Кратка пътнография

Много често, и при дискусии със хора заразени от подобна болест става въпрос за следното – може да си мечтаеш цял живот за едно пътуване и да си мислиш, че като го изпълниш ще мирясаш, но се получава точно обратното: едно посетено място те кара да идеш на още 5, всяко от тези 5 на други 5…и хората разбиращи от геометрични прогресии схващат че нещата вървят на зле.  Целият процес е визуализиран от моята, така да се каже, пътнография.

 

 

2004. Първи полет в живота ми по линията София – Амстердам. Бях стреснат, хич нямах на идея за какво иде реч. Това беше времето, когато за двупосочните билети до Амстердам се плащаха около 330 евро, почти 100 евро повече, отколкото платих за Амстердам – Шанхай преди половин година. Все още се предлагаха пластмасови табли с доста кашкавал и шунчици и неограничено количество питки. В днешно време трябва да мериш диаметъра на сандвича със шублер.

 

2005. Положението е същото, линията е малко по-дебеличка заради по-честите трансфери. По идея бяха три пъти годишно: Коледа, Великден и лятото.

 

2006. Появява се срамежливо една Будапеща. Периодът, когато Wizz Air  започнаха за първи път полети от София. Не можех да повярвам, че ще отида София – Будапеща – Амстердам само за 60 евро. Допълнителен бонус беше няколко часов престой в Будапеща, който оползотворихме с кратка разходка. От тогава съм фен на подобни паузи между полетите, последната беше преди седмица във Виена.

 

2007. Амстедам – София е рутина. Появява се обаче и Прага. Първият ми полет, който е извън служебните ми студентски задължения, и чисто и просто за забавление. Още си спомням уикенда в Прага, на култовата цена от 34 евро двупосочен билет със покойните Sky Europe. Наскоро при едно прекачване в Будапеща видях два от техните боинги да седят в единия край на летището и нещо ме престърга.

 

2008. Ветрилото вече почва да се отваря. Магистралният полет София – Амстердам си го разнообразявам с прекачване във Виена и Мюнхен. Спомням си прекачването във Виена, пак добри спомени със Sky Europe – може да са нискотарифни, но бяха едни от малкото които се държаха адекватно във периода, когато летище София затваряше за по няколко дни всяка зима. Сега вече имаме ILS CAT III на пистата и подобен хаос не се случва толкова често и в такъв мащаб.

Още две знаменателни събития: първият ми полет с Раянеър, на култовата цена от 1 цент. Да, с включени такси! Със тези цени направихме експресни посещения на Лондон и околностите на Дъблин (горещо препоръчвам района на юг от Дъблин – просто се качете на кола под наем и карайте натам) за по 30-ина часа. И първото по-сложно пътуване с Раянеър, което организирах за една седмица. Айндховен – Лондон – Дъблин – Глазгоу – Брюксел: обща цена на полетите – 4 цента, за 7 човека – 28 цента! Това беше пътуването, което ми отвори очите за много неща от всякакво естество. Второто знаменателно събитие е първото ми, и надявам се последно, пътуване “организирано” от туристическа агенция – полетът София – Бодрум.

 

2009. Затишие пред буря. За отбелязване е отварянето на линията София – Айндховен на Wizz Air, нещо което редуцира до минимум полетите с родната ни България Еър. Другото нещо, което ги редуцира са доста по-конкурентните цени на Lufthansa и Austrian, през Виена, Франкфурт и Мюнхен.

 

2010. Избухване. Австралия отдавна ми беше в списъка, и след като имах задължителен стаж от университета не е чудно, че се опитвах да го избутам до там. Истанбул-Абу Даби-Мелбърн и обратно. Вътрешно в Австралия една обиколка из източният бряг: Мелбърн – Сидни – Голд Коуст – Големият Бариерния Риф – Кайрнс – Мелбърн. В допълнение още три пъти Мелбърн-Сидни. Е това беше пътуването отбелязано в първият параграф, след което се предполагаше да мирясам. Как мирясах – със най-екстремното нещо, което някога съм правил.

Айндховен – Милано, Милано – Абу Даби – Банкок, Чианг Май – Пукет, Пукет – Сингапур, Сингапур – Сием Реп, Хо Чи Мин – Хюе, Да Нанг – Ханой, Ханой – Банкок, Банкок – Абу Даби – Милано, Милано – София. Един месец из Югоизточна Азия: Тайланд, Сингапур, Камбоджа и Виетнам. Полети или дълги преходи кажи речи всеки 2 дена – лудо темпо със кратки паузи, когато е необходимо.  Това е пътуването, което може да се каже ме кали съвсем да съм уверен в способностите си. Целият дневник от там ще гледам да кача съвсем скоро в страницата с Пътеписи. Остава си черешката на тортата в кариерата ми и трудно ще го подобря някога.

Допълнително 3 кратки прехода Айндховен – Осло, Айндховен – Стокхолм и Айндховен – Катовице. Методът на избиране на дестинацията е “до където е най-евтино”. Пътуването до Осло беше единственото до този момент, което направих без компания – не съм сигурен дали искам да повтарям.

 

2011. Задръжки вече няма. Друго което няма е полети с България Еър. Извън пътуванията по оста Холандия – България за отбелязване е кратък уикенд до Инсбрук, където може ски да не карам, но не пречи да се радвам на глетчерите и Apres Ski. Освен това феноменалната Исландия, която е най-близко до нещо извънземно на земята, и която се надявам да видя пак съвсем скоро. И пътуванията до Китай (на гореспоменатата цена от 250 евро двупосочен!) и Карибите, които са документирани в Пътеписи.

 

2012. Пунктирчето до Сингапур е още бледичко. Какво ще се случи – знам сигурно само малко повече от вас :)

 

Ето и цялата статистика, в насипен вид. Направете си подобна за вашите полети, дори да са малко никога не е късно да започнат да се трупат :)

 

[social_share\]