Исландски Дневник 2. Ден 4. Екстремно.

Част 5 / 9 от поредицата Исландски Дневник 2

Или какво се получава, когато времето много много не го интересува какви планове си правиш. Да почнем пак хронологично. Днес беше денят на полуостров Snaefellsnes, намира се на стотина километра на север от Рейкявик. Проучването докладва, че един ден е аха-аха абсолютният минимум, който може да се отдели и при това ще е много дълъг ден, повече от 10 часа. По една или друга причина нямах намерение да прекарвам нощувка извън Рейкявик за тази обиколка, което предполагаше, че графика ще е малко претрупан, но не е нещо, което да не е правено преди. Прогнозата за времето беше облачно сутрин и едва в късният следобед да прехвърчи малко снежец.

Всичко започна кажи речи по план. Времето беше мрачно, но сухо, пътищата бяха в идеално състояние, а гледките които се откриваха от полуострова бяха диви, брутални и…абе исландски. Първата ни спирка беше един плаж до една ферма, на която има почти постоянна колония от тюлени. Беше ми интересно дали ще успеем да ги видим и дали ще се получат добри снимки. На първият въпрос отговора е положителен, на втория е отрицателен, освен ако не мислите за върха на фотографията снимки, на които не се различава тюлен ли е сниман или чудовището от Лох Нес.

Тюлен

Видяхме сигурно поне 5-6, но нито един не излезе на брега, а и само си подаваха главата и то за не много продължително време. От двата фотоапарата, които нося единия има само широкоъгълен обектив и никакъв зуум, а другия има зуум колкото да се каже, че има нещо както си личи и от снимката. И въобще имам си нужда от нещо с по-дълъг обсег, но кога ще се съберат пари не е ясно. Все пак да видиш тюлен в естествената му среда си е култово.

Следващата спирка по редичката беше едно малко селце. Всъщност извън Рейкявик има 3-4 места, които не са малки селца, а пък конкретно на този полуостров почти всяко място с постоянни жители е лукс. На времето риболовната индустрия е процъфтявала тук, но в днешно време е изтеглена към други центрове. Нашето селце не разполагаше с такива екстри като жители, поне на външен вид. Забележително е със една крайбрежна разходка, около 2.5км, до друго селце радващо се на подобен брой обитатели. Ръбести полета от лава, много птици и отвесни скали със невероятни изгледи отляво, напред, отдясно, назад и отдолу. Отгоре беше само мрачното небе.

Снаефелснес
Снаефелснес
Снаефелснес
Снаефелснес

 

По това време кротката сутрин беше преминала в ранен следобед и излезна ветрец. По средата на разходката започнаха да прехвърчат и снежинки и решихме да се върнем обратно. Това беше първият сравнително невинен инцидент, който намекна че нещата не се развиват точно така както е идеята. Но нямаше лошо, и без това болшинството от времето щеше да бъде прекарано в колата така и така. Много хора са против типичният road trip, в който само се возиш и се радваш на околните гледки без да спираш за дълго време, но аз съм фен. А Исландия е една от най-идеалните държави за целта – след всеки завой те удря нова гледка. Не казвам най-идеалната, защото след като вчера плахо допуснах че супата в хляб е исландски специалитет бях скастрен моментално, че такива имало и в “Дивака”. Явно трябва да отбягвам крайните твърдения.

Достигнахме до най-далечната точка от обиколката на полуострова. За съжаление заедно със снеговалежа и вятъра облаците бяха паднали ниско и закриваха ледникът и вулканът, който дава и името. Тук започвала и фабулата на “Пътешествие към центъра на Земята” на Жул Верн, аз лично не съм я чел, но който е фен може да му е любопитно. Освен това има славата на един от енергийните центрове на планетата…каквото и да означава това…аз лично си го представям как привлича една камара дъновисти всяка година. Има типичната форма на вулкан, както се рисува по книжките.

