Нискотарифни авиокомпании – истини и фантасмагории

  • Home
  • Съвети
  • Нискотарифни авиокомпании – истини и фантасмагории
ftr

Живеем във времена, в които мине се не мине месец и някоя авиокомпания сгъва крилата си за винаги. Така се случи и със нискотарифната Windjet преди седмица, а честно казано дори вече ми е сложно да следя коя поредна е от началото на годината – Malev, Spanair, Pluna, Air Finland, тия ми идват само на ум, без да съм изчерпателен. Единственото положително сякаш е, че май големите самолетни катастрофи са по-малко от броя фалирали авиокомпании.

Никога, обаче, такава новина не се разминава без коментари от разни пишман специалисти, които се изказват, че рано или късно това е бъдещето на всички нискотарифки. Време е малко да раздвижим митовете, относно това какво точно са лоу костовете, как работят и до каква степен са различни от традиционните.
 

Защо точно “нискотарифна”?

Правилният термин всъщност е “нискоразходна”. Този тип авиокомпании не предлагат винаги по-ниски цени, а просто(хахах, просто…хич не е просто) минимизират разходите си, което пък често води до по-ниски цени и за крайните клиенти. Разликата е колкото фина, толкова и съществена.

Често се случва разочаровани хора да кажат – “ама какви са тия нискотарифни, с нормалните ми излезе по-евтино”, което в известен процент от случаите си е абсолютен факт и е най-логичното нещо на света – по даден маршрут компаниите не таксуват себестойноста на билета + Х% отгоре, а таксуват толкова колкото може да поеме пазара(заедно с допълнителни условности от типа на кешови резерви и т.н.). За това “ниски тарифи” не винаги е гарантирано, за разлика от “ниски разходи”, което е по-точната дефиниция.

За съжаление “нискотарифна” се е наложил като термин и ще продължа да го употребявам като примижавам с едното око.
 

Нискотарифните компании не са стабилни финансово и риска от фалит е по-голям

 

Коментар в Дневник под статията за фалиралите WindJet

Пълна, тотална, иде ми да се плесна по челото и да се хвана за главата като капитан Пикард, глупост. Не знам какво ги кара да мислят по този начин хората, виждате че и плюсчетата и минусчетата до мнението на горният хубостник са 50/50 – т.е. явно половината от аудиторията споделя виждането му. Бедата идва от кривото разбиране, че когато нещо е евтино, явно се продава под себестойноста си, което пък води до фалит. Да, доста хора не могат да разберат смисъла зад билети по 1 цент, 5лв или 10лв, особено като видят как на местната бензиностанция първата цифричка, която грее от таблото с цените е 3.

Всичко е въпрос на бизнес модел, нещо което ще разисквам в друг пост, важното е да запомним че фалиралите авиокомпании не се различават по това дали са нискотарифни или традиционни, а по това дали са добре или зле управлявани. Точка. Ама голяма точка. Всъщност това е цялата есенция на този пост – мога да спра да пиша още сега, но ще продължа. Ще отида дори малко по-далеч – за кратки полети каквито са вътрешно европейските безспорно лоу кост модела е за предпочитане. Lufthansa започва прехвърлянето на част от полетите си към лоу кост поздразделението си Germanwings, Air France/KLM прави същото с техният лоу кост Transavia, Iberia основават Iberia Express…и още, и още, и още.

Не, че историята не познава тотално шашави опити за нискотарифни, включително и на наша територия(Bexx air?). Но с годините пазара ги изчисти, особено кризата през 2008. Големите, които оцеляха смея да твърдя са стабилни и ако трябва да избирам коя авиокомпания ще е тук през 2015-а бих си заложил къщата, че ще са Уиз, Изи и Раянеър, а не  Czech, LOT и SAS. Маите може да ми се смеят на оптимистичният бас, но важното е тук да обясня гледната си точка, иначе идният декември работата е ясна.
 

Нискотарифните компании са по-опасни

Не е на нивото на гореспоменатата простотия и този път няма да се плескам по челото, че още следвам. Този аргумент идва от плиткото разсъждение, че щом се спестяват пари най-вероятно една от областите, които биват орязвани е бюджета за поддръжка.

Едно на ръка има безкрайно строги регулации за безопасност и ЕС, да се слави вечно бюрокрацията му, няма да позволи компания да орязва разходите за подръжка под необходимото. Самолетите си идват със инструкции от производителя – кой компонент, колко често трябва да се преглежда, кога трябва да се сменя, на колко прелетяни мили, на колко полетни цикъла и т.н. Води се подробна документация и никой няма да остави на самолет да му свети лампичката за маслото още половин година, както вероятно правите с личния си автомобил.

