Mariaaaaa, you’ve gotta see her! Имаше такава песничка и ми се е загнездила в главата. Както и да е, трябва да я видиш, освен ако не дойде. Но нека преди това да се върнем към началото.
Цените през септември на карибите са ниски. Хора няма. Не е слаб сезон, мъртъв сезон е. Масово ресторанти и хотели затварят за по месец-два за обновяване. Основната причина, е че е сезонът на ураганите. Да не навлизам в минчопразникови детайли, общо взето от вторник знаехме, че се насочва нещо с буреносен потенциал към нас, което в сряда придоби поредното име от списъка – Мария. Остана само да се надяваме, че или ще заобиколи на прилична дистанция както направи Катя, или че няма да е достатъчно силно да доведе до отмяна на неделният ни полет.
И така, стана петък и положението вървеше със среден оптимизъм. В смисъл, прогнозата беше бурята да ни удари почти централно, но също така към неделя на обяд да е доста далече от острова, демек да няма проблем за полета ни. Има доста солидна тръпка в цялата работа. Забелязваш как работници пълнят чувалчета с пясък от плажа, виждаш как в супермаркета бутилираната вода върви повече от кебапчета на събор и всяка капка дъжд и лек полъх те зарежда с очакване, че ей го е, почна се.
Ние бяхме изправени пред стабилна дилема – от една страна съвсем реалистично беше да се наложи да стоим 2-3 дена в апартамента, от друга не вървеше да се запасяваме с храна за 3 дена, след като мислим да летим след 1. Никъде по карибските острови(предполагам) няма и all-in-one решението за подобни проблеми – “Русенско варено”. В крайна сметка купихме малко повече вода от необходимото, малко спагети които решихме че ако няма ток ще хрупаме сурови, а допълнително успокоение донесе факта, че имахме 3.5л ром, повечето от тях предвидени за подаръци, но ако се наложеше подаръците бързо бързо щяха да бъдат национализирани и използвани за военновременни нужди. Легнахме си къде изплашени, къде заредени с очакване. Лично аз сънувах някакви сънища с бури, гръмотевици и ветрове, но както често става детайлите ми се изпариха от главата почти моментално след събуждане.
Ставаме сутринта и почваме да се оглеждаме за следи от наближаващата буря. Ми няма, едно такова хубаво слънце се е обадило, тук-там някое палаво облаче. Ма няма как бе, в нета преди лягане пишеше: бурята идва, залегайте в бункерите. Пак отваряме да го видиме тоя нет какво ще каже, и какво казва на новия ъпдейт:
BULLETIN TROPICAL STORM MARIA ADVISORY NUMBER 16 NWS NATIONAL HURRICANE CENTER MIAMI FL AL142011 1100 AM AST SAT SEP 10 2011 …MARIA BARELY A TROPICAL CYCLONE…WARNINGS DISCONTINUED…
Хъх. С типичния си женски характер марчето обърнала почти моментално от бушуваща стихия на кротко бризче. Бризче, което следващите дни можело пак да стане дори на ураган:
THE MAJORITY OF THE INTENSITY FORECAST GUIDANCE CALLS FOR MARIA TO BE A HURRICANE BY 72 HOURS).
Честно казано бях разочарован. Искаше ми се да видя кво толкова им хвалят на тия тропически бури, без страничния ефект да ни отменят полета естествено. От друга страна беше късно да се правят планове за деня, а и заплахата тегнеше всеки един момент и не се знаеше дали няма нещата моментално да се обърнат на зор. Летището също беше мъртво след като почти всички авиокомпании си отмениха полетите след предупрежденията. Остана ни да слезем долу и да кютим до басейна, на който цареше някак си приповдигнато настроение. Защо е това настроение, сега ще обясня.
Преди няколко дни се срещнахме с двойка възрастни американци. Видяха ми виетнамската тениска и ме попитаха откъде я имам, от дума на дума се разбра че мъжа е бил също във Виетнам, тук цитирам, “на правителствено пътешествие със всички разноски включени преди 30-ина години”. Понеже от тогава се засичаме почти всеки ден, лафиме за по 5-10 минути, имат чувство за хумор и е забавно. Та господина днеска се размотаваше около басейна с една пластмасова кана с коктейл и сипваше на всички наред. Естествено и на нас, понеже сме му любимци. Като свърши каната отиде за още, сигурно едно 3-4 кани излюскахме още преди обяд.
Болшинството от обществото около басейна трябваше да летят днес към щатите и бяха с отменени полети. Много е трудно да влезеш в положението на авиокомпания, която ти е отменила полета заради лошо време, а навън пече слънце като за последно. Особено любопитен беше един другар, джитка си по бански около басейна. Трябвало да си тръгва днес, ама му отменили полета и от компанията му казали, че могат да го пререзервират за…сряда! Къде щял да остане следващите няколко дни? Вика, че няма идея, и само че от нашия хотел го гонят в понеделник сутрин, защото затварят за ремонт. Същия след 20-30 мин го видяхме да се разхожда ухилен до ушите също с една кана коктейл. Каза, че ме е запомнил от предишния ден като ме издухваха самолетите. Това е правилното поведение – when life gives you lemons…make vodka with orange juice.
И така, в леки закачки, мързел и гледане на филми си замина последният ден от карибското пътешествие. На залез си изпуших последната пура с карибска бира. В момента е сутрин и пердаши як вятър, явно на тръгване марата е решила да не се дава без бой. Все пак току що кацна едно самолетче много по-малко от нашия 747, надявам се проблеми да няма.
По-късно днес следва полет за Париж, и понеделник в ранния следобед сме обратно в реалният свят на матрицата. Там където, ако поискам да отида на 20м от пистата за излитане със сигурност ще ме арестуват, а ако им кажа с каква цел съм там ще ми сложат усмирителна риза. Там където хората с отменени полети вдигат излишни скандали вместо да си направят кана с коктейл. Там където ако прогнозата за времето е слънчева те шибва як дъжд, а не обратното. Там където се заспива не на звук от океан, а на светлина от оранжерии.
Естествено ще има епилог.
До Утре и КЗЛ!
[social_share/]
