Седмичен обзор – 04.07.2013. Мрънкане, дискриминация и професор с кокаин

  • Home
  • Новини
  • Седмичен обзор – 04.07.2013. Мрънкане, дискриминация и професор с кокаин
Новини

Ето го батко, бе! Жив съм, здрав съм, благодаря за загрижеността! Пак да се извиня за мълчанието, не съм ви сърдит, но просто от време на време му се струпват неща на човек на главата и си трябва време, за да ги изчисти. Знаете ли, че всъщност най-много време покрай обзорите не отнема писането им, а четенето на новини за тях, да се филтрира плявата от онези бисерчета, които избирам да отлича и съсека под критичното ми перо.

Та така, близо три седмици дори нямах време да се поинтересувам от новините в бранша, хеле па да ги коментирам. Но на това сега му се сложи край и вече съм на линия. Да видим какво е дошло по информационния поток! Ами… честно казано май не само аз съм излязъл в отпуска през периода, като цяло е суша. Парижкото авиошоу съвсем го проспах и дори отварянето на стотиците новини от там малко ме плаши. Дриймлайнерът пък малко се държи като Made in China, а не Made in USA, донякъде разбираемо, предвид аутсорсването му по света. За капак на всичко, няма нито един читав счупен тъпомер да зашия на някой, ей така, да ми олекне на душата. Ама здраве да е, материал винаги има, ще поровичкам из дъъъългия ми списък в букмаркнати новини, които съм игнорирал при предишни обзори. Един вид днес ще е Б-страна на другите обзори, но нали знаете, понякога тези албуми са най-добрите.

Започваме с малко мрънкане на пътници, понеже както видяхте, и аз мрънкам доста, нормално е да съм на такава вълна. Продължаваме с малко кучешка дискриминация, после и женска дискриминация, малко О’Лиъри за аромат, а накрая – покъртителна история за един професор, който май по-скоро напомня на Гълъбин Боевски.
 

“Уважаеми…”

Сигурно не е много престижна работа да си начело на отдел “Жалби” в авиокомпания. Макар че опитните хора знаят, че това е единственият печеливш отдел на Сириус Кибернетикс, преди да им се стоварят тежки светещи букви на главата, да не се отплесвам. Но пък от време на време можеш да попаднеш на истински бисери, достойни за кандидат студентска тема по литература. Такова е и писмото от един клет лондончанин, на който карибската реалност на авиокомпания Liat му е дошла нанагорно.
 

Повечето авиокомпании, с които съм летял, просто ще ме закарат от А до Б доста припряно. Успяхте да ме заинтригувате с това, че не спряхме на мизерни едно или две, но на изключителните шест летища вчера. И на кой му е притрябвало да лети на един и същ самолет през цялото време? Имахме привилегията да сменяме и зареждаме гориво на всяка стъпка по пътя!

 
Сарказмът струи на талази. Можем само да съчувстваме на човека, не заради това, че си е изпуснал ферибота и е останал да нощува някъде си, а за това, че явно лежерният карибски мироглед със сигурност не съвпада с претрупаното му лондонско, разграфено до секундата ежедневие. Аз, като се замисля, държа на известна точност и не знам дали бих се оправял на място, в което цари пълен времеви хаос. Ама от друга страна, познайте кои са по-стресирани, местните островитяни или въпросният лондончанин? И в такива моменти си мисля, че изнервянето може да е лош съветник, вместо да се отпуснеш по течението и малко да си починеш. Истински ужас е колко са обсебени и холандците от техните agend-и, малки тефтерчета, в които си попълват срещите и графика.
 

 
Иначе, като стана въпрос за оплаквания към авиокомпании, безспорен номер 1 до момента е коментарът за храната на борда на Virgin на един гладен и разстроен пътник. Писмото му провокира личен отговор от сър Ричард Брансън, а и без значение дали е прав или крив пътникът, литературната класа е очевидна, а особено ме кефи неформалното отношение, сякаш пътникът се жалва на личен приятел. Аз ще пусна избрани цитати, но е добре да го прочетете цялото, даже има и снимки, потвърждаващи коментара на лирическия герой.

Нека махнем тънкото алуминиево фолио над основното и да видим какво е предложението. Ще се опитам да обясня как се почуствах. Представи си, че си 12-годишно момче, Ричард. Представи си, че е утрото на Коледа и седиш с последния си подарък. Голям е и знаеш какво е. Онази стерео система, която си избра от каталога и писа на Дядо Коледа за нея. Само че отваряш подаръка и не е това. А твоят хамстер, Ричард. Твоят хамстер в кутията и не диша. Така се почувствах, като махнах фолиото.

Бъркалката за картофеното пюре сигурно се е счупила и някой е решил, че следващият най-добър вариант е картофите да бъдат прекарани през храносмилателната система на птица.

 

Да не си със сплескана муцуна в днешно време

Следващата новинка е за любителите на кучета. Очевидно има значение каква порода ще е домашният ви любимец, ако имате намерение често да летите с него. Оказва се, че породите със сплескани муцуни като булдози, боксери и подобни имат проблеми с дишането, не могат да се охлаждат през устата както останалите кучета, ефект, който се засилва до критични нива при превоза им в товарния отсек на самолета. Статистиката е неумолима: от 108 смъртни случая за пет години, почти половината са на кучета със сплеснати муцуни. Някои котки също били застрашени.

Хич не ги разбирам кучетата, но самата статистика ми е леко плашеща, и то извън факта за плоските кучета. Много хора приемат домашните любимци като пълноправен член на семейството, представям си какъв ужас е да си намериш любимото същество, като сравнението на саркастичния пич с коледния подарък от предишната новина. 33 също били загубени. Какво означава загубени? Разбирам да загубиш чанта, часовник, компютър (безкрайно любопитна е статистиката колко лаптопи биват забравени всеки ден по летищата на скенера, за това друг път), ама куче? Да не би в карго отделенията да има инсталирана същата технология като тази в пералнята, която яде чорапи? Уж ще ставам инженер, би трябвало да съм наясно с тия неща…
 

Pug by 0??, on Flickr
Creative Commons Attribution 2.0 Generic License  by  0?? 

 
Та плоскомуцунестите кучета масово биват забранявани от авиокомпаниите. От една страна, гледат да се презастраховат от излишни дела. От друга страна пък са собствениците, които твърдят, че забраната е пресилена и когато семейството се мести някъде и не може да вземе кучето, трябва или да го изостави, или да го приспи, което не е много по-добра алтернатива. Може би има семейства, които биха си поели риска на летенето…
 

Със Черно фередже, оооле!

И от домашни любимци, третирани като хора, минаваме на хора, третирани като домашни любимци. Пътник в полет на Saudi Arabian от Джеда за Дамам е възроптал, че стюардесите на борда нямат придружител.

За да пътуват в кралството, както и за да свършат куп други всекидневни необходимости, на жените са им необходими мъжки придружители и явно въпросният пътник е взел липсата им като лична заръка от Мохамед да оправи неправдата.
 

 
С намесата на пилота, въпросният е отстранен от полета, нищо по-различно от пияниците по самолетите, като например оня исландец, който го бяха залепили за седалката с тиксо. Идеята ми да го включа в обзора е, че явно светът е голям, но едва ли има по-контрастен пример за сблъсъка на културите, когато един срещу друг застанат закостеняла религия и космополитна индустрия като авиацията. Пътуващите често по линията Лондон – Джеда казват, как на Хийтроу се качват масово модерни, добре изглеждащи и облечени жени, а щом се започне снижаването, се редят на опашка в тоалетната да надяват фереджетата.

В интерес на истината конфликтът е приключил с победа на добрите, саудитският крал пък бил по-разкрепостен и лека полека държавата отпуска сериозната си хватка над жените. Да се надяваме някой ден подобни истории да не са сериозно ежедневие, а да стигнат до там Куентин Тарантино да направи филм по темата, без никой да се чувства засегнат.
 

О’Лиъри ще спасява Гърция

Нищо интересно в тая новина, от сега ви казвам, ама имам чуството, че Майкъл О’Лиъри не съм го споменавал отдавна, а това може да ми е на уроки. За него винаги трябва да се говори, независимо каква глупост изрича. Мине през 3-4 сайта бисерът му и се получава така, че и до ден днешен доста хора си мислят, че тоалетните на борда на Раянер се плащат.

Текущата изцепка е при отварянето на новата им база в Гърция, Раянеър едва ли не собственоръчно щели да спасят гръцката икономика, само летищата в Солун и Атина да отпуснат малко тежката хватка на високите си такси.

Това може да се разглежда дипломатично от две страни. От първата, туризмът е със сигурност гръцки продукт, който е на световно ниво и има бъдеще, за разлика от държавната им администрация. То пък коя ли държавна администрация е ефективна. Та блокирането на евентуални желаещи да летят до Гърция с по-високи такси е много късогледо на фона на парите, които въпросните туристи биха изхарчили в държавата.
 

 
От друга страна обаче, е непоклатимият имидж на ирландците, които нямат никакво намерение да развиват благотворителност за спасяването на Гърция. Във всеки един момент, ако не им отърва, могат да си вдигнат шапката и примери за това – бол. А договорите им с летищата са толкова изстискващи, че доста от тях остават да разчитат на едните безмитни магазини да изплащат разходите си. Не съм сигурен и доколко полети до Атина и Солун биха вдигнали туристическия трафик, не отричам привлекателността им, но островите са далеч, далеч по-добри варианти за целта, а Раян лека-полека добре се намества там. За цифрите в прес релийзите им също да не говорим, имат някаква много бакалска сметка, че на 1000 пътника годишно се отваря едно работно място. Пловдив, ако не се лъжа, получава 300 000, т.е. по тяхната математика, 300 нови работни места са се отворили в региона. Съмнявам се, но кой знае. Испания и Жирона, между другото, са пример, че концепцията на Раян работи – след като субсидиите за ниските такси в първите години са плащани от държавата, сега вече се поемат от бизнеса, който вижда ползите от присъствието на жълто-сините самолети в региона.

Малко разпокъсано ми се получи. Ако мога да резюмирам в едно изречение – всичко казано от О’Лиъри трябва да се приема с известна доза скептицизъм, но и сериозно замисляне, защото човекът почти собственоръчно промени авиацията в Европа, колкото и да не се харесва на голяма част от хората това.
 

Вместо счупен тъпомер…

Оплаках се, че няма забавен завършек на днешния обзор. Но ще ви оставя с една доста любопитна и донякъде покъртителна история. Възрастен брилянтен професор по теоретична физика се запознава онлайн с млада манекенка, фотомодел, с която решават да се видят в Южна Америка. Няма да ви разказвам повече спойлери (само един – кокаин, че така и така го споменах в заглавието), за който е на ти с английския, историята е написана увлекателно и ще ви хареса. Може да обсъдим в коментарите след това. Приятно четене.

Ами толкова за днес, важното е, че се завърнах (за което намеква недвусмислената снимка на заглавната страница на обзора) и мисля да си вляза отново в темпото по пост на седмица. Дано ми се получи.
[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

19 Responses

  1. Бръмбар says

    На мен не ми се стори много невинен професора. По скоро останах с впечатлението, че е знаел какво има и както пише дали го прави за пари или заради жена, за закона е все едно.

    Но пък после има разни нотации/ редакции, че има грешки и неточности в наименованията, та почва човек да се съмнява …

    На мен ми се е случвало 2 пъти познати да ме молят да им предам някакви пакетчета на техни роднини/ приятели и честно казано се чувствах на тръни. Не ми беше удобно да откажа, но определено не се чувствах комфортно.

    • Георги says

      И на мен така, според мен го прави заради жена, която му е казала че иска пари, или нещо такова. От близки приятели едва ли е проблем да вземеш пликче, от по-непознати бих бил подозрителен и аз, в краен случай може да поискаш да го отвориш…

  2. vladimir1974m2 says

    А сега да попитам Гошето да сподели набързо за последната самолетна катастрофа в Сан Франциско- какво точно се е случило със самолета, та се е подпалил…Новината е отпреди 2-3 дена

  3. vladimir1974m2 says

    “колко е допустимото минимално разстояние между два самолета на 10 000 метра”- Аз не мога да си преведа линка,който обяснява това, но термините които се използват за разстоянията между самолетите са два-” минимална хоризонтална сепарация” и минимална вертикална сепарация ( когато са един зад друг и когато са един под друг-примерно хоризонталната е около 500 метра, а вертикалната е около 300 метра- за да не може единият самолет да влезе в турбуленцията на другият.Казано с две думи-представи си небето като милиметрова хартия, на която всеки полет е изобразен като векторна величина-принципа на радарното векториране( векторната величина освен с числова стойност се характеризира с посока и приложна точка-сила,натиск,време,скорост…).И на монитора пред пилота са изобразени всички съседни самолети, с посоката и скоростта, с която се движат, както и най-близките летища…дори можеш да си гледаш самолетите онлайн от компютъра си на : http://www.flightradar24.com

    • Ивайло Илиев says

      Аз пък бих искал да разбера минималното разстояние между 2 самолета, движещи се в един и същи коридор (тоест не знам дали използвам правилния термин, или би трябвало да говоря за 2 различни коридора)? Защото на път за Лондон покрай самолета минаха няколко самолетчета в обратната посока и беше забавно да осъзнаеш всъщност с колко голяма скорост се движи самолета.

  4. neuromancer says

    Малко стереотипен тоя завеян професор, ама имам приятели, които когато/ако станат професори ще са същите.

  5. Мрън says

    Историята с професора е интересна…през цялото време си мислех за BBT и Sheldon :)

    Да не ме обвините в сексизъм сега, но е учудващо колко наивни могат да бъдат мъжете понякога при наличие на красива жена….не само мъжете де, всеки си има слабо място и има манипулатори, които се възползват.

  6. георги says

    “Mr Charles (director of corporate communications) said that Virgin was sorry the passenger had not liked the in-flight meals which he said was “award-winning food which is very popular on our Indian routes.””

    Честно?

    • Георги says

      Еми кой знае каква индийска екзотика са сервирали, а и какво друго да каже шеф на corporate communications :)

  7. Balder says

    Здравейте,

    От около два месеца следя блога и форума за пътешественици и мога да кажа ,че е едно от малкото места в интернета:) което ми е харесало и привлякло любопитството.По професия съм микробиолог ,но пътувам и из небесата често ,то материала за крилата ми беше супер интересен. Винаги съм се чудел защо са малките перпендикулярни на фюзелажа крилца на корема на самолета ,защо на Ембрерърите местата са означени с А И С ,без В или с С И Д без А, колко е допустимото минимално разстояние между два самолета на 10 000 метра да речем и др.подобни скучни въпроси. поздрави и ще пиша с ваше позволение и във форума за пътешествия за Индия и Китай :)

    • Георги says

      Покажи ми картинка кои са тия перпендикулярни крилца, не разбирам добре?
      Място A e до прозорец, C e пътека, същото с D и F от другата страна, нещо като конвенция, защото като не знаеш какъв е самолета по-лесно се ориентираш по тоя начин. Така си мисля де :)
      За третия ти въпрос, нямам представа, на летището при излитане и кацане има значение какъв е типа на самолета, зад 747 се изчаква повече, отколкото зад Ембраер, защото повече разбърква въздуха. Хубавото е, че има сайтове, които имат представа: http://www.skybrary.aero/index.php/Separation_Standards Изглежда, че разстоянието е…15 минути, да в минути го мерят!

      Пиши смело където намериш за добре :)

  8. Captain Oveur says

    Фичо както винаги е брилянтен в заемането на най-добрата гледна точка :) Да не говорим, че е редно отговорните саудитски фактори да оценят по достойнство опита му да засили пътникопотока в посока Джеда :)
    Не съм прочел историята за професора все още, но отсега казвам – язък за човека, ако е изгорял за наркотрафик!

    • Георги says

      Абе тегава, но любопитна история. Аз винаги съм доста скептичен към по-драматичните и сълзливи неща де, бил много лековерен, 2 кила кокаин в куфара, айде нема нужда. Лошото е че можем само клюкарската да коментираме като нямаме пълни данни :)

      А Фичо си е Фичо :)

      • Captain Oveur says

        Точно тия “айде нема нужда”-истории при цялата им абсурдност понякога са абсолютно правдиви и наистина се получават вследствие на натрупване на изключително разнородни и смахнати фактори. Фичо може да знае за случая с един негов млад колега – Николай Баровски – който лековерно приел да пренесе към гърция някакви дрехи на свои познати и на границата се оказало, че в едно от якетата има двайсетина хиляди евро, дали не бяха и фалшиви. Момчето си отлежа в Гърция няколко години и лично за мен освобождението му е цяло чудо. Покрай случая с Боевски пък стана ясно, че малко преди това в САЩ бяха освободили някакъв чернокож, лежал за наркотрафик. Бяха доказали в крайна сметка, че дрогата е сложена в багажа му от член на летищния персонал, та човекът си изчистил името. Мисълта ми е – светът е голям и чудеса дебнат отвсякъде, колкото и абсурдно да звучат.
        Фичо в края на годината ще го номинрам за титлата “Симпатяга на форума” :) Хем че и с това име… :)

        • Георги says

          Ами сигурно е възможно, но ми се струва малко вероятно. Дори от гледна точка на трафикантите да доверяват толкова стока/пари в тотално неподозиращ човек. От гледна точка на тия хора също, колко трябва да си наивен някой, който не си виждал да ти каже откъде да идеш да вземеш куфар от съмнителен тип и после да не го провериш тоя куфар. Просто подхождам крайно скептично към алибито им, естествено тотално съзнавайки, че съм външен наблюдател, без никакъв досег до детайлите. Има късмет професора, че не му се е случило това във Сингапур, Малайзия, Индонезия. Та така, чувал съм и аз истории с гърция и няква баба дето сложила на внучката си пудра захар да си има и яко циркове по границата, докато излезнат тестовете :)

  9. Фичо says

    А така, влизай в темпо! ;-)
    …………

    „Пътуващите често по линията Лондон – Джеда казват, как на Хийтроу се качват масово модерни, добре изглеждащи и облечени жени, а щом се започне снижаването, се редят на опашка в тоалетната да надяват фереджетата.”

    Със сигурност не пътувам често по линията Лондон – Джеда (а ако трябва да съм съвсем честен – никога не съм пътувал по таз линия ;-) ), но съм предполагам, че е много по-интересно на обратния полет, при извършване на реципрочното действие, когато разни арапки влизат във WC-то фереджосани, а излизат от там с къси прилепнали поли, блузки с дълбоки деколтета и обувки на високи токчета… ;-)))))