Не, че не се спестява от разходите по поддръжка – но това идва индиректно от факта, че повечето лоу костове оперират самолети само от едно семейство. Wizz air са Airbus A320, Ryanair са Boeing 737 и т.н. Wizz дори си поддържат самолетите в Lufthansa Technik, където…по името може да се сетите кой голям европейски превозвач също се поддържа там.

Е да, отвреме навреме ще излезе новинка за нещо станало в самолет на Раянеър. Както беше последната за трите машини обявили Mayday  поради намалени запаси на гориво. Изтъква се вътрешно фирмената политика на компанията пилотите да не се презапасяват без основателна причина. Да не се отплесвам, но това е спор в който дипломатично разбирам гледните точки и на двете страни. При всички положения обаче съм категоричен, че във всеки един момент бих качил цялата си листа от приятели във фейсбук на техен самолет без никакви притеснения. За всичките им 20+ години на опериране нямат фатален инцидент, а са компанията, която в момента изпълнява най-много полети дневно на континента. Може да поразисквам конкретният случай в рубриката с новини, но те Ryanair са толкова богат източник, че може би трябва да направя рубрика специално за тях…
 

С нискотарифните нямате гаранция, че полета ще се изпълни или ще е с голямо закъснение.

За да направя правилната аналогия, това е все едно баба ви да ви каже “тва телевизорите не ми харесват, черно бели са, трябва да се разкарвам до тях за да увелича звука и имат само един канал, който работи по 3 часа на ден”. Горе-долу в подобни ретро епохи са останали и почитателите на споменатата гледна точка.

Имаше навремето такива жалки компании, най-яркият пример за който се сещам е италианската My Air, които ако нямаха достатъчно продадени билети по даден полет го отменяха и се опитваха да обединят пътниците със следващият след 2-3 дена. Горките няколко пъти почваха и спираха полетите си до София, сменяха летища, докато в крайна сметка естествено клиентите се научиха и ги избягваха.  В днешно време, смея да твърдя, подобни тарикатлъци са минало.

Ryanair Wizz by markyharky, on Flickr
Creative Commons Attribution 2.0 Generic License  by  markyharky

От една страна графикът на лоу костовете е наистина доста наблъскан – минимално забавяне рано сутрин се отразява на всички останали полети за деня. Изи джет имаха малко хронични проблеми от подобно естество миналото лято поради липса на екипажи. Но това са наистина дребни проблеми, отнесени към цялостното състояние на нещата. Забавяния и отменени полети се случват – но те не са по-голям процент, отколкото при нормалните авиокомпании. Т.е. ако искате полетът ви да е навреме не означава да изберете Бритиш пред Изи Джет, а означава да се помолите на конкретното от хилядите божества, в които вярвате, а за най-добре на всичките за да си покриете всички ъгли.

Ако пък недай си боже има стабилно закъснение, компенсациите гарантирани от ЕС са стабилни стига да си знаете правата(тема на много скорошен следващ пост) и вместо да проклинате нефелната авиокомпания като разберете за закъснението е възможно да вдигнете ръце във въздуха и да извикате “ииии бре курорт еееее”.

Като финален щрих Ryanair твърдят, че са най-точната авиокомпания и всички летели с тях са чували пронизителният тромпет при кацане, който обявява “Yet another ontime flight with Ryanair”. Това естествено е въпрос на интерпретация и идва от много субективни фактори от рода на малките ненатоварени летища, които ползват, липсата на изчакване на трансферни пътници, изкуствено удължаване на дължината на полетите и т.н.

Но като се тегли чертата фундаментални проблеми с точността на нискотарифните авиокомпании в днешно време НЯМА.
 

При нискотарифните обслужването на клиенти е трагично. 

Първата точка, в която може би има някакъв смисъл. Нискотарифните са идеални, ако всичко тече по мед и масло. Когато обаче се появят проблеми очаквайте да ви се изпилят нервичките. Количеството човешки персонал е оптимизирано(сиреч редуцирано), което ще рече че дори да намерите служител на компанията на летището най-вероятно той едва ли ще е нещо повече от развален телефон, който ще предава инструкциите на централата. Ако пък няма служител се пригответе докато чакате връзка с кол центъра да слушате досадни песнички, които са в ритъм със стотинките излизащи от портмонето ви заради импулсния телефон.

