Много дъжд днес, много чудо.
Почна се с тръгване от Милано, където валеше. Стигнахме летището в Бергамо да посрещнем останалата част от компанията…и там валеше. Все пак тарикатлъците ми с колата под наем минаха. Шефчето само се зачуди откъде го имам тоя код, спомена че нямам право да го ползвам ама до там – даде си ми отстъпката. За всяко нещо си има първи път в живота и днес беше първият ми път, в който карах маршрутка. Точно такъв бус ми дадоха, с който маневрирането и паркирането са кошмар. Утре ще пробвам дали става по-лесно ако говориш по телефона, пушиш, разменяш пари с останалите пътници и псуваш останалите на пътя. При софийските маршруткаджии работи.
Последва дълъг ден на шофиране и задушевна атмосфера, която може да се получи само когато 7 човека са затворени в кола. Главната цел на начинанието беше да успеем да стигнем Лугано без да плащаме швейцарска винетка. В крайна сметка успяхме от трети опит, като при първите два нахлухме краткотрайно, там където и нацисти не са нахлували, и се върнахме с бърз обратен завой.
В Лугано валеше. Разходихме се, пихме кафе в елитно местно заведение започващо с Mc… и се върнахме в перфектния хотел, който естествено аз съм избирал. За отбелязване е краткият ми проблем с властите на италианската граница. Граничаря нещо се намуси, че не съм спрял на знак стоп на граничен пункт. След размахване на пръст и проверка на документаре всичко беше ОК.
Завършихме с вечеря в италианският ресторант на хотела, в който за наше съжаление нямаше пица, но пък имаше сурова сепия с черен ориз. Края на вечерта е аматьорска игра на белот(аматьорска защото аз не участвам), която в момента бушува до мен. И да, вали.
Утре следва:
- купуване на швейцарски сувенири
- връщане в Милано
- полет към Банкок – истинската част от пътуването започва.
До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
