Исландски Дневник 2. Ден 3. Рейкявик.

ftr
Част 4 / 9 от поредицата Исландски Дневник 2

Имаше известно триумене как да прекараме днешния ден, по план предвиден за наспиване и по-лежерно темпо след предишните два дни на турбо изпълнения. В крайна сметка надделя решението да прекараме деня изцяло в Рейкявик.

Спирка номер 1: Пазар

Всеки уикенд в една сграда в Рейкявик има пазар, където могат да се намерят прилични оферти на разни стоки. Посетителите са предимно местни. Сега, често съм казвал че шматкането по магазини е нещо, което много бързо ми омръзва, но като за трепане на време става. Подобно нещо беше и този пазар, по света хората буквално се разтапят като чуят flea market, на български терминът е не много положително зареденият “битак”. И си е точно това – тениски на Джъстин Бийбър и Ливърпул, оригинални исландски бижута продавани от китайци и подобни. Тук и по-надолу малко липсват снимки от моята камера, но пък flickr смело се притичва на помощ.

Ако се изключат ръчно плетените пуловери, безкрайно популярни тук, които лелките плетат докато продават(повече за демонстрация, отколкото че точно тогава им е неотложно да плетат) мястото си е дупка. Уж въпросните пуловери са по-евтини отколкото в официалните магазини, но на пазара не можеш да вземеш бележка за tax refund, което ефективно те лишава от 15% и се съмнявам в крайна сметка сделката да е по-добра, освен за исландци.

Спирка номер 2: Църквата

Решихме следващата дестинация да е църквата. Най-високата сграда в Исландия, издигаща се на невероятните около 70 метра. Не ме цитирайте, но мисля че има панелни блокове в Младост по-високи от това. Може да фалираха през 2008-а, но исландците поддържат стандарт на живот несъвместим със високи сгради, способни благодарение на сложен аудио способ да усилват чалга купона намиращ се на около 2км от теб директно в мозъка ти.

Църквата в Рейкявик

Църквата в Рейкявик

 

Изгледът от върха е красив и се вижда и защо най-високата им сграда е толкова ниска, хората просто нямат нужда от високи сгради.

Изглед над града от църквата

Изглед над града от църквата

 

Следобедът приключи със супа. Не съм сигурен дали е исландски специалитет, но само тук съм го срещал. Супата се сипва във издълбан сферичен хляб, и докато я ядеш си гребваш и от околните стени. Накрая оставаш със една хлебна обвивка леко напоена със супа, която си изяждаш като пич стига да се абстрахираш от факта, че трохи хвърчат навсякъде, колкото и да се стараеш да пазиш поведение. Уникално вкусно.

Супата

Супата

 

Спирка номер 3: Басейн

Беше около 6 часа и бяхме изчерпали мързеливите занимания за деня. Почти. За късмет имаше един отворен басейн, който работеше до 22:00. Исландците са просто луди на тема киснене в басейни затоплени от геотермални извори. Чисто и просто отиването на басейн за тях е каквото е за нас “на кафе”. Основната тежест от социализирането и общуването в неформална обстановка се поема именно от басейните.

Имаше около 4-5 басейна – вътрешни и външни, както и много мини топли басейнчета. Някой от тях за съжаление бяха в ремонт, а и голямата водна пързалка не работеше. Но това бяха дребни проблеми, изживяването си беше изцяло исландско. Докато Синята Лагуна описана в ден 1 е почти изцяло насочена към туристи, тук е предимно за местни. Което си личи и от входната такса – 30 евро за лагуната срещу 3 евро за басейна. В продължение на 3 часа обикаляхме между по-хладния външен басейн и ужасно горещото мини басейнче, повечето хора също правеха така. Не знам дали умишлено не държат басейн с идеална температура за да провокират точно такъв тип раздвижване. Исландците имат една от най-дългите средна продължителност на живот и много хора твърдят, че се дължи на редовното им киснене в минерални басейни.

В тези басейни освен това много се държи на хигиената. Не се хлорират въобще, за това е много важно преди топване човек да се изкъпе внимателно и подробно в общи бани чисто гол. Да си обуеш банските срамежливо под хавлията и после да се понамокриш под душа не върви. Най-вероятно местният pool nazi ще ви се скара и ще ви върне обратно. Нищо ексхибиционистко няма в цялата работа, просто хората държат басейните да са чисти и ако някой го притеснява да се размотава гол пред хора от същият пол може би ще са по-подходящи отровените от хлор басейни някъде другаде по света.

Останахме там до 9, пореден скалп за култовите ми жълти бански, но за съжаление снимки няма. Пропуснахме и северното сияние тази вечер, активност има стабилна, но освен това има и стабилни облаци. Търсенето на минимални дупки в небето остана малко на по-заден план, защото утре има пореден ден изпълнен със шофиране и гледки.

До Утре и КЗЛ!

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by