Ню Йоркски Дневник – Епилог

Ню Йорк
Част 11 / 11 от поредицата Ню Йоркски Дневник

Близо седмица от завръщането и още не съм оправил режима. По-изтощително пътуване чисто и просто не помня да съм имал. Дори едномесечното в Азия беше доста по-балансирано, а тук май часовата разлика така и не ме пусна. Ама предполагам нямате желание да слушате оплакванията ми, отбелязвам ги само за историята. Най-вероятно ви се ще да разберете някак сбито, кондензирано, в прав текст и без увъртания що за град е Ню Йорк. Ми да видим дали ще се справя.

Ню Йорк е град, който всеки трябва да види. Най-малкото от обща култура. Ако не за друго, то поне да си направи паралела между всичко това, което е чел, слушал и знае, и реалността. И силно вероятно е да не намери нещо по-различно от очакваното. Което, надявам се, не звучи зле – залезите от Бруклин и Джърси са точно толкова феноменални, колкото по пъзелите. Стотиците небостъргачи са точно толкова внушителни, а гледката от върха им е точно толкова пленителна.

Аз лично с кеф бих живял там, поне докато още има енергия в мен и не се изнервям на всеки по-силен звук. В Ню Йорк има всичко, ама абсолютно всичко, при това от най-висока класа. Ходи ви се на театър – ей го къде е Бродуей, искате да си починете и времето е хубаво – Сентръл Парк е близо. Ходи ви се на плаж – Бруклин и Куинс пристъпват напред. Имате семеен повод – най-добрите ресторанти в света са ви зад ъгъла. Търсите подарък за някой – огромни магазини на световните марки, някои от тях забележителност сами по себе си. Искате да мръднете някъде – малко са градовете с по-добра свързаност със света. Разхождате си се по малка уличка – нобелов лауреат и световно известен политик представя книга в книжарничка. Да, Москва си има Болшой Театър, Лондон си има Хайд Парк, Рио си има Копакабана, Париж си има дизайнерските магазини по Шанс Елизе, но не мисля, че има друг град по света, който да съчетава толкова много ТОП във всяка една област. И всичко това при ниска престъпност, висока етническа толерантност, добра инфраструктура и приличен ред. Предполага се, че всичките тези качества привличат твърде много хора и градът е претъпкан и мръсен – съвсем не е така, само на Таймс Скуеър се почувствах леко клаустрофобично тази седмица, а специално за него това е част от спецификата му. Не знам на вас какви са ви критериите за добър град за живеене, но моите общо взето са да не ти е скучно в нито един момент и Ню Йорк безспорно е начело на планетата. Това не е само сърцето на Америка, а в известна степен и сърцето на Земята – когато нещо се случи в Ню Йорк, целият свят научава.

За американците като хора нищо не разбрах от това пътуване. По собствен избор стоях малко по-изолиран, но мисля че и да се бях социализирал, пак нищо нямаше да разбера. Ню Йорк е не толкова американски, колкото интернационален, любопитно ми беше, докато четох за различните квартали, как се обясняваше къде живеят гърците, къде са доминиканците, къде са пакистанците. Почти не разбрах къде живеят американците! ОК, може би малко прекалявам тук, но си е валиден аргумент, особено извън Манхатън и най-вече в Куинс, там, където аз спах. Двете спортни прояви с NHL и NBA бяха любопитни и може би някой психолог може да направи подходящ профил по това, което наблюдава там, аз предимно отидох да се забавлявам и не сбърках.

Щеше ми се да разбера в каква степен са валидни клишетата, че американците са луди на тема здравеопазване и дебилни съдебни дела. Получих само косвени доказателства – в Манхатън може да няма класически супермаркет, но е пълно с денонощни аптеки! Те съвместяват и функцията на малко квартално магазинче, винаги в тях се продават сладкиши, чипс и базови домашни потреби. В метрото също чаровно се усмихваха всякакви фармацевти от половината реклами. Другата половина пък бяха на адвокати и то специфични, от рода на проблеми с депортиране, трудови злополуки, неправомерни уволнения. Та може да е косвен аргумент, но може би има нещо вярно в клишетата.

При всичко това казано, едва ли бих отишъл пак с цел туризъм. Липсваше магията на Санкт Петербург, който може би защото ми беше непознат, успя да ме шокира доста и да ме накара да искам да се върна. Липсва и екзотичността на Виетнам, живот, който привидно е съвсем различен от този, с който сме свикнали. Липсва и природата на Исландия, където един водопад бих го гледал с дни. В Ню Йорк доста от посетените места са ми като отметки, които не изгарям крайно от желание да повторя, за разлика от изброените три. Но пък в нито едно от тях не бих живял. Не знам дали съм само аз, но може би има някакво странно противоречие – местата, които искаш да посещаваш отново и отново като турист и пътешественик, не са местата, в които би останал вечно… и обратното? А може и да си въобразявам, тема на друг разговор е.

Ами така, и тая одисея приключи, благодаря на всички, които бяха съпричастни в целия процес, който започна преди повече от половин година. Накъде ще ме отвее вятъра идните месеци не знам, но ви гарантирам, че ще сте от първите, които ще разберат.
 

Пързалката пред Рокфелер Център

Пързалката пред Рокфелер Център


 
Манхатън от високо

Манхатън от високо


 
Таймс Скуер

Таймс Скуер


 
NY Knicks vs. Utah Jazz

NY Knicks vs. Utah Jazz


 
Сентрал Парк от високо

Сентрал Парк от високо


 
Бруклин Бридж и Манхатън

Бруклин Бридж и Манхатън


 
9/11 Мемориал

9/11 Мемориал


 
Статуята на Свободата

Статуята на Свободата


 
Space Shuttle Discovery

Space Shuttle Discovery


 
Манхатън по залез

Манхатън по залез


 
До скоро и КЗЛ!
[social_share\]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

26 Responses

  1. Captain Oveur says

    Георги, извинявам се за включването, ама… в “Lufthansa” стачкуват, искали си седмичния обзор ;)

  2. милена says

    Не бих живяла в Ню Йорк макар че си прав че е много удобно да имаш всичко по всяко време на денонощието когато си поискаш:)На мен пък си ми харесва България , какво да направя като съм си ми харесва нашия живот в милата родина:)))

    • Elena says

      И аз съм на същото мнение, по-хубаво от България просто няма. От където и да се връщам винаги ми се стопля душата като се прибирам:) А за господина с италианския химн силно се надявам да не е българин, защото е жалко просто…едно е да харесваш дадена страна, съвсем друго да се прекланяш и да натрапваш химна й.

  3. Ахмед says

    Небостъргачите как ти изглеждаха, стабилни ли са?

    • Георги says

      Искаш май Department of Homeland Security да не ме пускат повече в щатите…

  4. Milena says

    Може би е най-добрия град за живеене, но не и за мен. Просто…not my cyp of tea, но бих го разгледала с огромно удоволствие.
    Благодарско за картичката.

    • Георги says

      Е, всеки си има негови си аргументи, иначе целият свят щеше да е в Ню Йорк, ако всички бяхме на едно мнение :) Почнаха ли да пристигат картичките? Радвам се.

  5. Margarita says

    Аз лично никога не съм била привличана от Америка досега, но след твоето преживяване там, което благодарение на отличните снимки и интересния разказ ме направи свидетел от първо лице, съм толкова впечатлена, че искам да отида и да видя Ню Йорк!

    • Георги says

      Ами благодаря. Освен да прочетеш и пътеписа от Санкт Петербург, току виж и натам си тръгнала :) Това ми е все още топ града.

  6. Captain Oveur says

    В Мадрид, Амстердам, Рим и Токио също има театри, музеи, архитектура и бизнес от световно ниво, вероятно и в много други градове, затова аз за себе си не изпитвам никакво влечение да посетя Ню Йорк, а и САЩ поначало. Механичният сбор на куп “най-добри/най-големи/най-важни” неща може да води до впечатляващи резултати, но наличието на спойка за мен е важно – много важно. Не съм бил в Ню Йорк, затова не мога да се изказвам като последна инстанция, но си мисля, имам усещането, че точно спойка му липсва на тоя град, тоест – идентичност. Прилича ми, доколкото го познавам от филмите и книгите, на огромен лунапарк със струпани на едно място и преувеличени най-интересните забележителности от света. И изобщо Щатите…Париж-Тексас, Венеция-Калифорния, Статуя на свободата от Франция, обелиск от Египет…дрън-дрън. Липсва им дух и спойка на тия хорица, които умират да се наричат “лейдис енд жентълмен”.
    Изчел съм кажи-речи всичко от О.Хенри, а той е бил нюйоркчанин до мозъка на костите си и е възпял любимия си град в творбите си…бих се радвал да посетя и разгледам с широко отворени очи Ню Йорк от неговото време. А Ню Йорк от 2013 – не. Вавилон се римува с Мамон, но за мен това е куц кон.

    • Георги says

      А защо идентичността да е важна за града, в който ще живееш? Аз лично нямам против да живея на място, в което всичко “работи” и не трябва да се съобразявам с разни привички. Токио има идентичността на претъпкан град, ами може би не искам да ме блъскат с бели ръкавици да се набутам в метрото. Амстердам има славата на град на леките наркотици и разврата…ми може би обичам да се разходя вечер из центъра без да се блъскам с надрусани англичани и без да се озъртам нонстоп за велосипедисти. Мадрид и Испания като цяло е държава на сиестата, ми може би искам повечето магазинчета да са отворени в 3 следобяд. Малко клиширано залитам с примерите си, но мисля, че става ясно – характерните черти и идентичността не винаги са привлекателни. И макар Ню Йорк да е малко one-size-fits-all решение, то се справя адски добре с тази задача.

      • Captain Oveur says

        Не бъркай идентичността с моментното състояние и клишетата, популярни сред повърностните хора :) Токио има Рашомон и вишните, Амстердам освен всичко друго има страхотната си симбиоза между старинна и модерна архитектура, Мадрид има “Ретиро” и двореца на краля… Тези неща може да не са важни за някого, но за мен са. Дали защото живея на 300 метра от археологически артефкти на по 2000+ години, които просто се търкалят по земята или просто защото съм си старомоден – не мога да ти кажа. За мен Кабул винаги ще бъде по-интересен и по-привлекателен от Ню Йорк.

        • Георги says

          Аз мисля, че ти ги бъркаш понятията тук :) Говорим за град, в който искаш да си прекараш живота, а не който да посетиш еднократно. Вишните и аз искам да ги видя, но не съм сигурен дали цял живот ми се живее под тях. Сигурен съм обаче, че не искам цял живот да се блъскам в метрото. В двореца на Краля в Мадрид ще се загнездиш да живееш ли? Предпочиташ да си прекараш живота в Кабул под риск от бомбен атентат вместо в безличния Ню Йорк?

          Това, което лично аз търся в град за живеене е практичност, колкото и широко понятие да е това включващо паркове, музеи, култура, инфраструктура, престъпност и т.н. И по тоя показател Ню Йорк е много много напред.

          • Fotomotofotograf says

            Вишните можеш да ги виждаш всяка година в Бруклинската ботаническа градина, заедно с рози, божури и фестивал на японските изкуства и кулинария.

            Токио е еталонът за безличен, грозен и пренаселен голям град. Имало умисъл в безобразния токийски урбанистичен хаос и тя била да обърква и отблъсква нашественици и завоеватели в миналото. В настоящето, обаче, служи да отблъсква туристи и обърква дори пощальони и таксиметрови шофьори. Обикновено се ориентирам само по хвърчаща карта в груб мащаб. Токио е единственият град, в който дори детайлен атлас дебел 100 страници не ми помогна. Токио и Ню Йорк са сравними само по население и нищо друго. Киото е симпатичен японски град, на който вишните повече му пасват, макар и той да е жертва на особено дразнещ urban sprawl.

            Имаме сходно свето- и градоусещане с теб. Няма я Санкт Петербургската романтика, Ню Йорк е много по-резервиран откъм чувства, които ти внушава. Но наистина няма друг град, който да предлага такова разнообразие в такива мащаби на едно място. След повече от десетилетие прекарано тук, все още откривам нови места и преживявания и се губя из улици, които не познавам. Последно се загубих в китайския квартал търсейки ресторант за пекинска патица – уличната какафония, докато се лутах, направо ме върна в Хонг Конг.

            В Манхатън има Trader Joe’s, Whole Foods, Food Emporium, Dean & DeLuca, Eataly, които са си “класически” супермаркети (последните два в по-луксозния сегмент на пазара). В Бруклин и Куинс пък има Key Foods и разните други вериги дето ги има из събърбите. За няколко дни не ти е трябвало, затова не си ги открил.

            • Георги says

              Радвам се, че е станало ясно какво точно исках да кажа, че почнах да се обърквам и аз :)

              За супермаркетите малко ми беше повърхностен рисърча. Видях, че се коментира липсата на традиционни такива, както и някакъв скандал между Блумбърг и Уолмарт, като първия обещал никога да няма магазин от веригата в Ню Йорк. Повече не дълбах, просто търсех един конкретен продукт, не го намерих, здраве да е. В Queens близо до където живеех имаше Key Foods, да, и там не намерих каквото търся…

              • Fotomotofotograf says

                Доколкото помня е обратното – Блумбърг подкрепя Уолмарт, защото ще донесат приходи и отворят раб. места в града. Профсъюзите и местните бизнеси протестират, защото не могат да се конкурират с Уолмарт. Както и да е.

                Много хубави снимки си подбрал за епилог!

