Ню Йоркски Дневник – ден 10. Венеция

Венеция

Вчера ви оставих на летището в Рим, където имах 20 минути да си хвана връзката за Венеция. Нещата не изглеждаха добре, след като дори трябваше да се сменят терминали, а аз, вече знаете, малко съм предубеден. А дори и да успеех да стигна навреме за самолета, хич не вярвах, че куфарът ми ще има същата щастлива участ. За късмет, на изхода чакаше една служителка на Алиталия с надпис “Venezia”, т.е. аз и още 3-4 пътници не сме забравени.

Очаквах, както Луфтханза има специален паспортен контрол за бързащи транзитни пътници, и тук схемата да е такава. Не би, вървяхме си по нормалния път към изхода, с доста по-ниско темпо, отколкото бих вървял сам, но наличието на служителката с радиостанцията ми даваше успокоение, че самолетът я чака, респективно чака нас, така че да не се правя на отворен да се цепя от колектива, щото нали знаете какво се случва.

В един момент обаче, една от нашата спретната групичка почна да се обяснява със служителката колко по-лесно за всички би било, ако й извадят куфара и тя не лети за Венеция, а вместо това я препратят към Франкфурт, за където тя има билет за утре така и така, и реших, че търпението ми се изчерпва. Съвсем точно разбрах момичето какво иска, ама авиокомпаниите хич не са навити да им “улесняваш” живота, ако това изисква ровене в компютърната система и преиздаване на билети. Казах на служителката “B4?”, тя потвърди, посочи ми да бързам и това е, оставих ги да се разправят. Самолетът ме изчака, но май други не успяха да се качат, преди да затворят вратите, не знам какво се е случило.

И така, кацнах във Венеция. Няколко месеца по-рано ми звучеше изключително привлекателно да прекарам ден тук, при все че не съм бил досега, а на града му се носи огромна слава. Малко акъл да ти дойде, ама навреме. Хостелчето ми се намираше на брега на един от големите канали, на не повече от километър от автобусната спирка, но да стигна до там беше най-голямото мъчение в живота ми.

Едва ли от Венеция има по-ужасно място на света, където да кацнеш след 10 часа полет, смачкан от часовата разлика, и да трябва да мъкнеш 10кг раница и 25кг куфар. Всичко това по тесни криви улички, в които колелцата на куфара засядат, и мостчета през 50 метра, които естествено са само със стълби – вдигай куфара с ръка, 5 стълбички нагоре, кратка почивка, вдигай куфара с ръка, 5 стълбички надолу. След 2 минути – пак същото упражнение. За капак на всичко, GPS-а отказваше да хване сигнал, а когато най-накрая успя, имаше доста широки разбирания къде точно се намирам, къде е север и накъде трябва да поема. Венецианските улички, както са тесни и ръбести, в един момент просто им се случва да свършат с врата нанякъде си. В такъв момент процеждаш нещо през зъби, завърташ на 180 градуса и продължаваш. GPS-a ми казваше, че съм на 300м от хостела, но това минаваше през 10 леви завоя, 15 десни, две цигански колела и 20 метра ходене на челна стойка. Едва ли имаше по-нещастно човешко същество от мен в този момент.

Криво ляво успях да се добутам до хостела, със сигурност по-кален и силен от преди. Хостелчето се оказа супер приятно, празно и след един душ и 10 минутно излежаване птичките отново цвърчаха и живота беше достоен за живеене. Беше леко около залез и излязох да разгледам Венеция. Много градове претендират с това име – Амстердам е Венеция на Севера, Санкт Петербург – също, за капак на всичко, и моят град Делфт твърди, че е някаква Венеция. Въобще, която паланка си има каналче, явно спокойно може да се кръсти Венеция. София, благодарение на Перловица, може да се казва Венеция на Източна Европа! Е, на мен ми предстоеше най-накрая да видя Венеция на Венеция!
 

Крайбрежната улица пред хостела
Крайбрежната улица пред хостела

 
Градчето определено е място, което много зависи от психическата нагласа. А моята беше на преуморен киселяк, на който светът му е крив и не е чудно, че не успях да почувствам Венеция. Държа да направя това уточнение, защото знам, че за много хора мястото е магическо и не критикувам грам избора им, ако има проблем, той е по-скоро в мен. Маршрутът ми беше от хостела към едни кюфтенца, препоръчани от един познат италианец, Франческо, като пътьом мина из основните забележителности – Сан Марко, Риалто и т.н.

