Карибски дневник – ден 4. Махо.

Карибски залез
Част 4 / 8 от поредицата Карибски Дневник

Хора с усет и внимание към четивата със сигурност са забелязали изфирясването на един ден. Същите хора със сигурност знаят и защо е така след като са запомнили, че предишната история завърши със унищожаването на един литър ром. Броят на тези хора клони към празното множество, но това е отделна тема. Общо взето само вечер имам време да драсна по някой ред(които публикувам на другата сутрин, щото като ги пусна в 5 часа през нощта европейско време най-много да разлая бездомните помияри в Люлин), и когато вечерта е заета със мозъчно травмиращи дейности се получават компромиси и едно от първите неща, които изгаря са скромните ми дневничета.

Та ще претупам ден 4 набързо и ще мина предимно към ден 5. Ден 4 започна с приличен главобол по причини вече упоменати. Отпадна плануваното пътуване до Ангила и за сметка на това фокусирахме сутринта на нашият плаж и басейн пред хотела. Отбелязвам, че е директно до култовото летище и от време на време спокойното излежаване се смущава от някой кацащ Б747. Задоволих се предимно със снимки от хотела, преди да ида директно под пътя на самолетите и все още нямам снимката, за която дойдох. Надявам се да успея да я направя следващите няколко дни, което може и да е тегаво предвид леко проблемното време.

След като се посъвзехме следобеда направихме обиколка на острова в посока обратна на тази, която пробвахме вчера. Или поне се опитахме. След въртене-сучене изведнъж се оказахме съвсем не там където искахме, но пък както често става – там където трябва. Става въпрос за холандската столица на острова – Филипсбърг. Сигурно единственото общо нещо с Холандия е трудното намиране на място за паркиране. Много популярният шопинг, за който бях чел се оказа съвкупност от магазинчета, които продават следните продукти:

  • безмитни магазини за алкохол, цигари, козметика и т.н. В натоварените месеци доста круизи спират за по ден тук и тези магазинчета задоволят техните нужди.
  • магазини за диаманти и алкохол. Да, това са едни и същи магазини, от едната страна диамантчета, от другата алкохол. Класика. Duty-Free стоките са издигнати в култ тук.
  • нормалните китайски боклукчарници тип магазин за един лев.
  • пазарче много напомнящо средностатистически български битак.

Бях останал с очаквания че ще ме посрещнат луксозни високи молове, изпипани магазини, но не би – такива почти липсват, а повечето са с разположение на базарчето в НДК. И въобще, това е поредната дестинация, която съм чувал за силен “шопинг” и в крайна сметка се предавам да разбера какво въобще означава това. И в Китай и в Тайланд и тук генерално има същите неща, които могат да се намерят навсякъде. ОК, цигари, алкохол и парфюми са по-евтини, ама това ли е забележителното на дадена дестинация, че рома струва 10 долара бутилката, а не 15 евро? Кофти новина имам за тия дошли специално за това и доста ром ще трябват да изпият преди под чертата да има положителна сума. Другото, е че може би си мислят че хилядите ментета са всъщност оригинали, след като в мирогледа им липсва период от типа на ранната бг демокрация, която ни научи да различаваме безпогрешно оригинал от турски внос. Това също е популярно в Китай и Тайланд, където бледите туристи си мислят, че точно на тях продавача от сергийката им пробутва оригинални Levi’s откраднати от фабриката. Те щото Levi’s ги ядат доматите с колците. И въобще светът ще бъде доста по-приятно място за живеене, ако не беше пълен с наивни хорица създаващи нуждата от метод да бъдат доени. Отплеснах се.

Продължихме на изток с крайна цел Orient Beach – най-известният плаж на острова, да видим поне какво представлява. Е, аз може да се отплеснах в предишния параграф, но всички дружно се отплеснахме по гледки от високо по пътя, по изоставени места в почти непроходими пътища и генерално обкръжащата атмосфера извън всякакъв индустриален туризъм. Както вече писах, къщите им са доста порутени и мисля че бедността като цяло е пословична. Интересно място е да се види, но не е място на което бих спирал нощем. Генерално хората са много открити и активни, някой ще види че имаме проблем с банкомата и веднага ще пробва с неговата карта да дръпне за да видим дали проблема е при нас. Или ще питаме в един ресторант за барбекю и директно зад гърба ни ще се появи човек подочул разговора да ни упъти към верният. Другата страна обаче е че със бедността има престъпност. И за това вечер тъмните улички трябва да се избягват, освен ако зажаднелият за натурални карибски приключения турист не иска да е директен участник в натурален карибски обир със гост звезди мачетета и ножове.

Все пак добутахме до Orient Beach почти по залез и макар и плажът да изглеждаше добре, това което осакатява малко и него и доста други иначе впечатлителни места е наличието на водораслите, за които също писах. Мерси, но нашият си перфектно изчистен плаж е доста по-добре. Прибрахме се по тъмно поумрели от глад и директно в близкият Subway – нямаше време за готвене, а и в този умрял сезон търсенето на евтини места за хапване отворени след 9 може да се окаже по-трудно от класиране на националите за европейско.

Очевидно прекалих с обема и ден 5 няма да е в това издание. Не го пропускайте обаче, макар и да беше като цяло визуално изживяване ще се постарая да го предам както трябва и ще се радвам безумно, ако успея да изкрънкам поне една искрена псувня от завист по мой адрес.

До Утре и КЗЛ!

[social_share/]

[wp:svejo-net]



About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *