни, като най-често са остани 7 плати 6. Цените им варират в пъти между слаб и силен сезон. Докато бизнес хотелите може да се използват като място за преспиване, докато вършите съвсем друго из града, то ако ще прекарвате няколко дни на едно място на плажа не е зле да се инвестира малко повече във по-луксозно изпълнение. Не бих имал нищо против да спя във Formule 1 в Париж за да спестя пари, като така и така целия ден съм навън, прибирам се скапан, удрям един душ и умирам в леглото. Но на плажа си трябва повечко лукс, да не говорим че напоследък съм се разглезил и предпочитам само места на първа линия. Може да се направи компромис, ако имате жена която да носи бири и чадър под едната ръка и табла и ревящо дете под другата, но ако не сте благословени с подобен дар разходката до плажа и обратно ще е дълга и мъчителна.

Местни хотели. Това е нож със две остриета и общо взето е голям риск, който може да донесе голяма отплата, но и голяма греда. Тези хотели имат предимството на ниска сравнима цена и много любезен и добронамерен персонал, който не е обучаван в лицемерие за разлика от тези във веригите хотели. Става и да усетиш духа на мястото – къде мислите ще усетите България по-добре, във Шератон или във малкият семеен хотел мечта на леля Пенка и чичо Цонко? Нож е със две остриета, защото трудно може да прецениш къде ще попаднеш, освен ако не четеш ревюта като изоглавен. Когато ходих в Китай специално ми беше упоменато да избягвам местните хотели, освен ако не искам китайски девойки да ме будят в 3 сутринта с предложения за съвместен среднощен бизнес. Също и в държава, в която езиковата бариера може да е проблем е добре да сте на място, в което поне един човек на рецепцията говори сносен английски каквито са верижните хотели.

Сигурен съм че пропускам някоя основна категория, верните ми читатели ще помагат в коментарите, но важното тук е да се разбере, че всеки хотел си идва със съотвените нюанси, предимства и недостатъци. Общите неща може да се резюмират по следният начин:

• Кажи речи никъде няма да намерите кухня в хотелските стаи, което може да е по-голям проблем, отколкото предвиждате първоначално. И ако искате да опънете една щафета шпеков салам върху мазничка амбалажна хартия може би хостелите и апартаментите под наем са по-добро попадение.
• Twin room е стая с две легла, Double room e стая с двойно легло. Квадратурата на стаите отбелязана в описанията в повечето случаи е по лицензираната от световни лаборатории прецизна мярка  “едно към гьотере”.
• Закуската като цяло се плаща, освен ако не е включена в цената. Това ще да е най-смисленото изречение, което съм писал. Въпроса е, че е детайл за който трябва да се внимава, защото често е доста скъпа допълнителна екстра. Аз лично рядко ползвам хотелските закуски, защото не мога да се съобразя с фашистките ограничения в часовете на сервиране, а и избора обикновено е сух и лишен от въображение.
• В зависимост от стандарта се чистят или всеки ден или веднъж на 2-3. За мен това е повече досада, отколкото предимство.

 

Как да търсим?

Има само едно решение и то е четене на ревюта, ако искате наистина всичко да е на 6. Най-многобройни и детайлни са ревютата на Trip Advisor. Проблема тук, е че нивото на сигнал към шум е доста ниско. Има много ревюта, които са писани от подставени лица, защото хотелите са наясно със силата на интернет. Има и много ревюта, които оценяват даден хотел ниско, а като го прочетете и ви идва да обършете 2 шамара на лигльото, който го е написал защото явно майка му не го е налагала като малък, когато е било необходимо. “Чаршафите бяха чисти, всичко работеше, но персонала не ме поздрави на закуска и гледаха жена ми намръщено. Оценка 2.” Във всичкото това море от плява все пак може да се селектира истинската информация, а особено като придобиете опит процеса става почти автоматичен.

Алтернатива на Trip Advisor са ревютата в booking.com или подобните сайтове, които имат основното предимство че са оставени от хора, които са отсядали в хотела. Във Trip Advisor ревюта може да публикува и сульо и пульо, но проблема е че повечето ревюта извън него са кратки и лаконични и често лишени от информацията, която ви е необходима. Не знам по каква причина точно Trip Advisor привлича последователите на Паисий, а ревютата по всички останали сайтове са като хайкута. Тук е мястото да споделя малък трик – ако при чекиране на рецепцията ви попитат откъде знаете за хотела(чест въпрос, следят си кои маркетингови канали им карат клиентите) ВИНАГИ отговаряйте Trip Advisor – мениджмънта на хотелите е наясно със силата на сайта, и самото му споменаване може да ви уреди дори със ъпгрейд на стаята.

Дано не ви обезкуражавам излишно. Търсенето на идеалният хотел е малко тегав процес, но времетрането може да се сведе значително. Повечето уебсайтове предлагат филтър по местоположение(най-важното нещо за мен) и цена, което свежда алтернативите до няколко дори в големите градове. А и прочитането на 9-10 ревюта много лесно ще ви ориентира за общият тренд. Ако локацията е тъпа няма как да не отсъства този факт в поне 5 ревюта, ако има лесен достъп до градски транспорт също ще е споменато. Просто игнорирайте тези ревюта, които са в абсолютната крайност(положителна или отрицателна), защото най-вероятно са писани от хора с повечко излишен адреналин, както и тези които са писани от хора само с по едно ревю – често са подставени лица да вдигат или свалят рейтинга на даден хотел.
 

Къде да резервираме – booking.com срещу останалият свят. 

Малко теорийка. Писах вече за сложните бази данни наречени GDS съдържащи информация за самолетните билети. Подобни или дори същите бази данни се ползват и за хотелите. Предимството тук, е че системата е несравнимо по-лесна отколкото за самолетните билети, респективно не е необходимо ровенето по многобройни сайтове за да намерите евтина и подходяща цена.

Няколко думи за цената на рецепция, т.нар. rack rate,  т.е. като идете на място в хотела. Чисто и просто – недейте. Това са фискирани цени, общо взето доста по-скъпи от това, което може да се намери онлайн и експлоатират факта, че като сте във лобито на хотела с куфара сигурно не ви се търси наоколо дали има по-добри оферти. Не са създадени да са гъвкави както са онлайн цените, които се адаптират спрямо заетост и сезон. Дори ако попаднете в хотел без да имате резервация ги питайте дали можете да ползвате интернет някъде и резервирайте онлайн в същият хотел. Ако няма интернет се обадете по телефона на кол центъра на веригата. Ще спестите сериозна сума, почти гарантирано. Може да има много малки, редки изключения и то само при много малките хотели, в които на рецепция ще ви дадат по-ниска цена. Но дори тогава е доста по-добре да сте си направили плана и резервациите предварително, най-малкото е един стрес по-малко с който да се натоварвате.

Цените в повечето сайтове са абсолютно еднакви, за това и масово предлагат Best Rate Guarantee, т.е. гаранция за най-добра цена. Ако намерите същата стая, в същият хотел със същите условия на друг сайт по-евтино в зависимост от условията на сайта можете да получите разликата обратно, а expedia дори добавят ваучер за $50.  Този факт е експлоатиран от определена група хора, които нямат против да използват дупките в системата и да висят по няколко часа на телефоните на съпорта, докато си получат ваучера. Има и блогове, които се занимават да публикуват разминавания между сайтовете и как да се печели от това. Пример за подобен блог ето тук: The Best Rate Guarantee Blog . Тема от flyertalk.com, която обсъжда успехите и неуспехите на системата: Expedia brg tips and results.

Нормалните хора, които не им се занимава с такива неща е просто добре да знаят, че цените по всичките сайтове като цяло са еднакви, а дори да има разминавания те не са големи. Все пак ако искате допълнително успокоение може да ползвате сайта на hotelscombined.com. Те сравняват повечето големи сайтове за резервиране и ще ви покажат най-ниската цена. Сами можете да видите в общият случай от какъв порядък са разликите между различните сайтове.

Написах booking.com срещу останалият свят. Защо точно booking.com изпъква сред морето от сайтове предлагащи сравнително еднакви цени? Причината е във малко по-различният механизъм, чрез който сайта оперира. Хотелите имат prepaid тарифи, които се таксуват на момента и не могат да се променят, имат и refundable тарифи, които можете да откажете най-често 24 часа преди пристигането и да ви върнат всичките пари.

Повечето сайтове ще ви таксуват и при фиксираната и при гъвкавата резервация, като ако решите да отмените гъвкавата в последствие ще ви върнат депозита, доста често без малка административна такса. Booking.com обаче позволява да правите резервации по гъвкавите тарифи само и единствено с номер на кредитна карта без да я таксува. Може да не ви се струва голямо предимство, но всъщност е чудовищно. Плановете ви по време на пътуване, никога не трябва да са абсолютно фиксирани и е необходимо да имате известна гъвкавост. Докато планирам бъдещото пътуване до Исландия 2 пъти до сега сменях хотелите. Ако трябваше да го правя през друг сайт да плащам първо, а след това да ги чакам да ми върнат парите щеше да стане дълга и широка. В booking.com всичко стана с 3-4 клика.

Допълнителна черешка на тортата е, че сайта е изключително изчистен и лесен за употреба. Екстрите като цена за интернет, паркинг и условията за деца са на видно място и лесно достъпни. Да не забравяме, че има и интерфейс на български. Има случаи, при които друг сайт ще ви даде по-добри условия. Има случаи, в които по имейл можете да се разберете директно с хотела. Но ако трябва да си извадя един процент от ръкава, то за човек на който не му се занимава с фини детайли booking.com ще свърши перфектна работа в 95% от случаите. Само запомнете след търсене да сортирате резултатите по ваши си критерии(цена, местоположение, рейтинг). Винаги по подразбиране най-отгоре в резултатите излизат хотелите, които плащат повече на booking.com за присъствието си там.

 

Всичко в крайна сметка опира до личен вкус

А пък личният вкус може да е различен много от място до място. При югоизточно азиатската обиколка за едни месец смених поне 10 хотела, които варираха от ултра луксозен Fairmont във центъра на Сингапур, до съвсем елементарна къща за гости в Чанг Май, Тайланд. Минахме през невероятния Le Meridien в Пукет, до полухостел със стръмни стълби в Ханой, където една 80 годишна бабка явно от персонала или собственичката искаше да ми носи тежкия куфар нагоре по стълбите. От луксозният ретро хотел до границата със Швейцария, до скучният Ibis в центъра на Милано.

За това и ми е малко тъпо, когато офертите на агенциите включват само брой звезди и нищо повече, което понеже няма как да носи отрицателно количество информация носи една кръгла 0. Ако сте на по-дълга екскурзия и сменяте държави, изискванията ви за хотелите също ще се сменят.

Малко повечко този път, но темата е обширна. За въпроси, похвали, псувни и забележки – заповядайте в коментарите.

[social_share]