Югоизточноазиатски дневник – ден 20. Между Сайгон и Хой Ан

Днешният ден се превърна в типичен пример за това какво се случва от много препланиране. Бедата е, че 2 месеца по-рано, когато харчих за плановете виртуални пари, ми се струваше нормално да дам 50-60 долара, само за да мина през някъв проход (много красив, казват) и то ако имам късмет времето да е хубаво. Цялото безумие на това решение ме удари вчера и трябваше да се мисли алтернативен вариант. Все пак с 2 автобуса някак си закърпихме положението и спестихме 60-те долара, а и експириънса си заслужаваше. Но можеше да се спести летене до по-далечно летище (град Hue, кодът на летището е HUI за тези, които си падат по този род шеги) и малко нерви с купуване на билет за автобус в последния момент. Както и да е, прекарахме повечето време от деня в път, но провинциалните гледки си заслужаваха.

Почвам от сутринта. Най-големият враг на туристите във Виетнам са такситата. Разбирай, с много малко изключения, дори редовните таксита като видят чужденец, се превръщат в ОК Супершанс, затова бях малко напрегнат, но помолих хотела да ми намерят такси с надеждата всичко да е наред. Извадих късмет и таксито ме закара за около един долар по-малко, отколкото пишеше по форумите и си заслужи добър бакшиш. Последва полет с Vietnam Airlines, една от най-приятните окраски, и си спомням как преди година-две се чудех дали някога ще летя с тях… какво нещо е животът.
 

 
Това не съм сигурен дали бяха оризови полета или остатъци от скорошното наводнение в района.
 

 
Полетът до Hue беше безпроблемен, като изключим един ухаещ дядка, който упорито се беше настанил на моето място до прозореца и трябваше да викам стюардесата, за да успее да го разкара. От там автобусче към центъра и после голям автобус до Hoi An – запазен древен град с много шивашки магазини и следващата ни база за 2 дена. За снимките се извинявам, че са с лошо качество, но всичко е правено в движение и автобусът беше с бая мръснички стъкла също.

Край пътя атмосферата е леко аграрна. След мелето в Сайгон, спокойствието в провинцията доста сериозно контрастира. Трактори и рибарски лодки покрай пътя колкото щеш.
 

 

 
Не знам дали снимките успяват да предадат атмосферата.
 

 
А това е снимката, която може би най-добре олицетворява днешния избран път от Виетнам. Комунистическа пропаганда с труженици пред строящи се небостъргачи и модерна сграда отзад.
 

 
Нещо, което до сега не съм споменавал. Гледам във всяка държава да пробвам местна бира. До сега съм пил Chiang и Singha (Тайланд), Tiger (Сингапур), Angkor и Anchor (Камбоджа) и Saigon (Виетнам). Тази вечер пробвах и една домашна наливна, халбичката струва 25 стотинки. Не че всичките споменати бири са кой знае какво, ама Хайнекен може да се пие навсякъде, а пък и не е кой знае колко по-добър от споменатите.
 

 
За утре следва:

• първи ден от много време насам, в който няма да има навити часовници за събуждане
• разходка из стария град на Hoi An
• ако времето позволява и не ни запраска неочакван дъжд, може и да идем до плажа

До Утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]