Ню Йоркски Дневник – ден 6. Вашингтон

Discovery
Част 6 / 11 от поредицата Ню Йоркски Дневник

В момента седя на последните седалки на втория етаж на автобус между Вашингтон и Ню Йорк. Има уж някакъв Wi-Fi, но едва едва църцори и май повече ми лази по нервичките, вместо да ми помага да свърша полезни и много важни неща… сиреч, да си проверя фейсбука.

Друга информация, която ми е безкрайно полезна, важна и необходима е как да разваля транспортна черна магия? Кратка рекапитулация на проблемите ми последните 5 дни:

  1. Лек уплах на летището в Амстердам, когато не си видях полета на таблото.
  2. Автобусът на Terravision потегля едно десетина минути преди обявеното разписание.
  3. Полетът Рим – Ню Йорк по незнайна причина затваря гишетата твърде рано, а служителката там явно тепърва се учеше как се пише на клавиатура.
  4. Буря отменя почти всички транспортни връзки между Ню Йорк и Вашингтон, включително и моите планирани за вчера полет и автобус.
  5. Докато полетът ми беше прехвърлен автоматично за следващия ден (евала, United), то за автобуса трябваше да се обаждам по телефона. След 2 неуспешни опита и сумарно 50 минути слушане в слушалката на местната версия на песничката на “OK Супертранс”, реших проблема с резервацията си алтернативно през туитър!

И стигаме до тая сутрин, когато си правя сметката колко рано да стигна на летището. Правя си я, но съобразявайки се с лошата карма, удрям още 30 минути бонус профилактично. Пак се замислям и се прицелвам и в предишния автобус, буферът е не само приличен, а направо гигантски, нищо, че грам не съм суеверен.

Стигам до спирката 10 минути по-рано и вече се чудя по какъв начин съдбата ще се подиграе с мен. Наближава автобусът, аз се пласирам на ръба на бордюра, махвам с ръка за всеки случай, афро-американската мутра на шофьора просто ме поглежда невъзмутимо, колкото да сигнализира, че не съм призрак и че ме е видял, и си продължава без да спира.

Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ?

Време бол, ама досега не ми се беше случвало да не мога да си спра автобус от градски транспорт като хората. Ами ако и със следващия се случи така? Поглеждам останалите пътници, които чакат други автобуси около мен, получих само 1-2 съчувствени повдигания на рамене.

За щастие, при повторния опит след 12 минути съдбата е благосклонна и автобусът, от него да мине, спира да се кача и се убеждавам, че не съм в някакъв черен списък и всички шофьори да имат моя снимка на таблото си, каквито мисли ми се въртяха из главата. Полетът мина безпроблемно в малката орехова черупка Canadair CRJ-200. Усмихнах се леко, когато чек-ин машината ми предложи да ми даде ваучер за $150 и да ме остави за по-късен полет, но й отказах, не и днес.

Защо ми е да бия път до Вашингтон, ще се запитате, толкова ли няма интересни неща да запълнят екстра ден в Ню Йорк, без да е необходимо да си играя пак на ези-тура с транспортната система? Ми може и да има, но в Ню Йорк не се намира Smithsonian National Air & Space museum. Поне що се отнася до авиационни музеи, това е меката и две мнения няма. Достъпът не е особено лесен, намира се на 3-4км от летище Дълес във Вашингтон и градският транспорт са само едни весели микробусчета веднъж на час. За сметка на това, е напълно безплатен. На входа отивам да си взема карта и служителката ме пита какво искам да видя в музея. Отговорът ми е: ВСИЧКО. Ухилва се и ми казва да тръгна вдясно и да се оправям.

Музеят е на практика един голям хангар, доста експонати са на земята, други – окачени във въздуха, рецепцията е на нивото на втория етаж, а в коридора под мен виждам едновременно двете основни забележителности, за които съм тук – совалката Discovery и SR-71 Blackbird. Сърцето ми пропусна няколко тупвания, а мозъкът просто реши да не обработва информацията, която получава от очите и се отдаде на кратък отдих.

За хора, които не се интересуват от авиация и космонавтика, предполагам е трудно да разберат целия ми ентусиазъм, ще се опитам да направя няколко аналогии, които ако съвпаднат с вашите интереси, да ме разберете.

  • Все едно да сте киномани и да присъствате на живо на Оскарите.
  • Все едно да сте фенове на Реал Мадрид и да ви се отдаде шанс да биете дузпа на Касияс… и да я вкарате.
  • Все едно да сте почитатели на Rolling Stones и да получите покана да свирите с тях на концерт.
  • Все едно да сте поклонници на старите екшън герои и Чък Норис да ви нокаутира с тупаник.

Мисля, че ме разбрахте за какъв тип удоволствие говорим. Реших да не им се нахвърлям на светините веднага като хищник, а да е на порции, лека-полека да стигна до тях. А и останалите експонати си заслужават, музеят не е крайно голям и на тичане може да се обиколи сигурно за 10 минути, но всички експонати са каймака на сектора.

Имаме и Конкорд, който завършва светата троица на любимите ми машини, заедно с горепосочените две, но него вече го бях виждал на авиоизложението в Бурже. Имаме и Boeing B-29 Superfortress с прякор Enola Gay, който е пуснал бомбата над Хирошима. И не говоря, че имаме същия модел самолет, говоря за точната машина, пуснала бомбата. Имаме самолета, с който покойният Стив Фосет обиколи света без спиране и още, и още, и още.
 

Enola Gay

Enola Gay


 
Но да се върна обратно към двете звезди. SR-71 Blackbird е най-бързият самолет, произвеждан серийно, като изключим няколко тестови прототипа, които са по-скоро ракети, отколкото самолети. Идеята му е проста – лети на голяма височина и заснема вражеските територии. Няма стелт покритие, няма никакви оръжия – на тази височина врагове липсват, а ако го засекат радари и бъдат изстреляни ракети по него, успява да ги избегне като просто ускори и ги надбяга. Звучи много лесно, нали? На практика хич не е и конструирането му включва един тон гениални инженерни изобретения, което е и основната причина толкова да ме размеква.
 
SR-71 Blackbird

SR-71 Blackbird


 
Любимото ми е за резервоарите за гориво. Високата скорост на летене (Mach 3.3, около 3300 км/ч, за сравнение – Конкорд е Mach 2) създава доста триене с въздуха и се развиват невероятно високи температури, които водят до разширяване на металите. Така на земята резервоарите текат като пробита лейка, а когато самолетът набере скорост, се запечатват от само себе си. Горивото от първия резервоар кажи-речи остава голяма част на земята, за което пък е необходимо да не се запалва лесно. Въобще SR-71 е идеален пример за продукт, който е правен с невероятно въображение и са реализирани идеи, смятани за невъзможни.

Библията с интересни истории покрай него е книгата Sled Driver: Flying the World’s Fastest Jet, където един от пилотите описва по невероятно увлекателен начин любопитни истории. Как например при мисия над Либия биват изстрелвани ракети по него и залисан в ускорението си, забравя да намали над Суецкия канал и пропуска точката за зареждане с гориво, която е над… Гибралтар. Или пък историята със запитването за скорост на РВД-то, където наперен пилот на F-16 се опитва да се изфука на публичните честоти. Ето я в оригинал, заслужава си отделените 3-4 минутки, ако се справяте с английския.
 

SR-71 Blackbird

SR-71 Blackbird


 
За съжаление, книгата се продава в малък тираж и струва над 200 долара. Невероятна машина, изключителна. Мисията й приключва началото на хилядолетието, когато фототехниката напредва до степен необходимата резолюция да може да се постига от сателит, а поддръжката на SR-71 е изключително по-скъпа, теориите на конспирацията казват, че американците имат наследник, който не е обявен публично, но едва ли…

А пък какво да се каже за совалките? Едва ли има по-голям символ на прогреса в космическите технологии от кораб, който да носи огромно тегло и хора в орбита, като вторите може да ги върне обратно и да се ползва пак. Лелееей, току що огромен ТИР изпревари автобуса ни от дясната страна, извинявайте за отклонението. Излизането в космоса не е шега работа, но с достатъчно мощни двигатели, е постижимо. Изстрелването на хора и връщането им на Земята е малко по-сложно, но също е възможно. Правенето на всичко това само с един уред, който на всичкото отгоре може да се ползва повторно, вече е истинско чудо.
 

Space Shuttle Discovery

Space Shuttle Discovery


 
Конкретната совалка Discovery, изложена в музея, е нещо като работният кон на програмата – принудена да поеме тежката отговорност за първите полети след двата инцидента с Чаланджър и Колумбия, както и изкарването на Хъбъл в орбита. Тъпо е да си играем на кой е по-по-най сред совалките, но Discovery е от тези с най-богата биография. Леко е тъжно, че остава завинаги в музей, колкото да ни демонстрира, че техническият прогрес на човечеството е неразривно свързан с това да се дръвчим един на друг и без стимул от типа на студената война, ще се радваме на такива чудеса само в музеи, вместо да излитат подобни по 20-30 на ден по целия свят с полети около орбита или до Луната.
 
Space Shuttle Discovery

Space Shuttle Discovery


 
Мислех да остана 2 часа и малко в музея, останах 3 и малко, хич не ми се бързаше, а накрая не ми се и тръгваше. Но имах още една дневна мисия, да погледна клона на музея в центъра на Вашингтон, където колекцията е не по-малко богата, но тук конкретно вниманието ми привлече един единствен екземпляр – самолетът на братята Райт. Много репродукции има по света, но оригиналът е един и се намира точно тук. Това е творението от платно и летви, дало началото на авиацията в далечната 1903 – първият полет на машина по-тежка от въздуха, задвижвана от двигател.
 
Wright Flyer

Wright Flyer


 
Други интересни експонати: модулът от Аполо 11, Bell X-2 – първият свръхзвуков полет, и X-15 – първият хиперзвуков полет. Харесаха ми и двете най-опасни ракети, носещи ядрени бойни глави, които след разпадането на СССР са нарязани.
 
Съветската и американската ядрени ракети

Съветската и американската ядрени ракети


 
Още един ТИР ни изпревари отдясно, а бе в САЩ да не би да е позволено?

Ами денят почти си замина, мислех да поразгледам Белия дом, Капитола, Монумента на Вашингтон и някакви други подобни дребни забележителности, но на мен фокусът ми беше съвсем другаде. Успях да видя само Капитола при изключително приятна светлина на залез, както и да снимам обелиска отдалече.
 

Капитолия

Капитолия


 
А пък с автобуса между летището и центъра на Вашингтон минахме покрай Пентагона.
 
Пентагона

Пентагона


 
И това е. Преди да поема към автобуса, се видяхме да поклюкарим с един приятел, така и не остана време да пием по бира, явно и бирата, и Белият дом ще чакат.

Съжалявам, ако съм ви надул главата с авиационните ми истерии. Но тоя музей за мен е Лувъра, Ермитажа и МЕТ в едно. Няма друг музей по света, от който толкова да ми завира кръвта, може би само Кейп Канаверал във Флорида, някой ден и до там ще стигна.

До утре и КЗЛ!

P.S. Явно е позволено, още поне 5-6 ТИР-а ни изпревариха.

P.P.S. Спряхме на една бензиностанция, шофьорът измуча нещо, което не го разбрах и си мислех, че съм само аз, ама по оживлението около мен, май никой не е вдянал. Шофьорите тук генерално не са с най-литературния английски. Важното е, че каза “It’s the no problem”.

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

22 Responses

  1. akair says

    Виждам, че си се забавлявал във Вашингон. Но може би си струваше да споменеш парчето от Луната, което е на входа на музея и спускаемия модул на Аполо 11 :)- не са много местата, където се виждат подобни неща (дано не са ги махнали)… Още си спомням как за този музей имах 2 часа, а стоях над 4…
    P.S. За да не пиша във всяка част – опитай бира Sam Adams – Summer Ale-ът е доста добър, надявам се и стандартната да става. :)

    • Георги says

      Еми то доста неща си заслужават да се споменат, но поста щеше да стане като каталог на музея, аз буквално разноглед станах, а от клона в центъра ме изгониха щото затвряха в пет. И камъка и лунния модул са си там :) За бирата си останах само с brooklyn lager-а, следващия път повече. Доста им е скъпа бирата между другото…за сметка на електрониката и дрехите :)

  2. куимби says

    Това до Skylab не е ли…….. приносът на Третия райх? :)))))))))

    • Георги says

      Силно е вероятно, да ти кажа доста ракети имаше изложени и се оплетох :)

  3. Vlad says

    Правилните линкове за Аполо тук и тук
    , тези на Дискавъри тук

  4. Vlad says

    Поздравления за статията!
    Първо, надявам се, че си счупил транспортния карък ако въобще е имало такъв и всичко ще продължи по-план. Чесно за сега ми е много интересно и чета всичко, да не се отплесвам как ме връщаш не просто 7 часа, а почти 7 години назад с разходките из Ню Йорк, хот-дог-овете и тн.
    По същественото, което исках да споделя е, че наскоро имах подобен на днешния ти досег до космически реликви, а менно командния модул на Аполо 10. И понеже споменаваш бегло (в графата ‘други’) за наследника му Аполо 11 реших да ‘оспоря’ светата ти троица с моята, която все още не съм довършил, но ми се струва, че Аполо ще влезе вътре преди Дискавъри.
    Няколко аргумента в тази посока ще са, че мисиите на Аполо 10 и 11 са около 15 години преди първия полет на Дискавъри. Достигат доста по-далеч (на практика най-далеч, където човек е стигал). Покрива останалите факти на ‘чудото’, за което пишеш (излизането в космоса; изстрелването на хора и връщането им на Земята; всичко това само с един уред) е, не е точно един уред и не може да се ползва повторно, но да не навлизаме в темата за рециклиране на космически кораби, за която има още време. И на последно място името на Аполон го чувствам някак по-близко (все пак е било име на Български град) и като някакво признание за това, че амер. другари не са забравили от къде произлизат основните принципи на научните постижения, до които достигат.
    За завършек емблемите на мисиите Аполо ( и ) са по-готини от тези на Дискавъри .
    Sorry, че стана малко дълго, а последвалите коментари, дудукания и продължително ‘У-у-у-у’ се приемат смирено, все пак нямам няколко кетапа по аероспейс технологии ;)

    • Георги says

      А, нямам възражения, всеки си има негови си аргументи и предпочитания. Не се отдава на точна наука коя е най-легендарната машина, по-скоро на религия избиват нещата и спор е безпредметен :)

  5. Captain Oveur says

    Като гледам фотосите на совалката, ми идват едни въпроси…

    По време на излитане совалката е във вертикално положение и не се разчита на подемна сила като при самолетите, нали? И крилата служат за вертикални стабилизатори? Совалката същото гориво ли ползва като самолетите? И разликата в мощностите на двигателите на совалката и на самолетите от какъв порядък е, ако има такава? И последното е за SR-71: кожусите на двигателите (или отношението дължина/диаметър ми се виждат относително дълги в сравнение с тези на пътническите самолети – това каква роля играе в цялата картинка?
    И, ъъъъ…японският самолет за еднократна употреба ли е???

    • Vladimorka says

      Накратко – при излитане совалката е ракета, при кацане – безмоторен самолет.
      При излитане основната тяга е от твърдогоривните ускорители (горивото е алуминий), и значително по-малко от главните двигатели на совалката (гориво водород).
      Разлика в мощностите:
      GE90 – 514 KN (най-мощният самолетен двигател, керосин)
      SSME – 1,8 MN (1 двигател на совалка, водород)
      F-1 – 6,77 MN (1 двигател на Сатурн 5, първата степен, водород)
      RD-170 – 7,55 MN (най-мощният ракетен двигател с течно гориво, керосин)
      По-подробно Георги е обещал да пише :-)

    • Георги says

      Айде ми напомни тия въпроси като се върна, много ми е мека главата в момента :) И да, за еднократна употреба е!

  6. Ахмед says

    “Не може да има два еднакви ваши коментара по една и съща публикация!” Пробвам само дали съм авто-баннат

  7. Ахмед says

    С последните си писания за тегобите с летището в Италия и автобуса в щатите смятам, че си озарил с усмивки представителите на всички туристически агенции, които сталк-ват:)

    • Георги says

      Аз поне имам реални истории за разказване благодарение на това, а те гледат нещата като в телевизор :)

    • pollo says

      Да не забравяме и пространствената тъпота на гпс-а на нюйоркското такси!

  8. juliof says

    Най-неблагородно завиждам за срещата с Блекбърда, легендарен самолет!

  9. София says

    Пожелавам ти да отидеш до Cape Canaveral. Много е интерсно даже и за дилетант като мен.
    И да…в Щатите може да изпреварваш от всяка страна.
    Поздрави и успешно пътешествие!

    • Георги says

      Виж как това за изпреварването не го знаех, човек се учи докато е жив :)

  10. Captain Oveur says

    Днешният музей – по-интересен от вчерашния.
    Така де! Авиоинженерите – в авиационния музей, зооинженерите – във вчерашния музей :))
    ТИР-овете изпреварващи отдясно може да ги шофират българи, много от нашите карат там.

  11. Habu says

    Честито! Друго може да не видиш от USA, но това е достатъчно :)
    Този хангар е едно “свято” място! Амин!

    Прииска ми се и аз пак да отида на поклонение там. Последния път прекарах няколко часа, обикаляйки и оглеждайки Blackbird–а, все едно ще го крада. Ама какво ти разправям, и ти си бил същия…

    Айде приятно прекарване и поздрави от едни други хангари, в София обаче.

    М.

    • Георги says

      По снимките не си ли личи и аз как съм обикалял отляво, отдясно, отгоре и отдолу…при това по различно време :) Абе я си кажи личните предпочитания за топ бургер, не знам дали ще имам време да насмогна да го пробвам де…

      • Habu says

        Oooo, има много места за хубави бургери в NY.
        Най-ми липсват хубавите, американски ‘old-school diners’, където може да хапнеш добър бургер, с onion rings и milk shake в метална чаша :)
        Един такъв, доста удобен е Тик Ток Дайнър (open 24H) – точно на ъгъла на 34та и 8мо аве., близо до Madisson Square Garden.

        • Георги says

          E точно до там отивам след малко, дай да видим, пък щом е и 24 може и утре да му излезе късмета :)