“Ще посетим и фабрика за…” или неморални измами облечени в кадифени думи

  • Home
  • Съвети
  • “Ще посетим и фабрика за…” или неморални измами облечени в кадифени думи
ftr

 

Във предишният ми обзорен пост, посветен на анализа на туристическите програми засегнах темата за посещенията на фабрики, които са редовен участник във програмите на разните туристическите агенции и са най-характерният символ на доста мръсната и неетична индустрия. Ще започна с малко разяснение за какво точно говорим, след което ще ви дам първо един малко екстремен пример с Хонконг (Уикипедия казва, че това е правилната транслитерация – доверявам се). Накрая ще споделя кратък личен опит и естествено ще се върнем към агенциите в нашата китна държавица, милите ми те.
 

За фабриките за пазаруване по принцип

Харесали сте си дестинация и преглеждате офертите на туристическите агенции. Заравяте се в описанията, където манджата е доста пресолена с изрази като “ще се насладите”, “великолепие”, “сбъднати мечти” и подобни. Някъде там плахо и страхливо се провират невинни редове от типа на: “ще посетим традиционна фабрика за…”. Не във всички програми го има, някои си го спестяват от куртоазия и ви изненадват на място. За да си спестя увъртанията и поетичните отклонения ще го кажа максимално директно: въпросните фабрики не са нищо повече от огромни сувенирни магазини, продаващи продукти със съмнително качество, и надценка достатъчна да покрие комисионните на доста хора по редичката – начело със вашата любима агенция и усмихнатият ви гайд. Има няколко фактора, които правят подобни спирки особено привлекателни за агенциите:

  • Когато сте на органзирана екскурзия сте със свален гард, може да не го разбирате, но е така. Водачът ви е пръв приятел, без негова помощ не можете да се справите, доверявате му се за най-дребните неща, защото е единственият запознат.
  • Имате пари за харчене. Да, никой не отива на екскурзия да си брои стотинките. Някой повече, други по-малко, но импулсивни покупки тип “абе веднъж съм дошъл във ХХХ” са много много характерни.
  • Не сте много ориентирани с местните цени, доста често дори с обменния курс на местната валута, което прави надцакването ви много по-лесно.

Никой бизнесмен с гъвкави разбирания за морал не би пропуснал дивидентите на подобна аудитория. Помислете малко, кой мошеник не би искал да му докарват всеки ден с автобуси хора, които имат пари, дезориентирани са, нямат представа за цените и най-вероятно няма да види повече?
 

Екстремен пример от Хонконг и реакции в Китай

Китайците са изключително изобретателен и предприемчив народ, за това не е и странно че точно там горепосочената концепция е разработена до крайност. Създават се програми на организирани групи, на много привлекателни цени, които сякаш включват всички атракции. Времето прекарано на атракциите обаче е минимално, спрямо времето прекарано в магазините или “фабриките”. Нещата там излезнаха малко извън контрол, когато в интернет изпадна видео, което китаец е снимал тайно в автобус как водачка на група ги навиква, че не пазаруват. Да линквам цялото видео няма смисъл след като представлява звук на китайски с картина от задна седалка на автобус, но ще ви свържа с една от статиите по въпроса: тук. Малко избрани преведени изрази:

  • Не си тръгвайте преди да е изтекло времето. При бижутера ще стоим 2 часа.
  • Просто похарчете малко пари. Всички са щастливи, аз съм щастлива.
  • Това не е благотворителност, и няма нужда да сте състрадателни. Но трябва да харчите.
  • Бъдете си бедни у дома, но когато пътувате трябва да се промените.
  • Отиваме в часовникарски магазин за час и половина, не ме интересуват оправданията ви. Ще купувате.
  • Няма да ви пусна в хотела тази нощ. Не сте похарчили достатъчно.
Jade Factory by g33kgrrl, on Flickr
Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.0 Generic License  by  g33kgrrl

Примера естествено е краен и туристическата асоциация в Китай се е поразбудила. В следствие на това всички необявени спирки по програмата са забранени и има налагане на съответни глоби. Колко ще се спазва това нещо е отделен въпрос. Много хубава тема по въпроса има в китайската секция на trip advisor, който разбира английски ще му се опулят очите: Undisclosed tour forced shopping stops now banned. За останалите ще преведа набързо няколко от нещата постнати там.

Американка е успяла да хване по имейл агенция, която е казала нещата в прав текст и някак успява да сложи цифрово изражение на цялата измама. А именно: ако искате да няма магазини това ще ви струва по 200 долара повече на човек. Китай е известен с храната си, но туристическите групи ядат на конвейр. Ако искате истинска китайска храна в местен ресторант – по 10 долара екстра на обяд на човек. Задължителни бакшиши за водач и шофьор, понеже те също се изплащат от комисионните във “фабриките”…в крайна сметка цената на екскурзията се оскъпява със 600 долара на човек. Честито.

Може да си мислите, че получавате тур със кратки почивки в магазини…всъщност може да се окаже точно обратното – че просто сте карани от магазин на магазин или фабрика до фабрика, със кратки почивки да видите там някаква си там забележителност. Китайската Стена е едно от чудесата на света…съвсем спокойно за нея можете да имате 30 минути, докато във фабрика за керамика да ви мотаят поне час в същият този ден.

Най-вече – това не е проблем локален само за Китай, това е повсеместно във целият свят. Понякога нещата са малко прикрити, но стигне ли се до там да ви дават безплатна демонстрация за някакъв традиционен занаят работата е ясна.
 

Личен опит и ситуацията с българските агенции

Ще споделя и моят личен опит със откровената мизерия. Отдавна избягвам организираните екскурзии – първо за да спестя пари, а в последствие се отвратих от тях като цяло. Но отвреме навреме нямаш изход и трябва да се включиш в група, в случаите когато става въпрос за атракция, до която се стига с корабче.

Пример 1: Хейлонг Бей, Виетнам. Това беше най-невинното, но пак се наби на очи. Имахме тричасов трансфер с микробус от Ханой до залива. Нормално е да се спре за кратка почивка за ходене до тоалетната по средата на прехода. Не е нормално обаче почивката да отнема 40 минути и в двете посоки, а мястото да е буквално склад зарит до горе със сувенири. По средата на нищото, не може да се разходиш наоколо и имаш два варианта – да си седиш в автобуса или да обикаляш склада.

Пример 2: Островите Phi Phi, Тайланд. Мая Бей е приказно място, което обаче е прекалено малко за туристическият трафик, който го засипва. Ние бяхме от корабчетата с по-нормална програма, които пристигат на залива следобед, когато е с една идея по-празно. В един момент всички моторници си тръгнаха, остана само нашата, но кажи речи за една минута точно. Трябвало да си тръгваме, за да се приберем обратно преди залез. Тръгнахме си и всички тъжно гледахме Мая Бей зад нас, точно когато остана празен и можеше да му се порадваме както трябва. Бързахме да хванем залеза, но това не попречи да спрем за 30 минути на едно островче пътьом, на което нямаше нищо забележително освен един бар.

Щеше ни се да останем още 30 минути там, вместо да ходим по барове...

Едва ли би имало човек от групата, който не би заменил тия 30 минути в бара с 30 минути прекрани екстра на Мая Бей, но уви – в залива на Леонардо ди Каприо от “Плажът” не се продават напитки, които да носят комисионна на агенцията.

Пример 3: Мармарис, Турция. Най-екстремният пример оставих за накрая. Там бях на единствената си, и надявам се последна, организирана екскурзия през 2008. Не съм знаел по-добре тогава. Водача спомена евтина обиколка и запознаване със забележителностите на града както и среща с традиционни турски занаяти от рода на правене на локум и фабрика за кожа. Стори ни се добра идея.

Кажи речи извън фабриките имахме половин час общо, запълнен с хуморески от рода на: тази част на града са ол инклузивите, а в тази са туристите, които предпочитат да ходят по ресторанти. Имаше една крепост на върха, която така и не видяхме, самосиндикално си я разгледахме по-късно. Най-интересното беше във кожената “фабрика”. Една мацка и един левент извъртяха по едно ревю, след което излезна някакъв жмульо да обяснява как сега ще ни водят в склада им. Там по дрехите има етикети с цени, на които тяхната фабрика продава в Западна Европа. Само за нас, само днес имало 50% отстъпка от тези цени. Коричните цени естествено бяха брутално надценени, все едно никой от нас не е ходил в Европа, не знае как са цените там и не сме пушили цигарки Кент и яли бонбонки Тик-так. Бе въобще взимат те за пълен идиот. Сигурен съм, че тази последната история е болезнено позната на много хора, които са ходили в Турция.

Къде се намират нашите агенции? Както споменах по-горе, както споменах и в пример 3, тези фабрики са световен феномен, едно от раковите образования на туристическата индустрия и нашите естествено не остават по-назад. Елементарно търсене в гугъл на термините екскурзия фабрика ще ви покаже размаха на начинанието. Дали е локум, кожа, бижута, керамика…дали е фабрика, традиционен център, дегустация на вино и чай – всичките тия еквилибристики са точно за този тип измами.

Мислех да им пращам риторични имейли на агенциите с въпрос да ми обяснят какво представляват тези фабрики, но реших че няма смисъл. Ако на някой му се забавлява нека вземе в ръка хронометър, звънне един телефон, направи се на любопитен наивен турист и да пита какво представляват фабриките. След като получи стандартният отговор тип “запознаване с традиционни за местността занаяти” нека ни в клин ни в ръкав да изстреля директно: “Вярно ли е че получавате комисионна от всяка продажба там?” Включете хронометъра и измерете секундите мълчание от отсрещната страна. Ще ми е интересно да споделите впечатление в коментарите.

Естествено веднъж запознати с това нищо не ви пречи просто да игнорирате и да не купувате. Но не е толкова просто. Факт, който ще повтарям до безумие е че на екскурзия времето ви е най-ценният ресурс. Ако изхарчите парите все ще се намери някой да ви прати още, но веднъж фиксирали полети с времето няма мърдане. Дори отбивките в магазините да са по час и половина на ден, за една седмица това са 12 часа, т.е. един екстра пълен ден. При НИКАКВИ, АМА АБСОЛЮТНО НИКАКВИ обстоятелства не позволявайте някой да ви харчи времето! Може да решите да го прекарате в басейна на хотела, може да решите дори да спите цял ден да видите как е следобедната дрямка в Мадагаскар и дали е същата като в София например – ваша си работа. Но не позволявайте най-ценният ви ресурс да се разхищава от някой, за който сте само ходещи портмонета.

Не бъдете лемингите, които безропотно отиват в месомелачката.
[social_share\]

Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

13 Responses

  1. Oshko says

    Добра статия.
    Една подсказка за Мая бей, добре е да се види с пренощуване(ние се възползвахме), там е истината, иначе през деня се губи ефекта, но от друга страна за хубава снимка си трябва слънце, а тогава е пълно с лодки, така че няма угодия.

    • Георги says

      Да, добра идея е с пренощуване, но няколко неща ме отказаха. Най-главното, че имаше много ревютата, които споменаваха много плъхове – сестра ми има ужас от тях и нямаше никакъв шанс да плеснем спален чувал, докато наоколо подскачат плъхчета :)

  2. blagodarqq says

    Bezcenni syveti! bqh na ekskurzia v Dubai i tam bqhmee na ”unikalnaa romantichna ekskurziq s lodka”’i to vyv vecherta sled ranniq polet! Bqh kato pretrepan , a lodkata mirishishe na benzin i bqhme obslujvani ot indiici, hranata beshe ujas, nishto romantichno!Cenata ot BG beshe 2no zavishena ot cenata na ekskurziqta v Dubai, no pone tova beshe stanalo na parviq den ot parvata mi ekskurziq s turoperator prez jivota, a sym samo na 20 – i se radvam, che go osuznah tolkvoa byrzo! Noo ne vsichki sa tolkova shvatlivi……..

    • Георги says

      Имаш време да, а и всички сме се опарвали поне веднъж. Номера е да го осъзнаеш за да не се повтаря :)

  3. Янислав says

    Отново много силна статия :) Жалко само за плажа на Лео ди Каприо, бих полежал там известно време ;)

  4. Георги says

    Същий Савонарола в громенето на безбожниците-туроператори:)))
    Има и зърно, има и плява. Още 90-те г на миналия век ползвах услугите на туроператор да заведа семейството до Париж. Условието беше транспорт, визи(добре, че не помниш тия времена), хотел и свободна програма. Пак в тези години и при същите условия ходихме и до Санкт Петербург(сещаш ли се за предното му име:)). Последните 10-ина години самостоятелно, но предполагам сега е още по-леко при тая конкуренция да се намери изгоден и за двете страни компромис.
    Лек ден!

  5. Meidj says

    За жалост и при самостоятелно пътуване може да се получи ефектът, който описваш, макар и в много по-малки мащаби. За пример – обикновена автобусна отсечка София-Белград. Най-често има една задължителна почивка, която официално е 15 минути, но винаги продължава 30+ минути. Обезателно почивката е на най-убитото място – някаква долнопробна крайпътна кръчма с надути цени и платена тоалетна. Не, че е някаква кой знае каква болка за умиране, ама си е доста дразнещо, поне за мен.

    Поздрави! Продължавай все така да громиш туроператорските митове! :)

    п.п. Може да си спокоен – и според официалните източници се пише Хонконг. Също така се пише и Банкок – това специално за коУегата туроператор го отбелязвам (да не се счита за заяждане) ;)

    • Георги says

      Нека не се заяждаме за правопис, аз самият съм доста далече от перфектността в това отношение :) Колкото до автобусите, минават по същата схема, да. Но все дълъг път без тоалетна жените ще кажат че е нарушаване на човешките права, носиш си малко вафлички в раницата и стига да пристигнеш в крайна сметка по график всичко е ОК, не е като спирката в капанчето да те отвлича от някое световно чудо :))

  6. Георги says

    Нещата, за които пиша смятам че са валидни за огромен брой от туристическите групи по света, и като такива ги смятам за значими. Абсолютно искрени поздравления, ако твоята агенция се е отървала отдавна от фабриките, това със сигурност е правилният път. Но от малкото ми проучване в областта такива агенции обикновено идват със съответния ценови шок, имат сравнително ограничена пазарна ниша, а и честно казано не виждам защо трябва да плащам премиум за да да е някой коректен с мен.

    Съжалявам, ако нивото ти се струва елементарно, но тук поне на тоя етап гледам да разкажа за масовите капани, които дебнат туристите. А това си е сериозен проблем, доста извън Анталия и Шарм Ел Шейх, иначе нямаше да присъства повсеместно навсякъде от Китай до Исландия. Аз пиша предимно за по-масовата аудитория, когато стигнем до хеликоптерите до Камчатка ще се радвам да ги обсъдим, но има доста време до тогава.

    За Банкок продължавам да твърдя, че да се препоръчват такива неща на обикновени хора е опасно. Не от гледна точка на сигурността, но опасни от гледна точка на това цял ден да бъдеш разкарван нагоре-надолу из места, където ще попадаш на психически натиск от хора професионалисти и трябва да си много сигурен какво правиш за да имаш някаква полза от това.

  7. Touroperator says

    по принцип темата за необходимостта от турагенти/оператори е интересна, но ти препоръчвам да прецизираш понятията и оттам проблематиката:
    Incoming или Outgoing touroperator? Защото с настъпването на интернет вече има конфликт и конкуренция между двете групи.
    Туроператор за групови или индивидуални (tailor made) пътувания?

  8. Touroperator says

    е нали завчера се върнах от Мианмар/Лаос и съответно Бангкок… на тук-тука му казваш какво искаш да видиш и се пазарите за цена…но това е цената,а магазинът му дава ваучера за гориво…(дори и да е кеш, ама това е без значение)..това си е практика и през юни пак го правих този номер..
    Искам да ти кажа, че не е хубаво да генерализирате с оферти от туроператори, защото непрекъснато давате някакви примери с БГ туроператори, които дори не си познават дестинацията….и с туристи/овце, които не са видели повече от Анталия и Шарм Ел Шейх.

  9. Touroperator says

    А бре, Георги, стига с тези масовки….всички туристи не са овце…номерата с т.н. фабрики и комисионните са много стари и всеки туроператор спокойно може да ги отсвири от програмата си, стига да поиска.
    Нали аз знам какво искат или не искат да видят клиентите ми и го поставям като условие на местния агент?
    Да не забравяме, че понякога срещу едно посещение примерно на шивачница в Бангкок можеш да си направиш 1-2 часа сайтсиинг с тук-тук за двама човека за 5-6 евра!!!, стига да се задържиш 15-ина минути в шивачницата и да се правиш, че си много заинтересован (ама непременно ще доидеш пак). Така шофьорът ще си получи ваучера за горивото и всички ще са доволни.

    • Георги says

      Не разбирам какво искаш да кажеш? Че това е практика, с която клиентите са запознати? Или че е практика, която агенциите предлагат на клиентите си защото си мислят че им е от полза. Ми айде направете едно проучване в бранша колко хора предпочитат да останат на китайската стена 2 часа вместо да са там 1 час и 1 час да разглеждат сувенирен магазин. Ако всичко се правеше според изискванията на клиента тези фабрики отдавна щяха да са минало. Всъщност, колко от колегите ти въобще обявяват тези спирки в маршрута и колко от тях са тотално искрени какво представляват те?

      Хахах, това за Банкок не ми го говори, моля ти се. Цял пост писах тук. Ти сериозно ли препоръчваш на незапознат човек да се качи в такъв тук-тук и да се надява разходката да му е от полза? Още малко ще кажеш колко е евтино да се спи като се присъства на “само едночасова” таймшеър презентация.

      P.S. Шофьорите не получават ваучери за гориво, получават жив кеш. Чел съм случаи, когато чужденец живеещ в Банкок се качва с шофьор туктукаджия да обикалят магазини цял ден и накрая делят плячката на две. Това за горивото е част от театрото пред жертвите, получават си пари.