Ако има едно нещо, което е приблизително еднакво по целия свят, това са моловете. Ако искаш някое място да загуби идентичността си, просто построяваш мол и така позволяваш на посетителите му да се чувстват в Сидни, Банкок, София, Сингапур, Лондон или където им душа иска. Коренна разлика с оня Банкок, който е в стария град, само на километър два от мол зоната. А мол зона съвсем не е преувеличено, защото в сравнително малко пространство са натъпкани огромни молове и често дори с топла връзка между тях.
Едно от нещата, с които е известен Банкок е шопингът. Лично мен тая дума ме потриса, когато е забележителност на място по причини, споменати в горния абзац, но нямаше как да не проверим точно за какво иде реч, а и имаше необходимост от купуване на разни неща. Успях да се настроя психически и денят не беше чак толкова лош, макар и празен откъм разтърсващи впечатления.
Е, все пак пред един от моловете имаше вечер на тайбокс, та успяхме и това да видим. Изгледахме два мача, първият между мъже, където един тайландец нашока репата на един англичанин. Вторият мач бяха 13-14 годишни момичета, които с такава злоба се налагаха, че това на мъжете изглеждаше като галене.
След това сменихме мола, следващият беше Siam Paragon. Нещо като ъпгрейдната версия на ЦУМ – само мега луксозни марки и магазини, приличащи на музеи. Самият мол си беше суперлукс и това малко опровергава моята теория в първия абзац за това колко си приличат моловете, но само малко. Все пак разликата с предишния, в който дори имаше зона като покрит битак, беше голяма. Ето малко от лукса.
А ето така изглежда и вечерен Банкок в тази зона. Пак казвам, едва ли подобна гледка може да служи за идентичност на някой град. Но все пак беше добре, че видяхме града и в друга, по-модерна, а не само ретро светлина.
Бях споменал в далечното време, когато за първи път стъпвах в Банкок преди 3 седмици, че по светофарите може и да си заспиш. Ето нагледно по колко чакане има от време на време. Имайте предвид, че минаха около 40-50 секунди, докато успеем да реагираме, да извадим апарата и да фокусираме снимка, която да показва цифрите.
За много кратък промеждутък минахме и по една червено-фенерна улица, друго нещо, с което е известен Банкок. Картинката е малко по-различна от Европа – момичетата, за разлика от Амстердам, не са изложени на витрини, а седят директно на улицата и подвикват. От време на време ги има насядали в заведения с пълнички чичковци европейци и т.н.
Понеже ни е последна вечер в Тайланд, а и като цяло в Азия, трябваше вечерята да е знакова. В резултат: наядохме се като свине в Макдоналдс. Бедата е, че често имаме проблеми с избирането на храна и все отнякъде някаква пречка изскача, и все си казваме, че ще хапнем по-късно, докато в един красив момент имаш макдоналдс до теб, а влаковете скоро ще спрат движение, т.е. избор нулев. Е, имаше малко избор от ресторантите, завзети от горепосочените момичета, ама там не бих рискувал да седна за вечеря. И така, като цяло малко повече агресия с храната нямаше да ни е излишна, а и като се замисля, единственото безвкусно нещо, което съм ял, откакто съм тук, е сандвичът на Qatar Airways. Най-вкусното беше един печен дроб на шиш, който си купих от една лелка без дори да подозирам, че е дроб, понеже тя не говореше английски и на количката не пишеше нищо, освен че едно мини шишче струва 5 бата (25 стотинки).
Утре:
- Прощална обиколка из стария град, моловете в модерната част, естествено, няма да липсват на никой
- Полет към Милано през Абу Даби
До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]