Карибски дневник – ден 1. Пролог

Текущо местоположение: стая 1110 на хотел Mercure Paris Orly Rungis. Как се стигна до тук?, както често казват в един мой любим сериал.

Стигна се по следният начин. Много много отдавна, когато се раздаваха 8 цифрени ICQ номера и когато най-хайтек звукът беше този от връзващ се дайъл-ъп модем, из нета се мотаеха снимки. Снимки на гитантски самолети кацащи над пясъчен плаж. Ето такива:

  by  fussball_89

Болшинството пишман експерти с назидателен тон ги обявяваха за фотошоп, този феномен доста често се среща и днес. Шопът просто би казал “Е те такова место нема!”. И това беше, дори не съм си представял тогава да се интересувам кое е това място, как да го посетя и т.н. Препращаш мейла със снимките на всичките си контакти, затваряш хотмейла или яху-то и до там.

Минаха години, дайъл ъп звука вече служи само ако някой иска да си сложи класически рингтон на телефона, а ICQ използват предимно руски тарикати представящи се за неустоими мацки, както и хора с непоклатима носталгичност. Мястото със самолетите и плажа обаче продължава “да го нема!” и днес по обяд се запътвам точно натам.  По ирония на съдбата не излезе вечен сисадмин от мен, нито приложен математик, за сметка на това може някой ден да излезе авиационен инженер. От край време пусках въздишки по това място, снимки тук и там из фейсбука, но в дежурният ми преглед на цените на полетите винаги изскачаше сума, която ме деморализираше да проверявам поне следващите 2 месеца. Докато един хубав ден сумата беше кажи речи на 50% от нормалната. Малко побутване ми трябваше.

Побутването дойде от подкрепата на двама приятели, Петър и Кинга, които се съгласиха да ме придружат до мястото, което май е крайно време да напиша с името му: остров St. Maarten в карибската група. Редовни читатели ще забележат, че за първи път споменавам съпътниците изрично в репорта ми. Причината е, че те любезно ме помолиха. И докато Кинга спомена, че иска всички нейни снимки да минават през скрийнинг сравним по строгост със тоя през който минава статия за предимствата на демокрацията във северно корейски вестник, то Петър беше доста директен и ми даде права да го споменавам, цитирам и публикувам негови снимки без никакви ограничения. Това второто смятам да го експлоатирам следващите няколко дни, особено като въпросния Петър прекали с рома.

Така, последно притеснение тия дни предизвика факта, че е ураганен сезон. Обикновено не е проблем, стига да не те уцели урагана централно, шанса за което не е много голям, но плаши хората достатъчно че да свали цените на всичко до поносими нива. Тия дни след като Иренчето затихна, Катето се разбушува. За късмет минава доста далече от нашият остров и всичко е на линия за перфектното изкарване. Повече детайли за него следващите дни, но много много накратко е това:

• Anguilla – уникалните плажове са там
• Saba – карибският джурасик парк
• Самият St. Maarten
• И естествено летището. Вярвате или не, само заради него отивам там. Да усетя как 747  каца буквално над главата ми и след това да ме издуха с двигателите при излитане, ей за това бия толкова път. Май и по-ненормални неща съм правил през живота си, но няма достоверни свидетели.

Иначе вчера беше време за безпроблемно пътуване Делфт-Париж. Имахме време за една разходка до айфеловата кула, която за разлика от пътуването хич не беше безпроблемна. Един съвет от опит: Не се надявайте, че под айфеловата кула ще е сухо при силна проливна буря. Не и когато дъжда е успореден на земята. Благодарение на бързата си реакция се скрихме сравнително успешно зад едни барачки, повечето хора нямаха тоя късмет.

Все пак станаха прилични снимки. Като си помисля някой хора им е цел в живота да видят айфеловата кула, за мен минава мимоходом с 1-2 свободни часа. Мразете ме, заслужил съм си го.

Утре:

• първи полет със Боинг 747
• пристигане, настаняване, първи плаж, първи ром и първа пура

До Утре и КЗЛ!

[social_share/]