Литовски Дневник. Ден -1. Пролог.

ftr
Част 1 / 7 от поредицата Литовски Дневник

Първо си пускам традиционната песничка, която не мога да ви линкна този път, защото Garbage превантивно са се застраховали от опцията да ги намеря някоя нощ да ми нагъват от хладилника и са изтрили всичко от youtube. После натъпквам раницата до онзи тесен компромис между всички неща, които биха ми били полезни и толкова неща, колкото Wizz Air ми позволяват. Следва колело, влак, автобус, самолет и честито – вече ще съм в Литва.

Човек като затръгва нанякъде обикновено има идея къде отива и защо иска да отиде точно там. От другата страна го пресрещат цените на самолетните билети, хотелите и режийните. Ако се случи да се срещнат по средата в приемлив компромис – имаме сделка. В случая сделката при мен се случи във втората крайност – толкова евтино ми излизаше всичко, че първо реших да резервирам и чак после да се оглеждам къде, какво, кога. Ще видим като теглим чертата накрая какъв ще е баланса, но се стремя всичките 4 дни да са ми максимум 130 евро със всичко включено, даже летищните такси:).

Леко техническо прекъсване. Поради факта, че лаптопа ми е със теглото на първите модели мобилни телефони, т.е. около 3-4кг усещате, че ще е първата паднала жертва на Уиз оптимизацията. За това и няма да мога да пиша пътеписите “на живо”. Някак си мога да го натъкмя със по-портативни достижения на цивилизацията, но пък тогава ще липсват снимките, а и да ви кажа набиране на текст на телефон/таблет граничи за мен със средновековно мъчение. В крайна сметка просто реших да си водя прилежни записки, които да разцъфнат в пълнокръвни репортажи след като се върна. Аз ще се направя, че постовете ги пускам от слънчева(надявам се) Литва, а вие ще се правите, че не знаете, че всъщност идват от мрачна(защото кредита ни от слънце за годината изтича някъде тия дни) Холандия. Разбрахме ли се?

Де да беше толкова лесно. 2 дни след като се върна от Литва тръгвам за Санкт Петербург. Което пък означава, че или трябва да изместя с няколко дена по-късно дневникът от там или пък да пиша на живо от там, а литовският дневник да поеме още едно закъснение като влак, който си е изпуснал разминаването на гара Ямбол. Избрах вторият вариант – така че след “ден 1″, очаквайте “ден 2″ някъде след около две седмици, хах.

Та не знам дали има смисъл да ви обяснявам какво ще правя в Литва, тъй като за 2 седмици така и така ще забравите. Само в телеграфен стил: летище-Клайпеда-Нида-Каунас-Вилнюс-летище. Със същия успех можех да напиша уравненията на Навие-Стоукс, пак толкова щяхте да разберете.

Хайде, ще ви дам едно зрънце – върха на пътешествието ще са велосипедните 50 км по Curonian Spit(как е на български – помагайте!). Пясък, дюни, корморани, елени и накрая едно селце – Нида, по което всички си припадат.

The Golden Sands of Nida by Vaidas M, on Flickr
Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.0 Generic License  by  Vaidas M

 
Дали ще се получи знаят само Любка Кумчева и Минчо Празников!

До Утре….ъъъъ….така де…до след две седмици, ама правете се, че е утре…и КЗЛ!

[social_share\]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

10 Responses

  1. Captain Oveur says

    Малко кофти се получи. Все едно караш пробно “Хюндай”. След това “Майбах”, после пишеш ревю за него. И накрая трябва да напишеш нещо за корейската кола. Е, след качеството и разкоша на лимузината какво да напишеш за “Хюндая” – да, добре, става :)
    Опасявам се, че горе-долу нещо такова ще се случи с пътеписа за Литва след имперския блясък и мокрия парцал на Ленинград :) Вилнюс е много симпатичен град, обаче след оня пир за сетивата…баси :)

    • Георги says

      Хич не се притеснявай, всичко е оформено за Литва от преди време, трябва само снимките да се видят, селектират, обработят и да се дооформи текста. Предвидено е :)

  2. Мрън says

    Брей, че неприятно! Ходи ли в полицията? Естествено, че за такива работи не си мърдат пръста по принцип но в този случай може да направят нещо, защото предполагам има камери на гарата.
    Една приятелка казваше, че в едни по-южни ширини, колелото не е твое, а назаем. Като ти го откраднаи, си плащаш не някого и той ти краде друго…
    Чакаме дневника утре :)

    • Георги says

      И някой да гледа 4 дневни записи на камера, при положение че през мястото минават буквално хиляди хора. И особено като ида с подсмърчащ нос и снимка на колелото правена преди 2 години :) Така е с колелата тук, за това умишлено хората карат стари и раздрънкани, но че е факт от ежедневието не го прави по-малко неприятно.

      Няма смисъл, зачеркваме го колелото, като се върна от Русия ще търся друго, дано дам по-малко пари отколкото за двупосочен до Единбург например :)

  3. Георги says

    Е прибрах се. Със подробни записки, страшни снимки и всичко останало.

    Ще ме прощавате, но ентусиазма ми малко се изпари като не си намерих колелото на гарата в Холандия…

    • Captain Oveur says

      Уф, дано да не е било скъпо колелото – буквално и фигуративно.
      Сложи бутон “Donate”, ще ти цъкнем по няколко евра за ново колело. Деба крадливи холандци, деба.

      • Георги says

        Хич не е скъпо и преди седмица почти го бях отписал и щях да го отпиша без да ми мигне окото…ама сега ми стана тъпо и такива неща ме вбесяват. Каквато и ръждясала и скърцаща барака да е си е моята ръждясала и скърцаща барака. Както и да е.

  4. Анета says

    Литва звучи вкусно като карамелен бонбон. Хубаво време и хубави литовки))

  5. Captain Oveur says

    Хората живот си живеят, ние само ядем и пием. 4 дни празници – я кво е тихо тука, нема с кого да се напсуваш!
    А Георги си вее гъза някъде из Литва… :)

  6. Captain Oveur says

    Теоремата на Навие-Стоукс не е чак толкова страшна за хора, които развиват редове на Фурие наум ;)

    Още веднъж – лек път и приятно прекарване в Литва. Гледай си кефа и не мисли за блогове-млогове. Записките можеш да ги водиш в аудио-формат, под формата на диктовка – много е удобно.

    Айде, до, ъъъъъ, утре! ;)