Ето ме пак.
Днешният ден беше добър. Най-заслужилият спечели формулата, а пък самоизлагането на Ферари беше допълнителен бонус. Може би, ако я гледах на видеостените пред Маранело, които отвреме навреме италианската телевизия включваше за да предава реакции щеше да е по-удовлетворително, но да не сме максималисти, а и чак до там планирането ми не стигна. Като стана дума за планиране появиха се първите дребни драскотинки по кристално лъскавия ми план. Air Asia ми върнаха един от полетите с 3 часа назад, но поне се извиниха лично и обясниха промяната точно с тия хартиени фенери, които летят на кило в Тайланд след седмица. Втория лек гаф беше непристигането по пощата на пътеводителя за Ангкор Ват, ама и това ще го преживеем.
Иначе Комо е много приятно градче, както между другото болшинството от ретро градовете по света, в които прекарваш кратко време. Изключително заспало в неделя следобяд, под дъжда (който според местните жители започва да вали по това време и спира някъде през Април) броя на хората, които срещнахме беше минимален. Доминираха уличните продавачи на чадъри, явно доста доходоносен бизнес в града, в който често валяло и духал силен вятър способен да прави чадърите на салата. В следствие се е появила конкретна пазарна ниша точно за тоя вид консуматив и разнообразието в размери и модели е уникално. Аз самият за първи път виждах и използвах чадър за двама.
Езерото не успях да го оценя напълно заради мъглата блокираща голяма част от гледката, но живот и здраве на пролет като спре дъжда ще дойда пак. Иначе по бреговете му има много скъпи имения, със мини пристанище стигащо чрез тунели до водата и можеш да си паркираш лодката буквално пред стълбището. Все пак нямаше време да се разходим до най-скъпата част, защото формулата беше топ приоритет за пълно съжаление и досада на любезната ми домакиня.
Последва трансфер до Милано, от който на тоя етап съм видял голяма улица със магазини през която препуснах набързо и може би единствения макдоналдс в света без безжичен интернет, което пък беше основната идея да ям там. Цените за нет в хотела са умопомрачителни – 35 цента на минута, така че оценете факта че тия бъртвежи идват до вас по много скъп роуминг мобилен интернет. Гледането на живо на Интер-Милан отпадна – не съм чак толкова голям фен, за да прежаля необходимите пари за билет на черно.
За утре следва:
- посрещане на още хора
- наемане на ванче(стискайте палци Avis да си затворят очите за моите тарикатлъци) и кратка екскурзийка до Лугано(швейцария)
До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
