Красотата на самоорганизираното пътешествие

 
В някой от предишните постове споменах четирите основни стълба на всяко пътешествие: самолет, трансфер летище-хотел, хотел, време прекарано на дестинацията и обратно. За самолетни билети пиша повече отколкото ви се иска сигурно. За хотели тепърва ще почна. За трансферите също скоро. Този пост ще е посветен на каймака на всяко пътешествие, целта на цялото занятие, а именно как да разберем какво ни се прави и как ни се прави точно. Тук ше съм малко по-философски настроен, инструментите и методите които ползвам за планиране ще останат за друг път.

И така, след 2 месеца заминавам пак за Исландия. 15.03.2012 16:00 до 22.03.2012 07:50 е времето прекарано там. В момента пред мен стои един бял лист и си е лично моя задача и отговорност да го попълня така както на мен ми се иска и както на мен ми се прави точно. Не случайно казах бял лист – планирането на пътешествие си е изкуство. Сравнете го с плана на някоя туристическа агенция. Като ги чета все си представям някой спретнат нацист да крещи над главата ми:

08:00 – ЗАКУСКА!
08:30 – ДА СТЕ НА ПАРКИНГА ПРЕД ХОТЕЛА ДА ЧАКАТЕ АВТОБУСА.
09:00 – ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ И ИМАЙТЕ КЪСМЕТА ДА НЕ ГО ПРАВИТЕ.
И т.н.

Всъщност хората, които пътуват с мен сигурно се чувстват по абсолютно същия начин. Сделката ни е следната: аз поемам почти цялата организаторска тежест, в отговор искам плана ми да се следва прилично. Ако някой е недоволен – свободен е да се оправя както намери за добре. Изкарвам се по-стриктен отколкото всъщност съм, старая се да задоволя всички прищевки, а ако някоя не ми се връзва в мирогледа гледам да обясня на отсрещната страна защо. За сега рекламации и забележки не съм имал, дано не е от излишна любезност.

Два пъти съм позволявал да ми се качват на главата. Единият път е когато бях по-млад и неопитен, не искам да разказвам за тоя случай. Вторият път не настоявах крайно, защото беше място което съм виждал и което живот и здраве пак ще видя – 12-те Апостола на южният бряг на Австралия. Въпреки подмятанията ми, че закъсняваме групата приятели искаше да си изяде пицата на спокойствие. Това, което трябваше да видим беше ей това:

12-те Апостола, Австралия

Това което видяхме беше ей това:

12-те Апостола, Австралия

После имаше и смях с едни светещи червеи, отделна тема.

Та така, седи белият лист пред мен, хващам четката на Пикасо и почвам – безкрайно четене и проучване(недейте да задълбавате как се чете с четка). Някой би си помислил, че е голямо наказание това – да търсиш как да стигнеш от едно място на друго, какво да видиш, колко време отнема, звучи досадно, агенциите са я свършили тая работа защо не се оставя на тях? Не е така, мили деца. Това е едно от най-големите предимства – докато си разучаваш дестинацията научаваш безкрайно много неща и любопитни елементи, които биха си останали загадка ако просто се бухнете в автобуса и разчитате на достоверността на водачите, а те да са ми живи и здрави умеят да говорят невероятни идиотщини. По време на планирането удоволствието от пътуването започва още преди да сте заминали!

Ето пример. Чета си за едно островче в Исландия, какво е разписанието на ферибота до там, дали си заслужава да се иде и попадам на следната история. Всеки Август пъфините(традиционна исландска птица) след като излюпят малките си във един момент решават, че договора за наем и гледачка на пиленцата е изтекъл и просто ги зарязват. Малките неориентирани и не особено умеещи да летят пъфини се чудят какво да правят и са привлечени от светлините на близкият град. И там изпопадат като круши по дворове, пътища и градинки. Това е специално време в годината, когато хората умишлено заключват котките си, а на децата им е позволено да стоят по цяла нощ за да търсят пъфини, които събират в кашони и в последствие оставят да пренощуват у тях. На другият ден отиват и ги пускат в океана, което е доста по-добронамерена обстановка за птица. Източник: ЦЪК!. Ей такива неща могат да ме накарат да направя остър завой в планирането си, само за да ги видя и присъствам. За съжаление това става само Август, а аз ще съм през Март, но смятам че дори научаването на тази история ме обогатява. А сега вече и вие сте обогатени. Не мислите ли?

И ако това е по-скоро любопитна история, днес попаднах и на един 40 минутен филм за геологията на Исландия, на History Channel. Може фокуса да е само за Исландия, но са обяснени много фундаментални процеси покрай вулкани, гейзери и фиорди. Понеделник е, знам че хич не ви се работи – слагайте слушалките, скрийте екрана малко от шефа и почвайте. Гледа се на един дъх. Заповядайте:

httpv://www.youtube.com/watch?v=IhRK-RUGwbE

Естествено нищо не пречи четенето и проучването да си го правите дори да сте с агенция. Не трябва да сте соло пътешественик за да ви е интересна геологията на Исландия. Само че крайно не го препоръчвам и то не само, защото генерално не препоръчвам ползването на агенции, както дори и баба ви сигурно вече знае. Не го препоръчвам, защото ако личното ви проучване ви е докарало до там да се влюбите в точно определен водопад или точно определена пещеричка или точно определен местен обичай, няма да има по-голямо мъчение от това да изпитате как автобуса ви профучава на 3км от целта и вие нищо не можете да направите, защото не влиза в плана изготвен от агенцията. Не, по-добре си стойте неграмотни както една позната, която скоро се прибра от Бали и разправяла нагоре надолу как на острова всички са мюсюлмани(Ситуацията най-вероятно е била малко изгубени в превода – Бали е част от Индонезия, която е най-голямата мюсюлманска държава в света, но пък точно е Бали е над 90% индуисти). Невежеството е блажено.

После пък идва и чисто инженерното удоволствие от това да конструираш план. Все едно редиш пъзел и наместваш парченцата. Гледаш да няма никъде пролука, и ако случайно се отворят няколко часа празни(да не говорим цял ден) това означава, че има място за оптимизация, която може да катурне всичко и да се налага да се почва отначало. Пак в Исландия миналата година имаше една отсечка от път 300-400км, която трябваше да изминем за един ден и да се върнем обратно на следващият. Сигурно ви се струва уникално много време, но хич не е така ако през 20 минути трябва да спираш заради водопади, лагуни и плажове. Процедирахме по следният начин: първият ден си караме нормално по всички забележителности наред, без да бързаме хич, а като се стъмни просто карахме без да спираме към хотела. На другият ден пък огледахме района, който вчера е бил на тъмно, а по здрач бяхме при местата които сме разгледали подробно вчера.

А какви методи и инструменти за проучване ползвам, както казах, ще пише в следващият пост. Дотогава – четете дами и господа, половината удоволствие от всяко едно пътуване е да си направиш сам плана. Другата половина е да си го изпълниш.

[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

31 thoughts on “Красотата на самоорганизираното пътешествие

  1. тъпоклюна кайра – другото име на пъфина :)))аз ще изпитам половин удоволствие, ама си заслужава :)))

  2. Абсолютно ЗА ! Най-голямото удоволствие да си направиш сам плана на пътуването ! Това си е точно откривателство и най-вече стиковането на транспорта. Вярно, че в някои по-бедни или развиващи се страни не винаги сметките излизат, защото всичко е МАНЯНА, но и това си има своя чар.
    Успех на всички в планирането и не вярвайте на туристическите агенции.
    От там можем евентуално да откраденем някоя идея…

  3. С две ръце ЗА, удоволствието сам да планираш превръща пътуването в пътешествие и то преди още да си тръгнал

  4. Жоро, какъв е маршрута и колко евра излезе ако не е тайна? Не за друго, ами понеже на 22ри точно имам рожден ден, и мислех да си направя евентуално една северна Норвегия или нещо от рода на Исландия, ако е поносимо откъм цифри, че и малко сиянията да се погледат и заснемат, че бая години минаха откак ги наблюдавах последно от Аляска. Иначе относно поста – изключителен както всеки друг, следим те плътно :) Поздрави!

    1. Целя се в около 700 евро на човек за седмица. Това е доста икономично и ако сте поне двама-трима за да делите хотел, кола под наем и т.н. Освен това Icelandair пак вдигнаха цените със 100-ина евро трябва да се дочака нова промоция, която мисля че ще дойде. Това естествено включва полети на Уиз към Холандия и спане вкъщи до исландските полети :) Реалистично бих казал около 900 евро, ако сте двама, може би 800 ако сте поне трима. Груба сметка: самолетен билет – 350 евро, нощувка – 25-30 евро на човек, кола под наем 150 при двама, храна по 20 евро на ден = 850. Оп, още 30 евро за Синята Лагуна :). Ма пак, зависи всеки какви са му изискванията – аз нямам проблем цяла седмица да набивам исландски хотдоци и skyr, ма някой може да не може да заспи без прясна рибка в ресторант :)

      Исландия е несравнимо по-добра опция от Норвегия, защото има ужасно ужасно ужасно много неща да се правят през деня. Трьомсо в Норвегия не е лош град, но за един ден се изчерпва и ти остават само скъпи разходки със снегомобили и подобни – ако няма сияние ще е голям гърч :) Да не говорим и че Норвегия е по-скъпо. Иначе мартенското новолуние е точно на 22, т.е. идеалното време за сиянията.

      1. Ах…финалната сума е крайно неприемлива за състоянието на джоба ми в момента. Всъщност съм доволен обаче, че поне цените на билетите които намерих са сходни с тези, които ти си дал. Аз обмислях и вариант CouchSurfing, но въпреки това придвижването на острова би било сложно без собствен транспорт. Което оставя идеята за на заден план, засега. Иначе Норвегия кърти с несравнимо по-ниските цени на достигане главно, което сваля ужасно много и целия разход. Бодьо, Тромсьо, Лофотен..няма начин да не запълнят седмица. Естествено, крастата ми достига ниво Шпицберген, но пак навлизаме в сферата на бездънните джобове (поне погледнато откъм бг доходи).
        Благодаря все пак за ориентировъчната сума и разбивката. Аз продължавам да го мисля, и както казваш ти – да самопланувам.

        1. Couchsurfing + Влакови билети купени месеци по-рано могат да свалят цената в Норвегия, да. И една раница консерви Русенско варено :)) За Исландия е неприложимо, освен ако не се затапиш само в Рейкявик, което би било огромна грешка. Но кола под наем ще ти трябва и на двете места, няма как иначе да идеш в тъмницата да чакаш светлините. Но мисля, че като общи разходи Норвегия е доста по-скъпа, ей сега гледам в Рейкявик тройна стая за 40 евро…такива цени и в България се намират трудно. Свалбард ми е мерак и на мен, особено ме кефи това, че не ти дават да излизаш извън градчето без пушка. Супер екзотика :)

  5. По-сладко нещо от това сам да си направиш маршрута и след като го изпълниш да си доволен за мен, като турист няма. Давай нататък-четем с интерес!

  6. По време на планирането удоволствието от пътуването започва още преди да сте заминали!

    Абсолютно вярно! Да си организараш сам пътуването е истинско творчество, което носи голямо удоволствие.

    Иначе аз обичам да си оставям поле за импровизация в хода на екскурзията, а не всичко да ми е планирано до копче. Защото педантичното следване на някакви строго разчертани планове малко замязва на програмите на турагенциите :)

    1. Кой ти говори за педантично следване…просто чат пат се ориентираш, ако на едно място прекараш 30 мин и видиш, че времето бяга на другото може да избързаш или да го пропуснеш, решаваш си на момента. А и ако гониш примерно фери в точно определен час няма много място за импровизация :)

  7. Понеже пътуваме с кола, незавидимо дали собствена или под наем процедирам така:
    Първо изчитам пътеводителите-преференциално Мишлен, който според мен надминава всички останали. След това приблизително начертавам плана на забележителностите, като съобразявам с нощувките. Тогава вече нагласям програмата, като задължително през ден имам 3 до 5 часа буфер-свободно време, ако излезе нещо интересно, което го няма в пътеводителите. Ако времето ни остане винаги се намира как приятно да го оползотворим.

