Югоизточноазиатски дневник. Епилог

Югоизточна Азия
Част 11 / 11 от поредицата Югоизточноазиатски Дневник: Част 3

В момента се излежавам в топло велинградско легло, докато на 1 метър от мен една печка Диана бичи на 4, а само до преди 4 дена се радвах на молове в Банкок, защото имат силни климатици. Иде реч, че разликата е шокова и ако примерът с температурите, който дадох, е лесно да се разбере и от идиоти, то многото разлики между “там” и “тук” е трудно да се дефинират с толкова прости примери. Не знам и колко точно време ще ми трябва, за да установя размаха на цялото начинание, засега със сигурност не мога. Ето малко суха статистика за логистиката:

  • 6 държави, от които 3 с визов режим (може да изглежда тривиално, но трябваше да видите как виетнамската гранична полиция ми разглеждаше паспорта и визата пет минути и се консултираха с шефа по някаква тяхна си причина)
  • 12 полета (с прилежащите им трансфери от/до летището, често пъти по-сложни за организиране от самия полет)
  • 14 хотела, включително два ултралуксозни петзвездни (Le Meridien Phuket и Fairmont Singapore) – всичките избирани по много признаци от рода на цена, локация и естествено, ревюта.
  • 2 седемчасови автобуса
  • 1 деветнадесетчасов нощен влак

Така погледнато, няма как да не се чувствам горд, че цялото нещо си го планирах, резервирах, организирах и изпълних без грам чужда помощ и без нито една туристическа агенция да ме води за ръчичка, освен когато не беше напълно необходимо (още не мога да си позволя частен кораб, за да си обикалям сам острови). И въпреки че повечето от местата бяха по утъпкани бекпекърски пътеки, съм наясно, че като цяло няма много българи, които да се хвърлят ей така с рогите напред в подобно пътуване, още повече с погрешните предразсъдъци, които имаме за държавите от региона (най-вече за болести и сигурност). Има една група във фейсбука, в която тур агенция се промотира, като пуска фотошопнати снимки на разни региони по света, казва се “Обиколи света с нас” или нещо подобно. Снимките са пълни с кахърни коментари от рода на “ех, никога няма да ида там”. Дано успявам да покажа, че всъщност подобен манталитет с нищо не се различава от оня, на който господ му казва да пусне поне един фиш, ако иска шестица от тотото. И докато финансовияT проблем е разбираем, ако наистина си поставиш за цел подобно пътуване, след година-две не трябва да е проблем… стига, естествено, да се лишиш от задължителните петъчни запивки. Ако пък не можеш да се лишиш от тях и те мързи да направиш необходимите сложни проучвания… въпрос на приоритети, въздишай пред снимките тогава.

Едва ли има и един момент, който бих променил – целият план се движеше по доста установени правила и като аматьор покерджия мисля, че уцелих идеалните моменти, в които да натисна газта (луксозните хотели на Пукет и Сингапур) и кога да я върна (базовата гостилничка в Чанг Май). За съжаление, доста места останаха невидяни – не само в посетените държави, но и цели други в района бяха пропуснати – Индонезия, Малайзия, Лаос и Бирма, но това само дава стимул за следващи пътувания. Лошото е, че вместо едно подобно пътуване да отмята определена дестинация от списъка, се получава така, че се добавят само нови и нови неща и бъдещите планове се разчекват ветрилообразно. 2-дневна екскурзия до Прага, последвана от седмица из UK, 2 седмици по източния бряг на Австралия и месец из Югоизточна Азия – виждате ли за какво говоря? Следва май 2 месеца на Луната. Както и да е, организацията на подобно нещо идва и с тренинга, придобит от споменатите предишни по-кратки екскурзии, точно това е, което може да съкрати цената на подобни екскурзии с 60-70%+ спрямо тур агенциите. И хич не е толкова лесно, но опита съм си го придобил от времето, когато изръшках нета за най-подходящото място за нощувка в Прага и дет се вика нескромно, заслужил съм си уменията да се справям и с много, много по-сложни екскурзии.

Благодаря на авиокомпаниите:

  • Ryanair: много пишман специалисти ги псуват, но на мен си ми остават любимата компания. Образец за ефективност
  • Etihad: главният виновник с тяхната промоция с точки. Разбирането на подобни промоции също отнема време, но когато билет от 650 евро може да се вземе за 200, си заслужава, нали?
  • Air Asia: 2 полета, абсолютно навреме. Единият беше преместен с 3 часа, но това беше по независещи от тях причини и бях информиран по 2 различни канала за промяната доста време предварително.
  • Jetstar: най-ключовият полет в цялото пътуване – между Сингапур и Камбоджа. Нулеви проблеми.
  • Vietnam Airlines: 2 вътрешни полета, обслужване на нивото на големите европейски компании на смешно ниски цени.
  • Qatar Airways. Леко разочароваща храна, но нов и чист самолет и места с повече място за краката. Перла в короната на ловците на авиокомпании като мен.
  • Wizz Air – добрите стари Уиз, които поставиха черешката на тортата от Милано за София.

Всички полети бяха абсолютно навреме и не се наложи да се използват буферите, заложени в плана. Всичко премина като по масло, чак стряскащо редовно и личното удовлетворение, как след няколко месечно планиране всичко върви както трябва, е огромно.

Благодаря на всички, които мятаха по едно око тук през изминалия месец и особено на тия, които намираха по милимунда-две да натискат лайк бутона и да коментират, да си знам, че не пиша за оня, дето духа. Специални поздрави за тия, които са изчели всичко, ако има такива.

Какво следва: повторно посещение на Австралия догодина (това твърдо е наумено) и евентуално Северна Корея през 2012… ако режимът там още е жив, не ми се ще да ида и да ям в макдоналдс. Ако нещо евтино изскочи до Южна Америка, също мога да скоча във всеки момент. Естествено, райънерските и уизеърски европейски забежки от време на време не се броят.

До следващият път и КЗЛ!
[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *