Карибски дневник – ден 5. Ангила

Ангила
Част 5 / 8 от поредицата Карибски Дневник

Anguilla. Може някъде и да сте срещали името на държавата, но със сигурност не знаете нищо за нея. Раят на земята. Толкова е изтъркана тая фраза, че сигурно в момента като го четете се прозявате и един вид посягате към виртуалното дистанционно да смените канала. В крайна сметка, ако преровите всеки сайт на “любимите” ми туристически агенции ще разберете, че общо взето раят на земята е навсякъде, където могат да изпратят хора, но най-вече Гърция, Турция и Египет, защото най се харчат от родината. Мне, говорим за друг рай и много внимателно ще се опитам да обясня какво му е необикновеното в сравнение с останалите. Няма да е кратко, дано имате търпение.

Първо малко фактология. Ангила е бивша част от британската империя и в момента все още е под някаква зависимост от кралицата, както и половината свят между другото. Това е леко объркващо. Да добавя и че острова на който сме St. Maarten е още познат като St. Martin, първото на холандски, второто на френски защото е разделен на две. За да стане бозата пълна холандската част вече е самостоятелна държава, докато френската си е част от Франция. Не очаквайте граничен контрол между двете. Та обратно на Ангила – отделна държава, карат от лявата страна на пътя и се намират на кратко 20 мин пътуване с ферибот от Ст. Маартен. Като кажа ферибот не си представяйте нещо огромно тип Русе-Гюргево, по-скоро е малка моторница побираща 50 човека максимум. Въпросният ферибот върви през 45 мин всеки ден, има и няколко полета с малки самолетчета. Пиша всичко това, за да разберете че мястото е сравнително лесно достъпно, стига веднъж да си на Ст. Маартен естествено.

Как ми привлече вниманието? Понеже не ме свърта една седмица на едно място веднага почнах да проучвам къде може да се иде за еднодневна обиколка. Карибите са бъкани от всякакви острови, чиито имена вероятно сте чували само ако сте гледали лека атлетика на времето, аз поне така ги бях чувал: Антигуа, Барбуда, Саба, Ст. Невис, Ангила, Ст. Бартс, Доминика, Мартиника, Аруба, Барбадос и много много други. Защо от целия тоя компот избрах Ангила? Винаги като проучвам дестинация една от първите задачи е да видя какво се пише във форумите на trip advisor. Та там се мъдреше тема от много ядосани хора, ядосани от това, че известно американско реалити шоу щяло да снима епизод на Ангила.

Нормална реакция би било да се зарадват, дори да се гордеят от допълнителната популярност, да не говорим за икономическите бонуси от рекламата. Но не, тия хора бяха полудяли от егоизъм, полудяли от това че Пенчо и Ганка ще научат за мястото, ще го завземат и то ще умре. Останалото беше снимки на уникални плажове, които не можех да повярвам, били почти празни.

 

 

Да обясня още малко как се получава така, че мястото е хем толкова ексклузивно и хем не толкова популярно, особено в интернет ерата. Първият хотел там се е появил в края на 50-те, от тогава до сега туризма се развива основно в 2 направления. Едното е храната – Ангила е от тия места, където специалистите идват специално само за да обядват и вечерят, традиционно сметката е трицифрена в долари. Обяснимо нашият интерес не попада там – едно на ръка че гурме познанията ми се свеждат до там да се хиля дебилно и неразбиращо на миниатюрна хапка в огромна бяла чиния и сконфузено да се чудя за какво са ми всичките тия вилици и лъжици.  Друго на ръка че не отговаряме на съответната финансова група. Второто направление са хотелите – почти всичките правени за младоженци и хора с много пари търсещи усамотение. Никъде тук не се вписват хостели, тълпи и Макдоналдси.

Допълнение към това са месеците септември и октомври, характерни със чат-патните урагани. Представете си Брад Пит(и тук не прекалявам с примера, островът е чест гост на знаменитости) има 2 седмици свободни от снимки. С неговите милиони долари дали би дошъл точно в двете седмици, когато са възможни урагани или би изчакал и издухал няколко хилядарки повече, когато няма такава вероятност? Получава се така, че септември и октомври са дефакто празни месеци, а времето в по-голямата си част през тях е уникално.

До тук с теорията и да преминем към практиката. Пристигнахме на пристанище Blowing Point, получихме екзотични печати в паспортите си и се заоглеждахме за кола под наем или такси. Таксито в двете посоки до най-известният плаж щеше да струва колкото кола под наем. Колата предлага по-голяма свобода за сметка на по-малките отговорности при таксито. Това е обаче мисленето на типичният европеец. Спряхме се на кола и това може би е най-правилното решение евър. При развитите държави наемането на кола идва с една камара отговорности, застраховки и рискове и след като фирмата ти вземе кредитната карта си общо взето под нейна милост дали няма да си измисли някоя драскотина, която уж ти си направил, и която да ти струва колкото средно запазена Лада. За това принципно колите се обхождат детайлно и всички резки се документират, уточняваш много внимателно всички условия и поемаш по пътя.

Тук обаче беше по-различно. И целият този пример го развивам в детайли за да разберете за какъв тип безгрижие иде реч. Разбрахме се с пича и поехме по пътя точно за 5 минути. Увери ни, че по острова трафик на практика няма и само да напомняме на тоя който кара да кара вляво на пътя. На тръгване първосигнално се чудехме на празният резервоар и дали накрая на периода шефа няма да каже, че е бил пълен и да ни таксува. Е те това е типичното мислене, с което сме заобиколени всеки ден в нашият си свят – да се пазим от тарикатлъци. Мислене, което не е достигнало до този остров. Осъзнахме го чак като се сетихме, че не сме оставили номер на кредитна карта за заложник и че единственото което собственика има е някакво име, което може и да е фалшиво. Всичко беше на доверие. В Европа трябва да се заровиш в terms and conditions, докато главата те заболи, тук беше на: “Ако ме няма като се върнете оставете ключа в ресторанта или на таблото, тук коли не се крадат, къде ще избяга крадеца с тая кола на остров”. Още си пазя визитката на шофьора: “Andy’s car rental. Call and ask for Andy. www.andyrentals.com”. Бизнесът му започнал след като така и така работел на пристанището и ходил с кола сутрин и се прибирал вечер, можел спокойно през деня да я дава на гостуващи туристи. Чак се почувствах виновен да си мисля, че иска да ни излъже.

 

Как се наема кола точно за пет минути

Как се наема кола точно за пет минути

 

Взехме си колата и се отправихме към най-известният плаж Shoal Bay East, на цели 25 мин каране от пристанището и този чиято снимка виждате горе. Оказа се, за съжаление, че и тук водораслите не са се разминали – теглихме един тегел напред назад и се върнахме в колата. За цялото време срещнахме още 2-ма човека, при такива редки срещи един вид задължително е поне да си кажете Hi.

Shoal Bay East

Shoal Bay East

 

Имахме на картата оградени от Анди още няколко плажа, на които нямало водорасли. Първият, и както се оказа, основен за деня беше Meads Bay.

Meads Bay

Meads Bay

 

Eми поседяхме няколко часа там и нямаше жива душа. За около 4 часа единствените хора, които видяхме са още една двойка, които дойдоха точно преди да си тръгнем. Бил съм на доста плажове влизащи в класации в топ 10, но нищо не може да се сравни с почти бял плаж на който няма никакви други хора. Bondi Beach в Сидни изглежда като чалготека, Maya Bay в Тайланд е като битак в Димитровград. И не че по принцип са по-грозни, просто като им сложиш 1000 човека става гмеж. Не, истинските плажове са тези, на които няма други хора. Точка.

Най-чистата вода, която съм виждал също. Добре че Петър си носеше плувните очила и реших да направя елементарен шнорхелинг до близките скали, да видя дали нямаше тропически риби. Ангила още е известна с добри възможности за гмуркане и шнорхелинг. Имаше риби на кило – предимно жълти на черни ивици, сиви с черна ивица зад главата, както и едни сребърни почти прозрачни на ята. Кулминацията обаче предстоеше. Без абсолютно никакви очаквания видях средна по размер Манта. Доста грациозно създание придвижващо се като килимче. За съжаление не можах да издържа доста да я следвам, защото трябваше да излизам периодично на повърхността да поемам въздух. Все по-голям фен ставам на гмуркането и на подводният живот.

Ей толкова голяма беше мантата, която видях

Ей толкова голяма беше мантата, която видях

 

Решихме да сменим плажа, след като Анди ни беше отбелязал още няколко интересни. Следващият се оказа на централното пристанище. Едва ли имаше по-тъп плаж на целият остров. Задържахме се не повече от час, колкото да се посмееме на един катамаран туристи изсипани на кило в залива и седящи във водата като овце до бетонният кей. Горките, едва ли осъзнават какво изпускат. Мисля, че само ги бяха докарали да правят оборот на близкият бар, който затвори веднага щом те си тръгнаха. Нямаше по-категоричен пример за овцевъдство от това как се редяха на опашка да се катерят един по един на катамарана.

Стадото под конвой на лодката

Стадото под конвой на лодката

 

Пътьом решихме да видим какво предлагат в един крайпътен ресторант. Въпросният беше просто един ламаринен фургон, с едно барбекю отстрани, където се печаха пилешки бутчета и нищо друго. Е те това е нашата представа за гурме. Струваха по 3 долара на бутче и сигурно са най-вкусното пилешко, което съм ял. Може би ефекта се подсилва от цялостната атмосфера, не знам.

Най-вкусното пиле

Най-вкусното пиле

 

 

Последният плаж преди тръгване беше Randevouz Bay където имаше тълпи от цели 5 човека общо и където най-накрая намерихме отворен бар да ударим по бира/коктейл/кокосов орех. Успяхме да си забравим плажният чадър в колата на Ст. Мартен. Ама кому е нужен чадър, когато можеш да ползваш сянката на кокосови палми. Стига да си малко встрани от орехите де, изглеждат стабилно закрепени, но не знаеш кога ще тупнат и дано главата ти не е от долу.

Rendezvouz Bay

Rendezvouz Bay

 

След около 8 часа прекарани на острова върнахме колата на Анди и се наредихме да чакаме ферибота наобратно. Още не мога да повярвам, че има място с подобни плажове, които са абсолютно необитаеми, както и коренната разлика в усещането и атмосферата на остров само 20 мин от този, на който сме ние преливащ от задръствания. На ферито имаше една птица, която се надбягваше с нас и ни биеше без особени затруднения. Отвреме навреме правеше отклонения да се гмурне във водата, но после пак ни настигаше. С един такъв дълъг странен клюн, ще я кръстя Карибска Птица.

Карибска птица

Карибска птица

В крайна сметка да се върна пак към началото и да затворя кръга. Ако ме бяхте питали преди 2 дена дали лесно достъпен рай на земята съществува щях да ви кажа с прагматичните си разбирания, че естествено че не. Защото в информационната ера всяко интересно място получава тонове публичност, съответно тълпи, съответно спира да е интересно и райско. Обаче вече знам: раят съществува и името му е Ангила в мъртвият сезон. Призовавам всеки да го посети и да ме обори, ако може.

До утре и КЗЛ!

[social_share/]

[wp:svejo-net]




Tags:

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

One Response

  1. Боряна says

    Точно този пътепис ми напомня много за Ибиза през април :)