Езиковата бариера, проблем или не?

ftr

– Абе, колега, дай да научим нeкакви езици да можем да се оправяме.
– Е тия като знаеха 5 езика да не би да се оправиха?

Така завършва един култов виц, в който чужденци се опитват да попитат нещо български полицаи на всякакви възможни езици и след като получават от нашите само тъповати погледи си отминават нататък. В този пост ще се опитам да разнищя поне малко езиковия проблем, до колко е проблем въобще, и как да се справим ако познанията са ни на нивото на двамата симпатични герои от вица. Фокусирам се само и единствено на английският език, защото де факто това е международният начин за общуване. И трудно ще намерите кътче на земята, където в близка околност да няма поне един човек с елементарен английски.
 

Ако знаете поне малко английски

Значи можете да въздъхнете облекчено, да спрете да четете и да си фокусирате вниманието към нещо по-продуктивно, например работата. Знам, обичам да се шегувам. Но наистина знаете ли малко английски, проблеми няма никакви. Всъщност повече английски може да навреди. Легендарен пример е за един приятел, който отишъл със сестра си до Париж. Нежеланието на французите да говорят чужд език е пословично. Та сестрата влиза в едно магазинче да развали пари и в следствие на продължителния си престой в Лондон изстрелва на идеален британски акцент някакво сложно изречение от типа на “Excuse me, can you split this 5 euro bill in to small change?” и съответно след като получава резонният объркан поглед от отсрещната страна си излиза разочарована с неуспешно завършена мисия. Моя приятел обаче авторитетно взима банкнотата, влиза в магазина подава я и на дърварски източно европейски казва ясно и членоразделно “Coins, please”. Продавача от другата страна се ухилва до ушите и моментално я разваля.

Примерът е колкото анекдотен, толкова и абсолютно реален. Ако сте във държава, в която английският не е майчин може с голяма степен да сте сигурни, че английският на персонала и хората там не е пето ниво Кембридж, и всъщност при евентуални проблеми може да се разберете много по-лесно и бързо на опростеният си английски, отколкото ако извадите разговорниците и се опитате да конструирате граматически правилно изречение.

 

Ако не отлепвате бъкел английски

Ситуацията става малко по-сложна, няма какво да се лъжем. Но пък живеем в 21 век, технологиите напредват със всеки изминал ден и не е далеч времето, когато ще си пуснем една рибка в ухото както в “Пътеводител на галактическия стопаджия” и тя ще ни превежда на всички езици. Образно казано естествено. Но съществуват безкрайно количество инструменти и трикове, които да ни помогнат ако запънем някъде.

  1. Google Translate – особено ценен във фаза планиране, защото огромното количество ревюта в интернет са на английски, както и най-големите форуми са предимно на английски. С един клик търсената страница може да бъде преведена. Да, отвреме навреме превода може да ти докара главобол от пренапрягане и може да звучи като индиански вожд от лоу кост уестърн, но не може да се отрече че инструмента постоянно се развива и става все по-добър  и по-добър.
  2. Смартфон Приложения – тук изворът е неизчерпаем и има неща, които граничат с гениалност. Като например да снимате менюто в ресторанта(или всякакъв надпис всъщност) с камерата на телефона и то автоматично да ви бъде преведено. Обратното също е възможно, въвеждате текст на родният си език и програмката го превежда на нужният. Може да си подавате сконфузено устройството напред назад със събеседника ви, но въпроса е че комуникацията е осъществима.  Не е далече и времето, когато онлайн преводачите ще работят добре и по гласово разпознаване. Повечето от тези приложения обаче изискват достъп до интернет, а знаем че роуминг тарифите са отмъщението на мобилните оператори още от времето, когато всяко обаждане по мобилен телефон завършваше не с “чао, приятен ден”, а със “айде, да не те набутвам”. Ще пиша някой ден специално за това, но има и абсолютно конвенционални приложения, които просто изговарят голяма част от често повтаряните фрази и интернет не е необходим.
  3. Добрите стари хартиени разговорници. Никога не съм ги ползвал, признавам, концепцията е доста дървена, но пък в крайна сметка ефективна, защото ви позволява да се разберете със някой без модерни технологии и без да издавате и двамата дори членоразделен звук. Посочвате въпросчето в разговорника тип “Къде е гарата?”, колегата ви почва да ръкомаха като регулировчик и сте готови.

 

Дали пък езика е главният проблем?

Със примери всъщност мога да продължавам до утре. Но има ли смисъл? Мисля, че това малко поизмества фокуса на проблема. А той е в конкретното ниво на комфорт, което имаме да се справим в непозната обстановка. И обсега на въпроса е доста по-широк от езика, общуването и комуникацията в чужда държава. Става въпрос за това като се окажете на гара, летище, автобусна спирка в непозната държава да не блокирате на едно място, а да имате смелостта да направите първата индивидуална крачка. Която всъщност най-вероятно сте направили като сте се решили на съответното пътешествие и сте си купили билети.

Това е ключа от бараката, мили деца, не е Google Translate и полиглотски талант. “В чужбина и хляб не ядат, си мислееех ааааз, мислееех аааз, когато със ИЛ-65, аз пристигнах в Лондон”. Това е цитат от песен на НЛО, не се сетих за по-подходящ начин да илюстрирам какво имам предвид. Ако все още сте настроени скептично и предпочитате “сигурността” на агенциите и тяхните всезнаещи гидове просто почнете с малки, дребни стъпки. Никой не ви кара да навлизате в Северна Корея през затворен за чужденци граничен пункт, започнете например с кафе в Солун. После разходка с преспиване в Истанбул, последвана от седмица до Виена, Будапеща, Прага. Без да усетите ще натрупате съответното самочувствие и вече нищо не може да ви спре, ще видите колко еднакво работят нещата по целият свят.

Много обичам накрая да се връщам в началото. Вече с малко по-умерен тон извън вица мислите ли че чужденците с петте езика “са се оправили”? Аз нямам никакво съмнение. Но не заради това, че знаят пет езика, а заради това че са превъзмогнали вътрешните си спирачки и са скочили в тотално непозната за тях държава, каквато е България. От там нататък незнаенето на език може само да доведе до лек дискомфорт…но и до много приключения.

[social_share\]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

22 Responses

  1. Lazy_666 says

    За французите, винаги съм се чудил… ако ида и почна да висок глас да им се карам на български, дали ако спомена, (примерно след 20 минути) че разбирам английски няма да ми се зарадват? :)

    • Георги says

      Да ги надцакаш кое е по-голямо, техния шовинизъм или българския ти инат? :)

  2. milena says

    Страхотна статия! Разсмя ме от сърце! Аз поназнайвам малко английски обаче ме е срам да го говоря заради акцента и беден речник но след като прочетох статията ти се успокоих! Ще си я принтирам и ще си ходя с нея в чужбина:)))) така за успокоение:)))

    • Георги says

      Ключовото е че ония от среща не знаят повече, а пък на нашият акцент като цяло се радват, защото е много ясен. Чакай индиец да ти проговори на английски или азиатец като цяло да видиш какъв купон е:)

  3. Nikolay says

    Де да бяха само франчолята :), италиянците, дори на гишетата на АлИталия в самата Италия на летището са с лош английски…и гледайки в недоумение бързо обясняват нещо на техния си език…

  4. Isa_N says

    Интересна статия.
    Да допълня за Япония: Масово не разбират добре английски и не го говорят разбираемо, но ако им напишете въпроса си – няма да има никакъв проблем да те разберат и кажат/напишат отговор.
    Има японци, които говорят перфектен английски. Като един дядо на гарата в Шинджуку, които умираше да си говорим дълго и напоително след като ни упъти, за разлика от също така добре говорещ, но нежелаещ да го прави с мен, младеж в шинкансена малко по-късно.
    Има други, които си мислят, че говорят, но като накъсват думите където им падне и заменят л-та с р-та и обратното – трудно им се разбира. Поня как веднъж помолих един сервитьор да ми каже пак каквото иска, но на английски, а той обидено рече: “Ама аз говоря на английски!”

    Във Франция дори и да не говорят английски, поне знам че ме разбират, а аз пък разбирам основните “френски лафове”, но в Испания наистина е много забавно…

    Винаги гледам да имам визитка на хотела или адреса написан, за да съм сигурна че таксиметровия шофьор ще ме закара без проблем – когато става дума за държави в Азия.

    • Георги says

      Мисля, че най-ценното на статията се оказват коментарите с личен опит под нея, мерси :)

  5. Екскурзии Скандинавия says

    У нас уж всички учат английски и пак тези, които го знаят и могат да го говорят се броят на пръсти!

    • Георги says

      У нас и по-конкретно в този блог линковете в коментарите са no-follow.

      Иначе благодаря за изключително уместният и точен коментар, който е направо 1:1 свързан със контекста на статията. [sarcasm off]

  6. Георги Георгиев says

    В париж верно е много забавно.
    Понеже поназнайвам малко френски и се старая да го използвам, за да не го забравя съвсем, гледам да им говоря на френски там на франсетата. Може би обаче акцента ми им се струва странен и почти винаги ми отговарят на английски :-)

  7. Emak says

    Малко в страни от темата,но някой знае ли готин европейски сайт за евтини круизи?

  8. Ищван Чурка says

    Руснаците също не умират от желание да говорят чужди езици, поне такива са впечатленията ми от “Шереметиево”. В Корея съм виждал таксита, в които водачът ако не говори английски, звъни по мобилен телефон на оператор и той от своя страна осъществява комуникацията между вас. Там поначало англоговорящите не са чак толкова много, а тези, които говорят, често вкарват някакъв безумен акцент и “first” се изговаря като “пуст” :) А японците, понеже вместо звука “л” изговарят “р”, съответно вместо “в” – “б”, има един лаф, че вместо “We love you” изговаряли “We rob you” – в Източна Азия тоя виц е много вървежен, ясно защо :)

    към Драгомир: в моята лична класация “Барахас” е летището с най-малоумен персонал, точно поради изброените от теб причини. Странното обаче е, че в града хората бяха много готини и знаеха английски, даже попаднах на един юнак, който знаеше “наздраве” и “много си хубава (явно е имал вземане-даване с българки) :)

  9. Meidj says

    Относно нежеланието да се говори на английски от определени нации – напълно го разбирам. Ако съвсем аналогично разгледаме Балканите като едно умалено копие на света, нека тук се опитат да наложат македонския като общобалкански език, да видиш ти как българи, сърби и гърци го игнорират с презрение. Същата е ситуацията с английския в глобален мащаб – един селски диалект, превърнат в общосветовен език. Но пък универсалният език трябва да е максимално опростен и в този ред на мисли английският чудесно се вписва в отредената му роля :)

    • Ищван Чурка says

      Ако е до простота на езика – индонезийският е в пъти по-лесен от английския, а и има едни 250-300 милиона, на които им е роден, така че става за базов световен език :)

  10. Георги says

    @Мрън, полезни съвети от-до. Всъщност мислех и аз да претрупам статията със подобни, но някак си щеше да ми избяга от фокуса. Иначе аз си действам директно с ГПС и си запазвам координатите на ключови места като хотели и подобни вътре, помага :) Пък за храната да не разправям как се поръчва Fried Wonton без да имам и на идея какво е това, както и в Китай само по картинка :)

    @neuromancer, проблема е колкото реален толкова и преекспониран. Факт е че никъде не съм срещал така да се дърпат хора да кажат 2 думи на английски както там…случи ми се на летище Орли, където се предполага да има голяма концентрация на чужденци. А и доста често се среща ти да говориш английски, а да ти отвърнат на френски. Но да, Бонжур и Мерси помагат доста, а пък изцяло в туристическите места тип Лувъра, Айфеловата Кула и круизчетата по Сена няма никакви проблеми.

    @Йолана, не е минала особено, ма кво да се прави. А и за първи път съм на сухо без сериозно пътуване в обозримо бъдеще, но ще се метна до Лондон след месец и половин ей така за разтуха :) За хората генерално в близкия Изток и по-конректно Йордания, Сирия, Ливан съм чувал точно такива неща. Има ли желание, липсата на език не е проблем :)

    @Драгомир, аз за това мисля следващ чужд език някой ден да ми е испански. При французите мисля е повече нежелание да се говори на английски, отколкото незнание. При испанците май си го има незнанието :)

  11. Драгомир says

    Знаенето на английски е много добро, като факт, но има държави в които Господ да ви е на помощ-такава държава е Испания. Имам честта да говоря много чужди езици, но такъв ужас да не мога да се разбера с никого не съм изпитвал никъде. В сравнение с испанците французите са най-големите полиглоти. По хотелите може и някакси да се разберете, но след като на Барахас-мадридското летище освен собствения си език друг не отбираха просто нямам думи.

  12. Йолана says

    е-е-е, мина ли депресията :)
    В Йордания се изгубихме в едно село и спряхме да попитаме как да излезем на главния път. Там хората са много добронамерени и винаги се стараят да помогнат, но с английски рядко се получава. Събра се цялата рода, ръкомахаха, чертаха улици и накрая единият от тях тръгна с колата си пред нас и ни изведе. Остана ми спомен, че думата “дувар” и на арабски и на български значи едно и също. Е, и на турски :)

    • Meidj says

      Това ми напомня една случка в Северна Италия преди години. Влизаме в някакво село около полунощ да търсим място за нощуване. Обаче няма жива душа, само в една пицария в центъра някакво момче тъкмо привършва с почистването след смяната и затваря заведението. Питаме го ние за хотел, а той ни ръкомаха, ръкомаха, обяснявайки нещо на италиански, съответно ние мигахме на парцали няколко минути. Накрая се качи на колелото и ни съпроводи до най-близкия хотел в съседното село :)

      Не е толкова важно да владееш съответния език, колкото да си отворен към отсрещната страна по един дружелюбен и позитивен начин. Винаги ще срещнеш човек, настроен на същата честота, с който да се разберете и без да говорите общ език. Това ми е мнението :)

  13. neuromancer says

    Не съм забелязвал големи проблеми с английския във Франция. Достатъчно е да покажеш, че си опитал да научиш малко френски, и оттам ставате първи приятели. Все пак бонжур и мерси боку всеки знае, другото може да го кажеш на английски или с ръкомахане

  14. Мрън says

    Е, най-после нов пост, от кога чакам :) мисля, че може да се дообогати като се добавят още практични съвети:

    1) ползване на google maps преди да тръгнем на път и принтиран маршрут до мястото за спане (дори вие да не можете да четете картата, винаги ще се намери някой местен да помогне и няма нужда да му обяснявате много: просто посочете мястото на картата). Принтирайте и маршрути на градския транспорт (в случай, че там където отивате има такъв). Google има и street view за много градове, а за повечето поне снимки от тях: ползвайте го за да се ориентирате за това как излгежда улицата на която се намира хотела ви например.

    2) Съобразете времето на пристигане: ако не сте пътували много е хубаво да пристигнете по светло, за да опознаете града и за да можете да виждате имената на улиците където ги има.

    3) Естествено, че ако сте в чужбина е добре да опитате местните специалитети вместо да се чудите как се казва “две кебапчета са гарнитура” на унгарски. Но ако наистина се притеснявате в началото, помнете че в много градове има международни вериги с които сме свикнали тъй че гладни няма да останете :) пък и можете да сте сигурни какво получавате а и че няма да ви одерат кожата :)както ако седнете на централния площад :) Не казвам, че човек трябва да пътува, за да яде в McDonalds но понякога помага да знаеш че има нещо познато наблизо.

  15. jam says

    Личен опит с прекаленото ползване на английски във Франция. Имам да решавам дали да хвана автобус или корабче за едно място и питам на информационно гише за автобусната спирка – Is it close? Служителката отговаря – No, not close! и аз, съответно, избирам да атакувам пристанището.
    За да разбера по-късно, че в тоя сезон няма корабчета, а автобусната спирка е била съвсем близо до информационното гише, но докато съм се разкарвала до пристанището и обратно, съм изтървала автобуса… :)
    Оттогава ми е правило във Франция да не се правя на майстор и да си ползвам разваления френски.

    • Георги says

      Цяла дисертация може да се напише за чуждите езици в Париж :)
      Това ми е много любимо кратко филмче от братята Коен: http://www.youtube.com/watch?v=ZboPHxiJMsc