Югоизточноазиатски Дневник – ден 9. Чанг Май.

Така, преди да продължа нататък много леко връщане във времето понеже ми се скараха, че съм забравил ключова история.

Докато се разхождахме покрай реката по време на фестивала в Чанг Май(бях писал, че атмосферата е доста военна със всичките гърмежи и чудесии) решихме да поседнем да починем на едно дуварче. Голяма грешка. Броени секунди след сядането усетих как всичките ми крайници първо леко изтръпват, а после почват да сърбят, нещо като лек токов удар. Бърза обмяна на реплики установи, че и сестра ми има същите симптоми. Визуалната инспекция в тъмното беше малко трудна, но се оказа, че са ни полазили и нахапали мравки след като най-нахално сме седнали в мравуняка им. Хм. Успяхме да ги отстраним и след броени минути изтръпването изчезна. Остана загадка защо тайландците седнали наблизо нямаха подобни проблеми…сигурно мравките ядат само чужденци, което би било доста неудачна еволюционна приумица, след като местните са си болшинство.

Да се върнем в настоящето, което всъщност е 2 дена назад, понеже изоставам леко с писането. Станахме сравнително рано за да ходим до храма в планината, който има и добър изглед към града. Интернет проучването ми беше показало ориентировъчна цена 50 бата на човек на посока, ако се ползва songthaew, което представлява едно камионче в чиято каросерия има две успоредни пейки. Спрях първото такова и оня ми изръси 600 бата. Сега, в местната култура и нормален обичай си е пазаренето, което обаче с прииждането на нищо неподозиращите туристи е и основен метод за стригането им. Бедата е, че дори да знаеш истинската цена няма кой да ти я даде, понеже някой нетолкова неосведомен турист дебне зад ъгъла и ще си плати като поп. Наложи се кратък набег към интернет клуб за да се информирам за конкретната стоянка, която дава евтината цена. С малко мъка и късмет я намерихме. Цената обаче е валидна само за 10 човека в камиончето и трябва да чакаш да се напълни. Вече имаше други двама туристи с библията наречена пътеводител на Lonely Planet(уникално е колко много хора обикалят с това чудо в ръце), появиха се още двама и трябваше да чакаме още четирима. Те пристигнаха изведнъж във вид на будистки монаси в цялото им оранжево бойно облекло. Почуствахме се много автентично. Пристигнахме до храма, ето и малко снимки от там:

След това се върнахме, пошматкахме се още малко и си взехме туктука към летището, за пореден път уреден на прилична цена от къщата за гости. Бях споменал флаговете с държавите, от които е имало посетители, ето ги и тях:

Полета до Пукет, където е мястото за тридневен отдих мина безпроблемно. Къде и как ще се настаняваме там ще четете утре.

До утре и КЗЛ.

[social_share\]

[wp:svejo-net]

[topbloglog]