Флоридски дневник – ден 6. Загубен ден?

WWII Мемориал
Част 7 / 9 от поредицата Флоридски Дневник

Много загадъчна въпросителна в заглавието, нека видим какво имам предвид.

След като спах като принцесата върху граховото зърно с петорен матрак под мен, ставането на другия ден беше трудно. Но нямаше как, трябваше да се напуска. Тук – отново мистерия. Изглежда, че съм сам в цялата къща, с изключение на една стая, от която яко дъни телевизор. Хазяйката я няма никаква, почуках на тая стая, допускайки, че е нейната, но никой не отвори. Реших самосиндикално да си вдигам чуковете, без да се обаждам, но се оказа, че входната врата е заключена. Добре, че вчера забелязах страничната, през която ми вкараха куфара, нея я отключих и успях да си тръгна. Странна работа. Имах да плащам още 20-ина долара някакви такси, как ще си ги вземе жената, не знам. Абе въобще, целият престой в тая къща ми беше доста Дейвид Линчовски. Няма да се учудя, ако в един момент някой ми каже: “Черна жена с пеньоар и хавлия на главата? Това е старата собственичка на къщата, която загина при загадъчни обстоятелства преди 300 години”. Кой знае, ето ви още една снимка.
 

Призрачната къща

Призрачната къща


 
Понеже денят беше откровено дъждовен, се насочих към един аутлет в центъра да покрия малко задължения към приятели и роднини. Освен за единици от читателите, не се надявайте, че съм ви купил нещо. Общо взето, като се добави късното ми излизане, мотаенето да си оставя куфара в един склад в центъра, транспорта до аутлета и времето, прекарано вътре, то си стана време за полета ми до Вашингтон. Интересен ефект над WTC с ниската мъгла, добре, че прогнозата за Вашингтон беше ясно време.
 
Призрачният Световен търговски център

Призрачният Световен търговски център


 
А ясно време ми беше необходимо, защото възнамерявах да направя дъъълга нощна разходка из National Mall, улицата/парка с всичките паметници, музеи и монументи. Казват, че вечер са осветени доста красиво и си заслужава дори повече от денем. Кацнах навреме, настаних се в хостелчето за през нощта и излязох към 11 вечерта да снимам. Само че прогнозата за времето е едно, а реалността – друго. Ето тази снимка е около Белия дом. Прекрасен е, нали?
 
Призрачният Бял дом

Призрачният Бял дом


 
Или както казвахме в един детски виц, бой на негри в тъмна нощ. Пасва особено добре с текущия обитател на сградата, ще ме извинявате за расистката забежка. А имах желание, не е като да нямах. Криво-ляво добутах до един от монументите да видя дали става за нещо, ето и снимка от него, посветен на WWII.
 
Мемориалът, посветен на Втората световна Война

Мемориалът, посветен на Втората световна война


 
Мемориалът, посветен на Втората световна Война

Мемориалът, посветен на Втората световна Война


 
Знаех, че някъде там е скрит легендарният надпис Killroy Was Here, но се оказа, че е ограден с някви огради поради ремонт. А тук някви хора си се борят за нещо с нашарено возило.
 
Изблици на (вероятно) откачалка

Изблици на (вероятно) откачалка


 
Реших, че и на моя несравним инат и ентусиазъм това му е лимитът и безславно се прибрах обратно в хостела сред млечната мъгла. Монументите ще ги снимам утре на дневна светлина и дано най-накрая успея да видя Белия дом, поне като силует.

И така, дъжд в Ню Йорк, мъгла във Вашингтон. Дали беше загубен денят? Казва ли ти някой, смее ли човек да пита.

До утре и КЗЛ!

П.С. Следващото постче може да закъснее, защото утре вечер летя обратно за Амстердам.
[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

10 Responses

  1. Tedy says

    На мен ми хареса мъглата. Внася усещане за мистика и тъга, които си вървят с монумента. Но… ако беше отишъл на местното гробище с тази мъгла щеше да е много “трилърско” и определено оригинално, дали щеше да е здравословно за нервите обаче, не коментирам. :)

    • Георги says

      Ами от друга страна вече си беше станало късно…монумента е сниман към 1 през нощта, а да ги обиколя всичките щяха да ми трябват поне още 2 часа, а аз и се губех в мъглата. Пред Белия Дом има една елипсовидна алея, извъртях и оборот и половина преди да разбера, че повтарям :)

      • Captain Oveur says

        Абе уж флоридски дневник, това-онова, пък за WTC чета тук, за Харлем, за Белия дом… Дя няма някакво ново административно деление в САЩ, пък аз да не съм чул? :) :P
        Между другото, проблеми с някаква охрана не си ли имал при тия разходки, че и снимки на Белия дом посред нощ? Питам съвсем сериозно. Чувал съм, че за същите действия, по същото време на Червения площад можеш да се озовеш в много, ама много голямо приключение.

        • Георги says

          Това е щото не си запознат с творчеството ми, в Китайския Дневник имаше за Москва :)

          Не, никакви проблеми със сигурността, има много полиция, единия ме поздрави и ми каза, че еди къде си е затворено, ама ще ти отворя ей тая вратичка в парка да минеш и така. Като цяло си има и организирани турове вечер по паметниците за снимки, така че не е нещо нечувано. Вярно че мъглата беше брутална и бях само аз, и беше 1 след полунощ, ама едва ли съм ги изненадал.

          • Captain Oveur says

            Всъщност точно за проблеми със сигурността в лицето на полиция/служби питах :) Искам да кажа – Белият дом е специален обект, както знаем, и лице, което го фотографира посред нощ, може да има някакви недотам добри намерения. Затова и споменах Червения площад – там снимането без разрешение от полицай е забранено, а ако човек наруши забраната, е много вероятно да си има близки срещи от трети вид с полицията, ФСБ и т.н. Чак ми е странно, че янките, с тяхната параноя на тема сигурност, го дават толкова лежерно по отношение на Белия дом. От друга страна, знаем какво се случи на оная зъболекарка с колата неотдавна точно в близост до това същото място.
            Айде, другият път иди да снимаш Пентагона през нощта – там със сигурност ще ти излезе късметът :)

  2. Никола says

    Не пропускай сградата на конгреса, за мен е най-красивата във Вашингтон. Белия дом не е нещо кой знае какво, или поне на мен не ми направи впечатление.

  3. Фичо says

    Тая снимка сигурно е от Южния парк, миналата седмица, кво ни пързаляш за някакъв дом, при тва бял. ;-)
    То и по мъглата си личи.

    • Captain Oveur says

      За Южния парк не споря, Фичо, обаче ние например си имаме Бял дом тука – в „Кючюк париж“ е, всеки го знае. Така че айде моля ти се! :)
      От друга страна, Георги добре е направил, че не е отворил оная врата на стаята с дънещия телевизор. По-добре Дейвид Линчовско, отколкото Сиесайнюйоркско, според мен :) От трета страна, той сигурно ще види хазяйката си на трамвайна спирка в Амстердам.
      От четвърта стрна – вярно, че има загубен ден, ама не е тоя, който е описан тук, а другия – дето ще изчезне в часовата разлика при полета към дома :)

  4. juliof says

    Хахах, снимката на Белия дом направо ме покърти и искрено ме усмихна. Вероятно никой не е правил друга подобна.

    Интересен си както винаги, продължавай в същия дух.

  5. bungle says

    На мен с тази мъгла много ми харесва :)) С голям интерес чета :)