Условията на пътя бяха такива по това време
Условията на пътя бяха такива по това време

 

Та по това време кажи речи се борехме със снега, вятъра и мъглата и гледките общо взето липсваха. Времето пък също напредна и означаваше, че спирки за разходки няма да се правят, не че във тая виелица някой се беше засилил да се разхожда. И въобще, да не излезе че много мрънкам в целия пост, целият ден си ме изкефи много, но спрямо каквото бях чел и какво се получи в действителност стигам до извода, че обиколката на полуострова е едно от нещата, които трябва да се оставят за лятно посещение.

Ако отидеш зимата обаче може природата да ти залепи звучен шамар, по-силен от този с който майка наказва детето си на плажа за това че е влезнало в морето без позволение. И по принцип винаги си знаеш, че със северният климат шега не бива, но друго си е да го изпиташ на живо. Дълбок поклон за нисанчето – беше като залепнало за пътя из многото епизодични виелици, променящ се вятър и заледени отсечки. Инцидент на такова място, където трафика се изчерпва с няколко коли в час може да се превърне в нещо много туин пийкско.

Вярната машина
Вярната машина

 

Парадоксално, но най-голямото предизвикателство беше на 20км от Рейкявик, когато вече бяхме обратно в цивилизацията. Изви се страховит вятър, който се променяше постоянно, като допълнителен бонус на непредвидимост му  даваше и насрещният трафик, който пазеше завет отвреме навреме. Изведнъж видимостта падна почти до нула, не можех да видя стоповете на колата отпред, нямах никаква представа накъде върви пътя, оставаше ми само да следвам двата коловоза и да се надявам, че отсечката не е дълга. Следващата снимка е правена при по-благоприятни условия, логично по време на екшъна на никой не му беше до снимане.

Условията на пътя бяха такива по това време
Условията на пътя бяха такива по това време

Знаех само, че спра ли някъде вятъра моментално ще ме завърти в неизвестна посока, а и тръгването щеше да е предизвикателство на заледеният път. Нисанчето се бореше колкото му дават силиците и ярката лампа на таблото, която сигнализираше че колата се опитва да не се пързаля светеше почти постоянно. За радост на мен и на кредитната ми карта, тази най-екстремна част не беше повече от няколко стотин метра и спирането в канавката се размина. Нямам идея дали за исландците подобно нещо е всекидневие, факт е че дори джиповете бяха намалили до 30 км/ч и се носеха наляво надясно от вятъра.

Е, прибрахме се без инциденти, но със една камара емоции. Вечерта я завършихме в едно рибно капанче, където ядохме супа от опашки на лобстер(или май е лангуста, ма го казват лобстер за реклама) и малко печена риба на шиш.

Супата
Супата

Утре поемаме към Южна Исландия, дано времето е с нас.

До Утре и КЗЛ!

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

4 thoughts on “Исландски Дневник 2. Ден 4. Екстремно.

  1. Тук започвала и фабулата на „Пътешествие към центъра на Земята“ на Жул Верн, аз лично не съм я чел, но който е фен може да му е любопитно.

    Прекрасна книга – от онези, които разпалват още по-силно пътешественическия дух на човек. Излишно е да казвам, че се запалих още повече по Исландия след прочитането й, макар самата Исландия и в частност полуостров Снефелс да са застъпени само в 4-5 глави в началото.

    Не знам дали Снефелс е енергиен център, но със сигурност е специално място. Бате Жул е бил посветен в доста земни тайни и ми е трудно да повярвам, че подборът на мястото, от което главните му герои започват пътешествието си в недрата на Земята, е напълно случаен.

    Това като малко лирическо отклонение. Иначе “Вива Исландия” и продължавай в същия дух. Перфектен ритъм на списване си намерил: по едно средно дълго пътеписче на ден + доволно количество снимки = читателска радост :)))

    1. Идва ми малко нанагорно отвреме навреме да ти кажа, особено след тежък ден, най-вече селекцията и минимална обработка на снимките. Ма щом има хора да го оценяват няма да спирам :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *