Арабски дневник ‒ ден 4. Формула 1

Formula 1

Е, най-накрая дойде дългоочакваният ден на състезанието, един вид да разберем за какво сме се събрали. Но всичко по реда си.

Първо за деня беше посещение на Ferrari World ‒ тематичен парк на Ферари, известен с най-бързото влакче в света. Пак се замотахме нещо сутринта и общо взето решихме да посетим само въпросното влакче, пък ако остане време за нещо друго, ще е бонус. На входа пишеше, че опашката е 25 минути, което беше като новогодишен подарък, спрямо часовете висене, за които бяхме чели. И въобще всичките дни, атракциите, които посещавахме, си бяха почти празни. Нищо, че уж е висок сезон в Дубай, нищо, че очаквах покрай състезанието паркът на Ферари да е препълнен.

Ferrari World

Ferrari World

Преди да тръгнем бях чел, че специалисти, обиколили различните влакчета, не са много впечатлени. Formula Rossa не било нито най-високото, нито най-дългото, нито с най-голямото отвесно падане, общо взето, единствената екстра е най-високата скорост от 240 км/ч, която се постига в първите 5 секунди и след това намалява значително. По този начин в Абу Даби са се измъкнали да имат нещо “най” в този парк, защото подозирам, че нито един проект в емирствата не започва без да е планирано да е “най” поне в един аспект.

Зачакахме на опашката, като от време на време влакчето профучаваше покрай нас. Цялото нещо отнема около минута и половина, а скоростта, погледнато отстрани, макар и бърза, не изглеждаше като нещо супер невиждано. Доста добра зрителна измама, но за това ‒ по-късно. Върви опашката кротко и методично, по едно време спира. Гледаме, че вече хора не се качват, минутките минават, нищо не се случва. Е, по едно време един пич облечен с работно облекло като на Пешо Монтьора се заразхожда по релсите напред-назад и разбрахме, че нещата не са на добре. 25-те минути минаха и заминаха, а влакчето не мърда. Хем не върви да си тръгнем, защото сме си платили и скоро няма да имаме шанс пак да го посетим, хем не върви и да продължим да чакаме вечно, защото старта на Ф1 нямаше да ни чака да оправят влакчето. Сякаш за да засили ефекта, Пешо Монтьора изведнъж тръгна по релсите с една масльонка. Абе, така ли ще оправиш най-бързото влакче в света, бе, с малко смазка? Това да не ти е 20-годишен Голф? Чак ме е яд, че нямам негова снимка, да видите с очите си цялата абсурдност на ситуацията.

Майтапът настрана, пичът се върна с масльонката и влакчето пак тръгна. Опашката се размърда бързо и си отдъхнахме. Поне временно. Дойде и нашият ред, седнахме си в седалките, всичко е наред, лееекичко се придвижваме към стартовата точка. 5 секунди изчакване, затегнат си с колана, няма мърдането.

Старт!

O-M-F-G!

Скоростта мисля няма общо в случая, вторичен ефект е. Въпросът е, че е усещане, което не сте изпитвали досега. Ускорението направо ви вгражда в седалката, нищо не се вижда, освен може би смъртта с косата, която ще ви прибере всеки момент. Първоначалното ускорение уж отнема 4-5 секунди, на мен ми се сториха като няколко хилядни, в същото време ужасно дълги. Ходи ме разбери какво пиша, и аз не знам. Такъв коктейл от усещания за няколко секунди не съм изпитвал. Дойде баирчето след старта, където уж трябва да се забави. Чудех се дали след високата скорост в началото нямаше да ми се стори пенсионерско. Нищо подобно, баир, спускане, завой с висока скорост, второ изкачване, второто спускане, отново завой. Накрая две-три вълнички, спирачка. Общо към 1 минута и 20 секунди. Преди да се кача, не знаех дали това не е прекалено малко, но повярвайте ми, предостатъчно е, за повече няма да имате физически сили. Уж седиш пристегнат към седалката, но цялото нещо е адски уморително. След слизането нито можеш да си събереш мислите, нито дебилната усмивка, нито крачката. Невероятно усещане. Сигурно ако ми се случваха редовно такива неща, щях да съм като Кими Райконен, който изглежда си подремваше на последното промо клипче от влакчето, едва 2 дни преди ние да го посетим, но за нормалния човек, който не е джигит и гледа да спазва всички ограничения по магистралата, изживяването е просто неземно. Ето ви го и Кими:

ОК, стига толкова за влакчето, че много се разписах и човек ще рече, че само това сме правили! После дойде време и за състезанието. Няма как да съм толкова многословен тук, мисля, че като за финал си беше доста интересно. Нямаше я очакваната надпревара и спираща дъха драма, но все пак беше вълнуващо. Тези, които го гледаха по телевизията, какво мислите? Публиката беше съставена предимно от англичани, които аплодираха всяка една загуба на позиция на Розберг, а накрая радостта им не беше особено върховна, тъй като титлата се реши постепенно, а не в последната обиколка например. Въобще, гледането на събития на живо си е win some ‒ lose some, в случая си е доста win. Само гледайте да сте близо до видео стена, защото иначе е абсурд да следите състезанието.

Abu Dhabi Grand Prix

Abu Dhabi Grand Prix

Свърши сезонът, ще влезем пак в абстиненция за няколко месеца откъм състезания, дано умните глави се наумуват, защото този сезон, макар и да беше интересен, върви по наклонената плоскост. И моля ви, махнете тия играчки и върнете пак шумните двигатели!

След състезанието последната атракция беше концерта на The Who. Много сериозна група, която създава сложни проблеми в диалога, тъй като фразата “Who is playing” може да е едновременно въпрос и отговор, в зависимост от интонацията. Няма да ви уча кои са The Who, какво са направили за музиката в последните 50 години и колко изпълнители са повлияли. Първо не са ми най-любимата група, но това е може би защото не съм запознат докрай с творчеството им, иначе на хартия имат всичко необходимо ‒ добър стил, много класически рок истории, многообразие и разбира се, не на последно място ‒ гениални текстове. Такива групи трябва да се гледат от обща култура, независимо дали сте фенове или не. Ще се изненадате колко много техни песни знаете! Гледам ги за втори път, като първия не изпяха любимата ми Behind Blue Eyes. Този път я изсвириха и нея.

Behind Blue Eyes

Behind Blue Eyes

No one knows what it’s like
To be the bad man
To be the sad man
Behind blue eyes

No one knows what it’s like
To be hated
To be fated
To telling only lies

But my dreams
They aren’t as empty
As my conscience seems to be

I have hours, only lonely
My love is vengeance
That’s never free

No one knows what it’s like
To feel these feelings
Like I do
And I blame you

No one bites back as hard
On their anger
None of my pain and woe
Can show through

But my dreams
They aren’t as empty
As my conscience seems to be

I have hours, only lonely
My love is vengeance
That’s never free

When my fist clenches, crack it open
Before I use it and lose my cool
When I smile, tell me some bad news
Before I laugh and act like a fool

If I swallow anything evil
Put your finger down my throat
If I shiver, please give me a blanket
Keep me warm, let me wear your coat

No one knows what it’s like
To be the bad man
To be the sad man
Behind blue eyes

Поезия, истинска. Започват световно турне, сигурно последно в кариерата им, ако минат през България, не пропускайте.

The Who Live

The Who Live

Това беше перфектен завършек на един изключителен ден. Остана само да се приберем по традиционния маршрут от пистата в Абу Даби до Дубай. Отнема около час. Е, час, ако не броим мъглата. “Каква мъгла в пустинята, бе?”, ви чувам да се питате. Ми не знам и аз, не съм метеоролог, нека те да кажат, що па да няма мъгла в пустинята? Все пак да се отбележи, че изчетох доста за шофирането в ОАЕ, никъде не видях предупреждение да внимавам, че вечер падат мъгли. А тази беше сякаш истински плътен предмет, обикновено висеше няколко метра над колата, но когато паднеше, трябваше да се кара по магистралата с 30-40км/ч на аварийни и ставаше, тук цитирам един от спътниците ми, тъмно като в камилски гъз.

Мъгла

Мъгла

Вижте как виси над нас

Вижте как виси над нас

Едночасовото прибиране се превърна в двучасово, напрегнатото шофиране ме измори и затова дневникът закъсня с цял ден. Извинения, за което.

До утре и КЗЛ.

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

7 Responses

  1. Afrodita says

    Е супер!

  2. Baufen says

    Обожавам да чета подобни писаници :)

  3. Future Health says

    Пиши по-често :) Много се захласвам, когато те чета

  4. Божо says

    Ей, човек, цяла година не си писал тук! Липсваш!

    • Георги says

      Няма изгледи да се промени, форума ми поглъща цялото свободно време. Жив и здрав съм, ако това е от значение :)

  5. Анка Петкова says

    Здравейте, Георги.
    Не се познаваме с Вас, но чух някои неща за Вас и Вашите пътешествия и се заинтересувах.Аз съм пенсионирана учителка.Имам едиствен син, който живее в САЩ и брат, който с цялото си семейство живее в Канада.Отдавна ме канят да им гостувам, дори имам вече визи,но ми е трудно да си намеря самолетни билети за моя джоб.Нещата се услоняват и от фактът, че искам с едно излизане от Бг да посетя и двете страни. Машрутът може да бъде София-Атланта-Toронто-София или обратно: София-Торонто-Атланта-София. За съжаление аз не мога да се справя с резервациите.Позволявам си да Ви помоля за помощ ако Ви е възможно. Ще се радвам на всякаква помощ. С уважение: Ана Петкова