                • Георги says

                  Чел недочел, здраве да е :)

                  Благодаря, имам още много хляб да изям, но се радвам че се захванах със снимането, защото като си гледам снимките от Азия и Австралия, когато пердашех със сапунерката чак ми се плаче.

          • Captain Oveur says

            :) Не, аз вишните, архитектурата и двореца на краля ги представих като контрапункти на негативните клишета, с които ти ми представи съответните градове. Колкото вишните заемат малко място в ежедневието, толкова и блъскането в метрото. Ако прочетеш първия ми отговор, ще видиш, че съм наблегнал на първото лице, единствено число – с ясното желание да откроя своите възгледи и да не се заблуди някой, че говоря от името на всички. Хубавото на цялата работа е, че, поне на теория, ако на някого от нас не му понесат прагматизмът или хаосът на града, в който живее, може да си вземе шапката и да напусне…което лично на мен ми дава спокойствието, че какъвто и избор да направя, няма да е фатален.

            Кабул определено го представих като туристическа дестинация, не като място за живеене :) А ако се налагаше да живея в перфектно организиран град, бих заложил на HKG или SIN :) Или Токио, където тъпкането в метрото е един от атрибутите на типично азиатската практичност :))
            Между другото, мой приятел има жилище в НЙ – каза ми веднъж, че и най-дребния ремонт не може да направи в собствения си апартамент без разрешението на всички съседи (евреи). Самото закупуване на апартамента беше разглеждано от същите и “кандидатурата” му буквално мина през иглени уши, за да му бъде позволено да похарчи собствените си пари така, както иска.

            Знаеш, че спорът може да върви безкрайно. Предлагам ти да го продължим след десет години, да видим тогава кой на какъв акъл ще е ;)

            И още нещо да ти кажа – забравих, трябваше преди да заминеш:

            http://www.amazon.com/Bridge-Management-Bojidar-Yanev/dp/0471691623

            http://www.bookish.com/authors/bojidar-yanev/8bb44336-299f-441f-ad6f-c498ed48e10f

            Наша гордост :)

            • Георги says

              ОК, де, има предвид, че бих минал и без вишни и блъсканица в града, в който живея, и ако трябва да се лиша от блъсканицата да се лиша и от вишните то ще го направя на драго сърце – това имам аз предвид. А е ясно, че всеки си има собствени критерии и мераци, и да, никой избор не е финален :)

              Ами SIN има друг филм – задуха и влагата са ужасни. Предполагам се свиква с времето, но и то си е фактор и при най-идеалният град. Ню Йорк тук също ми допада, защото е малко български климата – може зимата да е хладничко, ама поне има разнообразие малко :) За апартамента си прав обаче, защото от каквото съм чел всичките са кутийки и няма как човек да се разположи както трябва, ако не е Рокфелер…

              Жив и здрав да е :)

  7. Elena says

    Какви бяха цените в магазина на Лего в сравнение с България?

    • Георги says

      Ами не съм запознат с тези в България, но си бяха нормални. Т.е. ако провериш на lego.com в американския магазин сигурно ще са същите :)

      • Elena says

        Ми не беше търсеният отговор, да си проверя и сама се сетих, ама е досадно:) А можеше да се сдобиеш с една заръка за покупка при следващото ти ходене – сам се прецака:)

        • Captain Oveur says

          Усещам как след следващото пътуване на Георги ще има томбола с награда – чанта-менте, пълна с блокчета и фигурки “Лего”. Мога да се хвана на бас и кой ще спечели томболата поради самоотвод на останалите участници :))

  8. Георги says

    Малко за финансовите параметри, че имаше питане предишните дни.
    Нощувка – 30 долара в стая за двама в airbnb. Това наистина е дъното и включва 1 час с метрото в посока Манхатън. Двойна стая в хотел ще е над $100, хостел в Манхатън е $50 на легло.
    Метро – 30 долара на седмица, неограничена карта. Задължителен разход.
    Застраховка – 45 долара на седмица. Скъпи са застраховките с включване на САЩ.
    Храна – хотдог на улицата – 2-3 долара, трябват ви поне 2. Същото за парчета пица. Меню във фаст фуд верига – 8-12 долара. 15-20 долара на ден трябва да ви оправят като долна граница.
    Музеи – много от тях безплатни, ако сте достатъчно дебелокожи да кажете на касиерката, че плащате за вход 1 цент. Иначе си имат препоръчителен вход. Аз лично давах 10 долара, когато входа беше 20, според мен е ОК.
    Дрехи, електроника и т.н. – всичко много по-евтино от Европа.

    Ако има други въпроси, свиркайте.