На първо време беше един мост, осеян с катинарчета на влюбени двойки. Вместо да се разтопя от умиление, си мислех колко ли често общината минава с флекса през халката на катинара на вечната им любов, за да освободи места за други. Естествено, наблизо бушуваше бизнесът и предприемчиви атлетични африканци предлагаха катинари на всеки, който се спре на моста за няколко секунди.
 

Катинарчетата на вечната любов, които май не се задържат много вечно
Катинарчетата на вечната любов, които май не се задържат много вечно

 
После достигнах до площад Сан Марко. Тук пък вилнееше бизнесът с дамски чанти менте. Братята близнаци на горепоменатите африканци постоянно подвикваха “Gucci! Come. Looky, looky!”
 
"Gucci? Looky, looky" На площад "Сан Марко"
"Gucci? Looky, looky" На площад "Сан Марко"

 
Въобще, някой може ли да ми обясни що за мисловен процес протича в главата на клиентите на тези чанти? “Хей, във Венеция съм, защо пък да не си купя чанта менте от улицата? Ще разправям на приятелки, че е истинска и всички ще ми завиждат”. Нещо такова ли е? Или дори да не лъжеш приятелките си, да проведеш следния разговор след като се прибереш: “Знаеш ли, бях във Венеция и едри африканци продават страхотни чанти вечер по улиците, ако не ги разгони полицията”. Грам не мога да вляза в мирогледа на тези хора, наистина, а след като се продават на всеки метър, явно пазар има.

Така и не успях да намеря кюфтенцата, 4 пъти се разходих по въпросната улица, в един момент бях сигурен, че буквално седя пред заведението, но така и не го видях. Умирайки от глад, се бутнах в първото с надпис “Kebap&Pizza” и дотук с желанието ми да изпитам нещо истинско от Венеция. На прибиране си купих нещо сладко, напомняше на нещо като нуга халва с фъстъци, имаше странен вкус и не бих казал, че бях очарован.

На другия ден повторих разходката, вече по светло. Доста по-положително бях настроен, но Венеция отново не успя да ме грабне. Пак да повторя, сигурно много зависи от човека или от хората, с които пътуваш, психическата ти нагласа, не на последно място и физическото ти състояние. Аз така и не спрях да гледам на гондолиерите като на хора, които изтръскват една камара пари от туристите. А и кой в днешно време ходи из Венеция с гондола? Някой италианец? Да, отдавна може да е било така, но тези времена са отминали и на мен лично са ми доста нелепи каляските с коне в Сентръл Парк в Ню Йорк, същите в центъра на Прага и гондолите във Венеция. Дано не обиждам някой, просто аз така ги усещам нещата, цинизмът ми от време на време е по-силен от мен.
 

Венеция
Венеция

 
Площад "Сан Марко"
Площад "Сан Марко"

 
Венеция
Венеция

 
Мостът "Риалто"
Мостът "Риалто"

 
Отново поех по моята Голгота – с тежкия куфар по уличките обратно към автобусната спирка за летището. Този път поне знаех маршрута и стигнах несравнимо по-бързо от вчера. Имах около 2 часа на летището, знаете транспортните ми неволи от последните дни и бях екстра предпазлив. Реших да си купя достъп до интернет, цените бяха прилични. Е, оказа се, че за да се одобри плащането през кредитната ми карта, трябва да се пренасочи през уебсайта на моята банка. Уебсайт, до който нямам достъп, понеже, познахте, не съм си платил интернет! Ами жива и здрава да е Италия, никъде другаде не съм срещал толкова мини абсурди накуп.