Това си е характеристика на лоу костовете и просто трябва да прецените до колко спестените средства си заслужават риска. Да, силно вероятно е да не ви настанят в хотел, ако полета е отменен по независещи от тях причини и да, силно вероятно е да не ви пренасочат до крайната ви точка с друга авиокомпания. Но ако страдате от параноя, че точно на вас ще ви се случи винаги има пътнически застраховки, които покриват подобни рискове, а и не пречи да си направите лична застраховка – т.е. спестените 50 евро от самолетен билет спрямо традиционна авиокомпания да ги сложите в бюджет “хотел, ако нещо се обърка”. Гарантирам, че с подобен подход ще сте на плюс.

Easy Jet (Madrid Barajas) by Patxi64, on Flickr
Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.0 Generic License  by  Patxi64

На мен като цяло само един единствен път ми се е е налагало да говоря със служителка на гише. След като си изпуснах един полет на Луфтханза, служителката беше много ефективна и ме пренасочи за полет час по-късно срещу 50 евро за промяна на билета. Перфектно обслужване, но не съм сигурен че бих плащал премиум със всеки самолетен билет, който купувам само за това. Генерално си карам през просото, защото знам, че в повечето случаи всичко е ОК, ако пък нещо се оплете някой хубав ден – еми shit happens, със сигурност съм спестил повече пари в дългосрочен план чрез поемане на риска.

Това държа да отбележа, че си е моята гледна точка. Обективно погледнато проблема с обслужването на клиенти е абсолютно реален и въпроса е до колко сте склонни да платите за първокласно обслужване при положение, че най-вероятно няма да ви се наложи да го ползвате. Без да навлизам в подробности, че и нормалните авиокомпании си имат своите изблици на тъпизъм и епизодични случаи заливат интернет пространството със всякакви авиокомпании по всяко време.
 

Нискотарифни компании ползват само бедни студенти, некъпани хипита и малцинства.

Оу май год! В процентно отношение наистина споменатите прослойки са в повече при нискотарифните. Но абсолютизирането по този начин е тотално безпочвено. Факт, е че генерално лоу костовете са ориентирани към туристическият трафик и повечето не поддържат честотите на полети необходими за бизнес пътниците. Факт, е че привличат по-ценово чувствителните хора.

Но не знам що за човек трябва да си, за да те притеснява този елемент. Малко ми е трудно дори да съм против тая гледна точка, просто защото не разбирам аргументите и, за да ги атакувам. За мен като цяло, колкото и да ме боли главата на тема самолети, главното е дестинацията. Ако една компания ми предлага да стигна до крайната си точка на ниво, което мога да си позволя, а друга ми иска със 100 евро отгоре, като единственото което ми предлага е безплатно кафе и сандвич, който перфектно запълва някой от занемарените ви кариеси…то аз знам кое да избера.

А предполагам и доста по-тежкарски звучи да кажеш, че си летял с Бритиш, защото тия нискотарифни са ти под нивото. Класово разделение има един вид, което на мен ми е непонятно.

В крайна сметка Раянеър пренасят над 70 милиона годишно. Уиз около 20, Изи сигурно 50(цифрите са относителни, забравил съм ги, но порядъкът е тоя). Много студенти, хипита и малцинства са това…
 

При купуване на полет с нискотарифни авиокомпании постоянно искат да ти се слагат допълнителни досадни таксички и таксинченца и крайната цена, винаги е по-висока

Уви, самата истина. Бедата, е че не само лоу костовете, при традиционните има също доволно количество препятствия. Таксата за кредитна карта, която е най-честото оплакване от Раянеър се появи и при Луфтханза. Едните слагат такса за онлайн чек-ин, другите слагат fuel surcharge(такса гориво), което пък е най-голямата легална измама в индустрията.

Embraer ERJ190LR - Fly Niki - OE-IHD by f.clerc, on Flickr
Creative Commons Attribution-Noncommercial-Share Alike 2.0 Generic License  by  f.clerc

Отвреме навреме се случва някоя авиокомпания да изпусне някоя нула, докато зарежда тарифите си да се получат безбожно евтини билети. Много хора твърдят, че не е етично да се възползваш от подобни очевидни грешки или въобще манипулирането на правилата с цел да подкопаеш авиокомпанията(билетите Женева-Амстердам-Рио за които си хортуваме на фейсбук страницата всъщност са бъг, който изпуска голяма част от fuel surcharge-a). За мен обаче като цяло положението е като на война и място за милост няма. Ако аз случайно си сбъркам датата на полета с един ден и поискам да я променя авиокомпанията няма да прояви съжаление, в обратният случай да не очакват разбиране и от мен.

