Флоридски дневник. Епилог

САЩ
Част 9 / 9 от поредицата Флоридски Дневник

Дали в заключение ще мога да ви разтърся със зашеметяващи изводи, които фундаментално да обърнат представите ви за живота, вселената и всичко останало надолу с главата? Не се надявайте. Пътуването си беше абсолютно нормално, без излишни емоции. С едно малко изключение, но за него след малко.

Да започна с Флорида като цяло. Ами идеално се виждам някой ден да живея там. Може би не точно там, но на място с подобни условия и с подобен климат. Уникален кеф е да слезеш от самолета със зимно яке и след 15 минути да си по къси панталони през януари. Сега, няколко пъти ми беше отбелязано, че лятото нещата не са толкова розови и като се заредят едни жеги, ти идва да си свалиш и кожата, но оставам с особено мнение по тоя въпрос преди да проверя от първа ръка. Сега за сега, зимният климат получава отличен 6.

Твърди се, че е и пенсионерски щат. Като цяло не забелязах нищо такова, но може би защото хората, с които се срещах там, бяха по-млади. Конкретно за Сейнт Питърсбърг, където прекарах основното си време, според мен е идеално място за живот. Къде другаде имате цялата инфраструктура, присъща за средно голям град, комбинирано с парк на плажа на някакви минути разстояние? ОК, на много места, но мисля, че ме разбирате. Изпушиш от работа, хоп – в обедната почивка 1 час на плажа, перфектно. Варна и Бургас при нас могат да предложат същото, но само през половината година.

Ако трябва да посоча някакъв значителен недостатък, то е прекалената зависимост от личния автомобил. Може би защото съм свикнал с колело и читав публичен транспорт. Доколкото ми докладва моят любезен домакин, задръствания като цяло няма, освен много кратки в пиковите часове, така че автомобилът едва ли е чак такъв проблем. Може би съм толкова положително настроен и поради факта, че бях на почивка и ми беше едно ваканционно. Едва ли не си мисля, че ако съм целогодишно там, целогодишно ще ходя да търся алигатори по парковете, ще се разхождам по плажа и ще удрям бейзболни топки в увеселителните центрове. Реалността, естествено, е по-различна, но чисто обективно, Сейнт Питърсбърг предлага всичко, което бих търсил в място за живеене за човек от средната класа.

Кенеди Спейс Център беше единственият по-емоционален момент в седмицата, просто винаги гледам да си поставя в програмата един подобен “пирон”, около който глася всичко останало. И не останах разочарован. Може американците, донякъде справедливо, да отнасят критика за холивудизирането на всичко, включително и туристическата им индустрия, но мисля, че без тоя тип подход, едва ли ще могат простосмъртни хора да се докоснат до действащ космодрум и да стоят на 20-ина метра от мястото, където са изстрелвани совалките и лунните мисии. Че то само като минеш покрай надписа Spaceport Florida и те изпълва странен гъдел отвътре. Следващия път ще гледам визитата да съвпадне с планирано изстрелване, пък ако го отменят, здраве да е.

За Ню Йорк и Вашингтон няма какво да добавя. Ню Йорк миналата година влезе в листата на любимите ми градове, сега само затвърди присъствието си там. Често на втора визита човек не се впечатлява по същия начин, което е нормално, малко филми например, могат да въздействат по същия начин на второ гледане. Но Ню Йорк определено е като “Кръстникът” и колкото и да се завръщам там, дори да повтарям предишните посетени места, пак ще ми е приятно да отпраскам няколко часова разходка. При все че съм бил само зимата, представям си какъв кеф е Сентръл Парк през лятото. За Вашингтон пак имах малко време и не мога да давам генерални заключения, но мисля е достатъчен фактът, че без никакви притеснения можеш в 1 през нощта да се разхождаш из парковете в центъра, нарамил камера и статив. САЩ отнасят критики за свръх полицейщина, но от време на време екстра сигурността работи в твоя полза.

Ами това е, мили деца. В личен аспект си взех необходимата доза от презокеански полети и поне засега дишам малко по-спокойно и не ми е толкова тясно и задушно около врата. Колко време ще продължи ефектът от дозичката, не знам, но определено имам усещането, че вътрешноевропейските полети в един момент спират да помагат. Имам си нужда да се изгърбя за повече от 3 часа на тясна седалка, да дишам рециклиран въздух и да ям блудкава претоплена храна в мизерни количества. Дали всъщност не съм пристрастен и към джет лага?

До скоро и КЗЛ!
[social_share]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

11 Responses

  1. Янчо Янчев says

    Здравей, пич.
    От 2 часа съм открил сайта ти и не мога да си свърша работата от четене. :)
    Забих в темата за кемтрейлс конспирацията и няма спиране. Благодаря ти, че толкова подробно си описал всичко. Водил съм стотици разговори с конспиралници, даже вчера за кратко с един колега поспорихме. Т.е. опитвах да му кажа някои факти, а той, разбира се, нищо не приемаше.
    Както и да е, благодаря за целия труд, който тепърва ми предстои да прочета. Особено и всичко свързано със самолетите.
    Едно време исках да ставам пилот и ми е особено интересно всичко.
    Не му беше тук мястото да напиша всичко това, но извинявай, просто се чувствам като дете в сладкарница.
    Продължавай в същия дух, хубав ден.

    • Георги says

      Петък е, не се престаравай с работата, чети си на воля :)

  2. vladimir1974m2 says

    Е,хайде де, чакаме си урока за анатомията на пилотската кабина….

    • Георги says

      Еми да, ама…не го виждам преди първата половина на февруари….

      • Фичо says

        и нали знаеш, че февруари е по-късичък, пък и тая година е нисокосна , та съвсем скоро наближава средата … ;-)

        • Elena says

          Февруари мина……… :)

          • Captain Oveur says

            Февруари догодина предстои! :)

  3. Captain Oveur says

    Е как така аман бе, Основател? :-O

  4. Све says

    “Добре, че го нямаше въпросът „А какво ще правиш като завършиш?“, че просто щях да въздъхна дълбоко, да отпиша пътешествието до САЩ и да се върна обратно.”

    Аз като на манджа мерудия, но не се сдържах. Една идея – като завършиш може да продължиш с ученето. Докторантури предлагат, стипендии, условията сигурно са различни, нямам представа. Но определено ще ти е в пъти по-лесно от студент завършил в БГ. Казват, че е нещо, за което човек няма да съжалява!

    Ако това беше целта – завиждам :)

  5. Dido says

    “Имам си нужда да се изгърбя за повече от 3 часа на тясна седалка, да дишам рециклиран въздух и да ям блудкава претоплена храна в мизерни количества.” – много добре казано!