Ню Йорски Дневник – ден 7. 9/11 и Ал Гор

9/11
Част 7 / 11 от поредицата Ню Йоркски Дневник

Още със събуждането се разбра, че днес ще го пиша дъждовен. Или по-скоро снежен. Не знам как става тоя номер, но вече прословутата буря уж трябваше да удари Вашингтон, а там като бях, си беше ясно, а пък тук вали снежец като стой, та гледай. Явно е аналог на синдрома “ти пиеш, мен ме фаща”. Но нямаше как, прекалено са ми ценни дните тук, за да седя на топло вкъщи, спуснах се към Манхатън да отметна малко задължения и да посетя мемориала от 9/11, който ми убягваше предишните дни. Ето лек пейзаж от моето кварталче, да не кажете че си измислям, това натрупа само за една нощ.
 

Сняг в Jamaica
Сняг в Jamaica

 
Може да ви изглежда красиво и приятно, но трябва да се има предвид, че не си носих тежките зимни обувки и пердашех само с кецове, които доволно подгизваха периодично. А и да ви кажа, кишата не е само българско изобретение, както си мислим.

Подавайки си носа от метрото, моментално ми се прииска пак да съм на закрито и се бутнах в самопровъзгласилия се за най-голям магазин в света – Macy’s. Всъщност това е верига молове, но ценралната им манхантънска локация е наистина грандиозна, а марката е известна още с годишните паради за Деня на благодарността.
 

Macy's
Macy's

 
По принцип инстинктът ми за самосъхранение е доста притъпен, което не съм сигурен доколко е положително или отрицателно. Да обикалям сам улички посред нощ нямам проблем, стига да не е в Обеля 2. Да си избера квартира в нюйоркски квартал, в който съм от малкото бели мутри – също е ок. Ама на петата минута в този магазин почна да ми се вие свят, да имам пристъпи на паника и да ми се иска да изляза – от едната страна ме облъчваше Louis Vutton, от другата – Prada, а мозъкът ми по средата истерично крещеше. Изнервиха ме и с това, че нямат конкретна карта на магазина и ако ти трябват да речем кецове от дадена марка, трябва по собствено усмотрение да се чудиш дали са на “Мъжки обувки” или “Спортно облекло” и т.н. Предполагам го правят, защото едва ли хората влизат в магазина само за един единствен продукт и като планът е по-неглиже, неусетно те кара да обиколиш повече и да пазаруваш повече. Мен обаче успяха да ме изгонят скоропостижно, да търся чифт кецове в 7 етажен магазин с дължина повече от 100 метра на етаж определено е по-тежко от класиката игла в купа сено.

Реших, за да си оправя вкуса, да посетя друг магазин, този на B&H Photo Video, които са един от световните лидери в продажбата на фототехника. Намалението на камерата, която исках да си купя, така и не дойде, така че щях само да обикалям и да подсмърчам, но и това ми беше спестено. Оказа се, че аз влизайки в 12:58, в 1:00 магазинът затваря. Това означава, че служителите спират да отговарят на въпроси, а касите ще работят само няколко минути, колкото да обработят чакащите. Причината? Магазинът е еврейски! И всичките служители вътре сa с ония странни масурчета вместо бакенбарди и по религиозни причини петък следобяд и събота са неработни дни. Отворете сайта на B&H, стои съобщение, че дори онлайн поръчки не се приемат в събота, въпреки че това го прави само компютър!

Хапнах за обяд и се насочих към мемориала от 9/11. В момента в зоната наоколо текат трескави строежи на новия Световен Търговски Център, но лобното място на двете кули ще си остане незастроено. Мемориалът се състои от едва 3 точки на интерес. 2 от тях са местата, на които са се издигали кулите, сега превърнати в доста добре реализирани басейни, по чийто ръб са изписани имената на загиналите.
 

9/11 Мемориал
9/11 Мемориал

 
Друг интересен обект е едно дърво, което макар и затрупано, е оцеляло събитията. Дори през 2010 ураган го изкоренява, но след повторно засаждане си връзва и продължава да расте непоколебимо. Това дърво е нещо като символ на надеждата и несломимостта на човешкия дух, кажи-речи единственото положително нещо, за което да се захванат американците в цялата трагедия, което си личи и от всичките разнообразни артикули с дървото в сувенирния магазин към мемориала.
 
Дървото на надеждата
Дървото на надеждата

 
Други интересни експонати няма, но няма и нужда. Мястото е заредено със специфична енергия, която предполагам е типична за масов гроб на над 3000 цивилни. И да, знам, много хора си имат мнение за атентата, аз самият също си имам крайна позиция по доста предвзетия американски патриотизъм и цялостната им международна политика (забравих да отбележа, но на хокей срещата по едно време обявиха “Герой на деня” – някакъв майор, който беше в залата, почти всички станаха да ръкопляскат на крака), в дните след 11-ти септември съм играл с кеф на флаш игричката, в която с оръдие, поставено на покрива на кулите, трябва да трепеш идващите самолети и съм се смял на една песничка, в която се пееше “I learn to fly a plane from a friend, but he forgot to teach me to land. I love my papa, I love my mama, but most of all I love Osama”. Но си има места, на които просто трябва да запазиш смирение в памет на хората, които вероятно грам не ги интересува петролната политика на Буш и религиозния фундаментализъм, а просто са се оказали на грешното място по грешното време.
 
9/11 Мемориал
9/11 Мемориал

 
Ще приключа темата с една снимка на един чопър, който беше изложен в центъра за посетители към мемориала. Правен е от тия, които имат предаване и по Дискавъри, поръчан от някаква висока политическа клечка и в дизайна му са въплатени и старите две кули, както и новите, строящи се в момента. Имаше изброено на всеки елемент какъв е смисълът. Много хора го снимаха и му се радваха, за мен това е изключителна турбо-мега-цигания и пълна подигравка с жертвите.
 
Ултра кичозният чопър
Ултра кичозният чопър

 
Времето така и не стана подходящо за разходки, затова се зарових в следващия магазин – Century 21. Това е пак огромен мол, но е аутлет, в който всякакви известни марки могат да се намерят на символични цени. Доста хора има, пак не е особено добре организиран, но за разлика от Macy’s, поне цените си заслужават ровенето. Поех си въздух и се потопих, защото си имах заръки какво да купувам.

Ставало е въпрос и по други пътеписи, че в много държави, наред с музеи, атракции и забележителности, почти винаги присъства и думата шопинг. И в 70% от случаите са абсолютно същите стоки, които могат да се намерят глобално и най-вероятно ги има и във вашия местен мол с не много голяма разлика в цената. Още 25% са за ментетата, които купувате с явната идея да се изфукате пред приятели, макар че смисъла ми се губи, защото дори тях да ги излъжете, себе си – не можете. И остават 5%, в които шопингът наистина има смисъл и САЩ определено влизат в тия 5%, ако не заради друго, то поради чувствително по-ниските цени на почти всичко. И естествено, ще се натоваря като турски гастарбайтер, защото модните дамски чанти тук са на четворно-петорно по-ниска цена в аутлета, а пък дънките Levi’s, които в нашия свят вървят за по над 150лв, тук са по 30-ина долара. Не че ми е приятно да го върша, де, но поне разбирам, че е необходимо.

Голяма битка падна и в тоя магазин, но с помощта на смс консултация на живо успях криво-ляво да свърша добра работа, макар че има и още неща за купуване, но това ще е утре, ако събера сили.

Часът стана 5 следобяд, а времето продължаваше да бъде облачно и зле, поне снегът/дъждът спря, но вятър си духаше. Да се прибирам толкова рано не ми се щеше, а не беше хич за разходка, затова с леко нежелание и унил се завлачих с пазарските чанти към метрото да се прибирам. Изведнъж обаче нещо ми прищрака и се обърнах рязко на 180 градуса и поех към Бруклин Бридж. Един от най-популярните вечерни изгледи, а аз щях да го пропусна, защото се лигавя заради някакво време, казах си майната му, отивам на моста и нека ме брули вятъра, ако ще после да се наложи ампутация на вече добре подгизналите ми крака. Е, заслужаваше ли си?
 

Статуята на Свободата и Манхатън
Статуята на Свободата и Манхатън

 
Бруклин Бридж и Манхатън
Бруклин Бридж и Манхатън

 
Бруклин Бридж и Манхатън
Бруклин Бридж и Манхатън

 
Виждате, като по поръчка, точно тогава се поотвори небето и то точно откъм залеза. Голям, непростим пропуск беше, че си оставих статива вкъщи, за да не ми притежи. Лигльо. Ама сутринта излязох на снежна виелица, която по прогноза трябваше да продължи поне до вечерта, въобще не си и представях да правя снимки. Импровизирах малко с плоски огради и стълби, колкото да направя камерата стабилна и с оглед на използваните подръчни материали, съм доволен от резултата. Тъкмо свих панаира и за десерт се излюсках едно хубаво на асфалта, та да може и ръкавиците ми да подгизнат, не само чорапите.

Та вървя си аз по празна бруклинска уличка и в една книжарница вляво от мен човек, осветен от прожектори, говори, явно представя новата си книга. Не кой да е, а точно Ал Гор.
 

Ал Гор
Ал Гор

 
За който не е запознат, Гор беше вицепрезидент на Клинтън, в последствие загуби ония сложни избори с Буш, после направи филм за глобалното затопляне, което му донесе Нобелова награда за мир, а и като цяло е с огромни заслуги за развитието на интернет такъв, какъвто е днес. И за него има доста поляризирани мнения, създателите на Саут Парк му сипват богато с големия черпак, но две мнения няма, без да искам изпълних от задължителните за всеки посетител на Ню Йорк неща – да види световна знаменитост. А Гор си е от най-големите такива, никога не съм си представял, че ще стоя на пет метра от лауреат на Нобелова награда.

Остана да хапна пица, в една пицерийка, която бях проучил предварително, добри бяха парчетата и се самонаградих с местна бира.
 

Местната бира
Местната бира

 
Какво нещо е животът и колко по-тъпа щеше да ми е вечерта, ако не бях направил тоя обратен завой, преди да се насоча към Бруклин…

До утре и КЗЛ!

P.S. Понеже сте ми много симпатични и понеже купих малко повече картички и марки, първите трима мераклии, които коментират поста, ще получат картичка по пощата. Не е необходимо да е особено съдържателен коментар, важното е да сте от първите. Използвайте валиден имейл в полето за коментари, на който да ви попитам за адрес, където да пусна картичката и така.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

28 thoughts on “Ню Йорски Дневник – ден 7. 9/11 и Ал Гор

  1. Дървото като гледам как са го овързали… голямо вкопчване, а това, че BH са евреи обяснява много неща. Въпреки, че съм изсипала при тях доста солидни суми, единствения ми опит да се пазаря, беше направо смазан :)

    1. Е това да не е битака, че да се пазариш :) Доста добре изглежда магазинчето и сигурно щяха да ме излъжат да похарча някой долар, сега съм доволен че затвориха :)

  2. Ти там..а Даниел Либескинд – този архитект, който спечели конкурса за Кота 0 – в България в момента:) И вече го поканихме да журира нашия конкурс за площад Света Неделя в София , колко малък е света:)

    1. Баш :) Тук между другото Кота 0 не било популярно, продължават да си му викат Световен Търговски Център, и спирката на метрото си стои така. Не знам по навик ли е или някакъв вид патриотизъм…

  3. И без статив снимките ти на Бруклин Бридж и Манхатън са станали великолепни. И на мен много често ми се е случвало нещо в последния момент да ме подбутне да си сменя намерението, и обикновено винаги е свързано с добри попадения – интуиция, може би!

  4. Не заради картичка – мен ме кефи да чета и да гледам снимки;) хА дано някой ме изпревари:)
    Ако си беше взел статива, можеш да си сигурен – ще натрупа 1 м сняг :))) И снимките са станали мноого добри:)

  5. Явно доста хора изживяваме твоето USA приключение, доста е интересно, а всеки ден очакваме да разберем как е минал поредният Ню Йоркски ден :)

  6. Много ми харесва снимката на мемориала с американския флаг и дъждовните капки, на сухо нямаше да се получи така добре.

  7. Определено подгизналите ръкавици и кецове са си заслужавали, сори :)

  8. Страхотно е, че пишеш толкова често и то по време на самото пътуване. А дървото на надеждата така “оковано” в ремъци е доста силен символен образ – на всичко, което се случва в Щатите през последните години.

    1. Така се получава, да, има известна символика. Иначе много му внимават, предполагам Санди е пробвал да го изкорени и може би за това е необходимо да е овързано, докато се закрепи пак…

  9. язък, че не видях поста ти по-рано…отиде ми картичката, ех…но пък винаги ще продължи борбата за мястото до прозореца в самолета ;)
    пък и…ще отхапя от голямата ябълка през май :)

    хубаво време в остатъка от престоя ти…попътният вятър явно ти е достатъчен :D

  10. Наблягането на шопинга в този репортаж и по случай женския празник, нали, хи-хи :-Р
    Снимките са станали супер. Впрочем и аз често се оказвам без статив и като дойде време нощни снимки приятелите почват да ме гледат учудено като взема да търся парче хоризонтална площ на подходяща височина да си поставя апарата ;-)
    И понеже май не си споменавал (или аз не съм видял) да попитам – с какво снимаш?
    С пожелания за хубаво време и след Ал Гор – да срещнеш зад някой ъгъл и Ал Пачино ;-)

    1. …Да, а след това и Ал Кайда :))
      Но пък ако не беше направил оня U-turn, щеше да срещне Брус Уилис, Брус Спрингстийн и (може би) Брус Ли :)
      Аз се опитвам да си представя как Георги се “излюсква” на асфалта и леко се хиля, моля за извинение :) Дано не се е ударил лошо. За негово успокоение – тук положението е 2:0, а аз си мислех, че Правилният ще легне за хикс.

      1. Ами подцених една стълба, ритнах я и по очи напред. Ей така :) Хахах, да, Брус Уилис и Спрингстийн в гето метрото съм щял да видя :)

    2. Снимам с Panasonic GF2, купил съм си няколко обективчета също. За Ал Пачино странно пожелание, защото точно в пицерията която бях след това имаше автограф от него с поздрави за заведението :)

  11. Миналата седмица и аз бях в Шамони на ски, а тази обратно в Ню Йорк. Вместо да си обработвам и публикувам собствените снимки, аз преглеждам твоя блог. Включвам се да подскажа, ако все още имаш възможност да се възползваш, че за Book of Mormon правят лотария в 18:00 часа с добри места на намалени цени, а ако не бъдеш изтеглен в лотарията – в 19:00 (или час преди завеса) пускат билети за правостоящи по $27. Не съм проверявала скоро, но мисля, че иначе шоутата са напълно разпродадени. Днес има и дневно представление, за което се предполага, че по-лесно може да се вредиш отколкото за вечерните. Шоуто е най-доброто, което съм гледала последните години, ако не и изобщо някога, на Бродуей. Струва си неудобството по снабдяването с каквито налични билети има.

    1. Завъртях се преди обедното представление, но имаше само мургави чичковци да продават черноборсаджийски билети. Това са правостоящите не го знаех, ако го бях знаел по-рано щях да съм по-активен в търсенето на билет тия дни. Ще остане за следващия път, надявам се.

  12. Това с ниските цени можеше да го спестиш на тези от нас със слаби сърца ;)За падането…кофти, ама се посмях от сърце. Аз още не съм се записала тая година – пу пу, да не ми е уроки:). Ако още не си се прибрал(че нещо не разбрах докога си там) и срещнеш по улиците Колин Фарел да го разцелуваш от мене, каквото и да последва ще ти остане скъп спомен :D

    1. Разминахме се с колин, някой ден сама ще си му ги предадеш. Ма така и не разбрах какво толкова ви радва падането ми, да сте били отстранида ме видите – хилете се, ма само по разказ ли се смеете :)

  13. Ами да аз се смея само на разказ. Мен ме разсмя самата дума – люсквам – ха-ха-ха. Отново страхотни снимки. Ама наистина какво е това тъпо време там със сняг и всичко останало, вече е март месец! Моля ти се стига вече шопинг.

  14. Малко са поспрели коментарите от този пътипис, но за тези, които го четат внимателно спомена за него изниква изведнъж, почти година по късно, когато случайно поръчаната Бруклин Лагер в нетипчо за Кембридж арт кафе връща приятни емоции и щатски спомени. “неМестна бира @hotnumbers http://m.flickr.com/photos/vladimirgeorgiev/12135234875/lightbox/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *