Югоизточноазиатски Дневник – ден 12. Фи-фи и Мая бей.

Днешният, последен плажен ден, щеше да бъде запълнен с туристическа обиколка из съседните няколко известни островчета под общото име Phi Phi Islands. Наложи се да се ходи с туристическа група, за мое голямо нещастие, защото логистиката и най-вече цената на индивидуалните морски обиколки не са за беден студент на помощи. Все пак трябваше да се постараем да намалим количеството хора в групата до минимум, щото иначе става див панаир – в крайна сметка успяхме и се качихме 20-ина човека на една моторница, на които тук им викат speed boat. Доста бързо беше това чудо, а екипажа беше шавнал в главата за допълнителен колорит. Все пак щом съм цял и успявам да пиша това явно са си свършили работата.

Phi Phi са 6 острова, от които най-известни са 2 – Phi Phi Don, който е обитаем и си има бази, хотели и т.н. и Phi Phi Ley, който е дом на Залива на Маймуните и най-вече Maya Bay – плажът известен от едноименния филм с леонардо титаника. Парадоксално е, че преди филма това място далеч не е било толкова популярно, но сега е номер 1 в околните атракции, което предполага многобройни speed boat-ове по всяко време, които малко притъпяват ефекта.

Първа спирка Bamboo Island, където ще шнорхелираме или казано на по-прост език ще киризим рибите във водата. Самият остров също беше екстра, но основния фокус беше на жълтеникавите тропически риби, които налазваха мощно само ако подушат хляб и обелен банан. На брега бяха и задължителните за всички местни острови и плажове инструкции за действие при цунами – парен каша духа.

Следваща стъпка – шнорхелиране в открити води близо до риф. Виждаха се много риби и тоя път ги пробвах дали кълват и на мандарина, резултата е че кълват но по-скромно и малко страхливо. Чак като видят останалите, че на първите камикадзета нищо не им се случва като ми ядат от ръката идват и другите.

Трета стъпка е обяд на Phi Phi Don – отново приятен остров и плаж. Храната се състоеше от типични тайландски манджи от рода на пиле в сладко кисел сос и пържени картофи с пържени пилешки бутчета.

След обяда стигнахме и до Phi Phi Ley, където са основните интересни точки. Заливът на маймуните е уникален с това че на сравнително малко плажче хиенките му с хиенки са се научили, че хората ги хранят и идват да радват туристите като в замяна получават плодове на готово – мисля че и двете страни са доволни от натуралната размяна. Ако ги дразниш и не им даваш храна май ставали агресивни, но не разбрах дали това не беше странното чувство за хумор на водача ни, който постоянно мучеше за некви акули докато плувахме.

Следва бавно преминаване покрай пещерата на викингите – имало древни рисунки по стените на пещерата напомнящи техните кораби, а как са се появили там не е ясно, понеже викингите са били лекинко на север и сигурно би им било лекинко топло в Тайланд. Освен това има някакви гнезда на птици, от които се прави много скъпа супа.

Поредната спирка е една лагуна – заливче затворено от почти всички страни. Водата навсякъде е една такава зеленикава, с отвесните скали и ретро корабчетата определено създава интересна композиция.

Накрая стигнахме и до кулминацията – Maya Bay. Водача се опита да каже, че ни е довел в най-ненатовареното време, което представляваше около 20-ина корабчета и около 300 човека. Каза, че сутринта са двойно повече, а пък има и два ферибота минаващи дневно, които изсипват хора на кило. Няма как, това се отразява и на целият плаж и е практически невъзможно да снимаш без да има други хора или кораби в кадър. Има няколко варианта за по-самостоятелно посещение на острова, но са прекалено сложни и просто няма как – Леонардо е виновен. Здраве да е. Все пак мястото си го бива.

Тръгнахме си заедно с почти всички кораби от Плажа, явно всички гонеха да се приберат преди залез. Пътьом спряхме да починем за около 40 минути на остров със бар на него…двойно повече време отколкото прекарахме на Maya Bay. Да бяхме останали още 10-ина минути след останалите кораби на него щеше да се получи далеч по-различно усещане, но уви, явно бара на острова плаща комисионни…после що не понасям организирани туристически мероприятия. Но все пак деня си заслужаваше отвсякъде и си остава в златната ми колекция, барабар с кажи речи всеки ден откакто съм тръгнал.

Утре:

• временно чао на Тайланд и полет към Сингапур
• първи ден в Сингапур, какво точно ще правим зависи от това по кое време ще успеем да се нагласим

До утре и КЗЛ.

Дневникът продължава във Югоизточноазиатски Дневник: Част 2

[social_share\]

[wp:svejo-net]

[topbloglog]