Исландски Дневник 2. Ден 7. Best of.

Част 8 / 9 от поредицата Исландски Дневник 2

Географски се намираме почти до най-източната точка на Исландия, на 40км от учудващо лесно произносимото име на град Хофн. Понеже утре много рано имаме полет предстои цял ден шофиране на обратно – с две думи тия неща, които ги гледахме последните два дни ще имаме възможност пак да ги видим в режим fast forward, или по-скоро fast backward. За късмет се е облещило едно хубаво слънце, което както бях споделил и в първият дневник позволява да се видят определени места по съвсем различен начин. При 5 часа чисто каране и крайна цел в 8 вечерта да сме в Рейкявик(ще разберете защо), оставаха около 3-4 часа за мотане.

Между другото втора поредна вечер си спахме абсолютно сами в цялата постройка. Всичко ти е на разположение и няма никой, тия хора просто не са свикнали на нашите навици винаги да са под ключ и всичко да е под око. Ползвахме си огромната кухня сами, като в нея имаше и всякакви продукти, естествено не ги докоснахме. На другата сутрин оставихме ключа на рецепцията и се изнесохме, не съм сигурен кога точно се е появил някой да го види. Това се случи и миналата година, когато ни беше оставена цяла къща на самообслужване – явно не е инцидентно, а е тенденция в цяла Исландия.

Последната ни фермичка
Последната ни фермичка

 

Минахме през ледената лагуна Jokulsarlon да проверим дали все пак някой тюлен няма да е излезнал да се попече на скалите и да ни позира за снимки, оказа се че гадинките пак се задоволиха само да подават любопитно глава над водата. Следващата стъпка беше пак да доближим ледник. В случая това беше Svinafellsjokull, доближихме го почти на допир. Иначе разходки по ледниците може да са много опасни, защото има големи процепи, непрофесионалист не трябва да го опитва. Близо до този език имаше отрезвителна табела да напомня, че шега не бива.

Svinafellsjokull
Svinafellsjokull
Напомняне, че ледниците хич не са безопасно място
Напомняне, че ледниците хич не са безопасно място

 

Следващата спирка отново ни беше чернопясъчните плажове около Вик. Като са огряни от слънце са със една идея по-приветливи, въпреки че тътена и разбиването на вълните продължават да всяват респект.

Плаж Reynisjfara
Плаж Reynisjfara
Земя на контрастите
Земя на контрастите

 

Сега, зимата е нисък сезон не само за туризма, а и за живота като цяло в Исландия. За това, когато по средата на нищото се търси тоалетна може да се окаже проблем. Малките селца изглеждат като изоставени, бензиностанциите в повечето случаи представляват една колонка на самообслужване. За това най-големия шанс дават туристическите забележителности, които всеки ден се посещават от поне един автобус. С тази цел завихме пак и към Skogarfoss, по-незабележителният водопад от преди два дни. Какво чудо ни посрещна обаче там – една от най-впечатляващите гледки, не казвам по-силна дума защото класацията е много конкурентна.

Skogarfoss
Skogarfoss

 

После успяхме да видим и Eyjafjallajokull, от трите ми минавания общо от тук за първи път слънцето позволи да се открие нещо повече освен основата на заснежените склонове.

Eyjafjallajokull
Eyjafjallajokull

 

После отново на Seljalandsfoss, като този път вятъра беше достатъчно слаб да ни убеди да се разходим зад него.

Зад Seljalandsfoss
Зад Seljalandsfoss

И въобще, през целия ден времето сякаш ни играеше по свирката, така че да допълним малките дупки, които не бяхме успяли да постигнем предишните дни. Решихме да отидем да проверим как изглежда и вулкана Kerid, който ревностни читатели на пътеписа си спомнят, че беше заснежен и не особено впечатляващ. Естествено и тук не останахме разочаровани:

Kerid
Kerid

 

Изпращаме дневната светлина със снимка на златисто окъпан в залез Вихърчо. Прическата му е малко Емо, не съм сигурен какви са модните тенденции сред конете и дали са просто няколко години след човешките. Всъщност неговата прическа е по-човешка от всичко с каквото се появява лейди Гага.

Нашият приятел Вихърчо
Нашият приятел Вихърчо

 

Сметките излезнаха идеално и към 8 без 20 бяхме в Рейкявик. Понеже деня определено си беше best of, решихме да го приключим със масово ядене на хотдоци от специалното щандче. След това се насочихме към Imagine Peace Tower. Това е проект на Йоко Оно, възхваляващ мира. Всяка година се пуска за кратки периоди от време в чест на дадено събитие: рожденият ден на Джон Ленън, годишнина от смъртта му и подобни. В нашият случай уцелихме пускането по случай настъпването на пролетта. “Нещото” е светлинна кула монтирана на съседно островче, но има добра видимост от точно определено място в старото пристанище на Рейкявик.

Imagine Peace Tower
Imagine Peace Tower

 

Мисля, че тази снимка е добър завършек на деня. И като цяло в последният ден си направихме едно добро резюме на всичко видяно през седмицата. Северното сияние ни избяга малко накрая, но това беше минимално до никакво разочарование. Въобще:

До Утре и КЗЛ!

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

2 thoughts on “Исландски Дневник 2. Ден 7. Best of.

  1. КРАСОТА!!!

    От името на всички знайни и незнайни читатели на блога искам да ти благодаря за чудесната поредица! Лично мен ме надъха страшно много :)))

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *