Днес беше ден за път. Не съм тотално убеден, че не направих леко грешни спестявания, и не искам да навлизам в сложни детайли, но в крайна сметка добре се получи.
Все пак целта е времето максимално да се оптимизира, за това дори пътуване към летището е атракция. Сигурно помните снимката от вчера със влака показващ 345 км/ч. Внимание:
Това е въпросният MAGLEV или влак на магнитна възглавница. Ползата от линията е чисто демонстрационна, защото свързва летището с едва покрайнините на Шанхай и практическата далавера са едни 10-15 минути спестяване за сметка на високата цена на билета. Не е чудно, че се возят предимно туристи.
Пристигнахме на летището и хванахме вътрешен полет Шанхай-Tianjin със China Eastern, за мен всяка нова авиокомпания също си е атракция. Междувременно на летището признак за глобализация.
Сервираха топла храна, нещо което за двучасов полет моята кариера от 100+ полета не познава. Освежаваща турболенцийка преди кацане, кацане и търсене на най-подходящия транспорт за Пекин. Със продавача на билети за автобуса се разбрахме като сиамски близнаци, едва ли не само с мисъл. Казах му “Bus Beijing”, посочих тримата кандидати за билети, той посочи 4 пръста символизиращи 40 юана на глава добитък и сделката беше сключена. С малко ръкомахане разбрахме дори и къде спира въпросният автобус.
Пристигаме до хотела, където влизам с малко смесено настроение. При резервиране успях да хвана промеждутък от 5-6 часа, в който цените които бяха заредили са около 8 пъти по-ниски от обикновено. Как става тоя номер – като си мислиш, че пишеш цена в долари, а пишеш такава в юани. Резултат: хотел, който струва 250 долара става 30. Красота. Сега обаче не знам дали няма да се заядат за някоя запетайка, макар и публично хотела да обяви че ще поеме финансовия демидж от грешката си. Никакви ядове, посреща ни някаква мениджърка, която се запознава лично с нас, отбелязва много изгодната цена, която сме успяли да резервираме благодарение на някакъв вирус, който им обърнал доларовите цени в юани(да бе, вирус), казва че едва ли ще срещнем подобна цена някога друг път и да се наслажваме на престоя си. Няма как да не го направим.
Часът е вече около 17, ние сме скапани и решаваме днес да го караме скромно. Уточнявам среща за вечеря с една позната, да ми се чуди човек как из целия свят намирам познати. Ядем патица по пекински в много известно и луксозничко местно заведение. Патицата е много вкусна, макар че винаги съм си мислел че в една патица има повече месо. Дори ни цепват главата на две, вижда се мозъче…общо взето единственото нещо което не докоснахме от нея.
Прибиране в хотела и днес по-ранно заспиване и наспиване, защото тия дни много спане на пресекулки ни се събра. Утре следва туристическо трамбоване из Пекин.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
Хъх, събра ми погледа рекламата на свръхестествените тайни на Момчиловци :))))
Нали? :) Представи си като те тресне изненадващо на живо :)