Литовски Дневник. Епилог.

Заслужава ли си да се иде до Литва? Предполагам чакате отговора на тоя въпрос ясно и конкретно без да разтягам локуми и увъртам. Тук се сещам за Кръстьо Лафазанов от “Улицата” как правеше един специфичен жест, където дясната ръка хваща рязко за сгъвката на лакътя стегнатата в юмрук лява. Ще се наложи да изслушате тирада.

Литва е от типичните “лоу-кост” дестинации. Много вечен спор е кои са по-подходящи – традиционните, но по-скъпи авиокомпании или по-евтините и неудобни нискотарифни. Изтъкват се всякакви аргументи от рода на място за краката, бутаница при качване в самолета, тъпи ограничения в багажа. Но всички тези аргументи пропускат основното – нискотарифните ви дават свободата просто да щракнете с пръсти и да отидете някъде, само защото е евтино. Не бива всяко пътешествие да е едва ли не събитието на живота ви отнемащо огромна част разходи и време, в днешно време вече може да става мимоходом по между другото. И това е предимството на нискотарифните, което и хиляда инча повече място за краката не могат да неутрализират.

ОК, в Западна Европа сме малко по-разглезени откъм варианти, но и от София ги има. Периодично се появяват билети на символични цени до Тревизо или Бергамо. Милано го зарежете, едва ли има по-скучен голям град в Европа, освен ако силната половинка не му се гледа мач на Милан или Интер, а пък на нежната не и се пазаруват безбожно скъпите дизайнерски финтифлюшки. Но около Бергамо има безкрайно много диаманти – като се почне от самият град, та до близкото Комо и Лугано.

Иначе Литва има какво да предложи – дюните определено бяха кулминацията, а и Каунас и Вилнюс са приятни градчета. Хубавото е, че я няма типичната тарапана характерна за популярните дестинации – не е необходимо да се редиш на дълги опашки, да плащаш скъпи такси вход и да се чудиш 2 часа за Айфеловата кула и 3 за Лувъра или обратното. Съвсем спокойно може да отидеш и да импровизираш на място – шансовете са, че няма да изпуснеш нищо супер специално. А пък можеш да се натъкнеш на интересна изненада – например рицарският фестивал в Каунас.

Нида, Литва
Нида, Литва
Неринга, Литва
Неринга, Литва
Каунас, Литва
Каунас, Литва
Каунас, Литва
Каунас, Литва
Тракай, Литва
Тракай, Литва

С две думи – отворете ръце, прегърнете нискотарифните авиокомпании, избегнете капаните им и ги експлоатирайте във ваша полза! Заслужава си ако не за друго, то поне заради оная специфична тръпка, която носи попадането на непознато място с непознат език.

И заради бирата.

До скоро и КЗЛ!

[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

13 thoughts on “Литовски Дневник. Епилог.

  1. Имам един въпрос: какво означава КЗЛ? и ако е нещо елементарно, моля те измисли му някое сложно тълкование да не чувствам толкова глупава :D

    1. Въпроса за един милион долара :)

      Почнах да се занимавам с писане на повече от един параграф извън класните по литература на времето в далечната 2004, когато за първи път излезнах от България и много хора ме занимаваха с въпроса “Как е в Холандия?”. Съответно им отговарях на всички накуп първо с дълги имейли, а в последствие и в блог, който още си е онлайн, но няма да дам директен линк към него :) От тогава е тази традиция да завършвам писанията с КЗЛ. Друга традиция е думата Хроники в заглавието на блога. Т.е. нося си част от миналото с мен, един вид да има последователност от там от където съм тръгнал.

      В буквален смисъл не ти трябва да знаеш какво означава(или ако ти е любопитно питай някой мъж любител на футбола), нека само кажем че 8 години по-късно не съм вече чак толкова голям простак, а български футбол почти не следя :)

      1. Хахаха мисля, че се досетих вече, но пък ако се бъркам то поне моето тълкуване ми харесва (явно съм доста облъчвана в детските си години с омраза към определени отбори ).

