За всички, които ми съчустваха да спомена – успях да се наспя вчера, но сега пак съм като парцал и имам ставане след някви си 5 часа, за да гледам някви си изгреви над някви си храмове, които били от уникалните гледки на няква си там планета. Ще видим.
Иначе днес започна с лека греда. Не е приятно да се возиш половин час до храм(всъщност самото возене на туктук е много приятно, предполагам по-яко от каране на кабриолет), да влезеш в храма, аха да снимаш…и да разбереш, че картата на апарата е останала в лаптопа. Аааайде обратно и после пак обратно. В тоя момент решихме, че времето ни притиска и обяда ще го пропуснем, за ужас на нашия шофьор, който май разчиташе да ядем за да може да хапне и той някъде, където продават по камбоджански цени.
Та както и да е, програмата за деня беше сутрин 3-4 храма и целия следобяд отделен на Ангкор Ват. Да почна със снимките. Ето ме мен в туктука, докато изчакваме шофьора за 5 минути да хапне.
За самия Ангкор Ват е изписано с тонове. Дилемата беше дали ударно да го видим първо него при пристигането, като рискуваме след това повечето храмове да са ни бледи или да го оставим за накрая като преди това сме подгряли. Мисля, че оставянето на края беше правилното решение. Много чудовищно и странно място, което нито една снимка не може да обхване, колкото и да я фотошопваш. Просто отиваш и си го усещаш за себе си, друг начин няма, наистина. Все едно да обхванеш китайската стена във снимка – само гугъл мапс го може, ама резолюцията не е задоволителна. Ето все пак няколко снимки от кумова срама.
За съжаление кулите бяха затворени за катерене и не можахме да видим цялата симетрия отгоре. Но карай, това човешко желание винаги да се катерим на високо е нерационално, макар че и аз съм голям фен на гледките отгоре. Може би освен гени на бобър(заради строенето на язовири, поздрави за всички спомнящи си източника на референцията) имаме и гени на планински орли, знам ли. Но това не мисля, че може да ти развали генералното впечатление.
Не може да го развалят и тоновете туристи – хубавото е че болшинството от тях се движат на групички от по 15-20 и ако ги поизчакаш или поизпревариш е доста по-автентично. А пък ако мръднеш и леко в страни от утъпканите им традиционни машрути си имаш необходимото усамотение.
Не може да го развалят впечатлението и дечицата и всякаквите хора, които се опитват да ти продават вода и парцалки. Бях чел какви ли не апокалиптични истории как те преследват из храмовете да ти продават неща и не те оставят на спокойствие – нищо подобно. Повечето с едно No, Thank you им беше достатъчно да те оставят на мира.
И като цяло ако четете това разчитайки да ви дам някаква представа имам лоши новини за вас. И най-детайлната книга и най-идеалната снимка не може. Трябва да си присъстваш. Има хора, които се разтапят, има и разочаровани, защото може би очакванията им не са оправдани. При всички положения обаче си тръгваш с впечатления и си обогатен културно неимоверно. Май се повтарям тук, но това е момент, на който не може да бъде наблегнато достатъчно. Зарежи филми на нешънъл джеографик, зарежи снимки на сульо и пульо. На място, на живо и това е.
За утре:
- изгрев над Ангкор Ват
- автобус до Пном Пен
- разходка из Пном Пен – дали ще е с депресираща или по-лека тематика ще решим утре
До Утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
