Има лек технически проблем с нета в хотела изразяващ се в това, че не могат да се качват снимки. Което прави задачата ми изключително трудна. Естествено, въпросната задача не е нищо по-различно от това да ви накарам да си изгризете холната гарнитура от яд, че не сте на моето място. Та преди да се прибера няма да има тюркоазени плажове, няма да има ниско кацащи самолети, светъл пясък и прилична екзотика. Остава да успея да се справя да ви ядосам само и единствено с моето красноречие, което честно казано ще ми дойде малко нанагорно, но не ми пречи да пробвам. Естествено, ще се наложи да съм малко по-описателен от обикновено. Та часът е 22:26 карибско време, намирам се в малката градинка пред апартамента ни, подухва кротък бриз, а близкият шумолящ океан се опитва да ме вкара в муза.
Първият пълен ден вчера започна със ставане рано рано, в следствие на разцентрованите ни биологични часовници. Сякаш за да ги допълнят всичките им околни механични/електронни събратя(на микровълнова, в кола и т.н.) явно имат собствена теория колко е часа точно и много държат да изпъкват с индивидуалност. Всичко явно работи като добре смазан механизъм да ти покаже, че си на остров и тук времеизмерването е величина само със символично значение, от която се интересуват предимно по-нервничките и стресирани туристи.
Бам по едно кроасанче от близкия супермаркет и се натоварихме на колата до Mullet Bay, доста симпатично плажче(1 от 36 общо на острова) със критично ниска посещаемост и култова съборетинка минаваща за бар, в която правят доста добри ребърца. За съжаление вследствие на Иренчето по всички местни плажове са изплюти тонове някакви кафеникави водорасли, които някак развалят напълно идеалната гледка. Днес на плажа пред хотела тия водорасли ги чистеха организирано, а май се оказва че Иренчето ги е докарала, а Катето ще си ги прибере. Ще видим тия дни.
Като ни понапече стабилно решихме да направим малка безцелна обиколка с колата. Целият остров има кажи речи един главен път обикалящ в кръг, дълъг около 50км, така че на която и посока да тръгнеш е силно вероятно да стигнеш за където си се запътил. Естествено, че има по-дълги и по-кратки варианти, но ако сте вникнали добре в предпоследният параграф ще разберете защо това е без значение.
Не си го представях такова. Мислех, че туризма и глобализацията е успяла да заличи всякакъв местен цвят и ексцентричност и да прелива от молове, барове и ресторанти. Определно не е така. Пътищата са претъпкани и веднага успяхме да локализираме една отсечка, на която си има няколко километрови задръствания…минахме покрай нея в 1 след обяд, 5 следобяд и 9 вечерта – все едно и също.
Колите, които карат са сравнително прилични, което доста контарстира на фона на къщите и постройките като цяло. Във скалата между цигански катун и крайбрежна луксозна вила се нареждат някъде между средно запазено бунгало и стара селска къща. Обсъдихме защо е така и родих идеята, че сигурно заради често минаващите ураганчета не им се строи или обновява къща всяка година, така че просто ги ползват като консуматив и ако вятъра я отвее просто правят нова подобна. Май теорията ми е доста олигофренска, хич не мисля че съм прав.
Минахме през местната Била и натоварихме една количка продукти за следващите няколко дни: храна, 24 бири и 2л ром. Чакайте, това изречение ще го разкрася малко. Една количка продукти за следващите няколко дни: карибска храна, 24 карибски бири и 2л карибски ром. Забелязвата ли как с добавяне на “карибски” отпред всичко изведнъж почва да звучи много екзотично и по-пинизчийски? Яко, а? Мисля, че и местните предприемачи са се светнали на този трик след като дори железарията е Карибска Железария. Не се шегувам хич.
Прибрахме се, сготивхме си храна и напитки и се насочихме към една беседка на ръба на скалите наблизо в съседният комплекс, който е затворен. Знаех, че сме в слаб сезон, но не предполагах че е чак толкова слаб. От доста ресторанти висят табели как ще отворят на 1ви Октомври, а и въпреки че уж сме в най-живата част имахме проблеми да си намерим сравнително читав бар. Което в крайна сметка беше за добро, защото се фиксирахме на въпросната беседка. Какво ставало там, ставало, факта беше че на сутринта 1л ром го нямаше. За сметка на това ни беше останала Кока-Кола…те това е чудо – 2л кола да са предостатъчни за 1л ром.
Разбираемо имаше поражения и планираното за днес пътуване до Ангила се отложи.
До Утре и КЗЛ.
[social_share/]
[wp:svejo-net]