        1. Със сигурност не е предвидено да се приема в буквален смисъл, даже и в днешно време с определена група приятели продължаваме така се поздравяваме, а сигурно не сме ходили на мачове от години и двамата :)

  2. Тъкмо и аз щях да попитам “какво за Бога е КЗЛ???” и ме изпревариха :D

    Иначе относно непознатите места: с това планиране и набелязване какво-що и как с цел правилното оползотворяване на времето, не убиваме ли изненадата от непознатото…

    1. Имахме я тази дискусия преди време и бях дал следния пример. Когато ходих в Тайланд присъствах на пускане на хиляди огнени балони в небето – уникална гледка, един от върховете в живота ми. Бях планирал известна част от пътешествието точно около това събитие. Същевременно на същото място, на което спах имаше двама французи, които бяха просто тръгнали ей така и не знаеха и разбраха от мен за него. На тях сигурно шока и изненадата им е била доста по-голяма след като не са знаели въобще какво да очакват, но пък аз не бих си позволил да пропусна нещо толкова грандиозно само за да имам изненада от непознатото :) А, ако бях тръгнал като тях със сигурност го пропусках.

      Та има баланс в цялата работа и двете неща си имат и плюсове и минуси, нямах нищо против в Литва да съм полу-организиран и полу-импровизиран, но в Тайланд в никакъв случай не бих отишъл без подготовка.

    2. Зависи с каква детайлност планираш. Но дори и 100% да си си уж подредил програмата, ВИНАГИ се появяват неочаквани събития и обстоятелства, които те хващат неподготвен. Може да се изсипе дъжд и да те накара да смениш програмата за деня, може да срещнеш човек, заради когото да хванеш непредвидена посока, може просто да извадиш късмет или интуицията ти да сработи. А може и да се разминеш със среща с пингвините около Огнена земя само защото си бил самонадеян глупак и не си си направил труда да провериш дали има “туристически сезон” за тия посещения…и после да си хапеш задника от яд :)

  3. За мен би било интересно доколкото ми е интересно всяко място на което не съм бил преди :-)
    Интересно ми е да чета за Литва и Прибалтика в блога , но и да съм имал идеи за там със сигурност вече се изпариха в полза на други дестинации.
    Виж нещо като Краков или Прага прегръщам с две ръце и бих повтарял отново и отново…Литва ми изглежда просто като “провинциалният” им вариант.
    Санкт Петербург винаги ми е бил и след твоя разказ си остава сред must see !!!

    Тия французи в Тайланд нямаха ли библията “Lonely Planet” ?
    Вярно са били съвсем странни птици :-)

    1. Жалко, че натам съм наклонил везните…Литва със сигурност не е място, на което да се юрнеш със всичките му прекачвания от България ако имаш просто генерален интерес, но за 30 евро двупосочен директен полет с Уиз си заслужава и то много :) За отбелязаните от теб Краков и Прага мисля, че Вилнюс спокойно съперничи на Краков, колкото до Прага там е друга категория и сравнението не е много уместно – най-малко никъде в Литва ги нямаш същите тълпи.

      Май я нямаха, и като типични французи от двама общо говореха половин английски :)

  4. Литва е приятна за посещение (особено ако си на гости с група на литовец от Каунас) :) Не е скъпо и по много неща прилича на България (тролеи (!), влакове-електрички, кичозни молове…), така че да се ориентираш е сравнително лесно. Страната предлага много интересни забележителности (замъци – Тракай, бароковият център на Вилнюс, манастири – най-големият в страната е Пажайслис в покрайнините на Каунас), много езера (гребане :-) ). Липсва туристическия кич, който е завладял Прага примерно. А и да спомена, че литовците са луди фенове на баскетбола. Така че ако има евтини билети, пълен напред!

    1. Общо взето и аз това съм написал в дневника :) Но за съжаление няма евтина връзка до там на тоя етап, а да се плащат “нормалните” цени малко убива цялата идея. Литва изглежда с една идея по-добре от Латвия(в частност Рига), която вече е налазена мощно от пияните англичани, Литва като че ли все още се държи.

Leave a Reply to Елена Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *