Каучсърфинг – любов/омраза

Couchsurfing

Мястото е една от гарите на Санкт Петербург. Мятам неловък поглед наоколо, чудейки се дали ще успея да позная другите откачалки, с които имам среща и никога не съм виждал. Колкото и да имаш подозренията, няма как да се приближиш към тотално непознат, вероятно руснак, и да го питаш на английски: Ама ти от каучсърфинг ли си?

Пращам смс-и, оглеждам се кой реагира на смс-ите (момичето, което седи баш до теб и с което сте разменили по един тъп поглед точно преди минутка), сканирам отличителните знаци (италианеца с черно яке, яде хотдог и носи вода) и, рано или късно, компанията се събира. Но каучсърфинг е нещо доста повече от странни запознанства с тотално непознати чужденци, нека да видим дали от минималния ми повърхностен опит с услугата, ще успея да помогна на тоталните новобранци или да ядосам ветераните с неправилните ми преценки.
 

Какво представлява каучсърфинг?

Буквалният превод от английски идва от думата “couch” (кауч) – диван, и “surfing”, което означава, естествено, сърфиране. Т.е. давате на непознати да ви сърфират на дивана. По дефиниция, се предполага да приютите хора, които не са много претенциозни и просто търсят покрив над главата си. Цялата галимация става през сайта на организацията – couchsurfing.org, който с годините се разви като социална мрежа, напомняща фейсбук.
 

В търсене на домакин.

В търсене на домакин.


 
Регистрираш се и си слагаш снимки – по правило, типично туристически. Профилът е като вдъхновен от ученически лексикон – има си място за възвишени фрази от рода на житейска мисия, има си място за любими филми, книги и интереси. Отбелязваш дали имаш възможност да приемеш гости за през нощта или пък да излезеш само на по кафе/бира. Никакви задължения няма от рода на че ако искаш да останеш при някой, трябва и при теб да може да се остане, на доброволни начала е всичко.

Ако си търсиш място, на което да преспиш в даден град, преглеждаш профилите на всички живеещи там и си избираш няколко, които ти допадат и им пращаш рекламната си платформа, за да те приютят. Препоръчва се контактът да е 1-2-3 седмици предварително, хем не достатъчно напред във времето, така че домакинът да няма представа дали ще е зает, хем не достатъчно близо, за да си има вече други планове.

Не е само организиране на нощувки, в повечето големи градове си има седмични срещи, на които се събират местни и им е любопитно да се запознаят с хора от целия свят. Любопитно не по този начин, по който на пернишките биячи са им любопитни посетители от София. За гостите пък срещите са удачно място да се запознаят с други хора, с които да обикалят в следващите дни.
 

Седмичната среща в София

Седмичната среща в София


 
Сайтът на първо време може да изглежда претрупан и зле организиран, но всеки човек с поне минимален опит в социалните мрежи ще се оправи бързо. Каучсърфинг иначе не са единствените в нишата, друг подобен сайт е hospitalityclub.org, но да ги сравняваш двата е все едно да сравниш facebook с google+.
 

Предимства на каучсърфинг

Няма какво да се лъжем, доста хора първоначално са привлечени от идеята за безплатното спане. Аз, срам не срам, също бях от тях, след като имах билети за Норвегия, огромно желание да замина и почти никакви пари, а едва ли има по-скъпа държава на света, може би Япония. Особено ако пътуването е дълго и с чести смени на градове, спестяванията може да се натрупат бързо. Естествено, спестявания е силно казано, защото парите моментално ще заминат на друго място, а и е вероятно да почерпите домакина си веднъж-два пъти. Но същевременно с това, можете да си готвите вкъщи, а за спане не плащате нищо. Никъде из рекламните послания на услугата няма да срещнете спестяването на пари като предимство, но повярвайте, за много хора това е водещият стимул.

Можете да попаднете на всякакви чешити, ама всякакви. А какъв по-автентичен начин да видите дадено място, освен да останете да преспите в къща на местен? Все си мисля, че на чужденец много по-силно впечатление би му направила домашнярката и прясно нарязана шопска салата, отколкото уж традиционните български кръчми с певачка. Пък и встрани от отбелязаните от мен класики (или клишета, въпрос на гледна точка), можете да поканите госта си да гледа с вас “Столичани в повече” или със затаен дъх да проследите съдбата на Ферхунде – няма да разбере нищо, но ще му хареса, че е видял нещо, което правят доста българи в ежедневието си, а не го пише в пътеводителите.
 

