Ню Йоркски Дневник – ден 8. Ню Йорк от високо

  • Home
  • Пътепис
  • Ню Йоркски Дневник – ден 8. Ню Йорк от високо
Ню Йорк
Част 8 / 11 от поредицата Ню Йоркски Дневник

Турист. Това е особена порода животно и много малко хора биха си признали без бой, че са чистокръвни туристи. Аз бях нещо такова през деня и колкото и да се правя на голямото добрутро, от време на време ни се налага да се слеем с тълпите, щем не щем. Не за друго, а защото има места и гледки, които си заслужават саможертвата. Със сигурност тоя бронзов бик не е една от тях, де.
 

Бикът на Уолстрийт

Бикът на Уолстрийт


 
Поставен, за да символизира хъса на Уолстрийт, в днешно време е нещо като икона, сравнима по популярност със Статуята на Свободата. Туристите специално чакат на опашка да им дойде реда да се снимат с бика, а особен късмет носело да… хм… го хванеш под опашката. Каквото и да ви кажа повече, все ще е нецензурно, така че спирам.

А на няколко метра от там, има нещо като паметник, който заслужава далеч повече внимание.
 

Поочуканата сфера от WTC

Поочуканата сфера от WTC


 
Тази сфера е била част от фонтан, разположен в сърцевината между двата търговски центъра, символизиращ световния мир. Падащите сгради са й нанесли поражения, но не особено тежки и е пореден предмет, пълен със символика, подобно на дръвчето, за което ви разказах вчера.

Иначе, преди да ви се разфилософствам, се бях запътил точно към Статуята. Има два начина да се стигне – единият е с корабчета, стигащи до острова, позволяващи да я видите отблизо и струващи 50 долара, както правят повечето туристи, а другият е с безплатен ферибот до Статен Айлънд, който само минава покрай статуята, ползват го доста местни и по-хитрите от туристите и гледката повече си заслужавала, казват. Май са прави, а? Туристическите корабчета са съвсем безсмислени, след като в момента короната на статуята е затворена след урагана Сенди, не че и да се качиш там е кой знае какво.
 

Статуята на Свободата

Статуята на Свободата


 
Даунтаун Манхатън

Даунтаун Манхатън


 
Виждате, че от вчерашната буря дори няма помен, даже по едно време през деня ми нахлу пролетно настроение и махнах якето. Не продължи дълго, де, лек ветрец ме върна в студената буквално реалност, но прогресът спрямо вчерашната виелица определено беше огромен. Възползвах се от хубавото време, за да се пошляя безцелно в един от кварталите на Манхатън. Умишлено исках да е малко встрани от утъпканата пътека и мисля, че ми се получи.

Усещането трудно може да се предаде, дори със снимки, които в повечето случаи са обикновени. Хората с фотоапаратите на врата са малко, виждаш местните, които са излезли на разходка, да пазаруват, да поседят в парка или просто да протестират за правата на жените.
 

Протест срещу женското насилие

Протест срещу женското насилие


 
Уникално приятно кварталче е Гринуич, мисля, че повечето между среден Манхатън (там където е Емпайър Стейт, Рокфелер Център и т.н.) и Даунтаун (Уолстрийт, WTC) са такива. Пътеводителите казват, че всяко си има отделен характер и усещане, за съжаление, нямах време да ги проверя всички, но Гринуич определено излъчва някакво спокойствие, сигурно защото хората не изглеждаха толкова в надпревара един с друг, колкото в централните райони. Та като казах, че целта ми беше да избягам от масовите забележителности, следващата може би съм я виждал повече на екран от всички статуи на свободата, емпайър стейтове и търговски центрове взети заедно.
 
Къщата от "Приятели"

Къщата от "Приятели"


 
10 сезона, по 24 серии на сезон, гледани по няколко пъти, мисля, че определено е нюйоркската сграда, която съм виждал най-много. Ако изпадаме в буквалистки детайли, целият сериал Приятели е сниман в студио в Калифорния, апартаментът на Моника и Рейчъл е нереално голям за хора с техните доходи, да не говорим, че повечето в Манхатън са кутийки и като цяло тоя кадър е май най-автентичното нюйоркско нещо в сериала. Интересното е, че се намираха и други блуждаещи души наоколо, които снимаха, явно не съм само аз достатъчно луд да търся сградата специално. Имаше и една тур група даже, но те бяха основно заинтересувани от архитектурата, мисля, че не обърнаха особено внимание на сградата, освен кратко отбелязване като любопитен факт.

Последва разходка до Юниън Скуеър, където имаше фермерски пазар и потиснах желанието да си купя медец или кашкавал, а после – към сградата Флатайрън. Нейното име е особено любопитно, идва от flat iron, т.е. плоска ютия на английски, защото прилича точно на такава.
 

Сградата Флатайрън

Сградата Флатайрън


 
Доста интересно място, ако не се лъжа, е от първите небостъргачи в Ню Йорк и изглежда доста странно на фона на по-ниските сгради наоколо, особено с този остър ръб отпред.

На майтап, на шега, денят почти се изниза. Много се кефя така, като имам само плаващи отправни точки, а до коя в колко часа ще стигна няма абсолютно никакво значение. Може да реша да си почина в парк, може да попротестирам за правата на жените, а може и съвсем да променя плана в движение, ако нещо безкрайно ми хареса. На това безгрижие му дойде краят обаче, защото в 5:10 трябваше да се катеря на Рокфелер Център. Тук също има 2 основни течения – Емпайър Стейт Билдинг срещу Рокфелер Център. Емпайъра е нещо като икона, едва ли не задължителна като Айфеловата кула в Париж. От друга страна, за най-високото ниво се плащат допълнително пари, остъклено е и нямаш чист изглед и най-вече опашките са грандиозни и особено в хубав ден като днешния, сигурно са достигали 2 часа. В полза на Рокфелер работи откритият изглед, без да ти се пречкат разни отразителни стъкла на снимките, по-малките опашки и не на последно място – от там се вижда Емпайър Стейт Билдинг, другата не можете да я видите от нея си! Избрах си точен час на резервацията 30 минути преди залез, за да мога с един камък да утрепя максимално много зайци – светло, залезно и тъмно. Дали се получи преценете сами. Охраната имаше някакво странно изискване да не се разпъват стативи, но успях да се справя с подръчни материали.
 

Сентрал Парк от високо

Сентрал Парк от високо


 
Манхатън от високо

Манхатън от високо


 
Манхатън от високо

Манхатън от високо


 
Следваше втората ми спортна проява за седмицата – мач от NBA между Ню Йорк Никс и Юта Джаз в Медисън Скуеър Гардън. Сравнявайки го с хокея, тук ентусиазмът ми вече се беше поизпарил. Може би ако първо присъствах на НБА, то баскетболът щеше да ме впечатли повече. Публиката беше по-заспала, включително аз на моменти изпитвах желание да клюмна глава, наистина много дълъг ден ми се събра, за което свидетелства и този закъснял дневник. Хареса ми, че в почивките търсеха звезди из залата, които да показват на екран, успяха да издирят Джон Макенроу и Филип Сиймур Хофман. Друго безкрайно любопитно е, че си имаше специален водещ, който да представи баскетболистите и на испански. Това беше нещо, за което бях слушал предварително, но испаноговорящата популация явно е многобройна – и надписите в метрото, банкоматите и т.н. винаги имат избор на испански.
 
NY Knicks vs. Utah Jazz

NY Knicks vs. Utah Jazz


 
NY Knicks vs. Utah Jazz

NY Knicks vs. Utah Jazz


 
Никс буквално размазаха Джаз, по едно време сам се забавлявах да си измислям драма от рода на дали ще успеят да ги бият с двойно повече точки и колкото и лудо да звучи, към края на втората четвъртина шансът беше реален. Щеше ми се да видя някоя драма в последната секунда, но уви, такива стават само по телевизията, като гледаш седмичните обзори на Манченко навремето.

Но баскетболът определено не беше краят на деня. Реших да се разходя до Таймс Скуеър, за да снимам неоните вечерно време. Седях си на стълбичките и се чудех какво, по дяволите, търсят всичките хора там. Да, площад с реклами. Да, бродуейските театри са наблизо, но какво друго има да привлича толкова хора, така и не разбрах. В 12 през нощта мястото е обляно в светлина като в ден, всички магазини наоколо работят – дори такива за часовници и кецове. Неслучайно Ню Йорк е известен като града, който никога не спи.
 

Таймс Скуеър

Таймс Скуеър


 
И тогава ми просветна! Може би голяма част от хората на площада са точно такива като мен, които седят на стълбичките и се чудят какво му е чак толкова интересното! Е, има си ги и тези, които се редят на опашка за оградата да се надяват да ги покажат по телевизора… хора като мен, с многобройни тв изяви, такива не ги вълнуват!
 
Мамо, мамо, дават ме по телевизора

Мамо, мамо, дават ме по телевизора


 
Друга теория е, че има инсталиран някакъв особен вид магнит под асфалта, абсолютен факт е, че доста от истински безцелните ми разходки изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, се оказваха на Таймс. Така и не мога да си обясня защо, Манхатън е прилично голям и човек не би трябвало да повтаря места на теория. Хм.

Това беше последното за най-дългия ми ден, откакто съм дошъл. Остана само традиционното едночасово метро до вкъщи, което си ползвам до последна спирка заедно със заспалите пияници. Ако има едно нещо, по което сме ги стигнали и задминали американците, то е при метрото – нашето е несравнимо по-модерно, уютно и красиво. Е, те имат да поддържат 1000 станции, а ние – 10-15, но да не издребняваме.

До утре и КЗЛ!

P.S. Този дневник го писах в голямата си част в самолета на 12000м височина. Нямаше камиони да ни изпреварват отдясно. Но пък имаше уникално много звезди.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

37 Responses

  1. Captain Oveur says

    Един бърз въпрос към хроникьора: ти къде беше вчера (13 март 2013)?

    • Георги says

      Вчера хроникьора празнуваше рожден ден, мерси мерси, та за това го даде малко изкъсо с доклада. Иначе се прибрах вече, остава само да публикувам натрупания материал идните дни.

      • Captain Oveur says

        Рожден ден? Знаех си! Хайде сега ако може да дадеш малко обяснения: хроникьорът се бави с техническата публикация – правителството на България пада. Хроникьорът тръгва на път – италианската мафия прави всичко възможно (със законни средства) той да не се качи на самолета. Хроникьорът пристига в САЩ – ураган без име връхлетява Източното крайбрежие (подал съм документи и съм внесъл такса ураганът да бъде кръстен “Георги”). Хроникьорът тръгва из Ню Йорк – чул-недочул, Ал Гор се присламчва наблизо, прави се, че чете нещо, с надеждата да бъде забелязан и да получи автограф. Хроникьорът се връща от пътешествието и празнува рожден ден – над Ватикана се понася бял дим, избрали са нов папа (аз го кръстих Папа Сан Франсиско).
        Та…съвпадения? Ммм, едва ли!
        Честит рожден ден, да си ни жив и здрав, Георги, с още много хроники да ни зарадваш! Късмет, здраве и любов! :)))

        • Георги says

          Хахаххах, викаш баш като Бай Пешо съм от оня виц :) Ми айде мерси, късмет, здраве и любов за всички!

  2. но нейм says

    Да, да, аз се сетих, защото имам, така да се каже, футболен стаж! Ноо, няма да издам!

    Съсредоточете се в някой пътепис и повече не питайте!

    • Captain Oveur says

      Е, късно е вече, Димитър Белев разкри тайната – късмет, здраве и любов! :)))))

  3. но нейм says

    Четох, четох, много четох! “Поразходих” се и аз из Америката и тъкмо ми дойде меракът да попитам какво е това КЗЛ и… ?, някой ме изпреварил!

    Та, какво е КЗЛ?

    • Георги says

      Да ви отговоря и на двамата, и преди време го имаше зададен тоя въпрос :) С две думи е нещо, което ми е останало от първия път, когато писах нещо като блог, в далечната 2004, та си го пазя като символ на преходност. Буквално какво означава не ви трябва да знаете, достатъчно е да кажем само, че вече не съм такъв простак и българския футбол отдавна не ме интересува кой знае колко :)

      • Elena says

        Не мисля, че стана ясно….моля бъди по-буквален :D

      • diwotina says

        ЕЕЕ, сега още повече ще ме човърка – САЩ 2004, ок., бяхме 4 в света, но какво е това “КЗЛ” ??? Опитвам се да спелвам някакви думи на английски, но явно не е, Всъщност извинявай, че ти се ровя в душичката, но като не казваш ми е още по-любопитно.
        Айде хубав ден от мен !

        • Георги says

          1994-a бяхме четвърти в света, не 2004 :) Не е на английски, не е и нищо кой знае колко смислено, не е свързано с конкретна дата или събитие, с две думи не ти трябва, по-скоро любопитството те ръчка и те тормози :)

          • diwotina says

            Оооо, да бе 1994 г., боже колко отдаван беше. Сори, както се казва, няма да питам повече :)))

          • Полина says

            Коет ще рече, че поне не сме Левскари.. без да се обижда някой, ако е такъв :)))

            • Георги says

              Всъщност нищо против левскарите, фразата изникна като един вид лозунг, доста над всякакви футболни аргументи! Но нека не задълбаваме повече, смисъл отдавна не влагам в нея, просто е единствения начин по който свързвам оня стария блог и този. Както и думата Хроники в заглавието :)

              • Димитър Белев says

                През цялото време си мислех, че е “Късмет, Здраве и Любов” :). А иначе поздрави и от мен за пътешествието и пътеписа и снимките.

  4. Diwotina says

    Отдавна навестявам блога, но никога досега не съм имала желанието да коментирам ! Досега ! Ню Йорк – искам да го видя, а сега още повече. Била съм в САЩ – Калифорния и Невада, но Ню Йорк – това е мястото! Поздравления за начина, по който ни поднасяш преживелиците си, много ти се получава, давай все така. Много приятно четиво е блога.
    Извинявай за тъпия въпрос, ама опитвах с месеци да отгатна, но все не ми се получава – “КЗЛ” ?????
    P.S. леле, сигурно е елементарно, даже малко ме е срам, че попитах!!!!

  5. милена says

    Е добре де всичко много бързо свърши. Кога минаха тия дни. Ей сега преброих – писал си за седем дена в Ню Йорк, ама изглежда че все едно си бил само два три дена. Трябва пак да ходиш. В сравнение с югоизточноазиатското ти пътуване, карибското и санкт петербургското това в Ню Йорк не ми допадна особено, честно да ти кажа. В тези изброени пътувания някакси по готино си описал атмосферата в страната а пък тук докато почна пътуването и то взе че свърши. Не знам, може би не ми хареса защото съм пристрастна и не питая особена любов към Америка. Обаче снимките са супер:)

    • Георги says

      Поизоставам с 2 дена, защото последните са на път и не мога да смогна да пиша. Но така е, изнизаха се дните. Вече кой как ги приема пътеписите е въпрос на лично усещане и е много субективна цялата работа, особено като се има предвид физическото и емоционално състояние в момента на писане :) А Югоизточна Азия няма как да се сравнява с Ню Йорк, той е просто голям град, нищо общо с чудесата, които са на другите места :)

  6. Polina says

    Снимките са…. меко казани жестоки!
    Радвам се, че имам възможността да ги видя.

    • Георги says

      Имам крещяща нужда от широкоъгълен обектив…ще видя кога ще събера пари…

      • jam says

        Георги, с какъв фотоапарат си правил снимките?

        • Георги says

          Panasonic GF2, mirrorless системата на Panasonic и Olympus. Купил съм си и два допълнителни обектива.

      • Polina says

        В Амазон чат-пат пускат нещо на далаверка..така, че ще издебнеш нещо, сигурна съм!
        А снимките ми харесват..и те поздравявам за тях! Както и за пътеписите, но това си го знаеш :)

        • Георги says

          Следя ги далаверките нонстоп, но фотографията е доста скъпо хоби…та ще видим, предпочитам май да отида някъде вместо да инвестирам в обектив :)

          • Полина says

            Знам, знам..ние сме в същата ситуация :)
            В Тенерифе има оферти…, но пък трябва да се отдадеш на мързелуване и плажуване само там и съответно пазарене с индийците по магазините за електроника :)

  7. Elena says

    Явно аз не съм за тия протести – хич не разбрах думата “капитализъм” какво прави на плаката.
    И друго: “Е, има си ги и тези, които се редят на опашка за оградата да се надяват да ги покажат по телевизора… хора като мен, с многобройни тв изяви, такива не ги вълнуват!”…леко само, докато не отидеш при професор Вучков или поне при Венета Райкова не се пиши истинска бг звезда:)

    • Captain Oveur says

      Според мен жените от протеста са имали предвид “канибализъм”, но или са били неграмотни, или махмурлийки след празника си. Как ли се зоват… Сдружение “Манхатън бридж” може би? Или “Окупирай кухнята”…?
      Както и да е, в хрониката от утрешния ден ще видиш кадри от гостуването на Георги при Джей Лено, за което той скромно мълчи ;)
      От целия пътепис, да си призная и аз, най-интересни комай ми се видяха снимките.

      • Георги says

        Ами едната говорителка си поглеждаше айфона редовно за речта си, нещо говореше срещу полицаите и каже примерно “They say they are here to serve and protect”…поглежда си телефона “but whom are they serving and protecting”. Ся, ако тва изречение не можеш да запомниш… Нямам идея от какво е провокиран протеста и до колко има истински проблем, за мен беше по-скоро любопитно събитие. Ма с тия кухненски коментари се приготви да бъдеш изяден!

        Колкото за останалото, еми съжалявам че няма драма и съспенс, ама след като са ви харесали снимките представете си на живо как е!

        • Elena says

          Проблем има и винаги го е имало. Навсякъде по света има мъже, които “възпитават” жените си, друг е въпроса, че по протести има голяма доза простотия.
          Капитане, за твое добро е жена ти да не чете тук:)

          • Георги says

            А, знам че има, но чудех се до колко протеста е адекватен, защото момичето с айфона цитираше как едва ли не има дискриминация от страна на полицията към подобни проблеми и не смея да кажа дали е права, след като грам не съм запознат с обстановката в щатите. Домашно насилие, че има има, че е проблем проблем е, ама няма как да се изкорени до дъно, а ако е в някакви разумни рамки е ОК. Като с убийствата, колкото и да е здраво някакво общество убийствата не може да се елиминират, колкото и да си протестираме…

          • Captain Oveur says

            Не му е мястото тук, в този хубав блог. Ако някой ден се засечем на някое летище в очакване на полетите си, Елена, и имаме достатъчно време, ще седнем да пием по едно кафе няколко пъти и ако ти е интересно, ще споделя с теб какво мисля за капитализма, феминизма, расизма и всякакви други -изми, за които се сетиш :)

            • Elena says

              Имаме сделка:)

    • Георги says

      Ами като цяло каквото подразбрах беше за насилието срещу жени, сега какво общо има капитализма, не бях толкова любопитен да ги питам :)

      Явно няма да стана истинска звезда, само менте :)

  8. Радослав says

    Аз имам един малко странен въпрос: горе-долу колко пари ти излезе престоя в USA? Нямам предвид самолетните билети, а всичко останало – нощувки, метро, хапване-пийване, входни такси, без подаръците разбира се:) Интересно ми е с какъв примерен бюджет трябва да разполага един средностатистически турист за една седмица в Америката, просто от любопитство? Ако не искаш, не споделяй:)

    • Георги says

      Ще дам примерни разходи тия дни, във финалния пост от дневника. Знам, че е тема която вълнува много хора :)

  9. Ирка says

    Жалко, че този път първия написал не получава автограф от “Приятели ” :)))
    Добре завърнал се от малкото-голямо пътешествие отвъд океана :)

    • Георги says

      Ти малко предварително честити, сега вече можеш, на летището съм дето се вика, мерси :)