Арабски дневник ‒ ден 2. Пясък

Пустиня

Пясък… и път. Кое беше повече, не знам.

Сутринта започна с ходене до пистата за предстоящия старт от Формула 1, тъй като трябваше да си вземем пропуска за паркинг, който, по незнайна причина, не беше доставен заедно с билетите. Много епична история, която включваше 18 страници имейл разговор, в който аз се опитвах да ги убедя, че нямам билет за паркинга, а те се опитваха да ме убедят, че имам. Дали да не го добавя тоя файл като приложение на поста? Айде, няма. В крайна сметка разговорът приключи с “Билетът за паркинга ще те чака в билетния център на пистата”. Разбираемо е, че подходих с известно недоверие и като ми дойде реда в билетния център, плеснах авторитетно цялата кореспонденция на гишето, обясних каква е ситуацията и се приготвих да изживея 18 страничния кошмар отново. Няколко секунди сумтене, няколко клика по клавиатурата и ми донесоха паркинг пропуска, много лесно и безболезнено, йе! Защо го пиша всичко това? Защото в последните месеци този паркинг пропуск отне доста значителна част от ежедневието ми, така че няма как да пропусна развръзката, и защото времето загубено тук, колкото и минимално да беше, си оказа влияние в последствие за целия ден.

Отметнахме бумащината и поехме по пътя към оазиса Liwa. Това нещо се намира на някакви си 200+ километра от текущата ни локация. Не би трябвало да е сложно да отидем до там, да се нагледаме на пустиня и дюни и да се върнем, нали? Така изглежда на хартия, докато организираш пътуването според Google Maps и някакви идеализирани времеви граници, които например не включват отбиване по паралелно на основното шосе, ползвано основно от камиони за боклук, докато пропускаме със трептящ поглед недостижимата отбивка, която ни трябва.

Отбивката беше към т.нар. Emirates National Auto Museum. Представлява автомобилната колекция на един от многото им шейхове, известен като Шейха на Дъгата (Rainbow Sheikh). Страшно много коли вътре, като не съм сигурен по какъв критерий ги е избирал шейха, дали е просто на външен вид? Основно преобладаваха Mercedes, а нямаше ни едно BMW. Чудехме се дали е умишлено. Коронката в колекцията беше един огромен Dodge, който вътре си има цял апартамент, за съжаление не можеше да се влезе в апартамента. Ма като казвам огромен, значи огромен. Ето ви снимка с оригиналния модел и уголемения дубликат.

Авто музея на шейха

Авто музея на шейха

Отзад е мъдрият поглед на шейха. Абе музеят си е як и ако сте хванали по пътя, си заслужава отбивката, но като цяло трябва да сте подготвени предварително, защото описанието на всички експонати се изчерпва с име на колата, година и държава на производство. Това е. Вероятно има доста легендарни и любопитни модели, но като не ги знае предварително човек, няма и как да ги разбере кои са.

Авто музея на шейха

Авто музея на шейха

Вече нямахме отбивки, следващото беше каране чак до Liwa. Един прав път се е опнал и гледаш как пясъчните дюни отстрани стават все по-големи, все по-красиви и все по… абе като по книжките. Абсолютно всеки следващ метър сякаш засилваше това нещо, заради което бяхме тръгнали да бием целия път ‒ да видим истинска пустиня. С увеличаване на дюните, отстрани се появиха и малко любопитни обитатели.

Камила

Камила

Не знам кой на кой беше по-интересен, ние на камилите или те на нас. Както кротко си вървяха зад оградата, след като видяха, че спряхме да ги снимаме и те спряха и се опулиха в нас. Ей, голям кеф, да отидеш в Близкия Изток и да видиш камила!

Продължихме към Liwa, а времето вече неумолимо напредваше. По идея трябваше да сме там към 3 и малко, към 5 да тръгнем обратно, за да сме обратно на Ф1 пистата към 7. Всъщност беше около 5 часа, когато пристигнахме в Liwa, хапнахме по един бургер в една крайпътна бензиностанция и малко на зор потеглихме към най-високата дюна наоколо Tal Mireb.

Ей в тая отсечка между Liwa и Tal Mireb беше истинския пустинен оргазъм. Вече нямаше огради на пътя, а просто купчини, камари пясък ‒ червен, розов, блед, които обграждат пътя. Пък отстрани пълно с ферми за камили. Доста екземпляри си джиткаха свободно между дюните, не знам дали бяха диви като мустангите или просто достатъчно интелигентни да се оправят сами. За съжаление, нямаме идеалната снимка с камила, тъй като се движехме много след график и слънцето залязваше, но отидете и ще ги видите, повярвайте! А най-перфектният камилен момент беше, когато видяхме край пътя двама араби в традиционните бели дрехи, возещи се на АТВ да придърпват с въженце леко притърчаща камила до тях. В тоя момент сякаш видяхме всичко и нямаше какво повече да ни изненада.

Стигнахме до дюната Tal Mireb. Доста се шегувахме дали ще успея да я изкача пеша, което разбира се беше абсурдно след като е над 300 метра. Води се най-голямата дюна в региона, а може би и в света, но като цяло височината им е толкова променлива, че е трудно да се води такава статистика. Местните я ползват, за да я катерят с бъгита и джипове и всяка година има много популярно състезание. Явно бяхме попаднали на тренировки или може би затова че беше уикенд, но дюната беше доста натоварена. Ма много ти става едно арабско на душата, като мине покрай теб бъги от което дъни арабско и в последствие поеме по баира. За някакви си секунди е горе!

Дюната Tal Mireb

Дюната Tal Mireb

Тук слънцето започна да се скрива и сякаш на зор тръгнахме да правим всички снимки, които толкова много искахме. Някои успяхме да ги направим, други не, като визирам основно снимка с камила в близък план и че не намерихме подходящо място за снимка със солните дъна, останали от времената, когато е имало вода тук. Здраве да е, майната им на снимките. Хора, Дубай вече е супер достъпна дестинация, много хора я посещават, истинско кощунство е да не идете да видите пустинята такава, каквато е, такава, каквато винаги сте си я представяли, такава, каквато е в книжките и по картичките. Емирствата не са само молове, big bus турове и луксозни хотели. Да, почти не слязохме от колата днес, да, доста уморително е, да, на границата на физическата и психическа устойчивост е такова пътуване да се прави само в рамките на един ден. Но си заслужава. Я кажете и вие, заслужава ли си?

Пустиня

Пустиня

Пустиня

Пустиня

Пустиня

Пустиня

Пустиня

Пустиня

Слънцето се скри и поехме обратно към пистата, където искахме да хванем вечерния концерт на Armin Van Buren. Google Maps, по който бях правил целия разчет на времето за пътуване, се оказа доста оптимистичен. Въпреки че карах малко над ограничението (в Дубай радарите са настроени на +20км/ч и това си е официална информация), загубихме поне половин час на връщане, спрямо калкулираното от навигацията. Без да споменаваме ремонтите по пътищата и кратките отбивки, които никой никога не ги смята, а товарят сериозно времевия бюджет. Концертът трябваше да започне по наш план към 7, а в 9 се бяхме набили в зверско задръстване около пистата. Излишно е да ви казвам, че психическата и физическа умора нагнетиха атмосферата в колата с едно такова специфично мълчание. За мен концерта беше изпуснат, просто се надявахме да хванем някой от бисовете, колкото цялото бързане за тоя концерт и жестокият трафик докато паркираме да си заслужават усилията. В крайна сметка, тук щастието ни се усмихна, явно концертът е почнал доста по-късно от очакваното от нас и успяхме да видим Арминчо за цял един час преди да решим, че ни е писнал ‒ никой от нас не му е чак толкова фен. Басът беше на ниво, екраните и ефектите на сцената бяха първокласни, добре подумкваше.

Armin Van Buren

Armin Van Buren

Armin Van Buren

Armin Van Buren

Между другото, нов рекорд ‒ най-скъпата бира, която съм виждал през живота си, се продаваше на концерта ‒ около 30 лв. за 0.5л, наливна, в пластмасова чаша. Имаше и невероятна промоция ‒ 4 бири за 100 лв. Явно това, че алкохол уж не се консумира в емирствата, ги кара просто да си поискат каквато искат цена.

В крайна сметка, ето резюмето от мен: еднодневното пътуване до Liwa, и по-конкретно дюната Tal Mireb, си заслужава до степен да е топ преживяването ви в ОАЕ! Знам, че болшинството хора, които тръгват към Дубай, отиват там на шопинг в модерните молове и да въртят из модерните заведения измежду модерните хотели. Те никога не са ми били таргет аудитория читатели така и така. Но пиша за тези, които искат да видят нещо по-различно, нещо автентично, нещо, което няма да намерят в Европа и нещо, което без предварителна подготовка може и да не знаят, че съществува. Така че, отидете до дюната. Просто тръгнете рано, минимизирайте излишните отбивки, гледайте да нямате други ангажименти през деня, така че като стане късен следобед и слънцето стане червено и почне с този оттенък да огрява пясъка, да сте вече там и да му се насладите на спокойствие. После кажете, че не съм бил прав.

Пустиня

Пустиня

До утре и КЗЛ!

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

2 Responses

  1. Future Health says

    Уникално, благородно ти завиждам. Благодарности, че споделяш с нас изживяванията си.

  2. captain_oveur says

    Явно си прихванал нещо от музея на шейха и под снимка на камила пишеш: Камила.
    Да не тренираш за шейх, а? :)))