Какво да ни е темпото по време на екскурзия?

ftr8

 

Веднага ви спестявам четенето на целият пост – поддържайте такова каквото ви кефи. Все пак, ако ви се чете – заповядайте и се чувствайте удобно. Поводът за статията е публикуването на първата част от дневника към мега югоизтчно азиатското пътуване, което направих преди година и половина. Между другото, как се пише югоизточноазиатски, една дума ли е? Та темпото по време на пътуването беше, за всеки страничен наблюдател, умопомрачително – но пък да почвах днес бих го направил по абсолютно същият начин. Нека подходим малко аналитично, поне на първо време. Има два типа хора, да ги наречем бързаци и мотки.
 

Бързаците

S=V.t. След като t ни е фиксирано, единствения начин да увеличим S е като вдигнем V. Предимствата на по-скоростното обикаляне са очевидни като формулата, която май се учеше някъде около трети клас – от тук и лекия уклон винаги да препускаме за да включим максимално много неща във фиксираният график. Спането и почивката може да си ги правим вкъщи, а сънят на екзотична дестинация не е по-различен от съня в панелка в Люлин. На такъв тип туристи им се казва checkbox туристи – т.е. обикаляте по места само колкото да ги видите, колкото да ги запишете в личната биография, да се изфукате и да продължите нататък.
 

Мотките

Другата крайсност пък са хората, които предпочитат всичко да им е бавно и лежерно. Дъъълги закуски, обяди и вечери. Дъъълго наспиване и поне един ден прекаран в приятно четене на книжка до басейна на хотела, независимо къде. Да не се изказвам сексистко, но знаете от кой пол са предмино феновете на този тип почивка. За тях people watching(наблюдаване на хора, доста популярно занимание в Париж, абсолютно безобидно, да не ви докарва асоциации с тази песен. Ако се чудите защо външните маси в парижките кафенета често са обърнати към улицата, за това е.) във парка е несравнимо по-голямо удоволствие от музей, на който трябва да се редиш 2 часа да влезнеш.
 

Истината, естествено, е в баланса.

Аз, открито си признавам, че клоня по-скоро към първата категория. 10км на ден в жегата са нормално темпо и няма по-красноречив пример от публикуваният пътепис. Но пък както ще забележите имаше и 3 дневна почивка само за плаж и излежаване, това е друг бонус, който ви предлага самоорганизирането – да сменяте предавки когато и където решите за целесъобразно.

Дойде време и за примера. В случая е малко краен – 16 часов влак само и само да се присъства на нещо с общо времетраене два пъти по 30 секунди. Става въпрос за фестивала Loy Krathong в Тайланд. Всяка година на 11-тото пълнолуние има 3-4 дена, във които се правят паради, специални лодчици от бананови листа и цветя, които се пускат по реката за късмет, много фойерверки, празнична атмосфера и пускане на запалени хартиени фенери във въздуха. Но само на едно място, в гората близо до Чанг Май пускането на фенерите е организирано и във един момент излитат хиляди. Повече за събитието ще прочетете в пътеписа. Аз ще ви спра дъха с 1-2 снимки и видео.

Фестивала Yi Peng

Фестивала Yi Peng

Фестивала Yi Peng

Фестивала Yi Peng

 

Фестивала Yi Peng

Фестивала Yi Peng

 

Да, в Чанг Май са най-големите празненства, но подобни има и в Банкок. В Чанг Май има доста будистки храмове, но такива има и в Банкок. Джунглата, около Чанг Май заслужава внимание, но за нея нямахме време така и така. Но пък в Банкок го няма масовото пускане на фенери. Наистина, нямаше абсолютно никаква друга причина за целият този път, освен момента с фенерите. Екзотиката на нощният влак беше допълнителна екстра. Заслужаваше ли си? Зарежете 16 часовият влак, заслужаваше си целият полет до Тайланд. И грам не хиперболизирам тук, абсолютно сериозен съм.

Та така. За това и цялото ми повтаряне сами да си правите плана. Никой по-добре от вас не знае колко можете да издържите физически, психически и кое колко ви е интересно. Ако се доверите на “професионалист” най-вероятно ще получите средностатистически план, правен за средностатистически хора, във средностатистическа физическа и психическа форма и със средностатистически изисквания. В този случай всякаква гъвкавост каквато е необходима да се присъства на кратко ежегодно събитие я забравете.

Освен това губите онова особено вътрешно удовлетворение, когато планираш и изработиш нещо сложно, а то вземе накрая че проработи. Инженерите ще ме разберат.

Приятно четене на пътеписа.

[wp:svejo-net]
[topbloglog]
[social_share]

Югоизточноазиатски Дневник: Част 1

Най-най-най-най лудото и ненормално пътуване, което съм правил. Един месец из Югоизточна Азия със невероятно темпо и гледки и изживявания, които те обръщат на челна стойка. Тайланд, Сингапур, Камбоджа, Виетнам и пак Тайланд. Плюс малко Италия и Швейцария от двете страни, за европейска аклиматизация. 2 години по-късно още не мога да повярвам как го направих. Тук е първата част включваша 9 дена в Тайланд, както и пътуването до там плюс краткия престой в Италия и Швейцария.

>> Към Дневника

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by