Една от целите на блога е да се научим да избягваме излишните такси – написах подробни инструкции за Уиз Еър и Раянеър, лека полека ще попълня и с останалите големи играчи на българският пазар и поне за моята скромна аудитория да успеем да обърнем палачинката в наша полза.

Те така. За някой друг път ще остане подробно разискване на бизнес модела на лоу костовете, има много любопитни неща, които на пръв поглед изглеждат скрити и дори нелогични.

[social_share\]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

26 Responses

  1. stenk says

    Aaa тогава не ги ща ;-0
    Предполагам в тая част на света е пълно с регионални авиокомпании дето оперират с машини на преклонна възраст. Едва ли и най-качествените пилоти работят за тях.
    Затова AirAsia са си класа.

    • Ищван Чурка says

      Е, те лъвовете поръчаха боинги за 20 милиарда долара, явно са решили да се стегнат :)

      http://www.smh.com.au/travel/travel-news/biggest-aircraft-order-in-history-boeings-20-billion-deal-20120215-1t53d.html

      Иначе регионални авиокомпании с допотопни самолети оперират на територията на 2/3 от света… поне. Това Африка, Русия и бившите републики, Азия, Латинска и Южна Америка, по островите… Понякога просто разчиташ на статистиката и се молиш да не си във фрактила :)

      • Георги says

        Много хора мисля, че тая поръчка е нереална и се чудят как имат финансиране за нея и т.н. :) Иначе безспорно Индонезия е огромен пазар, най-големият вътрешен пазар в света, така че ще видим.

        Възрастта на самолета като цяло няма значение, има значение как е поддържан. В Америка масово си летят на стари бараки, но никой не е забранил на Делта да лети до ЕС заради пропуски в сигурността…за разлика от Lion и една шепа други индонезийски авиокомпании. Те не че са се засилили да идват насам де, но е показателно.

        P.S. Коментар номер 747 отбеляза в блога, тъкмо виждам. Честито да ти е :)

        • Ищван Чурка says

          Блогът, както ти каза, е на линия и рулира :) Очаквам всеки момент да застане на позиция за излитане :)

  2. stenk says

    Когато работиш с първокласни клиенти няма място за волности.
    Фрапиращо е как пред Бурж-а в Дубай всеки ден отряд индийци лъскат и търкат старателно всеки сантиметър от дъното от фонтаните и наоколо , не че за ден нещо се е замърсило толкова , но това е първа класа и хората плащат и изискват всичко да е перфектно.

    П.С.Благодаря за линка . Не ги бях чувал. Какво им е толкова лошото на тия лъвове ?

    • Ищван Чурка says

      Падат лъвовете. В Индонезия не се ползват с много добро име.

    • Георги says

      Индонезийските компании са леко пословични със неспазването на правилата за сигурност и със много плаващите графици. Общо взето всичко извън Garuda куца…а Garuda са по-скъпи доста. Проучвах ги като щях да ходя до Бали в началото на годината, за всичките имаше оплаквания и за merpati, и за lion…а citilink ако не се лъжа бяха нещо като подразделение на една от двете.

      • Ищван Чурка says

        “Citilink” е нискотарифното подразделение на “Garuda” и можеш да им се довериш :) Иначе оплаквания има и от “Qantas”, че не дават пижами ;)

        • Георги says

          ОК, сигурно ги бъркам с някои други, не ми се рови сега :) Част от оплакванията от останалите бяха чисто прозаични: внезапно отменени полети, проблеми с онлайн букването, неприети плащания и подобни…

          • Ищван Чурка says

            “Citilink” си оправиха сайта и вече всичко е наред :) Иначе миналата есен като купувахме билети, си беше жива мъка и верно не беше лесно :) И верно закъсняват полетите с по час-два (три), но там тия неща не правят много впечатление :)

  3. stenk says

    Ищван Чурка никога не съм се писал за първокласник.
    Просто всяка жаба да си знае гьола и ако плащаш първа класа ще очакваш първа класа .Не може да ти взимат няколко хиляди евро отгоре и да нямат две пижаmи XХL за жълти стотинки. Какво им коства да накупят няколко десетки бройки от всичките размери общо за всичките си машини в първа класа ?
    Едва ли ще им струва повече от само един билет в първа класа за година или дори повече…
    Явно някой служител е проявил нехайност каквато е недопустима при такава категория на цени и обслужване.
    Аз бих го уволнил.

  4. Ищван Чурка says

    Айде, пак се оплескаха таговете :) Както и да е, става дума за citilink.co.id и merpati.co.id :)

  5. Ищван Чурка says

    Тази публикация е добър миторазбивач, но капацитети като “elevation04″ едва ли ще престанат да се изказват тежко по тематиката. Аз предлагам да дадеш на елевейшънчо колонка в “хрониките” ;)

    @stenk: Я виж! Първокласникът се занимава с нискокалорични авиокомпании! И откога така? Кинтите ли свършиха? ;)
    Шегата настрана, “AirAsia” при всичките им плюсове почти винаги имат по-евтини алтернативи, стига човек да потърси. Пак за ЮИ Азия аз бих заложил на и , а от жена ми зная, че е за предпочитане да избягвам “Lion Air”. Разбира се, посочените авиокомпании са с много по-малко дестинации от “AirAsia”, но там където маршрутите са еднакви, те дават по-добри цени.

  6. stenk says

    “За мен лоу кост е например AirAsia (7-10 лева от Сингапур до Куала Лумпур, през един час и всички дни в годината)”

    Не съм съвсем съгласен . Цената по тази дестинация е толкова ниска единствено заради жестоката конкуренция която имат вкл . от влакове за 13 евро при голям комфорт .
    Освен това тази цена не вклюва чекиран багаж , нито таксата за плащане с кредитна карта.
    На последно място вече най-ниската възможна цена на промоция за Сингапур-Куала Лумпур e oколо 25 евро + 12 евро ако искаш чекиран багаж.
    Вече ги няма цените когато за 10 -на евро летиш да кажем от Бангкок до Куала Лупур , Сингапур , Джакарта или където се сетиш из региона . Промоциите са съвсем откъслечни и нормално цените вече са едни поне 50-60 евро + такса плащане (3-4 евро на отсечка) + чекиран багаж(12-15 евро за 20 кг.) .
    Същото и при Tiger .

    И накрая да добавя две сравнително нови low cost в тази част на Азия – тайландската http://www.nokair.com/nokconnext/aspx/index.aspx покрива много дестинации в Тайланд , а http://www.cebupacificair.com/Pages/default.aspx из Филипините.

  7. Мрън says

    Изчерпателно както винаги, но може да се добави нещо и за куфарите и любимата на Райън статистика за изгубени такива в сравнение с други линии :) е, това че едните летят на други континенти и имат трансфери, а другите само до разни малки летища из Европа не се споменава :)

    Иначе нискотарифните са си добра алтернатива но не и ако ти трябва трансфер. Мрън като представител на малцинство и студент едновременно (но не и некъпано хипи :)) си оставя буфер по няколко часа :( Дугото неприятно се кофтите часове на излитане/кацане понякога.

    Малко офф, една статия четох днес може да ти е полезна за пост за бизнес модела на авиокомпаниите…а може и да не ти е :)

    http://www.economist.com/blogs/gulliver/2012/08/airline-profits

    • Георги says

      Статистиката на раян е загубен куфар на превозен пътник…т.е. освен споменатите от теб неща друго нещо което пропускат е това, че огромна част от пътниците им пътуват без куфари заради високите такси…с което процента загубени куфари на пътник пада значително. Пък и на малко летище, което седмично посреща няколко полета на Раян няма и теория да изчезне куфар, статистиката на летище Пловдив сигурно е 0 загубени куфара :)

      Аз лоу кост трансфер не съм правил отдавна, но в общия случай не само няколко часа бих оставил, а примерно цял ден в който да разгледам града…стига да има сутрешен полет от едната точка и вечерен от другата. Ако пък носиш куфар почти никога не е рентабилно, защото 4 полета по 20 евро(минимум) са си 80 само за куфара…

      Линкове всякакви приемам, особено по темата :)
      Ред: Определено доста силна статия!

  8. stenk says

    “При купуване на полет с нискотарифни авиокомпании постоянно искат да ти се слагат допълнителни досадни таксички и таксинченца и крайната цена, винаги е по-висока”

    Не мисля , че това е голям проблем. Просто тренираш два-три пъти на сухо и си пушка.
    Наскоро опитах и със сайтовете на Jetstar , AirAsia и Tiger.
    Долу-горе хватките се повтарят макр и повече отколкото в Европа , но като се свикне без проблем се стига до цената от началната страница , като разбира се няма как да избегнеш единствено таксите за плащане с карта.

    • Георги says

      Пробвай Jet2 да не си платиш запазено място в самолета :) 3-4 пъти потренираш и си пушка…ама колко хора го правят….

      • stenk says

        Справих се от раз ! Честно … ситемата е почти аналогчина с тази на JetStar . Човек просто трябва да чете всеки ред и няма да има пробле. Това разбира се го пиша само за тези които за пръв път се сблъскват с low cost

        Ето ясно си е написано :

        “If you don’t want to select seats, please click “No”

        • Георги says

          Може браузера на мен да ми е правил проблеми на времето значи, доста упорито се мъчих да откажа седалките преди да успея накрая хем целенасочено знаех, че се опитват да ме цакат :)

          • stenk says

            Сигурно е имало някакъв бъг . Иначе просто пренебрегваш избора на седалка и като дадеш continue излиза стряскащият надпис , че мястото ти до другарчето не е гарантирано което си е доста подло от тяхна страна.
            Не можеда уплаши обаче хора като нас :-)))

            “ne or more passengers haven’t chosen a seat.

            If you would like to select your seats now, please click the “Yes” button below. If you don’t want to select seats, please click “No” to continue, but remember we cannot guarantee that all passengers will be sat together if you don’t pre-book your seats.”

            Както писах при JetStar e почти едно към едно.

  9. Фичо says

    (…нещо не се справих много добре с HTML таговете ;-) )

    • Георги says

      Няма проблем…не съм сигурен дали работи въобще коментарната форма с таговете, най-лесно да не ги ползваш :)

  10. Фичо says

    Както обикновено – великолепен анализ ! :-)

    Впрочем това:

    “компенсациите гарантирани от ЕС са стабилни стига да си знаете правата(тема на много скорошен следващ пост)”
    очаквам го с интерес.
    Поздрави! :-)

  11. Кирил says

    От отдавна чета блога ти с огромно удоволствие. Мога само да те приветствам за всички материали. Аз лично съм го показал на 20тина човека, повечето от които вече са фенове :) С две думи – благодаря и продължавай все така (не са дълги статиите, отплесвай се колкото ти е удобно повече, който няма настроение за четене – просто няма нужда да чете). С удоволтвие бих се запознал и лично. Ще ми е особено приятно да си побъбрим.
    За пръв път си позволявам да коментирам относно бизнес идеята на нискотарифните компании. Не знам дали WizzAir или Rian биха могли точно така да бъдат наречени. За мен лоу кост е например AirAsia (7-10 лева от Сингапур до Куала Лумпур, през един час и всички дни в годината). Има разбира се и други. Не е задължително да летят от малки или неудобни летища. Може би основното условие при подобен бизнес модел е каргото. До колкото успях да забележа, самолетите са пълни основно с товари – което са си и постоянните поръчки. А евтините билети всъшност са рекламата на авиокомпанията (тя рядко рекламира по телевизия, не правят и кой знае какви други PR изяви). Или простичко казано – профита идва от товара, а пътниците са рекламата :) Доколкото съм запознат има много такива локални превозвачи в Азия. Може би това е пазар, който наистина ще расте и закриването на някоя авиокомпания е само елемент от целия увеличаващ се пъзел.

    • Георги says

      Ами цялостно нещата бяха доста по-изчистени преди години, но почнаха да се преплитат. Каргото обаче никога не е било дефиниращ фактор за лоу кост, Раянеър не носят карго а ако има компания която в Европа може да се нарече лоу кост това определено са те. Но нещата се смесиха – много от традиционните авиокомпании почнаха да таксуват куфарите, от друга страна много лоу костове налазиха големите летища(Изи джет)…в Америка пък до такава степен нещата се размиха че в момента единствената компания, която предлага безплатен куфар са родителите на лоу кост модела от Southwest! Въобще лоу кост в чистия смисъл не мисля, че съществува…освен може би само Раянеър и Tiger Airways. Air Asia се доближават до тях, но пък предлагат прекачвания, което е от арсенала на традиционните…

      А Азия тепърва ще се развива и то не само Air Asia, и Тайланд и Индия са изгряващи икономики с милиони-милиарди население.

      Мерси и по-често си позволявай да коментираш :)