Оплаках се на Франческо за това, че не съм намерил кюфтетата и че Италия ме мрази. Забележете, той не знаеше грам за проблемите ми с автобуса и банкомата на идване, за тези на летището, знаеше само за това, че не съм успял с препоръчаната от него вечеря. Отговорът му обаче заби проблема в десетката:
 

Italy doesn’t hate you… she just want attention

 
“Италия не те мрази… тя просто изисква твоето внимание.” Това май е ключът от бараката с цялото ми циврене. За оплакванията ми това пътуване сте запознати, при предишни – определено смятам Милано за най-сивия и безличен град, който съм посещавал. Въобще, и за секунда не ми мина през главата, че проблемът е в мен. 4 пъти минавам през Италия, 4 пъти не оставам на място за повече от ден. Ползвам я само за транзитна точка, като съм се запътил към по-интересни за мен места. Е, след като й се подигравам по тоя начин, не е чудно че и тя си отмъщава както намери за добре, нали? Някой ден наистина трябва да отида там поне за седмица и да не мърдам никъде другаде…

Утре – епилог.

До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

46 thoughts on “Ню Йоркски Дневник – ден 10. Венеция

  1. Определено проблемът е в теб. В Италия, колкото и циганска да е, си има страхотни места и определено има нужда да стоиш доста по-дълго време от седмица, камо ли само ден.
    Цялата работа, че си бил преуморен след пътуване, в което си видял доста неща “по твоята част”, и Венеция е била просто спирка по пътя към вкъщи, категорично не ти е навяла каквото и да е “туристическо” настроение.
    Изпланирай си една екскурзия Венеция -> Маранело -> Сан Марино -> Флоренция -> Пиза -> Рим -> Неапол -> Сицилия, ама около 2 седмици, и ще видиш Италията :-)

    1. Осъзнавам го и признавам. На мен акъла ми съвсем беше другаде и в Рим и във Венеция. Остава за друг път със сигурност :) На Сицилия и Неапол съм най-зарибен :)

  2. “За капак на всичко, GPS-а отказваше да хване сигнал, а когато най-накрая успя, имаше доста широки разбирания къде точно се намирам, къде е север и накъде трябва да поема. Венецианските улички, както са тесни и ръбести, в един момент просто им се случва да свършат с врата нанякъде си. В такъв момент процеждаш нещо през зъби, завърташ на 180 градуса и продължаваш. GPS-a ми казваше, че съм на 300м от хостела”

    Жоро, GPS-ът си е GPS, аз винаги се подсигурявам с хартиена карта, или с някоя разпечатка с маршрут от ViaMichelin ;-).
    Никога не знаеш кога ще ти свърши батерията, кога сателитите ще дават заето, кога магнитна буря, кога някакъв астероид нещо … (не дай боже). Високите технологии са супер полезни, но понякога наистина има нужда от …. хартиен носител :
    http://www.youtube.com/watch?v=UR4mlLiyjYo

    Тъкмо и за Венеция и Италия да ти кажа някои неща, ама гледам че Владиморка е споменала основното, пък и ти с последното изречение:
    “Някой ден наистина трябва да отида там поне за седмица и да не мърдам никъде другаде…” май си напипал вярната посока …
    Само ще си позволя да добавя – като ходиш на някои места (Венеция и въобще Италия са от тях) е добре и … да си в компанията на хммм …, някоя готина мома, с която заедно да се наслаждавате на красотите ;-)

      1. Верно е, ама с това окончание (на ника :-)) често ме бъркат :-)
        Да поясня за произхода – един колега разправяше, че съм тъп като гъба, и понеже инак съм Влади – добре се върза с мухоморка :-)

    1. Е не съм чак такъв новобранец да разчитам само и единствено на технологиите :) Факт, че карта пропуснах да си принтирам, сравнително рано се сдобивам с безплатните такива, но този път нямаше. Но и с карта просто Венеция е доста смачкваща за първи път като попаднеш там, хилядите улички, канали, адреси с номера почващи от 5000 са просто контрапродуктивни на всякаква ориентация. Иска си се да се помоташ за да се освестиш. На втората сутрин ми беше далеч по-лесно.

      За последното, може малко да съм прекарал в Италия, ма мисля че има по-приятни места около света за целта :)

  3. И аз да добавя нещо. Според мен една част от разочарованието се дължи и на сезона. Март месец, с тези дървета без листа и студен вятър изобщо не е най-доброто време за Венеция и Ню Йорк.
    Аз така отидох в Мароко през Април с бански в багажа и как да ми хареса, като макс. температурата беше 20С и нещата се разминаха с очакванията ми.

    1. За Венеция не видях чак толкова растителност, вярно малко по-топло време щеше да е ОК, ама мисля че умората и другите фактори натежаха доста повече. За Ню Йорк обаче не съм съгласен, бих приел Сентръл Парк е да е по-шарен, но там има да се правят страшно много неща във всеки възможен сезон. Лятото я няма пързалката пред Рокфелер, където пък ми беше най-приятното място за кибичене…та зависи с каква цел и подготовка отиваш. Аз не съм очаквал Ню Йорк да е топъл и ми беше ОК, само със вятъра и бурята не се разбрахме, но беше за кратко :)

      1. Аз пък мисля, че зимата и началото на пролетта са идеални за Венеция тъй като поне каналите не миришат чак толкова. Уличките са безумно объркани. Картата, която ни дадоха от хотела също не беше от най-точните, а да дам 4 евро за карта, която е също толкова подозрително точна нямаше как да се случи и с нас.
        Аз споделям мнението ти и за Милано и съм почти съгласна за Венеция.

        1. Каналите въобще не миришеха, факт, което ме изненада приятно, защото и аз бях чувал оплаквания в тая посока.

  4. Аз пък споделям мнението ти за Милано и Венеция. Милано е един промишлен град, а Венеция ми навява миризма на мухъл и артритни болки.

    1. Доста западнала ми се стори Венеция първия път като я видях и не отговори на очакванията ми….следващите пъти беше много по-добре :)

    2. Венеция е може би града, за който съм срещал най-поляризирани мнения и това го прави достатъчно интересен сам по себе си :) На тоя етап съм в графата на хейтърите, но напълно осъзнавам, че нямам съответното време и при съответното състояние прекарано там, за да може оценката ми да тежи.

  5. “Стига мрънка!” както казвам на един колега:)снимките са страхотни и бих посетила Венеция с голямо удоволствие, пък ако това означава да си купя чанта-менте би ми станала още по-мила. С удоволствие ще си спомням след години от къде съм се сдобила с такъв боклук:)

      1. хахаха ти си жесток човек Жоро:) продължаваш да се подиграваш с моята агония при всяка томбола…

  6. Освен това мисля, че нямаш право на толкова плюнки по Италия, която ти “осигури” това пътуване… ;)

  7. Без каквото и да е съмнение Италия е водеща в архитектура, мода, политическа мисъл, култура и проч. Някои от Вас пишат за някаква цигания там, вероятно споменават циганията в главите си.

    Когато човек пише за Италия, той трябва да има много умствен багаж и да е подготвен, защото много лесно е да мразим неща, които не познаваме, много лесно е Венеция да не ни хареса, но тази пленителна Венеция, наричана още “Пресветлата” – La Serenissima, е пълна с богатства и като всяка красива жена си знае цената. Не можеш да я любиш за ден-два.

    Впрочем, венецианците насмешливо говорят за еднодневните ниско разходни туристи: Mordi e fuggi – гризни и бягай.

    http://www.youtube.com/watch?v=WBCEsNUYKjk

    1. Хаха, чантите ментета продавани по тротоарите, падащата мазилка из града, нереновираните сгради около Сан Марко и надмеността на местните са баш в нашите глави, нали?

      И даже представи си, има хора живяли в Италия, с достатъчно умствен багаж и с право на мнение. Това дали ти харесва даден град зависи от много неща, най-вече субективни.

    2. Очаквах да хвръкне малко перушина след тоя пост, ама да стигнем до умствен багаж не съм си представял и в най-смелите си мечти :) Харесването, не само на град, държава, човек ми на каквото се сетиш е безкрайно субективен процес и колкото и да се опитваш не можеш да го характеризираш с количествени термини, например с “умствен багаж”. Просто приеми, че има хора, които не харесват Венеция и Италия, колкото и ти да припадаш по тях, след като даже ни пускаш и химна да се въодушевим.

      От заглавието си личи, че това не е пътепис за Италия. В поста няколко пъти съм обяснил, че състоянието ми е било такова, че едва ли мога да дам адекватна картина на това, което виждам около мен. Отбелязал съм, че за да разбера Италия трябва да и отделя седмица само на нея. И съм го написал кристално ясно, точно и повторено два пъти даже. Ако ти не си го разбрал/а проблема може и да е в твоя “умствен багаж”.

      1. Така и така подхванахте темата – имам въпрос. Тоя умствен багаж, дето става дума за него, трябва ли да се чекира или може да мине за ръчен, като се возя на самолет? И изобщо – таксува ли се и има ли опасност да започнат да го таксуват някога?

        1. Естествено, Уиз и останалите само търсят нови канали за финансиране и ще въведат такса скоро. Специално за Италия таксата ще е по-висока – ще експлоатират факта, че обикновено пътниците натам носят повечко от тоя багаж.

  8. Венеция нека я наричат както си искат, но на мен не ми харесва. Не малко места в Италия съм обиколила за не малко дни и с всяко ново впечатление от Италия и италианската провинция, Венеция отива все по-надолу в моята класация.
    Нека уважаваме мнението на другия и да не обобщаваме кой колко умствен багаж има само по това, дали харесва Венеция!

  9. Абе прав е човека (Франческо де). Аз съм живял 1 година в Милано и обожавам Италия. Мине не мине и си правя (правех) някой stopover за един ден, така да си припомня. Отдавна не съм го правил обаче, щото отказах Алиталия и целия Skyteam. Ама пак ще наобиколя, специално заради Италия.

  10. Два пъти съм бил във Венеция, е не можах да я “усетя”. За мен е мъртъв град, населяван основно с туристи, което го прави привлекателен за мен не повече от който и да е голям ски или морски курорт. За Милано съм също 100% с теб – определено му липсва топлина.
    Харесвам по-малките градове в Италия – Болоня, Модена, Флоренция също е много красив и “жив” град. Рим въпреки многото туристи е адски интересен, стига да имаш поне седмица да “поразгледаш”.
    Италия била водеща с “политическа мисъл”!?! WTF?!
    За мода, архитектура мога да се съглася, ама за “политическа мисъл”? Това опит за шега ли беше?

    1. И аз не разбрах какво означава “политическа мисъл”, но реших да не навлизам в дълбочина. Имат си водеща политическа фигура, бивш премиер с 2 присъди, а в Неапол не могат да се справят с Камората, ако ще да се препълнят до челото с боклук. Но може автора на мнението да има предвид някакви по-фундаментални примери от рода на организацията на Римската Империя, а там не съм в час да коментирам.

    2. Ами да, Николо Макиавели например е италианец. Алдо Моро – също. Все пак светът и неговата история не водят началото си от вчера. Така че оня лют момък е прав – Италия е дала много и на политическата мисъл.

  11. Прав си Георги като казваш че Италия е до усещане. Моля те нека да не превръщаме този пътепис в онази тема / кеймтрейлъси или нещо подобно/ която я блокира тъй като започнаха откровени обиди между участниците.

    1. Няма лошо да поспорим малко, ако нещата излезнат извън контрол ще се намеся, не се притеснявай, за сега мисля че си обсъждаме съвсем културно и поносимо :)

  12. Мдам…Сицилия и аз я препоръчвам…особено ще ти допадне Палермо, ако си city boy и обичаш забавленията, евтината бира Moretti /600ml 1,5 евро/дългите нощни партита по улиците и малките площади /La Vuccheria/на централната и най-бедна част на града…/Balaro/…аз определено ще се върна там /а пък шотовете в Палермо не са в малки чаши и пада голяяямо напиване, хихи/

    1. И аз съм хвърлила око на Сицилия и Сардиния. Може пък да си кажем по някое наздраве там заедно ;)

      1. Аз едно време си бях заплюл да пресека Сицилия с велосипед. Даже си бях нахвърлял някакъв маршрут. Ех, мечти… :)

  13. Малко сте се поразгорещили в споровете. Изчетох ви по диагонал докато премине краткият флорентински дъжд.
    Много поздрави от Италия на любителите на пътешествията, а сега ви зарязвам, че ме чакат градините Боболи и порция сладолед! Ciao ragazzi!

  14. Привет, компанията. Италия е гореща страна и има премного на всички да ни даде. Да пием с пълни шепи от нея. Да пием и за клетото ни и изтерзано Отечество и да работим за него с едно: бебета, бебета и само бебета.

    За Венеция, моите уважения към Вас, ама понякога сефтето с нея не е много успешно, та затова отдайте й се поне още няколко пъти. Много преди Хенри Форд, много преди заводите в Тулуза, Еверет и Сиатъл, в Арсенала на Венеция на конвейер са правили какви само кораби. Каква само любов е въртял Джовани Джакомо Казанова, каква музика е писал Вивалди… Ми как Ви се видя Галерията на академията, нещо не Ви допадна голямата школа на Сан Роко или Канале Гранде Ви намирисваше… Или само отиваме, за да отметнем нещо в пътническия си ебежник…
    Дори и да умре, а Венеция рано или късно ще умре, тя ще го направи с безподобния си стил.

    Ако отново не Ви хареса Венеция, вадил съм си хляба като екскурзовод там, ще Ви запозная с нея безплатно!

    Ала една друга девойка Ви очаква, тя е прелестна и се нарича Сицилия. Sicilia?
    Ако пожелаете да станете мафиози, о-о-о, чака Ви Кастелветрано, Трапани, квартал “Бранкачо” в Палермо, затвора “Учардоне”, бар “Вители” в Савока. Корлеоне спокойно може да го подминете.
    Искате романтична среща с лице от противоположния пол – катакомбите на капуцините в Палермо Ви очакват. Мумии – бол. Не е страшно, даже е весело. Мислите си, че сте добри шофьори – е, в Палермо са на друго мнение.

    Айде де, не Ви ли засърбяват ръцете да си приготвяте плана за Сицилия.
    Я да видим една класика: Палермо – Агридженто – Катания – Ното – Сиракуза – Таормина – Етна. SOF-PMO-CTA-MLA-SOF как Ви се струва.
    Има какво да обсъдим в новия форум на Джорджо: сицилианска кухня, сицилиански барок в Ното, Модика или Рагуза, самостоятелно или организирано изкачване на Етна, видове придвижване в Сицилия и проч.

    Що се отнася до умствения багаж, не се обиждайте, приятели, той се приготвя лесно, чекира се безплатно и винаги, ама винаги върши работа. Дори и във Венеция!
    Така че, опознайте добре Италия. И й се насладете.

    До скоро!
    http://www.youtube.com/watch?v=X5dPwsfNw9k

  15. Еее! Комплименти, комплименти!
    Кажи сега за това знаменито caffe sospeso, дето в България го размахват под път и над път вече цяла седмица!

  16. А-а-а, да довършим за Венеция. Ако не беше Венеция, привнесла в Европа кафето, утре сутринта можеше и да не пием кафе. Лично аз пия caffe ristretto, ай, мио дио, как веднъж лошо кафе не ми пуснаха в Италия… Господ да поживи и пиемонтеца синьор Лаваца за приноса му към кафепиенето.

    Що се отнася до caffe sospeso, неаполитанска им работа. Неапол е дал толкоз експортна стока, че, кеф ни опера, кеф ни лимончело, кеф ни боклук под Везувий, кеф ни някоя сладка камористка.
    Ми това пицата, най-неаполитанското изобретение. Горещо препоръчвам министъра на пицата в Наполи, синьор Еспозито, с адрес:

    L’Arte Della Pizza Di Esposito Vincenzo
    Via Santa Maria della Libera, 5, 80127 Napoli, Italia

    Едно е да искаш пица, друго е да я изядеш при Винченцо. Мислите, че някога сте яли пица…

    Пазете си джобовете и булките в Неапол. Чужди езици не ви трябват, български се говори през 2 преки.

  17. Ай, майко, или, мамма миа, все тая!

    Толкова вино, бира, пица, паста, салами, садолед и Ренесанс ми се изсипа върху главата, че ще ми държи влага до следващия … Ренесанс!!!
    Сега седя и се опитвам да открия в главата си спомен за нещо, което не е било вкусно или пък да ми е раздразнило стомаха, е!, няма такова. Просто не е за вярване!

    Освен всичко, приказката: “В краката е като римски пехотинец” придоби реални измерения.

    Преди два дни бяха останали 5 мушмули до откриването на новия форум. Днес не трябваше ли да са вече 3? А защо са 4?

    1. Защото отиваш уж на къщички в гората, в които уж има интернет, а се оказва че няма… Тежка драма ми беше. Брояча ще навакса след малко :)

  18. Наркоманията не ми е позната като състояние и хич не ти съчувствам за драмата, но се радвам, че мушмулите взеха да свършват бързо! :)

Leave a Reply to Captain Oveur Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *