Човек от Луната

Със Бъз Олдрин имаме сравнително еднаква житейска съдба – докато аз съм принуден цял живот да отговарям на въпроса “Как е в Холандия?” него сигурно цял живот го отегчават с “Как е на Луната?”. Естествено има и принципни разлики между двамата – например за отговора на моя въпрос аз получавам мизерен брой посещения и коментари на скромния си блог, а него сигурно го замерят със пачки из целия свят. Споменавам пари за първи и последен път днес – ако има нещо за което няма да се говори в последващия разказ, то е за ония неща за които има EuroCard & MasterCard. Така че седнете, настанеде се удобно и се пригответе за добра доза патетични клишета(първото за това че парите не са най-важното вече ви шамароса без предварително предупреждение, ей така за загрявка), защото едва ли ще успея без тях да предам точно какво е да се срещнеш с подобен човек.

Искам преди да започна хронологично да нагнетявам напрежението или да отегчавам до смърт(зависи само и единствено от гледната точка, сигурен съм) да обърна съвсем кратко внимание на една доста популярна тема – отишли ли са наистина американците на майната си(като си помислите няма по ходене на майната си от Луната, 385 000км – е няма такава майна) със супер модерен за времето си космически кораб или просто са хванали най-обикновен градски транспорт в посока специално построеното студио на Стенли Кубрик. Софийският 94 сигурно ходи до там – тоя автобус е специално дизайниран да ходи до всички важни места. Естествено конкретен и абсолютен отговор не мога да ви дам, но има хора които могат да го дадат. Аз само ще отбележа в каква категория попадате, ако сте сред тези, които мислят че всичко е фалшификация:

• “домакиня”, чиито съмнения се базират на подозрението и, че “телевизора ми не може да приема сигнал от Луната”
• The International Society for Krishna Consciousness – техните вярвания, че Слънцето всъщност е по-близо до Земята, отколкото Луната някак си противоречат със казаното от НАСА.
• и безспорните ми любимци –International Flat Earth Society – модерна организация, която твърди че земята всъщност е плоска, за това всички космически снимки показващи я като кръгла са фалшификация.

Допълнителен материал по въпроса, може да прочетете тук. Толкова по темата.

Всичко започна доста несериозно. В унивеситета ни често има симпозиуми, семинари и какво ли не по разни теми. В случая симпозиума беше на тема 20 години от създаването на космическа студентска организация към факултета. Сред гостите бяха упоменати разни професори, инженери участващи в разработката на някоя от модерните сателитни мисии и т.н. На един ред се мъдреше надпис, че може би евентуално има някакъв шанс хипотетично Бъз Олдрин да присъства на симпозиума. Това аз си го преведох по начина по който приемам новина за голям концерт в България – някой пратил мейл на мениджъра на U2 и от там всички вестници гръмват с новината, че щели да имат концерт евентуално хипотетично вероятно. Сравнението се позасили и от факта че евентуалната хипотетична вероятна лекция на Олдрин първо беше обявена за 16 март, после за 13 а накрая чисто и просто отменена. И тогава в 12 следобяд дойде потвърждението:

DELFT – On Tuesday 13 March Apollo 11 astronaut Edwin ‘Buzz’ Aldrin will deliver a lecture in the auditorium of TU Delft. This lecture is being organised by our Society of Aerospace Engineering Students (VSV) in honour of the 20th anniversary of the Space Travel Fraternity. The fraternity offers students activities related to space travel. This is done through organising lectures, excursions and a study trip. This year it is exactly 20 years since the fraternity was instituted and naturally this should be celebrated.

In the auditorium of the TU Delft the Apollo 11 astronaut will deliver a lecture at 15.00 hrs on his vision of the interface between space travel and the current and future society. The lecture is open to all thanks to the sponsoring of the KLM, but it is particularly students and staff of the Aerospace Engineering faculty who are emphatically invited. After the lecture, which will last three-quarters of an hour, there will be an opportunity to ask questions. Prof. Heinz Stoewer will introduce Buzz Aldrin.

След това трябваше да се заема с личните си организационни проблеми. Написах мейл на ментора ми по проекта, който съвпадаше по време с лекцията, че така и така ми се ходи на това нещо, че предполагам на доста хора им се ходи и не може ли да се направи нещо и да поотложим проекта. Само не отбелязах, че ако отговора е отрицателен чисто и просто ще си вдигна багажа демонстративно от проекта, но това е екстра която я запазих евентуално за десерт. Оказа се, че няма да е необходимо понеже почти целия факултет се изнесе натам и предполагам всякакви лекции и проекти бяха отложени.

На другия ден, 5 минути преди лекцията сме се наредили аз и още няколко приятели и чакаме да ни отворят залата заедно с още доста хора. Понеже те бяха отишли сравнително от рано бяхме близко до входната врата и успяхме да вземем доста прилични места в залата, която естествено се напълни порядъчно.

Първо почнаха разни хора да представят хората, които ще представят хората, които ще представят Олдрин. Така в представяния лека полека се разбра, че всъщност пича закъснява и те се чудят как да уплътнят времето. В последствие пуснаха едно научно популярно филмче за ходенето до Луната, дето явно трябваше да ни подгрее. От хората, които представяха си заслужава да се отбележи първия холандски космонавт Убо Окелс.

Летял е на совалката през 1985-а година. На същата совалка, която се разби при излитане в следващата си мисия и уби всички на борда. Греда с една дума. Понастоящем е професор в нашия факултет в катедрата по възобновяеми енергии. Умее да говори изключително зарибяващо, особено като става въпрос за лошото положение в което е Земята в момента и как трябва да се стегнем, ако не искаме да я загубим и е наше задължение като бъдещо поколение да се справим със глобалното затопляне и прочее проблеми. Винаги е интересно да го слушаш и често пуска доста хитри лафове – сега каза как той бил звезда в Холандия, но пред човека който ще представя се чувства като студентската му рок група(не свирели добре, но за сметка на това свирели шумно) ако трябва да представят Ролинг Стоунс. Иначе в момента разработва един проект наречен Супербъс, с който е надул главата на целия университет и естествено не пропусна да го спомене и сега, с което предизвика доста странно сумтене из залата.

И да си дойдем на думата. Пристигна пича по едно време и посрещането беше като на холивудска звезда. Макар че не знам честно дали някоя холивудска звезда, ако си разказва живота може да събере толкова народ и то с толкова малко реклама. Общо взето се виждаше само нещо по средата заобиколено от много хора, фотоапарати, светкавици и чудесии.

Започна и самата лекция, която ще ми е много трудно да предам както трябва. Като съдържание не беше нищо особено – с няколко минутно ровене в гугъл повечето неща щяхте да ги видите и без да ходите на лекция. За отбелязване са някой по-малко известни неща и/или хуморески, които ще подредя тук в прилежен списък:

• бил е пилот на изтребител в корейската война и е свалил 2 МиГ-а
• това, че се оказва в първата човешка мисия до Луната е жив късмет – няколко мисии по-рано са загинали други астронавти, което наложило пренареждане на програмата и така той е попаднал в Аполо 11
• ходил е и до Титаник
• при излитане от луната е пуснал някакво лафче към НАСА как са готови за излитане и са първи на пистата
• като са се върнали и са видяли какъв джангър е било на Земята заради тях е казал на Нийл Армстронг: че ние сме изпуснали всичката забава, докато сме били горе
• НАСА ги предупредила да не засенчват слънчевите панели на уредите, които оставят на Луната, понеже рязката температурна разлика между сянка и слънце там може да им разкатае фамилията. На една от снимките, която той нарече “indisputable evidence” се вижда как има поне 10 отпечатъка от стъпки около панелите на единия уред.
• доста директна реклама на часовниците Омега, с които сигурно има доживотен договор, накрая сам си отбеляза: абе за какво му е човек като е на луната да знае колко е часа в Хюстън, но все пак е добра реклама за Омега
• за шпионските игри по време на студената война. Много е било важно да се изпреварят руснаците и малко преди изстрелването на Аполо 11 шпионите са докладвали, че руснаците са се замотали нещо с тяхната ракета и американците ако искат може да отделят поне 1 месец за подготовка.
• като са си тръгвали американското знаме, което е било забучено е паднало. Били са доста доволни, че тая гледка камерите не са я хванали и са я спестили на лесно ранимото американско общество.

За съжаление нашите снимки не се получиха особено качествени, но за сметка на това предават някаква полуавтентична атмосфера:

Но въобще какво значение има какво ще говори – от 12 човека стъпили на Луната в момента 8 са живи и като се знае средната им възраст вероятно не за дълго. Има ли значение дали ще ти говори нещо за Луната, което знаеш или нещо за Луната което не знаеш или дори тъпи вицове за Иванчо и Марийка – лично за мен значение няма Н-И-К-А-К-В-О. Ужасно ме издразниха двама непрокопсаници от нашата проектна група – нямало да ходят, щото едва ли имал какво ново интересно да им каже. Абе, тия за чий са записали такава специалност, бе? Бива ли толкова грам елементарна незаинтересованост към човек, който ти е дошъл на крака на гости и за който едно поне 90% от хората на земята биха искали да видят, но не им се отдава шанс? Не знам, непонятно ми е.

Лекцията си заслужаваше да се види дори само заради едно единствено нещо – да го чуеш с каква лекота говори за неща, които са на светлинни години от обикновени прошляци като нас. Ходене до Луната, гмуркане до Титаник – тия неща от неговата уста излизаха едва ли не като детска игра. Може би това са големите хора – правят големите неща да изглеждат лесни. Почти си мислиш, че с малко повече амбиция, труд и известна доза късмет всеки може да постигне нещо подобно. Типичния пример седи пред теб, 76 годишен възрастен човек минал през няколко брака, лечение за депресия и алкохолизъм – абсолютно нормален земен човек, само че като си помислиш къде е бил и ти се завива свят. Май свърших с патетичните клишета.

След края на лекцията имаше малко време за задаване на въпроси. Самите въпроси бяха в по-голямата си част откровено олигофренски, и пича доста се стараеше да отговаря по темата, но и доста пъти отбягваше и говореше съвсем различни неща…няма как да каже тоя въпрос е тъп и не мога да му отговоря – елементарно възпитание. Но все пак хората после ще могат да кажат че човек стъпил на Луната им е отговорил което явно е идеята да зададеш въпрос. Както и да е, за друго исках да говоря. Времето за задаване на въпросите беше времето да си задействам моя план, а именно автограф на стената до тоя на Монтоя. Само че като тръгна накриво и това си е.

Много късно ни освободиха от факултета и нямаше време да си взема снимката от фотото, която бях приготвил за целта. Стана така, че се ръчках със една мизерна визитна картичка(седи ми в портмонето още от лекцията на един тип от Боинг, който разказваше какво се прави със старите самолети, интересна лекция беше..), а около мен някакви хора подаваха атласи, книги, плакати…сещате се че не успях да се пласирам. Поне Ния успя да си вземе автограф и завиждам яко, като не знам дали благородно или злобно, разлика не виждам, абе иска ми се аз да бях успял да се набутам, а не тя:). Опитах се да го изчакам и накрая след като си тръгваше и бяхме останали точно 5 човека да го чакаме тогава, ама само мина покрай нас, каза че нямал време и си тръгна. Тъпо. Ма аз снимката пак ще си я сложа на стената, много е яка, ей тая дето е най-отгоре на поста е във формат 20х20.

До автографа на Монтоя и плаката на Боинг 777 ще си отива.

[social_share\]