Виетнам

Виетнам

След една година и три месеца дойде и тоя момент – най-накрая и последната част от складираните ми пътеписи е публикувана. Редовните читатели вече знаят, че работя на принципа “по-добре късно, отколкото никога”, та така и с този пътепис. Нищо не ви пречи да си припомните част 1 от Тайланд и част 2 от Сингапур и Камбоджа, преди да минете към част 3, в която основната тема е Виетнам, държавата за чиито характерни особености ще пиша малко и днес.
 

Храната

Азиатската храна е добре известна – китайски, тайландски и индийски ресторанти има по целия свят и кухнята, поне за болшинството хора, е вкусна. Всъщност, яденето на улична храна в Тайланд си е почти религия, а повечето големи западни градове си имат китайски квартали, които се характеризират с ресторанти на всеки метър. Докато за виетнамската кухня, поне у нас, предимно са известни градските легенди за обратнопропорционалната връзка между броя виетнамци в Студентски град и числеността на кучешката популация.

Лично за мен обаче, виетнамската храна си остава най-вкусната, която съм опитвал в региона. В момента си умирам за Pho – супа с нудъли (така ли е думата или да си кажем фиде, за да не ни се карат радетелите за чист български език?) и телешко или пилешко. Още ми е в устата и нещо като октопод или калмар, запържено и пълнено с плънка. Ако случайно попаднете в Хой Ан, задължително посетете Cafe 43, за два дена каквото пробвахме там, дори да е на сляпо в менюто, беше уникално.
 

Виетнамска храна
Виетнамска храна

 
Иначе в северните райони си хапват кучета на определени места, де. А пък един от виетнамските специалитети е пълно меню от шест части, което започва с жива змия, която бива изкормена пред вас, топлата й кръв се разрежда с нещо като водка, биещото сърце се топва в чашката и… наздраве!
 

Политическа система и носталгия

Виетнам е от малкото останали държави с комунистическо управление, но е от онзи тип по-отворен комунизъм, практикуван в днешно време от Китай, а не като този в Северна Корея. Разходката из улиците, хората в парка, които правят сутрешна гимнастика, паметника на Ленин, бетонната архитектура – всичко това няма как да не ви върне 25 години назад. И сега, тук знам че закачам деликатна тема, усещането е носталгично.

Вижте, хич не искам да го обръщам на политика, а и всеки, който е попътувал малко, осъзнава колко дребнави са подобни спорове. Тук мисълта ми е малко за хората, които се наежват само като чуят комунизъм, особено по-младите, които нямат информация от първа ръка. На мен спомените от комунизма, и по-точно края му, се изчерпват с това, как вкъщи са ме експлоатирали, че съм малък, да ме пращат по ранни зори да се редя на опашките с купоните за сирене, олио и хляб. Ама на мен това ми е детството, бе, дали ще се редя на опашки, дали ще търча като изоглавен след “етърката” (гъзарски за времето си модел футболна топка) или “с пипер ще поръся филия от хляба чер” – за мен това са си само добри спомени, никакви грижи не съм имал тогава, родителите да му мислят.

Просто ви призовавам да се опитате да не се усмихнете леко, като видите една камара деца с пионерски връзки да подскачат из училищата.
 

Пионерчета
Пионерчета

 

Виетнамската война


Интересното е, че самите виетнамци въобще не мразят американците, поразчетох се из интернет на какво се дължи това, общо взето се повтарят мненията, че от една страна, целият регион е будистки, а от друга – тази война е просто едно петънце в цялата турболентна история на държавата, заета предимно с многогодишен конфликт с вечния им враг Китай. Та и за самите виетнамци американската намеса в гражданската им война е просто малка частичка от постоянните им битки. Помага и фактът, че над 60% от популацията е родена след края на войната, съответно спомените са избледнели, а пък великият им предводител Чичо Хо не веднъж е казвал да не се мразят обикновените американци и войниците, а управленците им.

А ако ви е интересен поредният епизод от студената война, в който САЩ и СССР си избират терен къде да се сбият, само и само да е извън техните дворчета, то има достатъчно прелюбопитни неща. Като се започне с музеите, които разбираемо са тъпкани с едностранна пропаганда, но и с много американска техника от онова време, мине се през Двореца на Обединението с контролните зали, от които е координирана войната и се стигне до дребни неща, като свален бомбардировач B52, който просто е оставен да ръждясва в една локва в центъра на Ханой, където е паднал.
 

B52 в Ханой
B52 в Ханой

 
На мен лично аспектът на войната ми беше доста любопитен, без съмнение и заради многото холидувски филми, които съм гледал по темата.
 

Природа

Едва ли точно това ви е първата асоциация с Виетнам, но страната притежава природа, която рядко се среща по света. Казвам го с цялата възможна отговорност на човек, който е обиколил 30-ина държави и си пише блог, че явно си няма друга работа. Можем да започнем леко с плажовете.
 

Beach - Phu Quoc by claire_h, on Flickr
Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.0 Generic License  by  claire_h 

 
Минем през делтата на Меконг.
 

 
Прохода Хай Ван Пас.
 

 
И естествено, Хейлонг Бей, едно от новите 7 чудеса на света.
 

 
Разбирате, тия гледки не се описват.
 

Атмосфера

Много, много е трудно да се предаде специфичното виетнамско излъчване. Колкото и да ме привличат всички изброени точки тук, причината, поради която ще се върна някой ден там е точно атмосферата, която ми е ужасно сложно да обясня. Просто си поставен по средата на нещо, което видимо напомня познатата ти вселена, но същевременно е напълно различно и усещане, което не си изпитвал досега.

Може би най-красноречивият пример е пресичането на улиците, тема, която съм засегнал подробно и в пътеписа. Уникално е как местните грам не се впечатляват от нещо, което според нас си е ези-тура с оцеляването.
 

 
Дали ще са островърхите сламени конуси на главата, дали ще са пижамите, с които се разхождат местните целодневно, дали ще са новите модерни сгради на големите концерни, Виетнам просто е държава, която трудно мозъкът ви може да смели и да си каже – какво пък толкова, нормално е. Хич не е нормално, ама хич.

Виетнам е и моята азиатска Исландия – държава, в която ще продължавам да искам да се върна. Съчетава екзотичност, детски спомени, уникална природа, интересна история и прекрасна кухня. Сериозно, трябват ли ви повече причини да отидете там? Приятно четене на пътеписа.
 

Югоизточноазиатски Дневник: Част 3

Завършекът на лудото едномесечно пътуване из Югоизточна Азия. Включва една седмица във Виетнам – държава, която мозъкът ви трудно може да разбере, 1 финален ден из Банкок, както и няколко дни обзор, в които тътенът на изживяното заглъхваше.

>> Към Дневника

 
[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

11 thoughts on “Виетнам

  1. Искам само да се противпоставя на широкоразпространявано клише, което и ти използваш – бетонната архитектура, позната и като ‘брутализъм’, клон на модернизма, популярен по целия свят, не е типична само за комунизма, а за 50-те и 60-те навсякъде по глобуса, особено (поне тогава) капиталистическата Франция.

      1. Ебати, вместо да ме напсуваш, че се права на умник…

        Иначе готин пост, самия пътепис тепърва ше го чета, че седмицата е мноо екшън, над 100 работни часа си пресметнах снощи:D

  2. Никога не съм бил във Виетнам, но от много време изпитвам някакво непреодолимо привличане към тая страна. А ти по никакъв начин не облекчаваш болката с днешната си публикация :P
    Личи си, когато пишеш за място, което харесваш повече от останалите. Пожелавам ти в най-скоро време да идеш пак във Виетнам. И да пратиш картичка оттам :))

    http://www.myspace.com/music/player?sid=46978457&ac=now

  3. Много интересен пост и благодаря за линковете към южноазиатската одисея. Изчетох и трите части за 2 дни и само мога да кажа яко-о-о-о! Много впечатляващо, увлекателно за четене, единствената ми препоръка е ако може малко повече снимки да има.

    Там, дето описваш как се пресича улица във Виетнам, се залях от смях. Като гледам клипчето по-горе, добре си го документирал, противно на допускането, че не подлежи на описание :)

    1. Ха, малко ли снимки има? В постовете може да няма, но долу почти под всеки пост трябва да има 20-30, по някой път и повече, да не би да не ти излизат по някаква причина или искаш още повече? :)

      Страшен приток на адреналин е :)

      1. Уф, наистина! Мислех, че се повтарят само същите снимки от поста, а те били повече… То така даже е по-добре, за да не се накъсва много текста. Благодаря :)

  4. Ех Жоро – написал си го ТОЧНО така както и аз съм го виждал. Супер е пътеписа. Гласувам с две ръце.
    Апропо в Сайгон и по точно-музея на Хо, има сбирка от картини в соц.стил възхваляващ вожда, но необичайното е че картините са направени от различни по вид, размер и форма копчета и/или кабели. Ето такива странности отдавна не могат да бъдат видяни другаде. Определено има чар. Иначе хората миналата година весело си празнуваха 60 годишнината на партията с онези ТНТМ събития, известни и при нас :)

      1. Пеят, свирят, всеки квартал (в май бяха 16 в Сайгон) се състезава, изобщо читалищна активност :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *