И така драги ми смехурковци. Почна се!!!
Полета към Милано премина без излишни премеждия, Райън еър е една от малкото компании, при които не е сложно да се уредиш с място до аварийния изход, ако си елементарно находчив. Да живеят олигофрените, които се качват първи на самолета и не знаят къде да седнат.
Кацнах по план, чух традиционния Райънеър тромпет при всяко навременно кацане, последван от бурни възгласи и ръкопляскания, които не бях срещал при предишните ми 15-ина полета с тях…хммм, първия културен шок е на лице. Нова държава в колекцията ми – Италия. Следват автобус и 2 влака. В автобуса нещо не е на ред – шофьора не може да затвори вратата, мърмори си някакви думи под мустак започващи с vaffa… и като цяло не е на добре. Мила родна картинка. Следват влаковете – Bергамо до Kомо през Mонца. Атмосферата по гарите е съвсем бедежейска – мръснички влакове, малко светлина, имам си теория, че колкото по на изток отиваш, толкова по-мизерно става, но за това друг път. Очевиден признак на глобализация е присъствието на леко мургави младежи със смъкнати дънки държащи да чуеш бездарния рап дънещ от телефона им.
Имах кратко пражко дежа вю – опитах се да си купя сникърсче от машина, ама след като ми глътна около евро без да се отбележи кредит на екрана, панически натиснах бутона за ресто и…получих монети за 5-6 евро. Пристигнах в Kомо, което би трябвало да е много як град, но това ще го видя утре на светло. За вечерта се задоволих с първата ми италианска паста(мерси Рали!!), последвана от бг рожден ден. На въпросния пробвах около 5 различни италиански вина, последвани от лекция за цялостното място на виното в италианската култура, къде какви сортове се отглеждат, как точно се пият…аз кимах кимах с глава и накрая си сипах Джони. Ако мисълта ми не тече кохерентно и правописните грешки са в излишък да си знаете защо е. Кулминацията на вечерта беше един италианец, който държеше всички да чуем нещо на италиански по адрес на някаква мацка. Мислех че и предлага женитба, оказа се че просто са се събрали след 3 месечна пауза. Много държали местните така всички да са съпричастни към емоциите им, нищо че утре може да скъсат ей така.
Толкова за днес. Утре:
- гледане на Формула 1 някъде, трябва да се намери заведение с телевизор и въпроса е на кръв и лимфа
- Интер-Милан, ще видим кво ще правим
- може би малко разходка из Милано едва ли не, почти , въобще.
До утре и КЗЛ.
[social_share\]
