Дневникът е предшестван от Югоизточноазиатски Дневник: Част 1
Графикът се сгъстява и днес ще пробвам да съм по-кратък. Таксито и полета до Сингапур бяха безпроблемни. Летището в Сингапур е огромна, но сравнително добре организирана чудесия – редовен победител за летище на годината в света, и когато не спечели се приема за изненада. Може би трябваше да пообиколим за половин час всичките му изкуствени водопади, градини с пеперуди и т.н., но просто инстинкта ми надделя, а той е – кацнеш ли някъде да се изнасяш максимално бързо, с изключение на снимки на интересни самолети.
Чекирахме се в хотела (поредната и последната 5 звездна, ултра модерна бизнес изгъзица на промоция, която бях намерил), който те кара да се чувстваш като член на Уолстрийт. Стаята ни е на 20 и някой си етаж, изгледа е феноменален. Ще гледам утре да пусна снимка. Иначе това писание го пиша по халат и пантофи…ще взема да свикна на пет звездни хотели и не знам…
Сега за самият Сингапур. Ами приликите с Мелбърн са поразителни. И двете места притежават три основни черти: високи модерни небостъргачи, чистота, и много азиатци. Наистина, усещането да се разхождаш из Сингапур е доста Мелбърнско, като напълно осъзнавам колко непознато ви звучи това сравнение на болшинството от вас и хич не ми пука. Пък и след една седмица в Тайланд, където на всеки метър те спираха с “taxi sir, tuktuk sir” е добре малко да разпуснеш в място, което ти е по-познато и цените, дори да са скъпи, са написани на етикетче и не се налага да имаш парламентьорски качества способни да помирят двете Кореи за да вземеш нещо на прилична цена. Моловете са буквално на всеки метър в центъра, а понякога единственият начин да стигнеш от точка А до точка Б изглежда, че минава през два три мола, което е доста подъл номер и не усещаш как олекваш с някой и друг сингапурски долар. Влагата определено се усеща и е доста уморителна и обезводняваща, като се има предвид че сме на 100-ина километра от екватора е разбираемо.
Конкретно за днешната разходка решихме да е тип муха без глава – шляене без конкретна цел. Тръгнахме от хотела посока водата, където се намира Marina Bay Sands – хотел, който е завършен през 2010 и е чест гост на дискавъри ченъл. На покрива наподобяващ лодка е най-високият открит басейн на света. Наблизо е и Сингапурският Летец, виенско колело по-голямо от Лондонското Око. Всъщност мисля е крайно време да пусна някоя снимка.
Качихме се на покрива на Марината, за съжаление басейна е достъпен само за гости, но и гледките от публичната зона са добри. Доволно време седяхме горе, точно по време на залеза и успяхме да щракнем снимки през деня и на тъмно. Вижда се и о-г-р-о-м-н-о-т-о сингапурско пристанище, второто най-голямо в света(имали са спор с Ротердам на времето кое е номер 1, като и двете пристанища твърдят че са първенци на базата на различни критерии…но в последните години Шанхай им свива сърмите и на двете по всякакви параграфи) и да гледаш 100-ината видими кораба в пристанището те зарежда с някаква представа за мащаба на операциите.
След като видях старт финала на наскоро провелата се Формула 1 тук, отговора на въпроса кое ще е следващото място за посещение след като слезнем от горе намери своя отговор. Въобще тази година присъствах на една формула(Австралия), карах по пистата на същата, ходих по още една писта(Сингапур), видях една от въздуха(Абу Даби) и се намирах близо до още една(Монца), но беше тъмно и не знам на какво разстояние от нея бях. Имам и гума от Австралия и Сингапур, добра година за фенството ми, догодина повече. Ето снимка и от там.
Утре програмата е по-организирана и стегната:
- ботаническите градини
- малката Индия
- евентуално Сингапурският Летец, не знам дали има смисъл след гледките от Marina Bay Sands.
Ще се опитаме да станем рано и да си легнем рано, защото следващият ден ни чака ранен полет от 6 часа и целодневно обикаляне на камбоджански храмове. С тия огромни меки легла в хотела, не знам дали ще успеем.
До Утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