Малка част от моя профил

Малка част от моя профил


 
При тоя тип пътешествия нещата стават спонтанно, импровизирано и неочаквано, в което се крие огромно очарование. Можете да си мислите, че ще легнете рано, за да се наспите преди утрешния си полет, а да се окаже, че ще се приберете в 6 сутринта, крепейки се един друг с домакина ви, крещейки възрожденски песни.

И най-голямото предимство според мен – организираните срещи с други себеподобни. Можете да се потопите в шаренията на хора от Австралия, Турция, Франция, Италия и ако си допаднете, вече знаете като посетите съответните държави, при кой ще отседнете. А да си допаднете шансът е огромен, след като имате толкова чудовищен общ интерес и можете да си разказвате до побъркване кой къде е бил и къде мисли да ходи. Типичен пример за мултинационалния компот в Санкт Петербург бяха тостовете, които всеки трябваше да държи на родния си език, нищо че никой не го разбира.

Иначе, любопитно наблюдение е, че доста от хардлайнерите в каучсърфинг се занимават с изкуство и са вегетарианци. Естествено има всякакви, но ми направи впечатление, че процентът на практикуващите фотография и отбелязани като вегетарианци в профила им е несъразмерно голям. Аз също, като ходих с каучсърфъри на битак, в последствие обядвахме във вегетариански ресторант, явно е нещо като стандарт.
 

Недостатъци на каучсърфинг

Много от тези предимства си идват и със съответните недостатъци обаче. Възможно е, чисто и просто, с домакина да не си допаднете и тогава, ако сте затъкнати заедно за няколко дни, може да се получи неприятно да прекарвате всяка вечер в неловко мълчание. А и колкото и да сте общителни и широко скроени, спането при непознати си е ангажиращо и натоварващо.

Един французин беше шокиран как домакинята му, руска фотографка, била целодневно пияна и едва ли не я намерил на пода, като се прибрал. Имахме случай и с гореспоменатия италианец, който си прекарваше идеално една вечер с нас и му се стоеше още, но трябваше да се прибира, защото домакинята му е на работа на следващия ден, а не е удобно да й тропа по нощите. Бъзикахме го, че мама му звъни и е време за лягане. Да не говорим, че може да има неща, да речем, от хигиенично естествено, които да са ви неприятни, ако си плащахте можете да изисквате определени удобства, в случая, каквото ви предложат, това е.

И въобще, губиш голяма част от свободата си, било то ако се налага сутрин да излизаш рано и вечер да не стоиш до късно. Естествено, доста домакини ще кажат, че няма проблем да се прибереш и среднощ, ще ви дадат ключ от вкъщи, но нямате представа дали наистина е така или го казват от любезност – повечето си имаме вътрешен механизъм да сме срамежливи и да се съобразяваме.
 

На стоп до Париж?

На стоп до Париж?


 
Изхвърлете всякакви планове през прозореца, ама наистина. В момента, в който се наложи да посетите дадено място с група непознати, се подгответе за закъснения за срещите, евентуалното им пропускане и постоянното леко придърпване на одеалото на всеки член на групата към себе си. Може да искате в 12 часа да сте в т.А и да обядвате към 2, но холандците, ако не изядат филийка с шунка и кашкавал между 12 и 12:30, сигурно краят на света ще дойде – не смеят да рискуват да пробват дали теорията е истина. Когато сте сами или когато групата има изявен лидер, нещата са много по-стегнати и подредени, а не винаги приоритетите ни са безцелно размотаване и съобразяване с дребните прищявки на всеки.

Това е толкова очевидно, че може би е излишно да се споменава, но каучсърфинг работи за един, максимум двама човека. Не върви да се изтресете цяла компания от 5 говеда на гости на някой, след като очевидната цел е само да му ползвате апартамента, докато се забавлявате сами, повечето домакини няма и да се съгласят.
 

Като теглим чертата


Тези с по-набито око са забелязали, че много от предимствата могат да се интерпретират като недостатъци. Всичко зависи от това как ще обърнеш палачинката.

Моята лична златна среда е да ползвам услугата само като начин за запознанство с хора, а нощувките да си ги карам някъде, където имам известна независимост. Може да е в абсолютно каучсърфърски условия, както например ще е в Ню Йорк, където ще съм на гости на някой си Иво, както се оказа, половин българин, и ще ползвам една от празните му стаи.

Получавам контакта с местни, далече от стандартно изглеждащите хотели с мебели от ИКЕА, но в същото време знам, че след като си плащам за нощувката, мога да очаквам да правя каквото си поискам и да не се съобразявам с час на прибиране и излизане, колко точно време в банята ще отделя и един вид, си плащам за спокойствието да не се чувствам като натрапник. За мен цената си заслужава тези екстри. А пък седмичната среща в Ню Йорк мисля да я посетя, силно подозирам, че българин ще е една от забележителностите там, стига да не съвпадне с някое друго планирано мероприятие, например мач от NHL. Много фин баланс е цялата работа.
 

Профили на домакини

Профили на домакини


 
Може би съм по-дипломатичен и заради аудиторията ми тук, сигурен съм, че има хора и в двете крайности – такива, които пътуват на стоп и не плащат за нощувки, и такива, за които каучсърфинг е някаква крайна хипария, достойна само за тинейджъри. Разбирам аргументите и на двете страни, в крайна сметка затова сме различни хора, ако имахме еднакъв вкус, щеше да е ужасно скучно.

Въобще, да се изреждат предимства и недостатъци е малко тъпо. Каучсърфинг не налага автоматично някакви граници и правила, а е просто инструмент. Никой не ви насилва да го ползвате, никой не ви насилва, ако го ползвате, да изпадате в някакви догми. Ваша воля е как точно ще го употребите.
[social_share\]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

27 Responses

  1. домосед says

    Статистически масовият активен каучсърфър е между 20 и 35 годишен. Не е тийнейджър! Но да, срещат се чешити на всякакви възрасти. Оня ден получих заявка да хоствам 85-годишен американец за един ден. Щях да приема, ако не беше объркал града. Но на 75-годишна америкнака отказах, защото си представяше да се засели у нас за няколко месеца. През ноември хоствах двойка французи, 50+, тръгнали да прекосят Африка по дължина от юг на север с обществен транспорт. С допълнителните екстри, че мъжът е скован в количка, а и двамата са вегетарианци-суровоядци, не толкова по свой избор, ами поради някаква рядка съвкупност от алергии на едно място. До тук добре. Гостих ги с домати, маслини и банани, нощуваха, изпратих ги и ми следих пътешествието по имейли и постинги докато стигнаха Уганда около Коледа. После изчезнаха! А сега, де. В Африка всичко може да ти се случи. Пиша мейли – никакъв отговор. А нямаме общи познати, че да разпитам някой друг знае ли нещо. Оня ден пристигнаа обяснението – освен диетата им хрумнало да поемат обет за … мълчание! Включително в интернет. Три месеца! Което по никакъв начин не ги затруднило да прекосят Близкия Изток и стигнат до Индия.

    • Георги says

      Как да го обобщим в един ред – че са чешити всичките каучсърфъри, всеки със собствен номер :)

  2. Meidj says

    Хубава идея беше, докато не започнаха да правят бизнес от нея.

    Не знам дали следите събитията от последните месеци. Откакто Кауча стана печалбарско дружество, доста неща се промениха към по-лошо, а някои от по-непримиримите стари пушки стартираха собствен проект на доброволни начала: http://www.bewelcome.org. Дано успее да се развие, защото самият Каучсърфинг е обречен да се превръща бавно и необратимо в жалка приставка на фейсбоклука и завоалиран сайт за интимни запознанства… А не беше такъв в началото :((

    • Captain Oveur says

      Е, ще махнат една буква, каква толкова – “Ouchsurfing” :)

  3. Фичо says

    Мда, така като го описваш – изглежда като да е подходящо за относително по-млади и по-склонни на експерименти хора.
    Впрочем, не знам дали е съвсем във връзка с темата, но просто се сетих сега, защото тия дни едан позната ми сподели, че се е регистрирала в един сайт за намиране на другарчета за пътуване – http://www.travbuddy.com
    Още не съм имал време да го разгледам подробно, пък и тя май е от скоро регистирирана, но доколкото разбирам – решил си, например, да направиш едни уикенд във Виена и търсиш някой, който ще е там по същото време да си правите компания разглеждайки Шьонбрум, докато пиете глювайн на Коледния базар пред Кметството, или опъвате тигели по Рингщрасе.

    Та някой ако има впечатленияи е ползвал -ще бъде интересно да сподели :-)
    (Жоро, не е ли настанало време за форумче ;-) )

    • Георги says

      Бавя го форумчето нарочно, за да е по-високо напрежението, като музикална група преди да излезне на концерт :)
      Майтап, просто има много работа, защото не искам половинчати неща, и в тоя ред на мисли много повече предпочитам да има забавяне, но резултата да е ОК, отколкото разни недодялани изпълнения…

      Ще има и подобна секция във форумчето, стига да има аудитория

  4. Captain Oveur says

    Аз ще нахвърлям малко разхвърляни мисли по темата.
    Първо, да кажа, че едно време много обичах да правя каучсърфинг. И винаги аз бях гост, а баба – домакиня. Не зная защо се сещам за Червената шапчица сега :)
    Сещам се и за един много весел случай – връщах се с влака от София едно лято и точно преди да сляза, попаднах в почти празния вагон на един англичанин, който се въртеше като обран евреин. Оказа се, че пътувал за Истанбул, връзката му била на моята гара, но кирилицата му била проблем, а преди 20 години латиница по гарите нямаше :) Реших да му помогна и докато препускахме с него из чакалнята, установихме две неща – че влакът закъснява с няколко часа и че на пода под една от неработещите каси са се настанили млад мъж и две млади жени с чуждоземен произход. Закъснението го запълнихме с една много весела среща между англичанина и моята внушителна по онова време тумба приятели, а младият мъж от под касата се оказа франсе, което пише докторантура в България, в моя град, така че с него се срещнахме още много пъти, преди да си замине :)

    И накрая, но не на последно място – според мен е от голямо значение къде отива човек. Едно е българин да “сърфира” в дома на някой грък, италианец, испанец или сърбин например, а съвсем друго – при норвежец, швед или британец. Така че на мястото на франсето при вида на пияна руска фотографка на пода аз не бих се смутил, а просто бих я…вдигнал и отнесъл до леглото и разбира се, вие какво си помислихте? :))

    P.S. Тоя Омбудсман от снимката да не е малкият брат на Суперман и Спайдърман? :))

  5. Елена says

    Това определено не е за всеки и под всеки визирам себе си. На гости никога не се чувствам докрай “като у дома си” и ако реша да си темерутствам предпочитам да е някъде където съм си платила и не е нужно да се съобразявам с други хора.

    • Captain Oveur says

      Абсолютно съм съгласен с теб! Аз също на гости никога не се чувствам като у дома си! Така де, вкъщи никога не бих повърнал на килима в хола, не бих запалил пердетата с фас и затлачил канала на WC с вестници :)
      Георги извинявай, малко съм напрегнат в момента и изпускам парата.

      • Георги says

        Няма за какво да ми се извиняваш, кой съм аз че да ти преча да се излагаш :))) Но картинката е много образна!

      • Елена says

        хахаха признавам ти го, умееш да се забавляваш:)

    • Георги says

      И за личното пространство е интересна тема. Аз преди да дойда в Холандия съм живял в студентски град, където това е несъществуващо понятие :) Но тук всеки си има стая и просто да сте двама в едно помещение е абсурдно, и като свикнеш после ти става трудно да се върнеш обратно в предишното положение…малко оф топик.

  6. Янислав Такев says

    И аз напоследък се бях зарибил доста яко да го ползвам в предстоящото ми пътуване. Обаче след като рових почти седмица в профили на всякакъв вид хора и пратих над 30 Coach request-a и получих един и същи copy/paste отговор “Thank you for your nice message but unfortunately I cannot host anyone during March, I will not be in the city!I’m sorry! , нещо мекара ми мина и пак ще си ползвам добрите стари хостелчета :( Явно като си нов там и нямаш никакво “history” няма кой да те приеме,никой не иска да рискува и трябва първо да понатрупаш като си домакин и чак след това да се пробваш да гостуваш.

    • Георги says

      Еми параграф 22, същото като в работата където ти искат опит, а как да го натрупаш опита като нямаш работа :) Та отиваш на една среща в София или където се намираш и събираш само за една вечер 10-ина контакти и препоръчки :)

      • Андрей Андреев says

        Е разбира се първо трябва да си домакин, то иначе няма да има домакини :) Но пък и на мен първия път ми беше трудно да си намеря хост, но вече ме приемат без много много да се обясняваме :) А първият път беше в Будапеща и там цял апартамент ни оставиха, метнаха ни ключовете и викат – спасявайте се:) та 4 дни, като у дома си :) А човека замина за Виена:) и после се видяхме във Виена, да му върнем ключовете… явно съм щур късметлия:)

  7. Искра says

    Идеята ми харесва, но не бих я изпробвала, вече не…
    Каучсърфингът е за тинейджъри, на които не им пука дали ще спят в гълъбарник, дали ще имат чаршафи, и които са готови да рискуват.

    • Георги says

      В интерес на истината сред хостовете има и по-възрастни и улегнали хора, доктори, професори. Но като цяло таргета определено са бекпекърите, говорих със едно момиче която е ползвала услугата активно, но и тя каза, че вече се чувства прекалено възрастна за това и дори предпочита хостелите.

