Югоизточноазиатски дневник – ден 24. Ха Ной

Ханой
Част 7 / 11 от поредицата Югоизточноазиатски Дневник: Част 3

Ха Ной. Столицата остана за заключителния ден на обиколката при другарите от Виетнам. Часът е 3:39 сутринта и може би ще го карам в малко по-телеграфен стил.

Сутринта се метнахме до мавзолея на Хо Чи Мин. Последният дом на чичо Хо си навява георги димитровски спомени отсекъде. Дори лека носталгия ме хвана – навремето да посетя мавзолея ми беше първата екскурзия извън Велинград през живота ми. Ма вижте го, и архитектурата е подобна.
 

Мавзолеят на Чичо Хо
Мавзолеят на Чичо Хо

 
След това започна лов на една знаменателна забележителност и фактът, че не е хич популярна сред туристите, я прави още по-специална. Става въпрос за един самолет B52 в едно езеро. Виетнамчугите го свалят по време на войната и просто си го оставят да си ръждясва във водата. Никакви ограждения, никакви входове за билети, никакви продавачи на сувенири, децата от околните къщи ти се хилят, че явно рядко виждат чужденец – просто хипер автентичен спомен от войната. Не знам защо хората се тъпчат в музеи, пълни или с дубликати, или със снимки, широко достъпни в интернет (визирам музея на войната в Сайгон). По-реалистично и ефектно представяне на войната е трудно да се измисли. Не че не беше сложно да го открием, де, бая се въртяхме и накрая по едни улички, широки около 1.50м, които успяваха да поберат сергии от двете страни, двупосочно движение на мотори и пешеходци. Беше екстремно. Все пак, къде на късмет, къде на още повече късмет, успяхме да изскочим на езерото.
 
Езерото с B52
Езерото с B52

 
Последва посещение на някаква постройка, нещо свързано с образованието им. Честно казано, мързи ме да погледна пак в брошурата, за да съм коректен докрай, а и ми се спи. Интересното беше, че мястото беше препълнено с млади виетнамци и виетнамки, облечени официално, може би празнуваха точно днес нещо като бал, така и не разбрахме. Докато виетнамците са модерни с костюми, виетнамките си имат един стил традиционни и шарени рокли.
 

Ученици на бал, може би.
Ученици на бал, може би.

 
Последва обиколка на едно спокойно езеро, много близо до нашия хотел, че трябваше да му направим снимки през деня – досега го бяхме виждали само по тъмно.

Вече се стъмни и дойде ред на водния куклен театър. Стара виетнамска традиция, в момента май е само един в цял Виетнам. В разстояние на около час показаха разни митологични случки от виетнамската история, под съпровода на малък оркестър. Куклите се движат по повърхността на вода с помощта на разни прътове зад сцената. Доста е интересно и любопитно.
 

Воден куклен театър
Воден куклен театър

 
Та като споменах по-рано хотела, поредният, който ни събра очите – не с някакъв лукс, а с приятелско отношение и обслужване, това го видяхме из цялата обиколка. Тук имаше две ухилени жени, които нямаше проблем да ни обяснят каквото и да ги попитаме и то по начин, по който просто разбираш, че го правят с кеф, а не по задължение. Опитите да изговорят правилно моето и името на сестра ми бяха остро плачевни, но дори опитът е показателен. Обиколихме и половината център с една рисунка и текст на виетнамски да търсим култовото “Виетнамско чудо” – в крайна сметка успяхме да го намерим в последният възможен момент… както и доста други неща свършихме в последния момент. Трябваше да видите и как една 80-ина годишна бабка, явно някаква в хотела, тръгна да иска да ми носи куфара.

Последва късен полет от Ха Ной за Бангкок с Qatar Airways, която трябва да е една от топ 3 компаниите в света, но откровено казано храната разочарова доста. Беше кратък полет, само час и 20, и ни метнаха по един сандвич набързо, но дори сухите на бг еър са по-добри от това изкривено нещо с мляно пиле и грах. Както и да е, отметнах си ги в списъка и катарците. Виетнамската епопея приключи.

Малко като офф-топик, от такси компанията, чийто шофьор ме натовари в Сингапур, ми отговориха на оплакването, че са му прекратили договора. Дано е така, а не ми го казват, само за да ми се правят на честни.

Утре е шопинг ден из Банкок, след като успеем да се наспим, може би.

До Утре и КЗЛ!

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *