Карибски дневник – ден 2. Полет.

Полет
Част 2 / 8 от поредицата Карибски Дневник

Как да пиша за неща, които не мога да ви покажа. Бедата е там, че снимките са предимно за рубриката ми “Само за авиоолигофрени”, а когато бяхме извън тази рубрика не носихме фотоапарати. Защо не носихме…защото първата ти грижа като попаднеш на тропически остров в 5 следобяд при идеално време е да организираш движение по оста хотел-море-вода максимално бързо, а не да се занимаваш с търкаляне на фотоапарати. Още по-добре, ако хотела ти е на самият бряг, трансфера тогава е по-светкавичен от на български национал в чалга клуб.

Та по-схватливите от вас вече са се досетили че пристигнахме благополучно. И макар и часовата разлика да играе малко номера в момента, от утре атакуваме в пълна сила. Което за мен по принцип означава да се пльосна на плажа и да свеждам жизнените си функции до минимум. Общуването ми в това състояние прелива от мучене, защото не искам да хабя излишна енергия в членоразделни звуци. Макар че професора ми по Sound and Propulsion беше доказал как тъщата да му бичи 20 години на главата харчи енергия едва колкото да загрее една чаша кафе.

Много е жега, много е влажен въздуха, колата ни е бяла тойота корола каквито са колите на 50% от острова, апартаментчето е читаво, банкоматите не работеха, ядохме пица, пихме по един ром Mount Gay, аз пих и бира Presidente и в момента ще лягам под странните неразгадаеми звуци от околната градина на нещо, което поразително напомня на щурец кръстосан със гаечен ключ центрофугиращ се в празна пералня. Не можете да си го представите, знам.

Както виждате пределно лаконичен съм, а както казах и снимките са кът. Тия дни очаквайте повече или може би още по-малко, ако ни зарази пясъчната гравитация. Пояснявам:

Sand gravity refers to the natural phenomenon that affects about 80% of SXM visitors. It happens when you are lying on the beach, totally relaxed, looking out at the clear turquoise water, with a cold one in your hand. At that precise moment, all the plans you made before your trip…the shops you wanted to go to, the sights you wanted see, and all the ‘other’ things you wanted to do on your trip, somehow seem utterly ridiculous. You realize that nothing is as important as what you are doing at that moment. The thought of doing anything other than lying in the sand, looking at the big blue, and having a cold one is out of the question. That, my friend, is sand gravity at its best.

Все пак в галерията ще пусна малко островчета от високо за зор за ман.

До Утре и КЗЛ!

[social_share/]

[wp:svejo-net]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *