Югоизточноазиатски Дневник – ден 17. Пном Пен.

Изгрев над Ангкор Ват. Едно от нещата, които всяка себеуважаваща книга от типа “ХХХ неща да свършиш преди да умреш” трябва да отбелязва. Романтиката малко се притъпява(или пък засилва, въпрос на гледна точка) от необходимото ставане в 4:30. Докато се движиш из улиците на Сием Реп(градчето до Ангкор) разбираш, че много други туристи имат подобна идея да гледат изгрева и само се надяваш твойто избрано местенце да остане леко незаето. Мисията е успешна, не знайно къде потъват повечето от орките, но най-добрите места са незаети. Времето обаче не е с нас, през нощта е валяло а точно на хоризонта има облаци, които ще попречат на изгрева. Куцо. Развиделява се без драматични моменти от рода на слънчеви лъчи подаващи се зад кулите или розови облаци…явно трябва да имаш късмет за да хванеш перфектната ситуация. Все пак си заслужаваше.

Изгрев над Ангкор Ват
Изгрев над Ангкор Ват

 

Последва автобус между Сием Реп и Пном Пен. Купих билетите от най-скъпата и най-луксозна компания – автобуса се оказа средностатистически, т.е. такъв какъвто редовно пътува София-Велинград. Имаше и малко разлики:

  1. Даваха ти малка закуска и вода.
  2. Климатиците работеха без грешка
  3. Имаше много колони и голям телевизор, по които бичеше кхмерско караоке.

Това последното май е нещо като главна форма на забавление тук, ще го проуча повече когато имам време. От клиповете изглежда, че повечето разказват вечната история за момче, което среща момиче(бекграунда е различен: в самолета, на оризището, в квартала), нещо им се случва и момче си реже вените…примерно. Наистина е доста странно за нашите разбирания и е буквално навсякъде. Ето един ютоб линк за груба представа:

Отстрани е обикновената Камбоджа. Тази, която не е завладяна от туризма около Ангкор. И да ви кажа, много са бедни.

Провинциална Камбоджа
Провинциална Камбоджа

Иначе извън населените места е това: палми и ориз.

Провинциална Камбоджа
Провинциална Камбоджа

Спряхме за почивка в едно крайпътно градче, където имаше повечко нормални къщи, както и много места да продават пържени скакалци, тлъсти паяци и други животинки.

Стигнахме в Пном Пен. Докато се настаним, докато се оправим, докато кажем “No, Thank you” на всички, които ни предлагат транспорт си стана 4 часа. Имаше дилема какво да правим: дали да наблегнем на историята като посетим един затвор(бивше училище) от времето на червените кхмери или да наблегнем на по-жизнерадостна обиколка покрай реката за удоволствие. Избрахме първото. Цялата история на краткото(4 години) лидерство на червените кхмери е доста дълга и любопитна, за това не искам да влизам в детайли. Накрая се получава така, че камбоджанците трябва да са благодарни на дългогодишния си враг Виетнам, на който му писва червените кхмери да се бъзикат отвреме навреме по границата, спретва една армия и ги изнася(Starcraft жаргон). Само една снимка от това доста подтискащо място – бодливата тел е за да пречи на затворниците да скачат и да се самоубиват. Мисля, че казах достатъчно. За по-любознателните: Wikipedia

Затворът Туол Сленг
Затворът Туол Сленг

След това трябваше да намерим и основната забележителност за нас в Пном Пен. Едва ли има някой местен жител, който знае откъде идва името на тая улица, но съм много горд че случайно я мернах в гугъл мапс.

Ние сме на всеки километър!
Ние сме на всеки километър!

Вечерта завърши все пак с разходка покрай реката – много спокойно и приятно място, с изключение на редките атаки тип таран от скакалци. Но като цяло е много сигурно и кротко място. Има един мит, че Камбоджа е опасна. Хич не е, може би е била до преди 15-ина години, но да ви кажа сега по-бих се разхождал из Пном Пен, отколкото из тъмните улички на Обеля.

Едно малко пояснение да направя и защото камбоджанската фаза приключва. Има разлика между кхмери и червени кхмери. Кхмерите са си тяхната раса и така се наричат всички камбоджанци – не са опасни, не са агресивни и не са вредни. Червените кхмери са бившата им лява ултра комунистическа партия. Така като се замисля разликата е като между бабичка и червена бабичка. Но кхмерите са доста по-бруталнички де, просто прочетете материалите в уикипедия. Ще се шашнете.

Утре:

  • автобус към Хо Чи Мин Сити(Сайгон), Виетнам

До Утре и КЗЛ.

Дневникът продължава в Югоизтичноазиатски Дневник – част 3.

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

4 thoughts on “Югоизточноазиатски Дневник – ден 17. Пном Пен.

    1. Вече ми става неудобно да се обвързвам със срокове :(
      Но се надявам до края на месеца да успея, има още 10 дни да се качат.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *