Текущият ъпдейт идва от 12500 метра надморска височина, някъде над Ирак. През прозореца отляво се виждат светлините на Мосул и май за първи път виждам звезди от много време насам. Огромни и ярки, понеже кабината е затъмнена. Току що дойде една стюардеса и ми бутна нещо под носа. Оказа се една табла чашки с вода и преди да се усетя за какво иде реч успях да си топна ръката в една…наложи се да я изпия.
Иначе денят мина по план. Успяхме да станем учудващо рано и да разгледаме Лугано под дъжда, с малки набези на сухо време. Като цяло градчето е леко заспало, и търсенето на сувенирен магнит хич не е лесна задача. Иначе има пейчици по брега на езерото и лятото със сигурност е приятно…особено като се има предвид и безплатния Wi-Fi.
Последва пътуване до Милано, където се надънихме на кожодерски паркинг, но все пак успяхме да разгледаме катедралата и ловко да избягаме от мангалите, които ти пробутват царевица в ръцете за да те кацат гълъбите и после искат пари. Следвайки стриктна туристическа програма беше и крайно време да хапнем пица. Ресторанта беше точно до катедралата, което предполага че е основно туристически, но притиснати от времето нямаше как да търсим друг, пък и цените се преглъщаха с известни условности и ако не пиеш безалкохолно, което струваше около половин пица (6 евро за кола!). Та, издумках прилична маргарита и вече имам изядена пица в Италия – check!
После минимално количество магазини, с наблягане на фен магазина на Милан и бегом към летището. Там всичко мина по план, че дори ни дадоха от местата с повече място за краката – сигурно благодарение на любезната ми молба и сините ми очи.
Иначе билогичния ми часовник направи две салта, пожонглира с минути, часови зони и километри и се предаде съвсем. Не знам по какъв начин ще ми се отрази, ще гледам до Банкок да се държа буден и след като кацаме там към 6 следобяд всичко да е ОК. Скоро наближаваме Абу Даби, където има безплатен интернет и ще успея да ъплоудна текущото творение. Ако имате късмет може и да видите някой арабски изгрев.
Утре…или вчера…или вдруги ден…абе когато се пада следващото писане следва:
- Пристигане в Банкок, може би кратка разходка.
- Ми май това е.
До утре…или вчера…или вдруги ден…абе когато се падне и КЗЛ
P.S. Едно детенце току що се разциври от бизнес класата, как ли го приемат всичките лигльовци платили няколко хиляди евро за билет там?
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