      • Искра says

        Не си спомням да сме говорили….:) :)

        • Георги says

          Е повече от една сте на това мнение явно :)

  8. Мария Вълчева says

    Това за възможните неудобства и спестяването на пари едно на ръка, но малко ми липсва момента с хостването на хора, който смея да твърдя, че е дори по-приятен и интересен от този с безплатното спане. От една страна си в собствената си къща/квартира или където живееш и не се съобразяваш с никого, а с теб се съобразяват. Второ, срещаш се с най различни хора, ама наистина всякакви чешити, и в нас поне всички готвят нещо традиционно за тяхната държава, тоест опитваш и интересна храна. Не на последно място, някак си приятно е усещането да помогнеш на някого като приютиш, защото много добре знам колко е трудно понякога да си намериш хост, особено като си нов. А за това удобно ли е и заслужава ли си нервите да се ходи у чужди хора – ами до човека си е. Ние умираме за такива шантави преживявания, но има хора, които посмъртно не биха пуснали непознат в къщата си и не биха отишли в къщата на непознат. А Каучсърфинг малко или много си е за хора със здрави нерви :)

    • Георги says

      Гледната точка на домакините въобще ми мина над главата, мерси че добави :) Намирането на хост е сложно, споменатият ми опит в Норвегия приключи безславно, след като се свързах със 5-6 човека, трима ми отказаха, други трима ме игнорираха…не е чудно, че точно относно хостването съм малко скептичен. А и има известна предубеденост към хората, които нямат препоръки и са с нови профили…която е абсолютно нормална между другото, защото не бих си представил само момиче да отиде при мъж, който няма препоръки.

      • Captain Oveur says

        Последното ти изречение ме разсмя :)) Така де, откъде-накъде само момиче при мъж без препоръки… :))
        И гледам, че съм бил прав с примера за Норвегия (одеве писах без да съм чел коментарите).

      • Мария Вълчева says

        Аз също съм отказвала на много хора, въпреки че нас сме много зарибени по хостването, но като цяло кандидатите да идват на гости са доста повече от хората, които можем да приютим, а и невинаги ни е удобно, все пак и ние си имаме някакви планове. Но не бъди скептичен към хостването, тези, които са ти отказали, вероятно са били в подобна ситуация или просто са искали някой с референции :) Но ако имаш физическа възможност и условия, и желание, разбира се, трябва да пробваш да си поканиш някой. Това е и доста по-лесно, защото може да си избереш от всички, търсещи хост в твоя град, не е задължително да са ти писали специално. Това е малко като.. хм магазин за приятели :D – или пък домашни любимци :) шегичка, разбира се

        • Георги says

          Да, новата система, където хостовете са активната, а не пасивната част ми харесва. Не знам колко е нова де, аз до преди няколко месеца не се бях логвал с години :) Много е забавно, понеже в моя град с техническия университет момчетата са крайно преобладаващи, ама крайно…и гледаш как ако някое момиче потърси хост как има 7+ отговора, а момчешките си седят самотни в повечето случаи :)

          • Мария Вълчева says

            И в София е същото, въпреки че нямам наблюдения мъжете да преобладават кой знае колко :)

  9. Андрей Андреев says

    Ами за да те оплюя трябва малко да се постарая, защото като цяло екстра си го написал. НО, определено нямаш опит с идеята, хем си прав, хем си личи, че си прав от “втора” ръка… Не пътувам на автостоп и не пестя от нощувки, но когато си обиколил сумати прехвалени хотела или хостела, все тая, ти се ще да попаднеш на нещо различно. Да ограничен си до някъде от “хазяина”, но ти винаги може да питаш дали ще се съгласят да се прибираш по-късничко нощем. И говорейки по скоро от човек приел много хора в дома си, щом си казал, няма проблем за късното прибиране , значи няма… а и цялата статия е все едно си се понатрапил на някой далечен роднина, който няма как да ти откаже… еми за коуч хостовете е не по-малко приятни и интересно да те посрещнат, та от гледна точка на тях, по-добре да им гостуваш, не само да пиете една бира, аз не обичам “гости” за под 2 дни, не ми харесва просто да мине някой и да ме ползва като спирка за няколко часа…..

    • Георги says

      Личи си ограниченият ми опит, нали? :) Аз за това си държах да е официално деклариран още предварително, но много често напоследък из коментарите се намесваше каучсърфинг и за това реших да има един пост, който макар и не идеално издържан поне ще структурира дискусията на едно място и бях сигурен, че по-опитни хора ще се появят моментално. А и не мисля, че може да е идеално издържан, ако ще да съм ветеран с 10 годишен опит по диваните – просто е от тия неща, където вярно мнение няма.