    1. Не е трудно, хич, нали? :) И аз съм горе-долу така, но ползвам Фромерс. И то не, че съм направил сериозно проучване кой е най-добрия пътеводител, просто на тях съм им свикнал на дизайна и мога да филтрирам много бързо ценната информация от ревюта на хотели и ресторанти, които са ми излишни. От там ако някоя забележителност ми привлече вниманието – бам търсене в гугъл имиджис, бам търсене в самия гугъл и така :))

  8. Здравйте съмишленици,
    Адаш, с твое позволение се обръщам и към включилите се.
    Краставите магарета пак се надушиха, а :)))
    Да Ви споделя, при нас винаги има разпределение на задачите. Така всеки се чувства по-отговорен и цени повече труда на другия. Винаги си оставяме буфери, изникват интересни и неочаквани неща. То си е въпрос на личен избор, но предпочитаме да имаме т.н. базов лагер и да правим къси забежки около него. Така малко или много се “потапяме” в атмосферата на някое място, изживяванията и спомените са по-трайни и пълни. Да Ви призная, пътеводители почти не ползваме, някак си са “туристически”, а сега източници на информация дал Господ. И винаги макар и малка езикова подготовка, колкото да си изпросим боя:). За това лято например трябва да понауча нещо на LADIN.
    Приятна вечер на всички!

    1. Сега в Исландия ще имам 3 нощувки в Базов Лагер и другите по гората…адаптираш се в зависимост от целите. Иначе за пътеводителите, може би правиш грешка. Не говоря за хипитата с раниците, които цял ден обикалят нагоре-надолу с пътеводителя на Lonely Planet в ръка, с пръстче забито в книгата да не си изгубят страницата и да объркат къде да завият наляво. Но все отнякъде трябва да се започне, нали? Фромърс за това ми помага неимоверно, защото всяка атракция си има много систематизирано на по един ред как се стига до нея, колко струва, има ли работно време и т.н. Далече съм от мисълта да се доверявам сляпо на тяхната категоризация, особено пък за ресторанти и хотели които направо игнорирам, но е едно добро добре подредено начало. Особено като изръшкаш 1-2 пътеводителя и им свикнеш на формата.

      Всеки си има негови си методи и тактики, важното е да работят за него си, което все пак е цялата идея на начинанието :)

      1. Защо предпочитам Мишлен:
        На първо място в самото начало на пътеводителя има една карта със забележителностите, които са категоризирани със звезди. Това дава изключителен поглед на евентуалния маршрут и времето, което да отделим.
        Второ-използвам изключително пътеводител за цялата страна, защото когато е по отделни области плявата е повече от съдържанието. В Мишлен за цялата държава информацията е доста синтезирана и това е голям плюс.Размерът на пътеводителя е разумен-3-4 пъти по-малък от други подобни.
        Трето-по възможност използвам по-стари издания и ги сравнявам с по-новите, защото при новите някои от забележителностите са силно преекспонирани.
        Четвърто-рисковано е да се черпи много информация от чичко Гугъл-там има цели фермани за неща, на които и един поглед е много.
        Напълно игнорирам предложенията за хотели и ресторанти-по-голямата част от тях е повече реклама.
        От опит-освен пътеводителя навсякъде има центрове за туристическа информация-с една карта със забележителности и малка брошурка за съответното място се намират невероятни неща за запълване на буферното време/ако остане/.

  9. Аз също ще добавя нещо. Първата ни работа, когато пристигнем някъде е да проверим фри туровете. До сега не сме останали разочаровани от качеството, тъй като “екскурзоводите на свободна практика” са доста старателни и разказват повече от увлекателно.

    1. Имам един приятел, който работи със софийския и мисля, че хората са безкрайно доволни. Знам, че включваше и разни непопулярни места като петолъчката зад банята(която май я разкараха). Но не съм използвал подобен тур лично.

  10. Здравей, Георги!
    Чудесен блог си имаш! От вчера съм се лепнал за него и вече съм прочел сигурно повече от 20 поста заедно с всичките им коментари.
    Аз също обичам да си планирам сам пътуванията и така попаднах на блога ти. Направих едно пътуване до Мармарис от агенция преди 2 години и тогава за първи път попаднах на феноменът “фабрика за …” и “турски ресторант”, където цените бяха 200% надценени. До този момент бях свикнал да си обикалям из Европа самоорганизирано с половинката и явно така ще я караме и в бъдеще.
    Поздрави и продължавай да пишеш. Не се притеснявай за обема на постовете ти, тамън са. На който му е интересно ще чете, който не – Alt+F4
    P.S. Между другото месеците в българския език се пишат с малка буква.

    1. Мерси, и за добрите думи както и за поправката за месеците. Дано успея да се променя, че навика е голямо нещо :)

  11. Винаги съм искал да напиша нещо по-въпроса, за “планирането”, на “trip”! Ти си ме изпреварил, а и супер точно си го описал! Ееевала!

    Само да добавя! НЕ пътувам много, но първото ми сериозно “планиране”, беше за 4 човека до Gran Canaria, с престой в Мадрид!
    Излезе 1111 лв. за 4-те човека утиване и връщане – самолетни билети! Wizzair & Iberia!
    Незабравимо! С всичките му, преживявания и трудни моменти, проблеми и куриозни ситуации. И една дебела папка с много листове формат А4, която си пазя и до ден днешен.

    П.С:
    А Iberia, поне са много “печени” платиха билетите от Мадрид, до Las Palmas de Gran Canadia на 2-ма от приятелите ми! :) – демек излезна още по-евтино!…

    Евала за статията още веднъж!

  12. Още един глас за фриитуровете – с последен опит от Будапеща.
    Гидовете – симпатични, интелигентни и весели млади хора, далеч от традиционните водачи от организираните екскурзии с характерните монотонни речи, изпълнени с куп излишна (поне по мое мнение) информация за кралски династии с рожденните им дати, броя любовници/наложници, броя на спалните и кенефите в замъка “Х” и пр.

    ( Жоро, поздравления за блога, днес за пръв попадам тук и чета с кеф – много приятно пишеш и със страхотно чувство за хумор! :-)))) )

    1. много е важно да са млади и енергични, че повечето гайдове си знаят репертоара наизуст и декламират като жената в обредният дом :)

      мерси :)

  13. Здравейте,
    първо поздравления за блога! Вчера съвсем случайно попаднах тук (видях темата в бг-мама) и тази вечер тотално залепнах пред монитора. Скоро не бях изпитвала такава жажда да изчета всичко наведнъж :)

    Относно емоцията да организираш сам едно пътуване – не бих заменила тази тръпка, защото ме кара да се чувствам по един особен начин и ме зарежда с много енергия.

  14. Здравейте и от мен! Страхотен блог! Вчера се върнах от организирана екзскурзия до Румъния и днес след работа търсех къде да напиша да си излея гнева от туристическите агнеции и случайно попаднах на твоята страница. Страшно много ми допаднаха описанията на пътешествията ти. Имаш страхотно чувство за хумор което ми допада. А тази статия както и другата за туристическите оферти и как да четем между редовете ми напълни душата така да се каже. Хем си знам че организираните екскурзии са една голяма лъжа, но да си призная се подлъгах. Както и да е, това е за пръв и последен път. А, иначе удоволствието да си планираш екскурзията е голямо. Надявам се другата година да имам възможност да го изпитам отново.

  15. Все още чета всичко от твоя блог и гледам че е вече къде два посред нощ а утре съм отново на работа. Темата ти за кемтрейлърсите я изчетох току що и се ядосах много. Аз не разбирах от самолети и атмосфери и тем подобни но дори и аз със лаишкото си мислене се вбесих на тоя тъпанар с огромните си познания по психология. По едно време до като четях се зачудих как си имал търпение да отговаряш че и да гелдаш филмите им по два часа. Аз още по средатата почнах да се изнервям от тъпотиите му. Както и да е, добре че си затворил темата засега. Имам още да чета и като изчета всичко ще пиша и ще питам. Лека нощ.

  16. Има ли начин и аз да се присъединя към вашите пътешествия :) Много са интересни местата на които си ходил. 12 – те Апостола направо те грабва….

Leave a Reply to Драгомир Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *